Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
106 |
Година |
10.06.2020 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Момчилградският районен |
Съд |
|
Състав |
||||||||||||||||
|
На |
09.06. |
Година |
2020 |
||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан
Геров |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анита
Дочева |
|
|||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Йордан Геров |
|
|||||||||||||||||
|
Гражданско |
дело номер |
435 |
по
описа за |
2019 |
Година |
||||||||||||||
|
и за да се
произнесе,взе предвид следното : |
|||||||||||||||||||
Предявен е иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.с чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР за заплащане на извънреден труд; чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви за забава.
В
исковата молба ищецът сочи, че за периода от
02.09.2016г. до
02.09.2019г., е работил като служител на ГПУ- Момчилград към РДГП-
Смолян, със статут на държавен служител, като за същия период е изпълнявал
служебните си задължения на смени, някои от които с продължителност от 12 часа /или 8 часа или 24 часа/, съгласно месечни графици при сумирано
отчитане на работното време. Твърди, че в Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към
процесният период, липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, което не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата, при което
следва да се приложи нормата на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,
143. В тази връзка ищецът претендира положеният нощен труд за процесният период бъде преизчислен в дневен, с коефицент 1.143,
и да му бъде заплатен, като при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да
бъде компенсиран. Общият размер на дължимото от ответника допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, ищеца претендира ведно с обезщетение
за забава върху всяка една от главниците, считано от
първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане /описани подробно в
исковата молба/.
В хода на производството
съдът е допуснал изменение на иска, относно искането за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен труд за целия процесен
период /изменен/- 02.09.2016г.-02.09.2019г.,
получено в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, и същият
се счита за предявен за
сумата в размер на 1331.15 лева, вместо за 1026.00 лева.
- относно искането за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху
размера на дължимото обезщетение по главния иск , с правно основание чл.86 от ЗЗД, същият се счита за предявен за сумата в размер на 149.73 лева, вместо за сумата в размер на 107.02 лева. Претендира се и законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на задължениетоу както и направени по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез юрисконсулт, е представил отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените искове. От
фактическа страна не оспорва, че през исковият период ищецът е бил служител на
ГПУ- Момчилград към РДГП – Смолян при МВР, и е заемал твърдяната длъжност,
както и че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици при
сумирано отчитане на работното време. По същество
поддържа, че отчитането на работното време за процесният
период съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР е
регламентирано в действащите последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, всяка от тях уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на
вътрешните работи. Твърди, че на основание на тези
последователно действали наредби е извършвано отчитането на положения труд от
страна на ищеца за процесният период. В тази
връзка ответника счита за неоснователен и недоказан иска за начисляване на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.31 ал.2 Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., отм. с Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
на министъра на вътрешните работи, тъй като в тези
наредби липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. По
посочените съображения ответника оспорва предявените искове и моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно
заседание ищецът се представлява
от адв.Н., който поддържа иска с измененията в него.
Ответната
страна не са представлява, като със писмено становище оспорва предявените
искове, по изложените съображения. Претендира
ю.к. възнаграждение, както и евентуално иска намаляване размера на адв.възнаграждение поради прекомерност.
Въз
основа на събраните писмени доказателства и назначената и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
По делото
не е спорно между страните, а и се установява от представените доказателства,
че за периода посочен в исковата молба ищецът е бил в служебно правоотношение с
Главна дирекция „******“,
със статут на държавен служител, като е осъществявал трудовата си
дейност като служител на ГПУ-
Момчилград към РДГП- Смолян.
Страните не спорят и относно факта, че в изпълнение на служебните си задължения
същият е полагал труд на 12-часови работни смени, предварително определени с
график за всеки месец, при сумирано отчитане на работното време, при което е
полагал и нощен труд във времето между 22,
00 часа и 06,00 часа. Не се спори и че за процесният
период от страна на работодателя е било заплащано на ищеца и допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен нощен час или за част от
него.
От
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за периода
от 02.09.2016г.-02.09.2019г.,
ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа, при сумирано отчитане на
работното време, като вещото лице потвърждава, че от страна на работодателя
било изплащано ежемесечно допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта, от 22,00 до 06,00 часа, в размер на 0,25 лева- за
всеки отработен нощен час или за част от него. През исковия период
същият е положил нощен труд, който преизчислен на дневен
с коефициент 1,143
формира разлика в описаните
часове, които се явяват извънреден труд. Вещото лице е
констатирало, че за процесният период на ищеца не е
било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в
резултат на посоченото преизчисляване. В заключението
си вещото лице е изчислило, че дължимото в този случай допълнително
възнаграждение за извънреден труд възлиза на 1331.15 лева, а размерът на обезщетението
за забава считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане, е в размер на 149.73 лева.
При
това положение съдът намира, че искът е основателен и доказан.
Между
страните не се спори относно обстоятелството, че през периода посочен в
исковата молба ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника,
като е работил на сменен режим при сумирано отчитане на работното време. Спорно е
дали при определянето на възнаграждението за положения нощен труд през процесния период, са приложими Кодексът на труда, и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното
време 7 часа нощен труд се приравняват
на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба
коефициент от 1, 143 /по чл. 9, ал. 2 от Наредбата/. Последният се определя с просто
пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8: 7= 1,143. Съгласно
чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.178
ал.1 т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл.187 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Според разпоредбата на чл.140 ал.2 от КТ, нощен е
трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1 изречение второ, нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е 7 часа. В
чл.187 ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тази връзка съдът счита, че приложението на чл.187
ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл.140 ал.2 от КТ, тъй като двете
норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя
часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно
чл.187 ал.2 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. На това основание е била приета Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., като в нормата на в чл.31 ал.2
от която е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г., на
свой ред отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. по адм. дело
№ 5450/2016 г. на ВАС, петчленен състав. Третата наредба, приета
хронологично във времето и относима към процесния период, е Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г.,
обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. липсва
норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. Текстовете на чл.3 ал.3 и в
двете Наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно с 8 часа за всеки
24-часов период.
В
цитираните две Наредби и и по- конкретно Наредба
8121з-776 от 29.07.2016г.,
приложима към процесният период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощният труд в дневен. Липсата на изрична
норма обаче, според съда, не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ, на
основание чл.46 ал.2 от ЗНА.
Според текста на чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00ч. и 06,00ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0, 25
лева. В чл.9 ал.2 от НСОРЗ е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време /както е в процесния случай/ нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно
и предвид цитираните по - горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за
преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен от съотношението 8: 7, както е посочено по-горе. Тези
разпоредби- чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, се прилагат
едновременно, т.е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1,143
и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд.
В
случая очевидно е налице колизия между нормите на чл.179 ал.2 от ЗМВР и чл.188 ал.2 от ЗМВР, последната от които
разпоредби не е приложена в процесното
правоотношение. Тя предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00ч. и 06,00ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото
на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен
труд, предвидени в КТ. Нормата на чл.15 ал.3 от ЗНА предвижда, че ако постановление, правилник,
наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високият по степен акт. В
конкретният случай, горепосочените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение
за нощен труд определят по-ниска стойност от КТ, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да бъде
определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен- т.е.
приложима е нормата на чл.188 ал.2 от ЗМВР.
При
наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, както вече се посочи, следва субсидиарно
да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
защото в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ, по отношение заплащането на допълнителните
възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.
В случая
следва да се вземе предвид и разпоредбите на чл.9 „а“ ал.1 и ал.4 от НРВПО /Наредба за работното време, почивките и
отпуските/ според които, при установяването на сумирано изчисляване на
работното време по чл.142 КТ работодателят утвърждава поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, а когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според чл.9
„б“ ал.1 от НРВПО при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове,
като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се
умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в
трудовия договор. Съгласно чл.9
„г“ от НРВПО отработените часове от работника или служителя, които в края
на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9 „б“, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по труда.
От
изложеното до тук следва, че в разглеждания случай е налице основание за
начисляване на възнаграждение за извънреден труд, въз основа на положения нощен
труд, след приравняването му на дневен такъв.
От
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло, се
установява, че за процесния период от 02.09.2016г. до 02.09.2019г., ищецът
е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 формира разлика между преизчисления и отчетения по протоколи
нощен труд в посоченият размер извънреден труд. Дължимото
за тази разлика
допълнително възнаграждение
за извънреден труд е в размер на 1331.15 лева, и то не е заплатено,
поради което предявеният главен иск следва да
бъде уважен изцяло, като на
ищците следва да се присъди
и законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл.84 ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал
в забава след изтичане на срока, в който e трябвало да се изплати съответното
възнаграждение и на основание чл.86 ал.1
от ЗЗД следва да заплати на ищците обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Ето защо, акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане. Съгласно заключението на
приетата съдебно - счетоводна експертиза обезщетението за забава за процесния
период възлиза на размер на 149.73 лева, в който
размер иска за присъждането му следва да
бъде уважен.
Относно
разноските.
С
оглед на основателността на предявените искове, съобразно разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски
по делото, за които е представен списък по чл.80 от ГПК. От страна на ответника е повдигнато възражение за прекомерност на
разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. По настоящото производство ищецът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, и фактическата
или правната сложност на делото е в рамките на обичайното, поради и което не
следва да се намали размерът на същото, т.к. не са налице условията по чл.78
ал.5 от ГПК.
Предвид
обстоятелството, че по делото са сторени разноски и за назначената и извършена
експертиза, които са заплатени от държавният бюджет, то и същите следва да се
възложат на ответника, поради обстоятелството, предявените искове са уважени.
Съобразно
това ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 100 лева- възнаграждение за вещо лице,
както и д.т. върху размера на уважената искова
претенция от 59.24 лева, както и д. т. в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от
изложеното до тук, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция "******“ при Министерство на вътрешните работи- гр. София, булевард „******“ № 46, да заплати на С.В.Х. ***, с ЕГН:**********, следните суми: сумата в размер на 1331.15 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 02.09.2016г.
до 02.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1,143, както
и сумата в размер на 149.73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо
число на месеца следващ месеца на дължимото
плащане, до 02.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 02.09.2019г., до окончателното й
изпащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "******“ при Министерство на вътрешните работи- гр. София, да заплати на С.В.Х. ***, с ЕГН:**********, сумата от 350
лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "******“ при Министерство на вътрешните работи- гр. София, да заплати по сметка на
Районен съд- Момчилград сумата от 59.24 лева- представляваща държавна такса по предявените
искове, и сумата от 100 лева- разноски за възнаграждение на вещо лице,
както и д. т. в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
/Й.Геров/