ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№609
гр.Варна, 30.09.2019 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, 30 септември 2019 г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ:Петя
Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.
Петрова в.ч.гр.д. № 464 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Варна, подадена чрез директора й А. Г.,
против определение № 2677/12.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1694/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата й молба и е
прекратено производството.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна
е сочила, че обжалваното определение е неправилно - постановено в противоречие
със закона, като е молила за неговата отмяна и за връщане на делото за
продължаване на производството.
Жалбата е подадена в срок, от страна (ищец
в производството), разполагаща с правен интерес от обжалване на определението
на окръжния съд като неизгодно за нея, редовна е и допустима, а разгледана по
същество тя е основателна по следните съображения:
Производството пред Варненския
окръжен съд е било образувано по искова молба на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Варна против С.С.С., З. С.
С. и Ж. З.В. за оспорване на извършеното от С.С. припознаване
на детето З..
В исковата си молба, Дирекцията е изложила твърдения за конкретните факти, от
които е направила предположение, че припознаващият не е биологичен баща на
детето и припознаването не е в интерес на малолетната.
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл.66, ал.5 СК, който гласи, че извън случаите по
ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск,
предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора.
Припознаването е заявление на едно
лице, че дадено дете произхожда от него. То е строго личен, едностранен и
неотменим акт. Поначало се припознава дете, което припозналият счита за свое и
което наистина произхожда от него. Именно, защото припознаването е едностранен
акт, който се извършва без знанието и съгласието на припознатия или на други
заинтересувани лица и който не се проверява по същество, е възможно то да не
съответства на действителността, т.е. припозналият да не е родител на
припознатия. Такова припознаване е действително, но може да бъде оспорено.
Затова, законодателят е предоставил на разположение на прокурора и на Дирекция „Социално
подпомагане“, искът по чл.66, ал.5 от СК. Предмет на този иск е установяване
несъществуването на биологичен произход от припозналия.
Дирекция „Социално подпомагане“ разполага с право на иск, уредено изрично в чл. 66, ал.5 от СК в качеството й на орган за закрила на детето по чл.6, т.2 ЗЗкД и с оглед
предоставените й от закона функции по чл. 21
от ЗЗкД и задълженията й по охрана интересите на детето. Като носител на
правото на иск, Дирекция „Социално подпомагане“ е активно легитимирана да
оспори припознаването на малолетната Зара от припознаващия С.С. и да иска
установяване, че същият не е биологичният й баща. Изложените обстоятелства в
исковата молба обосновават решението на този орган за предявяване на иска именно
с цел охрана интересите на детето. Доколкото Дирекция „Социално подпомагане“
разполага със самостоятелно право на иск и преценката за предявяването му не
подлежи на контрол, без значение за допустимостта на иска са обстоятелствата
дали тя се е самосезирала или това е сторено по молба на страните в правоотношението
(разполагащи и със самостоятелно право на иск) или на друго заинтересовано
лице. Водещ е интересът на детето. Затова, винаги при преценка от Дирекцията за
злоупотреба или застрашаване интересите на детето, тя има задължението за
действие, включително и за предявяване на иска по чл. 66, ал.5 от СК.
В случая, исковата молба е подадена в
преклузивния едногодишен срок от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна,
разполагаща с процесуална легитимация за предявяване на иска по чл. 66, ал.5 от СК и искът е допустим.
Като е достигнал до различен извод,
окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен
и делото – върнато за продължаване на производството.
Предвид горното, Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2677/12.09.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1694/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване
на производството.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: