О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № …………..
гр. Сливен, 05.11.2020 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение в открито съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
при секретар Пенка Спасова и прокурор РУСИ Р., като
разгледа ЧНД № 542 по описа за 2020г., докладвано от Председателя,
На основание чл.65, ал.4 от НПК,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на
адв. С.К. *** в качеството му на защитник на Г.Н.П., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 128/2020 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 1706/2020 г., ДП пор.
№ 208/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, за изменение на взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение
от „Задържане под стража” в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА
взетата по отношение на обвиняемия Г.Н.П., ЕГН ********** с определение № 323 от 17.09.2020г. по ЧНД № 443/2020 г.
на Сливенския окръжен съд, влязло в сила на 24.09.2020г.,
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, като законосъобразна.
На основание
чл.65 ал.6 от НПК ОПРЕДЕЛЯ срок от ДВА МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на
настоящото определение, в който обвиняемият и неговият защитник не могат да правят
нови искания за изменение на взетата мярка за неотклонение, освен ако искането
се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
Определението може да бъде обжалвано
или протестирано с частна жалба или частен протест
пред Апелативен съд - гр. Бургас в 3-дневен срок, считано от днес.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА
заседанието пред АС – гр.Бургас на 12.11.2020г. от 14:00 часа, за която дата се съобщи на страните.
Препис от
определението след влизането му в сила да се изпрати на Окръжна прокуратура –
Сливен и на ОС „ИН“ сектор Арести гр.Сливен, за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК. Образувано е
по искане на защитника на Г.Н.П. - обвиняем по досъдебно производство № 128/20
г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх. № 1706/20г., ДП пор. № 208/20г. на ОП – Сливен за изменение на мярката му за неотклонение
Задържане под стража в по-лека – Домашен арест или Гаранция.
В искането се твърди, че на П. е повдигнато обвинение по чл.
354а, ал. 2, изр. 2, предл. последно, т. 4, вр. ал.1, изр. 1, предл. 4 от НК и с влязло в сила определение по ЧНД № 443
/2020г. по описа на СлОС на обвиняемия е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”. Твърди се, че всички доказателства,
които обвинението е счело за необходимо да събере, вече са събрани. Единствено
се изчаквало да бъдат изготвени назначените експертизи. Към настоящия момент
първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно наличието на
обосновано предположение за извършеното престъпление от страна на обвиняемия,
не била налице, тъй като били събрани доказателства, изключващи каквато и да било съпричастност на обв. П. към повдигнатото му обвинение. Твърди се, че наблюдаващият
досъдебното производство прокурор отказал да бъдат разпитани пред съдия
свидетелите Б.И.и Т.Я. като по този начин било нарушено правото на защита на
обвиняемия. Съществуването на останалите предпоставки, предвидени кумулативно заедно
с първата предпоставка, а именно вероятността обвиняемият да извърши друго
престъпление или да се укрие, следвало да бъдат обсъждани само ако съществувало
обосновано предположение за извършване на престъплението, в което е обвинен
обвиняемия, а в конкретния случай и с оглед категоричното разколебаване на
повдигнатото на обв. П. обвинение и събраните доказателства, защитникът счита, че не е
налице реална опасност нито обвиняемият да се укрие, нито да извърши друго
престъпление. Искането е съдът, след
като прецени изложените аргументи и събраните по делото доказателства, да
постанови определение, с което да измени
взетата по отношение на обв. П. мярка за неотклонение от „Задържане под
стража” в по-лека такава, а именно „Домашен арест” или „Гаранция”.
В съдебно заседание защитникът поддържа
искането си, като доразвива изложените в него доводи и моли за уважаването му -
на обвиняемия да бъде наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“,
придружена със „Забрана за напускане пределите на страната”.
Представителят
на ОП – Сливен изразява становище, че мярка за неотклонение „Домашен арест” е
неприложима в настоящия случай. Счита,
че е налице обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и то не е разколебано;
нямало новонастъпили обстоятелства, както твърдяла
защитата и разследването не било приключило. Освен изготвянето на назначените
експертизи, като доказателства по отношение извършеното от обв.
П. предстояло да се съберат също и свидетелски показания. Прокурорът счита, че
обоснованото предположение за извършено престъпление не било разколебано чрез
разпита на бащата на обвиняемия, който е заинтересован от изхода на делото,
което обстоятелство било коментирано от Окръжен съд Сливен и от Апелативен съд
Бургас при предходното разглеждане на мярката за неотклонение на
обвиняемия. По отношение на опасността
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, прокурорът счита, че
следва да бъде съобразена въведената в
НПК презумпция, тъй като деянието, за което на обв. П.
е повдигнато обвинение, е извършено в условията на опасен рецидив. Моли
искането да бъде оставено без уважение и на основание чл. 65 ал. 6 НПК да бъде
наложена забрана на обвиняемия и неговия защитник да искат в 2 - месечен срок
изменение на тази мярка с изключението - ако не е продиктувана от медицински
причини. Счита, че за постигане на целите на чл. 57 от НПК единствената
подходяща мярка спрямо обв. П. е неговото задържане
под стража.
В даденото му право на лична защита и право
на последна дума, обв. П. твърди, че не е направил нищо; че в Ареста
имал здравословни проблеми и моли мярката му за неотклонение да бъде изменена
по-лека.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С постановление на разследващия орган
от 14.09.2020г. Г.Н.П.
е привлечен в качеството на обвиняем по Досъдебното производство № 128/20 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх. № 1706/20г., ДП
пор. № 208/20г. на ОП – Сливен за това, че на 13.09.2020г. в гр. Сливен, в жилищен имот на адрес ***-В-22, без надлежно разрешително
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества /около 5 грама
марихуана/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив -
престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.
последно, т.4, вр. с ал.1, изр.1, предл.4
от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор от 14.09.2020г. обв. П. е задържан, считано от 11:50 часа на посочената
дата до довеждането му пред Окръжен съд - Сливен, за участие в съдебното
производство по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
С протоколно определение № 323 от 17.09.2020г. по ЧНД № 443/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен по отношение на
обв. П. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението е потвърдено с
определение № 163 / 24.09.2020г. по ВДНЧД № 232 / 2020г. на Апелативен съд – Бургас.
Обв. П. е на 26г., български гражданин, със средно
образование. Не е женен. Видно от представената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние обв.
П. е посочил, че е безработен, няма доходи и не притежава недвижими
имоти и моторни превозни средства.
С влязло в сила на 01.09.2014г. решение по АНД № 1237 / 2014г.
на СлРС на
основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление
по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв..
С влязла в сила на 23.10.2014г. присъда по АНД № 1240 / 2014г.
на СлРС на основание чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба
в размер на 1 000 лв..
Обв. П. е осъждан:
-с влязло в сила на 29.01.2015г. споразумение по НОХД № 1288 /
2014г. на СлРС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години;
-с влязло в сила на 23.01.2017г. споразумение по НОХД № 38 /
2017г. на СлОС за престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, алт. 1, пр. 4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири
месеца, при първоначален строг режим и глоба в размер на 2 500лв.; На
основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното му по НОХД №
1288 / 2014г. на СлРС наказание лишаване от свобода
за срок от пет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С влязло в сила на 02.03.2018г. определение по ЧНД № 121/2018г.
на ОС – Бургас, обв. П. е освободен условно
предсрочно.
Формално обв. П. има постоянен адрес. Обвиняемият има криминалистически
регистрации /видно от приложената по досъдебното производство криминалистична справка/.
По досъдебното производство е извършено
е претърсване и изземване в неотложен случай, за което е съставен съответен
протокол, одобрен от съдия от СлОС. В хода на това
процесуално следствено действие в жилище, обитавано от обв.
П. са намерени вещества, които при извършения полеви текст са реагирали на
канабис. Същите са били иззети с оглед на установяване на техния вид,
количество и качество. Намери са били и иззети общо 3 броя везни – една
електронна везна и две малки везни, както и голям брой самозалепващи пликчета.
Намерени са били и са иззети банкноти различен брой и номинал, подробно описани
в протокола за претърсване и изземване, както и пистолет „Voltran“, модел 99, кал. 9 мм, с № V0861
ведно с 1 бр. празен пълнител. С протокол за доброволно предаване от
13.09.2020г. лицето Б.Д.И. е предал 1 брой найлоново пликче, съдържащо суха
зелена тревиста маса, като в протокола това лице е посочило, че на същата дата
е закупило пакетчето от лицето В.И., че това пакетче съдържа марихуана и че
същата е на Г.П.. Разпитани са няколко лица като свидетели. От показанията на свидетелите Б.Д.И. и Т.А.Я.се установява, че многократно
през последните една – две години са закупували цигари с марихуана от Г.П.,
лично от него или чрез посредничеството на В.И.. На 13.09.2020г. двамата поотделно
са разговаряли с обвиняемия Г.П. за закупуването на марихуана, като продажбата
на наркотичното вещество е станала отново с посредничеството лицето В.И..
Свидетелят Б.Р.заявява в показанията си, че също многократно е купувал
марихуана от обвиняемия П., включително и през последните две седмици. Свид. Росен В.в показанията си също твърди че си е купувал
около пет – шест пъти марихуана от обв. П., с когото
се познавали от много години и уточнява начина, по който са се осъществявали
продажбите. Свид. В.не е „чувал“ бащата на обвиняемия
да продава марихуана. Разпитан в качеството на свидетел В.И.отрича на
13.09.2020г. да е имал в себе си марихуана, както и да е продавал на свид. Б.И.такава. Същият свидетел твърди, че обвиняемият
употребява марихуана. Показания в качеството на свидетел е дал и бащата на
обвиняемия - Н.Г. П., който заявява, че намереното в жилището, в който той
живее заедно със сина наркотично вещество е негово, както и че не му е известно
синът му да се занимава с употреба или разпространение на наркотични вещества.
Твърди още, че синът му не работи никъде и той го издържа. Твърди, че
намерените и иззети пари в размер на 1 000лв. са негови и ги оставил на обвиняемия
да си купи нов мобилен телефон. Твърди
още, че намереният газов пистолет е
лично негов и го има от около двадесет години, както и че „кантарите“, които са
иззети и найлоновите торбички са също негови. Разпитан в
качеството на обвиняем Г.Н.П. заявява, че разбира в какво се състои обвинението
срещу него, но не желае да даде обяснения. Изготвена е балистична експертиза, от заключението на която
е видно, че изследваният пистолет е
технически изправен, годен за стрелба и не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Назначената по досъдебното
производство физико – химическа експертиза към настоящия момент все още не е
изготвена.
Въз основа на така установено от
фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. П. мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е неоснователно и като такова съдът го отхвърли.
Обвиняемият разполага с процесуална
възможност по всяко време на
досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ /чл. 65, ал. 1 от НПК/. Съгласно
чл. 65 ал. 4 от НПК в настоящото производство съдът следва да прецени всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният
съд е обсъдил всички въпроси, свързани с определянето й. Аргументите на съда при вземане на
първоначалната мярка за неотклонение, касаещи деянието, авторството, личността
на обвиняемия и другите относими обстоятелства, се
споделят и към настоящия момент. По делото не е налице изменение на
обстоятелствата, което да налага изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Обвинението срещу обв. П. е за тежко умишлено
престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, за което е предвидено
наказание от 5 до 15
години „лишаване от свобода” и глоба от 20 000 до 100 000лв.. От
събраните по надлежния процесуален ред доказателства може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за което в
конкретния случай му е повдигнато обвинение/законът не изисква категоричен
извод в тази насока/. Действително след
първоначалното вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия, по досъдебното
производство са разпитани в качеството
на свидетели бащата на обвиняемия – Николай П. и приятелят на обвиняемия -
Виктор Инджов, но техните показания не разколебават обоснованото предположение,
че обв. П. е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение, в какъвто смисъл са
твърденията на защитата. Показанията на тези двама свидетели противоречат на
всички останали събрани по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, поради което съдът не ги кредитира.
В настоящото производство съдът не разполага с процесуална
възможност да обсъжда доводите на защитата дали законосъобразно или не прокуратурата е отказала разпит пред съдия на
определени лица.
Към настоящия момент не е отпаднала и констатираната при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Реалната опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление е налице, предвид обстоятелството, че е привлечен
като обвиняем за тежко умишлено престъпление, извършено при условията на опасен
рецидив; представлява
лице със завишена степен на обществена опасност предвид предишните му осъждания за държане на наркотични
вещества с цел разпространение и за кражба, извършена при условията на
продължавано престъпление, както и наложените му административни наказания за
престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по
чл. 354а, ал. 5 , вр. ал. 3 от НК и множеството криминалистически регистрации. Обвиняемият е безработен,
няма легален източник на доходи. Има постоянен адрес, но наличието на адрес не
гарантира изключването на реалната опасност да се укрие или да извърши
престъпление. Предвид спецификата на престъпната му дейност, мярка за
неотклонение „домашен арест” не би обезпечила една от целите на мерките за
неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши престъпление –
видно от доказателствата по делото той е разпространявал наркотични вещества
именно от дома си.
Към настоящия момент няма основания обусловени от здравословното
състояние на обвиняемия, налагащи изменение на
взетата по отношение на него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Цел на мярката за неотклонение е да
се осигури присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното
производство, да му се попречи да се укрие или да извърши престъпление.
Евентуалното изменение на мярката за неотклонение в по-лека в конкретния
случай, с оглед обоснованото предположение за извършено от обвиняемия
престъпление и реалната опасност от извършване на престъпление или укриване,
съдът намира, че не би могла да осигури постигането на целта по смисъла на чл. 57 от НПК.
С оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на
ново настъпили обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по
отношение на обв. П. мярка за неотклонение, съдът потвърди взетата по отношение на
него мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, като законосъобразна.
На основание чл. 63, ал. 4 от НПК съдът прецени дали изтеклият
срок на задържане е в разумните граници и в случая той е.
На основание чл. 65 ал. 6 от НПК съдът определи срок от два
месеца от влизане в сила на настоящото определение, в който обвиняемият и негов
защитник да не могат да правят нови искания за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, освен ако искането се основава на
влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. По този начин ще се
осигури възможност на органите на досъдебното производство да извършат в кратки
срокове необходимите процесуално-следствени действия за приключване на
разследването.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови
определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: