РЕШЕНИЕ

 

Номер   175                      30.01 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      четиринадесети  януари                           2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    7521      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-154/27.12.2018г. на Председателя на НСЦРЛП, с което на МЕДИСОФТ 2014 ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 15 000лв. за извършено нарушение по чл.5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като НАМАЛЯВА така наложеното наказание от 15 000лв. на 4 500лв.

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-154/27.12.2018г. на Председателя на НСЦРЛП в останалата му част.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

  вярно, секретар Н.Т.

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № НП-154/27.12.2018г. на Председателя на НСЦРЛП, с което на МЕДИСОФТ 2014 ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 15 000лв. за извършено нарушение по чл.5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.

   Жалбоподателят МЕДИСОФТ 2014 ООД, чрез пълномощника си по делото адв. М. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен.

   Въззиваемата страна- НСЦРЛП не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против дружеството за това, че при извършена проверка на 14.07.2018г. във връзка с постъпил сигнал от НЗОК на обект за търговия с лекарствени продукти на дребно, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов” № 98 е констатирано, че търговецът е извършил продажба на 18.08.2017г., като е отпуснал лекарствен продукт „Совалди“ 400мг. с посочена сума за изплащане 31 132.88лв. с ДДС, която е по-висока от утвърдената с Решение НСР-13263/20.07.2017г., влязло в сила на 04.08.2017г., според което стойността на продукта е 22 494.96лв.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение, същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят А.Л.А. поддържа отразените в АУАН констатации.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на МЕДИСОФТ 2014 ООД административно нарушение по чл. 5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, уведомления, покани, разписки.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира достатъчно доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на горецитираната Наредба за продажба на лекарствени продукти на цена, не по-висока от утвърдената по съответния ред.

    Относно наведените в жалбата и съдебно заседание възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни.Преди всичко по делото са налице достатъчно доказателства за реализираното и вменено във вина нарушение, тъй като безспорно на 20.07.2017г. е било взето Решение НСР-13263/20.07.2017г., което е било надлежно съобщено на всички заинтересовани страни и е влязло в сила на 04.08.2017г. От своя страна, в конкретиня случай търговецът на едро – „Анжелика Фарма“ ЕООД, е изпълнила задължението си да уведоми съконтрагентите си – търговци на дребно, за новата цена на посочения в АУАН и НП лекарствен продукт, включително и чрез предоставянето на платежен документ за доставка на продукта именно на тази цена. Същевременно и въпреки това, жалбоподателят е извършил продажба на 18.08.2017г. на същия продукт, но без да се съобрази с новата му цена. В този смисъл не е вярно, че чл.19 ал.5 от Наредбата не ангажира поведението на търговците на дребно – напротив, именно посредством установения в нея ред е нормативно регулиран механизма за уведомяване на търговците на дребно за промени на цените на лекарствените продукти, когато това е сторено извън периодичното обновяване на позитивния лекарствен списък. Настоящият случай е именно такъв – промяната на цената на инкриминираното лекарство е станала в периода между двете актуализации на списъка – 02.08.2017г.-02.09.2017г. Поради това е следва да се приеме, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен по съответния ред за новата цена на лекарството и е следвало да извърши продажба на същото именно на нея, а не на старата цена.

    На следващо място не могат да бъдат споделени наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, връчването му и издаване на обжалваното Наказателно постановление. Преди всички и в двата акта е налице надлежно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и не на последно място датата на която е реализирано, съответно установено от контролните органи. Така изрично е посочено, че деянието е констатирано при проверка на 04.07.2018г. в обект на търговеца, а самото нарушение е осъществено на 18.087.2017г. – при отпускане на лекарството на старата, по-висока цена. Тоест напълно невярно е твърдението за липса на посочване в АУАН и НП на датата на деянието.

     Не отговаря на истината и твърдението, че АУАН е съставен след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като откриването на нарушителя не представлява получаването на сигнал от когото и да било, включително и от компетентен орган, а се извършва едва след надлежна проверка и установяване верността или не на твърденията в сигнала. Това е било сторено именно при проверката на обекта на жалбоподателя, извършена на 04.07.2018г., а АУАН е съставен на 14.08.2018г.

     Не са налице и допуснати нарушения във връзка с връчването на така съставения АУАН. Видно от всички материали, приложени към административната преписка, съобщението за явяване с цел съставяне и връчване на Акта е било надлежно получено още на 18.07.2018г. и то на адреса на жалбоподателя, цитиран от самия него в цялата административна преписка, включително и в депозираната пред съда жалба. Въпреки това, предвид неявяване на представител на дружеството, санкциониращият орган е предприел всички необходими последващи действия за надлежно запознаване и връчване на екземпляр от Акта на дружеството, като по този начин е изпълнил в цялост задълженията си по ЗАНН.

      Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – нарушаване на императивно установено изискване относно цените на предлаганите в страната лекарствени продукти,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с продажба на лекарствени продукти при стриктно спазване на установените за целта правила. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

          От друга страна съдът намира, че са налице основание за изменение на обжалваното Наказателно постановление относно размера на наложеното на жалбоподателя наказание „имуществена санкция”. Видно от текста на  правилно посочената в НП санкционна норма, приложима в случая  -  чл.289 ал.1 вр. чл.291 ал.1 ЗЛПХМ, предвиденото наказание за юрдически лица е трикратния размер на „глобата“ по чл.289. Тоест към датата на издаване на атакуваното НП същата е била правилно определено, но в последствие, с влязло в законна сила изменени от 01.01.2019г. същата санкция е в нов, по-нисък размер, като неяния минимален такъв за юридически лица понастоящем следва да е 4 5000лв. С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства за други нарушения от  страна на жалбоподателя, невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца, то подходящата в случая санкция за извършеното се явява именно тази в минимално предвидения размер на нормата. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № НП-154/27.12.2018г. на Председателя на НСЦРЛП, с което на МЕДИСОФТ 2014 ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 15 000лв. за извършено нарушение по чл.5 ал.1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като се НАМАЛИ размера на така наложеното наказание от 15 000лв. на 4 500лв.

 

   В останалата му част същото Наказателно постановление, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

вярно, секретар Н.Т.