№ 73
гр. Ихтиман, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200557 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Г. П. против Наказателно постановление
№ 15/29.01.2020 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което за
нарушение на 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на
жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
В съдебно заседание жалбоподателката и процесуалният й представител
поддържат жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е основателна.
На 15.01.2020 г. срещу жалбоподателката ИВ. Г. П. е съставен Акт № 15
за установяване на административно нарушение по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от
ЗМВР от свид. Д.О. – младши автоконтрольор при РУ на МВР – Ихтиман за
това, че на 15.01.2020 г. около 16.45 часа в с. Веринско на лицето било
разпоредено високо, ясно и разбираемо за него да представи свидетелство за
управление на МПС, но тя категорично отказала да го изпълни.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление срещу жалбоподателя, с което за това, че при същата
фактическа обстановка, е прието, че същата е допуснала нарушение на 64, ал.
2 и ал. 4 от ЗМВР, поради което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на
жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
чиято контролна функция е предоставена на основание чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от
ЗМВР. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът
за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК.
1
Въпреки това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като актовете не отговарят на изискванията за
съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Липсва надлежно
описание на съставомерен признак на нарушението от фактическа страна и
правна страна. Допуснатото нарушение е съществено и представлява
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Това е така, защото АУАН и НП поставят рамката на
предмета на доказване относно съставомерните факти, поради което при
липса на изложени такива, тази рамка не може да бъде надхвърляна в съдебна
фаза посредством разширяването й чрез дописване от фактическа страна в
частта относно съставомерните признаци на деянието. Те могат да бъдат
прецизирани, доразвивани, но не и посочвани за първи път в съдебна фаза.
Това следва от характера на производството, който предопределя
административнонаказващия орган да действа като първа съдебна инстанция.
За да е осъществен съставът на административно нарушение на чл. 64,
ал. 4 от ЗМВР, е достатъчно разпореждането да е дадено от полицейски орган
в изпълнение функциите му и да не е изпълнено. В случая в акта и
наказателното постановление не е посочено от кого е дадено разпореждането.
Като не са посочени имената и длъжността на лицето дало разпореждането е
невъзможно да бъде осъществена проверка дали същото е имало качеството
на полицейски орган или не. Това е от особено значение, тъй като
свидетелските показания са противоречиви дали свидетелство за управление
на МПС е изискано на същата от служител на жандармерията или от
полицейски служител. Всички свидетели посочват, че жалбоподателката не е
била спряна за проверка по реда на ЗДвП в качеството на водач, а някои от
тях, че е представила на проверяващите документ за самоличност – лична
карта. Поради това е от особено важно да бъде ясно кое е лицето разпоредило
й да представи СУМПС, за проверка първо имало ли е същото качеството на
полицейски орган, второ в изпълнение на законовите му правомощия ли е
изискан СУМПС от жалбоподателката, тъй като представянето на такъв
документ, когато същата не се проверява в качеството на водач, може да се
изисква единствено за установяване на самоличност, което в случая има
данни, че е било осъществено чрез представяне на лична карта. Доколкото
обаче не е посочено лицето, което е дало разпореждането, наказателното
постановление подлежи на отмяна, тъй като е невъзможно без дописване на
същото от фактическа страна в рамките на съдебното производство, да бъде
осъществена преценка за съставомерност на деянието.
При издаване на последващи АУАН и НП с предмет подобно
нарушение актосъставителят и админитративнонаказващият орган следва да
посочат имената и длъжността на лицето дало разпореждането. Това е
абсолютна предпоставка за законосъобразно развитие на
административнонаказателния процес.
За пълнота е нужно още да се отбележи, че чл. 64, ал. 2 ЗМВР не
регламентира правило за поведение, а единствено форма на издаване на
полицейските разпореждания, когато не може да бъде спазена писмената -
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят. При това положение неправилно в издадения АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателката е допуснала нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР,
тъй като разпоредбата не въздига правило за поведение, което е и причината
чл. 257 ЗМВР да не предвижда наказание за неизпълнение на чл. 64, ал. 2
ЗВМР.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15/29.01.2020 г. на началника
на РУ на МВР - Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
2
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3