№ 874
гр. Шумен, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500474 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба с вх. № 5130/17.08.2022
г. /п.кл. 16.08.2022 г./ депозирана от „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, действащо чрез адв. В. Г. срещу
разпореждане № 1413 от 10.08.2022г. по ч.гр.д. № 20223620100751 на РС –
Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника З. Х. С. с ЕГН **********, за сумата в общ размер на 666.55 лева
от която: 184.90 лева – начислени месечни лизингови вноски по договор за
мобилни услуги от 08.05.2018г.; 128.68 лева – потребление на мобилни
услуги извън месечния пакет; 52.26 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 08.05.2018г.; 37.46 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от 05.04.2019г.; 87.46 лева - начислени
месечни лизингови вноски по договор за мобилни услуги от 05.10.2018г.;
1.20лева – потребление на мобилни услуги извън месечния пакет; 142.71 лева
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 05.10.2018г.; 11.49
лева по чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от 05.10.2018г. и 20.39 лева по чл. 1,
1
ал. 2 от Договор за лизинг от 05.10.2019г. Жалбоподателят, счита
разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени
и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за претендираните от
заявителя суми. Излага, че претендираните неустойки по договорите
представляват три месечни абонаментни такси и направената отстъпка от
стандартната цена за предоставено за ползване устройство, за който размер
претенциите са изцяло съобразени с клаузите на договорите, поради което
същите не са неравноправни по см. на чл. 143 от ЗЗП. По отношение на
допълнителните суми от 20.39лева - по чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от
05.10.2019г. и 11.49 лева по чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от 05.10.2018г.
сочи, че същите се претендират, на осн. чл. 1, ал. 3 от договорите за лизинг,
доколкото абоната не е върнал мобилното устройство, така както е длъжен и
същите имали характер на 24 –та месечна лизингова вноска за придобиване
правото на собственост върху устройствата, които до този момент не били
собственост на абоната. Относно сумите в размер на 184.90 лева и 87.46 лева
е посочил, че същите представляват част от дължимите и падежирали
лизингови вноски и същите са начислени и фактурирани в представените
фактури.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна
с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна,
поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223620100751 на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо
чрез пълномощника си адв. В. Г. – САК, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника З.
Х. С. с ЕГН ********** общо за сумата от 1124.73 лева, включваща сумите:
610.56 лева - представляваща неплатени абонаментни такса и потребление на
мобилни услуги; 281.74 лева – неизплатени лизингови вноски и 232.43 лева –
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за абонамент. Към
заявлението са приложени договори за абонамент, договори за лизинг и
издадени фактури.
2
С обжалваното разпореждане от 10.08.2022г., съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение само за сумата в общ размер на 666.55 лева от която:
184.90 лева – начислени месечни лизингови вноски по договор за мобилни
услуги от 08.05.2018г.; 128.68 лева - потреблени мобилни услуги извън
месечния пакет; 52.26 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор от 08.05.2018г.; 37.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор от 05.04.2019г.; 87.46 лева - начислени месечни лизингови вноски
по договор за мобилни услуги от 05.10.2018г.; 1.20лева - потреблени мобилни
услуги извън месечния пакет; 142.71 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 05.10.2018г.; 11.49 лева по чл. 1, ал. 2 от Договор
за лизинг от 05.10.2018г. и 20.39 лева по чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от
05.10.2019г., като за останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е
издадена заповед за изпълнение № 387/10.08.2022г. по ч.гр.д. №
20223620100751 на РС – Нови пазар, поправена с определение №
774/10.10.2022г. по същото дело. За да отхвърли заявлението в тези му части,
първоинстанционният съд е приел, че клаузите за така договорените
неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП. Приел е, че претендираните от заявителя
суми се основават на посочени в договора условия, върху които потребителят,
какъвто е длъжника не можел да влияе. Съгласно представените договори,
при прекратяване на същите преди изтичането на срока посочен в него, по
вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите
ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като
максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В т.12 от заявлението било
посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите,
вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД,
но не е посочена дата на прекратяване на договорите. Приел е, че
прекратяването на сключения договор с потребителя се извършвало на
основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена
правната възможност „Теленор България“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява
3
задълженията си по част ХIII или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно
чл. 19в от ОУ, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените
четири хипотези. Приел е, че в случая, във всеки един от представените
договори липсва разпоредба относно реда за извършване на самото
прекратяване, както и за уведомяването за него. Посочил е, че и самият
заявител не твърди и не сочи, да е извършвал писмено уведомяване на
длъжника за извършеното от него прекратяване на договорите, тъй като
съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други разпоредби
относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване се извършвало
чрез един от следните начини: писмено – с препоръчано писмо с обратна
разписка; по факс; чрез електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез
повикване към потребителя; чрез медиите; чрез публикация на интернет
страницата на Теленор – www.telenor.bg. Предвид наличието на специална
разпоредба относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в
чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, то очевидно самото
уведомяване за прекратяването следвало да се извърши писмено. В
„индивидуалния договор“ за мобилни услуги и за двата мобилни номера,
липсвала разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване,
както и за уведомяването за него, а в случая в заявлението дори не се сочела и
дата на прекратяването на договора. Посочил е, че съгласно нормата на чл.
20а от ЗЗД - договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Поради това, че се касае за писмени договори, то и
изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне, следва
да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2
от ЗЗД. Също така е приел и, че претендираните от заявителя неустойки
излизат от своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още
повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договорите за мобилни услуги,
не съответствало на посоченото в ОУ към тях, поради което й, клаузата от
договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се
явявало неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП,
4
поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и водело до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: задължавало потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка и не позволявало на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. По отношение на договорите за
лизинг е приел, че освен лизинговите вноски, заявителя претендира и сумата
от 11.49лева по първия договор и 20.39 лева по втория договор – дължими на
осн. чл. 1, ал. 2 от договора, според която лизингополучателя, може да
придобие устройството, като подпише договор за изкупуване на същото най -
малко 10 дни преди изтичането на срока на договора и след изпълнението на
условията за придобиване на собственността, посочени в ОУ, вкл. и като
заплати допълнително сумата от 11.49 лева съответно 20.39лева, като съгл.
ал. 3 от договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по ал. 2, той
следва да върне устройството, в случай че не направи това, той дължи
неустойка в размер на 11.49 лева по първия и 20.39 лева по втория. Приел е,
че последиците от развалянето на договора настъпват след изтичането на 10
дневния срок от получаване на писменното предизвествие за неизпълнението,
като в случая отново липсвало твърдения от страна на заявителя и
доказателства за извършване на писмено уведомяване на неизправната
страна, за да може да се претендират и следващите се неустойки, в случая
сумите от 11.49 лева и 20.39 лева. По отношение на сумите от 184.90 лева и
87.46 лева е посочил, че същите могат да се претендират само на основание
договор за лизинг и няма основание да се претендират въз основа на
сключени договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения между
тях.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния
съд. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагате нормата на чл.143 от ЗЗП.
5
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които
на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и
той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането
противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Видно от приложените договори страните са постигнали съгласие
единственно относно основанията за едностранното прекратяване на
договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата
на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което, по
отношение прекратяването на процесните договори, сключени между
страните следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на обстоятелствата по
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора
за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да
се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в
тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за
изпълнение до длъжника с предупреждение за развялане на договора и, че тя
е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства обаче не
се установи жалбоподетеля – заявител да е отправял писмена покана до
длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил
писмено за прекратяване на договорните им отношения или поне да посочи
дата, от която да се счита, че договорите са едностранното прекратени, преди
подаване на заявлението в съда, с което се претендират неустойките по
процесните договори, което е основание за съда да заключи, че процесните
договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните
вземания за неустойки не са били изискуеми. По изложените съображения
съставът приема, че не са дължими и неустойките, формирани от разликата
между стандартните и преференциални цени на предоставените услуги,
мобилни устройства и аксесоари. При наличие на договорна клауза за
неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора,
6
т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до
неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до
длъжника, нито по отношение на договорите за мобилни услуги, нито по
отношение на договорите за лизинг. Правилно е отхвърлено заявлението и по
отношение на сумите от 184.90 лева и 87.46 лева – претендирани като
лизингови вноски и 128.68 лева – за потребление мобилни услуги извън
месечния пакет, доколкото и от заявлението и от изложеното в самата частна
жалба, а и от уточняващата молба по заповедното производство, не става ясно
на какво основание се претендират: на сключени договори за лизинг или по
договорите за абонаментни услуги, а само е посочено, че са начислени в
процесните фактури.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваните части е правилно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, като за този си извод, на основание чл. 278, ал. 4
от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд които, както по-горе се посочи, са
правилни и съответстващи на закона и на добрите нрави.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1413 от 10.08.2022г. по
ч.гр.д. № 20223620100751 на РС – Нови пазар, с което частично е отхвърлено
заявлението на „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, с ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника З. Х. С. с ЕГН **********, за сумата от
184.90 лева – начислени месечни лизингови вноски по договор за мобилни
услуги от 08.05.2018г.; 128.68 лева - потребление на мобилни услуги извън
месечния пакет; 52.26 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор от 08.05.2018г.; 37.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор от 05.04.2019г.; 87.46 лева - начислени месечни лизингови вноски
по договор за мобилни услуги от 05.10.2018г.; 1.20лева - потребление на
7
мобилни услуги извън месечния пакет; 142.71 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 05.10.2018г.; 11.49 лева по чл. 1, ал. 2 от Договор
за лизинг от 05.10.2018г. и 20.39 лева по чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от
05.10.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8