Р Е Ш Е Н И Е
№………./11.01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1774 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от Ч.А.М., ЕГН **********, с
адрес: *** и с постоянен адрес:***, ****,
срещу М.В.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която се предявени обективно
съединени искове в условията на евентуалност:
- с правно
основание чл.55 ал. 1 предложение 3 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
сумата от 20 050 евро /двадесет хиляди и петдесет евро/, представляваща
получена от ответницата сума на отпаднало основание – развален договор
за поръчка за закупуване на недвижим имот в гр.Варна, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /15.06.2015г./
до окончателното й изплащане.
- с правно основание
чл.59 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца сумата от от 20 050 евро /двадесет хиляди и петдесет
евро/, представляваща сумата, с която ответницата неосноватепно се е обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба /15.06.2015г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че с ответницата са
бивши съпрузи. Сключеният им на
21.12.1996г. брак бил прекратен с влязло в законна сила на 13.07.2010г. Решение по гр.дело №
9226/2009г. по описа на ВРС. Твърди , че от м.ноември 2003г. били
във фактическа раздяла, която
станала окончателна от 2004г., като той заминал да живее и работи в Испания.
Излага, че в средата на 2007г. решил да закупи жилище във Варна, като за целта
възложил /устно/ на ответницата - тогава
негова съпруга да намери и да закупи такова във Варна.
С два международни банкови превода от Испания превел сума в размер на
20 050 евро в откритата на името на ответницата
М.В. М. банкова сметка *** ***, съответно на 25.06.2007г. -сума
в размер на 9 000,00 евро и на 07.08.2007г. - сума в
размер на 11 050,00 евро за закупуване на недвижим имот жилище/ателие/ в град
Варна, ул."******", като изрично в преводните документи било
отбелязано, че основанието за банковия превод е „покупка на жилище/ателие/ в
гр.Варна, ул."****". На
04.08.2008г. М. М. сключила
предварителен договор за покупко-продажба на ателие в жилищна сграда с
административен адрес: гр.Варна, ул.“*****“ №* за сумата от 9 000 евро
и договор за довършителни работи за сумата от 15 280 евро,
а на 20.09.2007г. сключила окончателен договор за покупко-продажба на описаното
жилище в град Варна, ул.“*****“ за сумата от 17 100,700 лева, оформен с нот.акт
№ 17, том III, рег.2976, дело 384/20.09.2007г. на нотариус П. М., с per.№478 в
НК и район на действие-ВРС. Жилището, обаче, ответницата закупила
на свое име и със свои средства.
С решение №43 от
30.12.2011г., постановено по касационно дело № 802/2012г. по водено гражданско
дело за делба №544/30.12.2011г. на ВРС, в.гр.д,№1059/2012г. на ВОС, било
прието за установено между страните, че процесното жилище-ателие №3, находящо
се в град Варна, ул.“*****“ №*, било лична
собственост на М.В. М., като закупено с лични средства от М. и като такова не
представлявало семейно жилище, а лично на купувача.
Твърди,
че между него и ответницата бил сключен устен
договор за поръчка на 25.06.2007г..
Съгласно договора, доверителят Ч.А.М. бил възложил
на довереника М.В.Д. да закупи с негови средства и на негово име недвижим
имот-жилище в град Варна, ул.“*****“ за сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ евро в срок от 3 /три/ години, считано от датата на сключване на
договора за възлагане /25.06.2007г./,
а довереникът бил приел да
намери оферирано за продан подходящо жилище и да закупи същото на името на
възложителя в гр.Варна, ул."****". В изпълнение на задълженията си по
договора за заплащане продажната цена на имота ищецът бил предоставил
на ответницата сумата от 20 050 евро на
две вноски - на 25.06.2007г. бил превел
сумата 9 000 евро и на 07.08.2007г.
- сумата 11 050 евро. Вместо
изпълнение на поетите с договора задължения, довереникът се бил
разпоредил със сумата не по предназначение, като едновременно с това доверителят
не бил
отчел изпълнението на поръчката. Ответницата
М.Д. не била изпълнила
задължението си за закупуване на имота в
гр.Варна, ул.“*****“ на името на възложителя в уговорения в договора срок,
което съставлявало неизпълнение на договорните им
задължения, като твърди и че към момента е налице и обективна
невъзможност за изпълнението на договора, доколкото е налице влязло в сила
решение в производството по делба, с което било установено, че процесното
жилище-ателие №3, находящо се в град Варна, ул.“*****“ №*, било
лична собственост на М.В. М., като закупено с лични средства от М. и като
такова не представлявало семейно жилище, а лично на купувача. С оглед на горното и отправя изявление, с което разваля сключения
договор, поради виновно неизпълнение от страна на довереника. В съдебно заседание поддържа исковата молба и моли за присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.В. М. е депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете
като недопустими и неоснователни. Твърди, че твърдяната от ищеца правна фигура
–устен договор за поръчка за закупуване на недвижим имот не съществува. Оспорва
наведените от ищеца твърдения във връзка с посочената сума. Твърди, че въпросът
за собствеността и произхода на средствата, с които е закупен процесния имот на
ул.“*****“ в гр.Варна бил решен със сила на присъдено нещо с решение на ВКС, а
с посочените преводи ищецът е изпълнил свой нравствен дълг, а именно –
предоставил е суми за обзавеждане на закупеното жилище в полза на дъщеря им.
Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Твърди , че искът
предявен в условията на евентуалност с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е процесуално недопустим. В съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба, като моли исковете да бъдат отхвърлени и
да й се присъдят сторените по делото разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила
на 13.07.2010г. решение No 2128 / 14.06.2010г., постановено по гр.д. 9226 / 2009г. по описа на ВРС е прекратен брака с
развод между ищеца Ч.А.М. и ответницата М.В. М.. Видно е от постановеното решение,
че страните имат дете – дъщеря В. Ч.М.. / л. 6-9 от том I/.
От удостоверение за
регистрация на гражданин от Европейския съюз и на главна каса на социално
застраховане се установява, че ищецът е приет в системата на социалното застраховане
в Испания, като гражданин на държава –членка на ЕС на 07.11.2003г. / л. 10 и л.
11 от том I/, с което съдът приема за установени твърденията, че ищецът се е установил
трайно на територията на Испания от края на 2003г.
На 04.08.2007г. между ЕТ
Стинекс – Варна, като Продавач и М. М., като купувач е подписан договор по
силата, на който продавачът се задължава да построи и да прехвърли
собствеността върху ателие 10а от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. *****
42 за общата сума от 23 780 евро, като срок за изпълнение страните са
уговорили 30.12.2008г. На л. 16 и 17 от
том I
са приети като доказателства приходни касови ордери, от
които е видно, че М. М. е заплатила в брой на ЕТ Стинекс – Варна: за „ателие 3 от жилищна сграда на ул. *****
42“ на 27.09.2007г – 8500 евро; за
„такси ат.3 ул. ***** *“ на 10.03.2009г. – 213
лв; за „ателие 1 „*****“ 42“ на 09.08.2007г. – 7000 евро.; за „ ел. материали“
на 01.10.2008г. – 210 лв. и за „вноска ат.3 „*****“ 42“ на 01.10.2008г. – 8280
евро. С нотариален акт No 17, том III,
рег. No 2976, дело 384 от 20.09.2007г.
на нотариус Полина Миткова, рег. No 478 на НК, ЕТ „Стинекс –
Никола Николов“ продава на М.В. М. право на строеж за следния недвижим имот с
незавършено строителство до груб строеж с административен адрес: гр. Варна, ул.
„*****“ No
42, а именно: Ателие No 3 със застроена площ от 40 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение и правото на строеж върху дворното място, за сумата от 17 100, 70 лв., която сума
продавачът е получил изцяло и в брой от купувача. / л. 18 от том I/.
От приложените на л. 19
до л.25 и от л. 65 до л. 79 от том I съдебни решения, писмен
отговор и протокол от с.з. се
установява, че с влязло в сила решение Ателие No 3 със застроена площ от 40 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение и правото на строеж върху дворното място, находящо се в гр.
Варна, ул. ***** 42 е изключено от делбата между ищеца и ответницата, като за
посочения недвижим имот е прието, че е лична собственост на ответницата, поради
оборване на презумпцията по чл. 21 ал. 3 от СК.
На л. 90 до л. 119 от
том I
са приети писмени доказателства, представени от
ответницата М.Д. за извършени разходи за стоки и услуги, свързани с извършването
на смр и обзавеждане, като от приложените доказателства не се установява за кой
обект са извършени разходите.
На л. 86 и л. 87 от том I е прието удостоверение, издадено от „Банкиа“ АД – клон 2990 във Валенсия, от което се
установява, че на дата 26.06.2007г. ищецът Ч.А.М. е извършил превод за сумата
от 9000 евро към банковата сметка на М.В. М. в „Пиреус Банк България“ АД, като
в удостоверението липсва отбелязано „основание за превод“. От получената „разписка за международен превод“
в изпълнение на съдебната поръчка, изготвена по реда на Регламент (ЕО) 1206 /
2001г. на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки
при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, находяща се
на л. 219 и 220 от том I в превод на български
език, се потвърждава посоченото в удостоверението, издадено от „Банкиа“ АД,
като отново липсва отбелязване в графата
„детайли за плащането/ основание за плащане“.
На л. 88 и л. 89 от том I е прието удостоверение, издадено от Ибер Каха Банко АД – клон 9277 Мостолес, от което се
установява, че на дата 06.08.2007г. ищецът Ч.А.М. е извършил превод за сумата
от 11 050 евро към банковата сметка на М.В. М. в Пиреус Банк България АД,
удостоверението липсва отбелязано „основание за превод“.
За установяване на устните
договорки между страните относно договор за поръчка, от страна на ищеца в
производството са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля Б.С.Б., който е бил семеен приятел на ищеца Ч. и ответницата М., докато са били в брак. Твърди, че от края на 2003г. до момента Ч. живее в
Испания, като се прибира от време на време в България. Свидетелят твърди, че през м.
декември 2006 г. Ч. със съпругата и детето си били на
гости в дома на свидетеля и тогава ищецът споменал, че иска да купува жилище и да го дава под
наем. Когато Ч. се върнал за погребението на баща си през лятото на 2007г., още не били купили
жилище, като все още имали намерение
да го купят. Свидетелят твърди, че не знае подробности, но ищецът бил споменал,
че иска да купува жилище около „Погребите“ - под
пазара. Свидетелят не може да каже дали ищецът е изпращал пари
за закупуването, но твърди, че след покупката, М. му
споделил, че са купили жилище на ул. „*****“. Свидетелят предполага, че ответницата – тогава съпруга на ищеца
го била купила, т. к. ищецът бил в
Испания.
От страна на ответницата
за опровергаване на твърденията на ищеца за устните договорки между страните
относно договор за поръчка, са ангажирани гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелката Живка Тодорова Костадинова. От нейните показания се
установява, че през 2007г. ответницата със собствени средства и с финансовата
помощ на майка си е закупила апартамент във Владиславово, в който да живее с
дъщеря си. От ответницата знае, че ищецът Ч. е изпратил средства на М., за да
може да направи ремонта на жилището и да обзаведе детската стая на дъщеря им
Велислава.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, съдът
е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, поради отпаднало основание, настъпило в резултат на развалянето
на сключен между страните договор за поръчка, поради виновното неизпълнение на
задълженията на ответницата, като в условията на евентуалност ищецът е предявил
и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, който се явява субсидиарна форма на
защита. Неоснователното
обогатяване е нетърпимо от правото несправедливо разместване на имуществени
блага, при което едната страна обеднява, а другата се обогатява, като между
двете състояния е налице причинно-следствена връзка. В законодателството е
уреден един общ състав на неоснователното обогатяване – по чл. 59 от ЗЗД и
специфичните състави по чл. 55 от ЗЗД.
Получилият нещо е
длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. Затова по иска за връщане
на даденото на отпаднало основание ищецът трябва да
докаже, че е дал и съответно ответникът е получил
нещо въз основа на валидно сключен договор, който в последствие е развален, поради виновно неизпълнение на ответника, а в тежест
на ответника е да докаже основанието, както и че има право да го задържи.
Страните в настоящото производство не спорят, а и от представените доказателства
се установява, че ищецът е превел по банкова сметка ***: 9000 евро на 25.06.2007г., както и
11 050 евро на 07.08.2007г., които последната е получила. Спорно се
явява основанието на което е получена сумата и дали имущественото разместване е
оправдано и справедливо.
Ищецът твърди, че сумите са получени въз
основа на валидно сключен между страните договор за поръчка с предмет
закупуване на конкретен недвижим имот, който поради виновно поведение на
ответницата не е изпълнен и след отправено с исковата молба изявление е
развален. Настоящият състав намира, че договорът за поръчка по
правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за
страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства.Възможно
е довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда
сметка – формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива
правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на доверителя. При
скрит мандат, даден за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от
името на довереника, договорът за поръчка трябва да е сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, като условие за валидност / чл. 292, ал. 3 ЗЗД/ и не може да се доказва със свидетелски показания – чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК,
нито с признание, ако не се твърди, че писмен договор с нотариална заверка на
подписите е съставен. /в този смисъл е
и Решение № 239 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 7200 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/. В процесния случай, твърдението на ищеца е, че по
време на брака му с ответницата същият е предоставил свои лични средства за
закупуването на конкретен недвижим имот, които ответницата да вложи за
закупуването. Предвид, че придобитият имот е в режим на съпружеска имуществена
общност, то и се касае именно за скрит мандат, за което се изисква и писмен договор
за поръчка с нотариална заверка на подписите, а такъв изобщо не се твърди да е
сключван – твърдението е за сключен устен договор. Събраните свидетелски
показания по искане на ищеца в тази връзка са недопустими и съдът не може се
позовава на тях. Отделно, съдът намира, че по време на брака /било то и по
време на фактическа раздяла/ е
недействително съглашение между страните, с което да уговарят различен режим на
имуществени отношения по време на брака по начин и ред, извън предвидените в СК
/избран законов режим на разделност или брачен договор/. С оглед на изложеното
и съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно облигационно отношение между страните /договор
за поръчка/.
В този смисъл и предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3
е неоснователен само поради обстоятелството, че ищецът не успя да установи
наличието на валидното облигационно отношение, което да е прекратено поради
разваляне. В условията на евентуалност е
предявен и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, който подлежи на разглеждане
по същество, предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърляне
на иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 3 ЗЗД. Искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен
иск, допустим единствено при липса на друг правен способ за защита при формулираните
в чл.55 от ЗЗД основания, като в конкретния случай се установи, че претенцията с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД следва да се отхвърли, с което е
изпълнено и условието за невъзможност ищецът да се защити чрез друг иск. Искът
по чл. 59 от ЗЗД се явява допустим.
Съобразно трайната практика на ВКС в доказателствена тежест на ответника
е да установи основанието да получи и задържи полученото. Ако
ответникът е получил едно плащане, за което е установено, че не е отишло в
погашение на определено съществуващо задължение, в тежест на ответника е да
докаже, какво друго основание съществува той да получи и задържи полученото. /В този смисъл
Решение № 167 от 29.05.2015 г. по
гр. д. № 6043 / 2014 г. на ВКС, 4-то ГО/.
Защитата на ответницата
в конкретния случай се основава на твърдението, че ищецът е изпълнил един свой нравствен дълг,
който се изразява в предоставявне на средства, необходими за издръжката и
отглеждането на дъщерята на страните.
Съобразно Постановление
на пленума на ВС № 7/79 г., правилото на чл. 55,
ал. 2 ЗЗД е приложимо само при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а в конкретния процесен случай правната кавлификиция е тази по
предложение трето – отпаднало основание, в условията на евентуалност чл. 59 от ЗЗД. В този смисъл и неприложимо е правилото на чл. 55 ал. 2 от ЗЗД – т.е. не
би следвало да се коментира изпълнението на нравствен дълг в процесната
хипотеза. Фактическите твърдения, които ответницата е изложила в писмения
отговор на исковата молба, обаче, не могат да бъдат квалифицирани като
„изпълнение на нравствен дълг“. По своето естество възраженията са такива за
наличие на основание, на което е преведена сумата, а именно в изпълнение на
задължението за издръжка на детето на страните, за което и в последствие ищецът
е бил осъден с влязло в сила решение. За да достигне до този извод, съдът намира, че следва да дефинира „нравствен дълг“ или
нравствено задължение, като такова при което изпълняваме
провокирани от собствения си морал и съвест задължение, което никога не е могло
да се осъществи чрез използване механизма на държавната принуда. А, в конкретния случай, твърдението е не за изпълнение
на такъв нравствен дълг, а за едно задължение за издръжка – съществуващо правно
задължение, което е скрепено с възможност за защита. Именно и поради тази
причина, възражението следва да се обсъди по същество, като съдът приема, че
твърдението на ответницата остана недоказано – от събраните писмени и гласни
доказателства не може да се установи, че именно това задължение за издръжка е
изпълнил ищецът.
На следващо място
ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка и съдът съобрази следното:
В Постановление
на пленума на ВС № 7/79 г. изрично е посочено, че в случаите
на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня на получаването на престацията. При втория
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от настъпване
на невъзможността да се осъществи основанието, а при третия - от отпадането на
основанието. Доколкото ищецът не успя да докаже, обаче, че е налице
валидно облигационно правоотношение, което в последствие да е било прекратено
поради разваляне и искът по чл. 55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД е неоснователен и съдът
приема, че възражението за изтекла погасителна давност следва да се обсъди в
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД. Погасителната давност в този случай започва да
тече от деня на получаването на престацията. Двете процесни суми са получени на
25.06.2007г. и на 07.08.2007г., като петгодишният период, съобразно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД завършва съответно на 25.06.2012г. и на
07.08.2012г. Исковата молба в настоящото производство е депозирана на
15.06.2015г., което е близо три години след погасяване на вземанията /2012г./.
С оглед на гореизложеното и съдът намира, че искът е неоснователен, като
погасен по давност и следва да се отхвърли.
В отговор на
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, което ищецът счита
за неоснователно, същият е посочил като довод, който следва да се обсъди, че
давност между съпрузи не тече, на основание чл. 115 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.
Настоящият състав не споделя становището на ищеца, след като съобрази следното:
Безспорно се установи,
че страните като бивши съпрузи са в трайна
фактическа раздяла от края на 2003г. От този момент нататък и са
изключени всякакви икономически и духовни връзки между страните като съпрузи,
като бракът им е съществувал формално от този момент нататък до неговото
прекратяване с влязло в законна сила решение на 13.07.2010г. Процесните суми,
за които претендира ищеца са предоставени на ответницата именно в период на
фактическата им раздяла, като за това обстоятелство никоя от страните не спори,
а и в мотивите към съдебните решения по делото за развод и делото за делба този
факт е изложен. Твърдението, което
ищецът сочи за основание на предоставянето на сумите е именно и в тази насока –
сключена между страните сделка договор за поръчка, по който се е целяло придобиване
на имот в лична собственост на един от съпрузите, като придобит с лични
средства. Част от последната съдебна практика приема, че придобитото по време
на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската
имуществена общност и когато то е придобито по време на настъпила трайна и
окончателна фактическа раздяла между съпрузите, изключила всякакви икономически
и духовни връзки между тях, тъй като в този случай бракът съществува формално и
имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. В този дух и по
аргумент от това виждане, съдът намира, че справедливо и обосновано е да се
приеме, че в тази хипотеза не следва да се приложи разпоредбата на чл. 115 ал.1
б.“в“ от ЗЗД. По време на фактическата раздяла между страните давността не се
спира, независимо от факта, че страните не са прекратили формално брачната си връзка. Приемайки обратното,
съдът би позволил да се наложи едно несправедливо, нееднакво и избирателно
приложение на различни законови разпоредби, касаещи имуществените отношения
между съпрузи при прекратяване на брака и хипотезата, в която страните се
намират в трайна и окончателна фактическа раздяла.
Страните са направили искания за присъждане
на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора на ответницата се дължат разноски, като тя претендира
единствено сумата от 2000лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение, за което
е представила доказателства. Ищецът е направил възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
върху материалния интерес по делото е 1706,43 лв., като в производството са
проведени 15 с.з.. В този смисъл и адв.
възнаграждение от 2000 лв., каквото се претендира от ответницата не може да се
възприеме като прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и с постоянен адрес:***, ****, срещу М.В.Д.,ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.55 ал. 1 предложение
3 от ЗЗД, да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 20 050 евро /двадесет
хиляди и петдесет евро/, представляваща получена от ответницата сума на
отпаднало основание – развален договор за поръчка за закупуване на недвижим
имот в гр.Варна, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба /15.06.2015г./ до окончателното й
изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и с постоянен адрес:***, ****, срещу М.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД, да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от от 20 050 евро /двадесет
хиляди и петдесет евро/, представляваща сумата, с която ответницата
неосноватепно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
/15.06.2015г./ до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ч.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** и с
постоянен адрес:***, **** да заплати
на М.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 000 лв. /две
хиляди лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: