№ 413
гр. София , 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8 в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901317 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от “Ч.Е.С.” АД, Подгорица, **********чрез Министерството на
правосъдието, против “Д. Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, с
която е предявен иск с правно основание чл. 117 вр. с чл. 119, ал. 1 от КМЧП
за признаване и допускане на изпълнението на Решение № 596/16 от
23.01.2019 г., постановено от Стопански съд на Черна гора.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С представеното Решение № 596/16 от 23.01.2019 г., постановено от
Стопански съд на **********се задължава “Д. Е.” ЕООД към “Ч.Е.С.” АД въз
основа на Договор за право на присъединяване към преносната мрежа с цел
използване трансгранични капацитети за пренос за период 01.07.2013 г. –
31.07.2013 г. номер 8642 от 28.06.2013 г., да плати парична сума от 221 340
евро, със законни лихви от 14.07.2013 г. до окончателното й плащане, както и
сумата от 1 080 евро за процедурни разходи.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество се установява, че по отношение на “Д. Е.” ЕООД е
открито производство по несъстоятелност с Решение № 129 от 28.12.2016 г.
по търговско дело № 110/2016 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Решението е вписано в Търговския регистър на 30.12.2016 г.
С оглед преценка на допустимостта на предявения иск, с разпореждане
от 12.07.2021 г. съдът е изискал от Окръжен съд – Враца удостоверение: на
какъв етап е производството по несъстоятелност на длъжника, кога е изтекъл
срокът по чл. 685, ал. 1 и съответно срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, както и
дали “Ч.Е.С.” АД, Подгорица, **********е предявило вземанията си в
производството по несъстоятелност на длъжника.
От писмо с изх. № 62343/19.07.2021 г. на Окръжен съд – Враца е видно,
че срокът по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 31.01.2017 г., а срокът по чл.
688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 03.04.2017 г. Удостоверено е, че “Ч.Е.С.” АД,
1
Подгорица, **********не е предявило вземане пред съда по
несъстоятелността на “Д. Е.” ЕООД (в несъстоятелност).
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Производството по признаване и допускане на изпълнение на
чуждестранно съдебно решение цели да може да бъде изпълнено
принудително на територията на Република България чуждестранното
решение. Следователно целта на производството е да се постигне
удовлетворяване на присъденото вземане в полза на ищеца по предвидения в
българския закон правов ред.
В случая от служебно извършената справка в Търговския регистър се
установява, че по отношение на ответното дружество е открито производство
по несъстоятелност. С оглед на това изпълнението на чуждестранното
съдебно решение не може да бъде извършено по реда на индивидуалното
принудително изпълнение, по аргумент от разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от
ТЗ.
След откриване на производството по несъстоятелност на длъжника
удовлетворяването на кредиторите се осъществява в рамките на същото след
предявяване на вземанията им по предвидения ред. В чл. 637, ал. 6 от ТЗ е
предвидено, че след откриване на производство по несъстоятелност е
недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по
имуществени гражД.ки или търговски дела срещу длъжника, като настоящото
производството не попада сред лимитативно установените изключения.
С оглед забраната на чл. 637, ал. 6 от ТЗ настоящото производство,
което цели реализиране на имуществени права срещу длъжника “Д. Е.” ЕООД
(в несъстоятелност), се явява недопустимо и поради това подлежи на
прекратяване.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че след
откриване на производството по несъстоятелност всеки кредитор следва да
предяви писмено своите вземания към длъжника пред съда по
несъстоятелност. Предявяването на вземанията в производството по
несъстоятелност е подчинено на императивните правила, предвидени в глава
43, част IV “Несъстоятелност” на Търговския закон. За предявяването на
вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност законът предвижда кратки срокове – основен по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ (едномесечен от вписване в търговския регистър на решението за
откриване на производството по несъстоятелност) и допълнителен по чл. 688,
ал. 1 от ТЗ (двумесечен от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ). След
изтичането на тези срокове вземането не може да бъде предявено в
производството по несъстоятелност и процесуалните права на кредитора се
погасяват. След изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е предвидено да се
предявяват само вземанията, възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, ако не са платени на падежа, като за тези
вземания синдикът съставя допълнителен списък. Тези правила са
установени, за да очертаят кръга от кредитори, с оглед фазата по осребряване
2
на имуществото на длъжника с цел справедливо удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелния длъжник.
В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност
на ответника “Д. Е.” ЕООД е вписано в Търговския регистър на 30.12.2016 г.
С оглед на това и съгласно удостовереното от Окръжен съд – Враца,
едномесечният срок по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 31.01.2017 г. (вторник
– работен ден), съответно срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на
03.04.2017 г. (понеделник – работен ден). С оглед на горното и предвид
удостовереното от Окръжен съд – Враца, съдът намира, че настоящият ищец
“Ч.Е.С.” АД не е предявил в законоустановените преклузивни срокове нито
по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, нито по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, вземанията си към “Д. Е.”
ЕООД (в несъстоятелност), възникнали до датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност и които са присъдени с решението, за
което се иска да бъде признато и допуснато изпълнение.
Поради това след изтичането на допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от
ТЗ е преклудирана възможността вземането, възникнало до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника “Д.
Е.” ЕООД (в несъстоятелност), да бъде реализирано в производството по
несъстоятелност, което се характеризира като универсалното принудително
изпълнение на длъжника (така в Определение № 443/03.06.2011 г. по ч.т.д. №
237/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Определение № 117/04.03.2020 г.
по ч.т.д. № 1731/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Определение №
153/02.04.2019 г. по ч.т.д. № 313/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.;
Определение № 138/10.04.2020 г. по ч.т.д. № 181/2020 г. по описа на ВКС,
Т.К., I Т.О.; Определение № 35/28.01.2010 г. по ч.т.д. № 805/2009 г. по описа
на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Правният интерес е обусловен от целения с иска резултат, който при
положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца.
Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при
подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото
приключване. В случая предвид изтичането на преклузивните срокове за
предявяване в производството по несъстоятелност на ответника на вземанията
на ищеца, възникнали до датата на решението за откриване на
несъстоятелността, то за ищеца липсва правен интерес от провеждането на
производство по чл. 117-122 от КМЧП. Това е така, тъй като при евентуално
уважаване на иска не би се постигнал целения правен резултат –
осъществяване на принудително изпълнение срещу ответника “Д. Е.” ЕООД
(в несъстоятелност) на територията на Република България.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане и
производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 от
ГПК.
По разноските:
По делото не са представени доказателства за внесена държавна такса,
3
която се дължи и при прекратяване на производството. С оглед на това и на
основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 50 лева, съгласно чл. 15 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно
чл. 11 от Тарифата.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от ищеца “Ч.Е.С.” АД, със седалище и
адрес на управление: **********Подгорица, 81000, бул. *********, против
ответника “Д. Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, община Враца, ул. “*******, с която е
предявен иск с правно основание чл. 117 вр. с чл. 119, ал. 1 от КМЧП за
признаване и допускане на изпълнението на Решение № 596/16 от 23.01.2019
г., постановено от Стопански съд на **********и ПРЕКРАТЯВА
производството по търговско дело № 1317 по описа за 2021 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, на основание чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК “Ч.Е.С.” АД, със седалище и
адрес на управление: **********Подгорица, 81000, бул. *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева) и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева
(пет лева).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4