Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260021/27.08.2020 г. гр.Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание, проведено на втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
с
участието на секретаря Петранка Паскалева и прокурора Светла Курновска, като разгледа докладваното от съдия Даскалова ВНОХД № 408 по описа за 2019 год. на ВАпС,
наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по
въззивна жалба от адв.Ж.Г., защитник на подс.А.Н.Х. ЕГН **********, против присъда № 61,
постановена на 08.10.2019 г. по НОХД № 788/2019 г. от ОС - Варна, с която Х. е
бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.З, б."б", пр.1 от НК, като му е било определено наказание
лишаване от свобода за срок от дванадесет години,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът е редуцирал с една трета
и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем
години при първоначален общ режим.
Във въззивната жалба на адв.Г. се навеждат оплаквания, че първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се вътрешна
противоречивост на мотивите, представляваща липса на мотиви, както и липса на
активност от страна на съда да събере всички относими
и допустими доказателства, необходими за изясняване на фактическата обстановка
по делото. Според защитата наказанието,
наложено на подс.Х. е явно несправедливо. Въззивната
инстанция е сезирана с искане по чл.335,
ал.2 от НПК за отмяна и връщане на делото на друг състав на ВОС за ново
разглеждане и респ. по чл.337, ал.1, т.1 от НПК - за изменяване
на присъдата и намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода
и искане за приложение на чл.66 от НК.
В
подаденият отговор на въззивна жалба от частния обвинител Е.Т.А., със
съгласието на майка си Т.А., чрез повереника си адв.В.
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
В
подаденото възражение от частните обвинители С.Х.М., М.Н.Н., С.М.Н.
и Н.М.Н., действащи
чрез законен представител родител М.Н.Н., Ю.М.Ю., С.И.Н., Р.А.Ю., чрез повереника
им адв. В.Н. считат, че наложеното с присъдата наказание е справедливо.
В съдебно заседание представителят на
въззивната прокуратура изразява становище, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин. Намира първоинстанционната присъда за правилна,
законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора, наложеното от ВОС
наказание, с оглед заболяването на подс.Х. би могло
да бъде намалено, но настоява за ефективно изтърпяване на наказанието.
В съдебно заседание повереникът на
частния обвинител Е.Т.А., със съгласието на майка си Т.А., чрез
повереника си адв.В. изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Счита, че наложеното на подс.Х. наказание е справедливо. Претендира присъждане на
възнаграждение по чл.13, т.4 от Надедбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание повереникът на
частните обвинители А.С.С., С.Х.А., А.А.С., Х.А.А., Ю.М.А., С.С.М., З.С.М., адв. М.Т.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
определеното на Х. наказание е справедливо.
В съдебно заседание повереникът на
частните обвинители С.Х.М.,
М.Н.Н., С.М.Н. и Н.М.Н., действащи
чрез законен представител родител М.Н.Н., Ю.М.Ю., С.И.Н., Р.А.Ю. - адв. Д.Н. изразява
становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че наложеното на подс.Х. наказание е справедливо.
Защитата на подс.Х.
- адв.Г. поддържа жалбата си на изложените в нея
основания, като моли за намаляване на наложеното наказание, изтъквайки обстоятелствата,
че подсъдимия е с влошено здравословно състояние и добрите характеристични
данни за подсъдимия. Моли на Х. да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок от пет години. По отношение наказанието по чл.343 г от НК не заявява
претенции.
В личната си защита подс.Х. изразява съжаление за случилото се. В последната си
дума моли да не влиза в затвора.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира за установено следното:
Предмет
на въззивна проверка е присъда № № 61, постановена на 08.10.2019 г. по НОХД №
788/2019 г. от ОС - Варна, с която Х. е бил признат за виновен в това, че на 06.08.2018 г., на път първи
клас 1 - 9, на км. 119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море",
местност „Харамията" по посока местност „Крушките", обл. Варна, при управление на МПС – л.а. „Фолксваген
Голф" с peг. №
В 1410 СА нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП -„При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: на водача на ППС от
категория "В" извън населено място е забранено да превишава скорост
на движение от 90 км.ч.", като се е движил със скорост 119 км/ч и с това
по непредпазливост причинил смъртта на С.С.Х., на 14 год. и С.А.С., на 17 год.
и средни телесни повреди на Е.Т.А., на 15 год., изразяващи се в контузия на
белите дробове, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота,
контузия на мозъка и вътрешномозъчен кръвоизлив в
лява слепоочна област обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота, счупвания на 4-то до 8-мо десни ребра обусловили трайно затруднение на
движението на снагата за период от около 1,5 - 2 месеца, счупване на горния и
долния клон на лявата пубисна кост на таза обусловило
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 2 -
2,5 месеца, счупване на горния клон на дясната пубисна
кост на таза обусловило трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за период от около 1,5 - 2 месеца, като и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б."б", пр.1, вр.
чл.54 от НК му е било определено
наказание лишаване от свобода за срок от
дванадесет години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е било намалено с една трета и му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем години при първоначален общ режим.
На основание чл.343г от НК на подс.Х.
е било наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от единадесет години.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл по сторените по делото разноски и по веществените доказателства.
Варненският апелативен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните
съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери
следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като
разгледана по същество се преценява като частично основателна по следните
аргументи:
При първоинстанционното разглеждане на
делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК,
основание за което са се явили направените по реда на чл.371, т.2 от НПК от
подсъдимия Х. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия изрично съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед
разпоредбата на чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд напълно
правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и
доказани всички относими към предмета на делото
фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите и писмени доказателства и извършените експертизи – всички приобщени по
реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им.
Въз основа на самопризнанията на
подсъдимия Х., както и въз основа на всички останали събрани в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които напълно и изцяло
подкрепят обсъжданите самопризнания, въззивният съд приема за установена
следната релевантна фактическа обстановка, която изцяло съответства на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подс.Х. *** и бил
правоспособен шофьор - притежавал СУМПС №*********, категория „В" и
„М" от 12.03.2018 г.
Още преди да придобие правоспособност - в началото на 2017 год. подс. Х. си купил лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № В 1410 СА, който управлявал, въпреки, че нямал
такова право. Документално прехвърлянето на собствеността не било уредено и Х.
управлявал л.а. с пълномощно от предишния му собственик - Иван Александров
Иванов, който бил негов далечен роднина и работел в Германия.
На 07.12.2017 год. на подс. Х. бил съставен
акт за административно нарушение, а впоследствие и му било издадено и
наказателно постановление, за управляване на МПС без съответното СУМПС.
След като станал правоспособен шофьор, подс. Х.
започнал по-често да управлява автомобила си.
На 06.08.2018 год. Х. и неговият приятел С.А.С., на 17 години решили да
отидат с автомобила до гр. Долни Чифлик, обл.Варна,
където живеела приятелката на последния -Е.Т.А. /известна и с турското си име Б./
на 15 год. На срещата им, в парка на гр. Долни Чифлик дошла и приятелката на Е.А.
- С.С.Х. /известна и с турското си име Анифе/ на 14 год.
Четиримата решили да отидат до кв. „Аспарухово" в гр. Варна, за да
се полюбуват оттам на панорамата към града. Автомобилът бил управляван от подс. Х., като до него седнала С.Х., зад водача седнала Е.А.,
а до нея приятелят й - С.С..
Около 20.30 часа компанията потеглила от гр. Долни Чифлик към гр. Варна.
Подс. Х. управлявал автомобила си с много висока
скорост, въпреки, че вече било тъмно и видимостта ограничена. Многократно двете
момичета, които изпитвали страх от такова шофиране, както и С.С. молили подс.Х. да намали скоростта и да кара по-бавно, но той не
намалил. Никой от четиримата младежи не бил с поставен предпазен колан.
След като стигнали кръстовището на Автомагистрала „Черно море",
местност „Харамията" и главен път 1-9, подс. Х. ***
този участък пътят бил двупосочен, прав и с добра видимост на светлината на
фаровете. Пътната настилка била суха, без неравности и дупки. Движението по
пътя, точно в този момент, не било интензивно. Подс. Х.
рязко ускорил, като скоростта на автомобила достигнала около 119 км/час.
Момичетата и С.С., отново направили забележка на Х. да намали, защото се
страхуват, но той не обърнал внимание на тези молби и продължил да поддържа
висока скорост.
Вследствие на високата скорост и липсата на достатъчно опит като водач
на МПС, подс. Х. загубил контрол над управлявания от
него автомобил и същият напуснал пътното платно, отклонявайки се надясно. При
навлизането в тревната площ автомобилът с десните си колела преминал през бетонна шахта, а
впоследствие с дясната си страна се ударил в няколко дървета. Клонът на едно от
дърветата се забил в шията на седящия на задната седалка в дясно С.С. и му
причинил травма несъвместима с живота. Съприкосновението на автомобила с
дърветата оказало допълнително съпротивление върху него и същият започнал да се
завърта по посока на часовниковата страна, като същевременно се отделил от
земната повърхност. След около 10-12 метра, автомобилът се приземил с предната
си дясна част до десният ръб на пътното платно и като се завъртял по посока
обратна на часовниковата стрелка, започнал да се приплъзва
по асфалтовата настилка напред и наляво. В момента на приземяването върху
земната повърхност и завъртането на автомобила, от него изхвърчала намиращата
се на предната седалка до водача С.Х. и тялото й паднало в храстите, отляво на
пътя. Автомобилът преустановил своето движение след още около 10 метра и на
около 100 метра от мястото, където първоначално напуснал пътното платно, като в
този момент от него изпаднало и тялото на пострадалата Е.Т..
Непосредствено след катастрофата, водачите на няколко движещи се по
същият път автомобили се притекли на помощ и подали сигнал за ПТП на телефон
„112". Сред тях били и свидетелите Драгомир Дачев и Йордан Мирчев, като
последният останал на мястото на катастрофата и до пристигането на екип на
ЦСМП. Когато двамата свидетели приближили до катастрофиралият автомобил видели подс. Х. да разговаря по мобилния си телефон и да обикаля
около него. Той им поискал вода и обяснил, че в автомобила са били четирима -
две момичета и две момчета. Тъй като освен него виждали само телата на още
двама пострадали, свидетелите го попитали къде е четвъртият човек. Подс. Х. им отговорил, че и той го търси.
Междувременно, след получен сигнал в ОДЧ на Четвърто РУ - Варна за
настъпило ПТП, на местопроизшествието пристигнал и Автопатрул
„411", в състав полицейските служители при Четвърто РУ - Варна - свид. Кирил Каменски и свид.
Теодор Бакърджиев, които запазили местопроизшествието.
Пристигналият екип на ЦСМП - Варна констатирал смъртта на С.С. и откарал
с линейка пострадалата Е.Т. и подс. А.Х. до спешния
център към МБАЛ „Св. Анна" - Варна.
При огледа на местопроизшествието, в храсти от лявата страна на пътя,
впоследствие било открито и тялото на С.Х..
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
за аутопсия №134/2018 год. на МБАЛ „Св. Анна" - Варна се установява, че
при пътнотранспортното произшествие на 06.08.2018 год. С.С.Х. /на 14 год./ е
получила тежка контузия на мозъка, контузия на мозъчния ствол, кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки, контузия на бели дробове, счупване на костите на
лицевия череп - дясна слепоочна кост, дясна орбита, счупване на черепната
основа с ход на фрактурната ивица през предна и
средна черепни ямки и през турското седло, вдишване на кръв, оток на белите
дробове, оток на мозъка, вклиняване на малко мозъчните полукълба, кръвонасядания в средостението, кръвонасядания по меките обвивки на главата, разкъсно-контузна рана в тилна област на главата, кръвонасядания и ожулвания в областта на горните и долните
крайници. Като причина за смъртта на С.С.Х.
вещот лице е посочило
тежката черепно-мозъчна травма с тежка контузия на мозъка и мозъчния
ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на лицевия череп,
счупване на черепна основа, контузия на бели дробове. В генезиса на смъртта е
участвала и механична асфиксия вследствие вдишването
на кръв в белодробните алвеоли. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с/или върху твърди тъпи предмети, респ.детайли на МПС при ПТП, областта
на лицето, предната повърхност на гръдния кош, крайници в посока отпред назад,
както и при падане и удар в подлежаща неравна повърхност. Всички те са получени
приживе. Между описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е
налице причинно-следствена връзка. Не било установено наличие на етилов алкохол
в изследваните проби.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
№133/2018 год. на МБАЛ „Св. Анна" –Варна се установява, че при
пътнотранспортното произшествие на 06.08.2018 год. С.А.С. /на 17 год./ е
получил обширна разкъсно-контузна рана в областта на
шията, ангажираща десните външна и вътрешна яремни
вени, разкъсване и смачкване на десния дял на черния дроб, разкъсване на слезката, кръвоизлив с обем около 2000 мл. в коремната
кухина, анемизиране на вътрешните органи, контузия на
десния бял дроб, аспирация на кръв, оток на белите дробове и мозъка, счупвания
на 1-во дясно ребро и на горния клон на дясната пубисна
кост на таза, множество порезни рани с неголеми размери по дясната пубисна кост на таза, множество порезни рани с неголеми
размери по дясната половина на лицето, шията, десния горен крайник.Причина за
смъртта на С.А.С. е острата анемия /кръвозагуба/ в резултат на кръвоизлив от
травматичното разкъсване на големи венозни съдове на шията в областта на разкъсно-контузна рана, разкъсването на черния дроб и слезката, с излив на 2000 мл. кръв в коремната кухина.
Порезните рани по дясната половина на лицето, шията, десния горен крайник са
резултат на действие на предмети с неголеми размери, притежаващи режещи ръбове
и биха могли да се получат от действието на парчета счупено автомобилно стъкло.
Останалите травматични увреждания са резултати на удари с/или върху твърди тъпи
предмети, вкл. на такива с подчертани ръбове, изразени със значителна сила и
биха могли да се получат от удари в част или детайли в кабината на
катастрофиралия автомобил. Между описаните травматични увреждания и настъпилия
смъртен изход е налице причинно-следствена връзка. Не било установено наличие
на етилов алкохол в изследваните проби.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
№91-2019 год. на МБАЛ „Св. Анна" -Варна е видно, че при пътнотранспортното
произшествие на 06.08.2018 год. Е.Т.А. /на 15 год./ е получила разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в коремната
кухина с обем около 300 мл., контузия и вътремозъчен
кръвоизлив в слепоочна област на лявото голямомозъчно
полукълбо, контузии на белия дроб, счупвания на 4-то до 8-мо десни ребра,
счупване на горния и долния клон на лявата пубисна
кост на таза, счупване на горния клон на дясната пубисна
кост на таза, множество ожулвания по глава, тяло и крайници, травматичен оток в
дясна слепоочна област на главата. Разкъсването на черния дроб, довело до излив
в коремната кухина с обем от около 300 мл., наложило извършване на оперативна
интервенция за прекратяване на кръвоизлива, обуславя разстройство на здравето временно
опасно за живота. Контузията на белите дробове определя разстройство на
здравето временно опасно за живота. Контузията на мозъка и вътремозъчния
кръвоизлив в лява слепоочна област обуславят разстройство на здравето временно
опасно за живота. Счупванията на 4-то до 8-то десни ребра обуславя трайно
затруднение на движенията на снагата за период от 1,5-2 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Счупването на горния и долния клон на лявата
пубисна кост на таза определя трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за период от около 2-2,5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на горния клон на
дясната пубисна кост на таза обусловя трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за период от около 1,5-2
месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Останалите травматични
увреждания, в своята съвкупност обуславят временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
№95-2019 год. на МБАЛ „Св. Анна" -Варна било установено, че при
пътнотранспортното произшествие на 06.08.2018 год. подс.
А.Н.Х. е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка, дискретен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на
дясно голямомозъчно полукълбо, мозъчен оток, счупване
на черепа в дясна челна област, счупване на предната стена на десния
горно-челюстен синус, две разкъсно-контузни рани в
лява челна област и тилна област на главата, околоочен
хематом в дясно. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с/или
върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин съобщени
в материалите по ДП, а именно - при ПТП като водач на лек автомобил от удари в
части и детайли в купето на катастрофиралия автомобил. Всички причинени
травматични увреждания на Х. обуславят разстройство на здравето временно опасно
за живота или временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на изготвената по делото
автотехническа експертиза се установява,
че непосредствената причина за
настъпване на конкретното ПТП е превишената скорост, с която подс. Х. е управлявал л.а. Скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген Голф" с per. № В 1410 СА преди
настъпване на ПТП е била 119 км/ч. при разрешена на този пътен участък 90 км.
От приложената по делото справка от Национален институт по метеорология
и хидрология - филиал Варна се установява, че към 21.00 часа на 06.08.2018 год.
в района на местност „Крушките" - гр. Варна не са регистрирани валежи.
От приложения по делото протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта №1219/07.08.2018
г. на МБАЛ "Св. Анна - Варна" се установява, че в кръвта на Х. не е
установен алкохол.
Гореизложената фактическата обстановка се установява по
категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното производство и
приобщен по реда на чл. 283 от НПК доказателствен материал - обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните на ДП свидетели и заключенията на
посочените по-горе експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми и др.
Както беше отбелязано по-горе,
съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Х. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивната инстанция намира за
правилна преценката на първостепенния съд за това, че възприетото от фактическа
страна, за което Х. е направил признание, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства. В производството, проведено по реда на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдебният състав не извършва
типичната дейност за анализ на доказателствата, насочена към възприемане на
установеността на релевантните факти, като преценката му в тази насока е
единствено по отношение на решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, без да се събират доказателства за тези
факти в хода на съдебното производство. При провеждане на диференцираната
процедура за първоинстанционния съд е налице задължение да извърши преценка
дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата по делото,
което е в изпълнение на общия принцип в наказателния процес, залегнал в чл.116,
ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на самопризнанието на
подсъдимия и съдът е следвало да извърши внимателна преценка на подкрепеността на направеното от подсъдимия признание на
фактите от доказателствата по делото. За тази цел първостепенният съд е
преценил доказателства, които не е събрал непосредствено в хода на типично
съдебно следствие, а такива, събрани на досъдебното производство при спазване
на изискванията за тяхната процесуална годност, т.е. била е необходима и
положителната му констатация, че те са събрани по предвидения от НПК ред.
Настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че първостепенният съд е извършил правилна и обоснована
преценка на посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда
и е посочил доказателствената маса, послужила му да стори тази преценка.
Освен това, съдът е осъществил
дължимата проверка на годността на доказателствата, събрани на досъдебното
производство и правилно е приел при формиране на вътрешното си убеждение, че не
е налично каквото и да било нарушение, допуснато при събирането им.
За въззивния съд при тази процедура
също не е налице задължение да анализира подробно доказателствата по делото, а
само да провери правилността на преценката на първостепенния съд относно подкрепеността от събраната на досъдебното производство
доказателствена маса на признанието на фактите от подсъдимия. При извършване на
тази проверка въззивният съд намира, че първоинстанционният не е подходил
необосновано към провеждането на съдебно разглеждане на делото по реда на чл.370 и сл.
от НПК, а е подкрепил решението си за това с мотиви, основаващи
се на доказателствата по делото. ВАпС не констатира
допуснати от съда процесуални нарушения при поставяне в основата на присъдата
на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, от които факти съдът
да се е отклонил или превратно да е приел.
Съдържанието на обвинителния акт сочи
на действия на подсъдимия Х. по управление на МПС в разрез с правилата за
движение по пътищата, а именно при разрешена скорост на движение по съответния
пътен участък от 90 км/ч, той е управлявал със 119 км/ч. В резултат на това,
той е загубил контрол над л.а. и допуснал ПТП, при което причинил по непредпазливост смъртта на С.С.Х. и С.А.С., а
на Е.Т.А. - средни телесни повреди.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между виновното
поведение на подсъдимия- нарушаването на правилата за движение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП и предизвиканото ПТП, при което са загинали С.С.Х. и С.А.С., а на Е.Т.А. са причинени средни телесни повреди.
Нарушението на правилата за движение по пътищата
е по чл.21, ал.1 от ЗДП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: на водача на
ППС от категория "В" извън населено място е забранено да превишава
скорост на движение от 90 км/ч, тъй като се е движил
със скорост то 119 км/ч и е загубил контрола над л.а. в резултат на което е
последвало ПТП.
Налице е съставомерния
престъпен резултат–причиняване смъртта на С.С.Х. и С.А.С., а на Е.Т.А. са причинени средни телесни повреди.
Причинно-следствената връзка се установява от
събраните по делото доказателства и най-вече от изготвените СМЕ и САтЕ и гласните доказателствени средства.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция не констатира при разглеждане на делото да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, още
по-малко те да са съществени. Първоинстанционният съд е спазил стриктно
процедурата за провеждане на съдебното разглеждане на делото по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, което разглеждане е инициирано от подсъдимия Х. и
неговия защитник. Посочените по-горе доказателствени източници напълно
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и те са обсъдени и оценени от
съда точно, обективно, прецизно и по действителното им съдържание.
По
отношение на оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:
Проверката на присъдата в тази й част
изисква изследване на правилното прилагане на принципите на
законосъобразност и индивидуализация на
наказанието.
На първо място, с оглед реда, по който
е протекло съдебното производство, свързан с привилегията на чл.58а, ал.1 от НК, наказанието лишаване от свобода е определено по реда на общите правила след
което следва да бъде намалено с една трета. Рамките на наказанието лишаване от
свобода, съгласно специалната норма на чл.343, ал.4, вр.
ал.3, б.“б“, пр.1 от НК са от три до петнадесет години. Съдът е наложил
наказанието в размер между средния и максималния – 12 години, като го е намалил с 1/3 до 8 години.
От друга страна обаче, подходът, който
е използвал първоинстанционният съд при изясняване степента на обществена
опасност на деянието и дееца и открояване на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства е позволил смесване, двойно отчитане на отделни обстоятелства,
непълно изясняване на всички елементи по индивидуализацията на наказанието.
Като отегчаващи обстоятелства са били
приети „проявената недисциплинираност и безотговорност при управление на л.а.
още когато е нямал правоспособност, за което му е било наложено наказание …
и несъизмеримо тежките резултати –
смъртта на двама непълнолетни в разцвета на младостта си, както и тежките
увреждания на третата жертва – също непълнолетна…“ Неправилно е бил отчетен
като отегчаващо отговорността обстоятелство съставомерния
резултат по чл.343, ал.4 от НК, тъй като той е взет предвид от законодателя при
определяне на правната квалификация и
размера на предвиденото наказание.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства първоинстанционният съд е отчел младата възраст и необремененото
съдебно минало на Х..
Съдът е приел, че представените
характеристични данни и влошеното му здравословно състояние не следва да се
ценят в полза на подсъдимия при индивидуализацията на неговото наказание, тъй
като увреждането си е причинил сам по време на инкриминираното деяние, а наличните
по делото характеристики на Х. съдът е приел, че съдържат противоречащи си
данни.
Установените пропуски, значими за
индивидуализацията на наказанието на Х. следва да бъдат отстранени от
настоящата инстанция. За да прецени какво наказание е съответно на извършеното
от подсъдимия престъпление, Варненският апелативен съд прецени:
Степента на обществена опасност на
подсъдимия е сравнително ниска – 19 годишен към момента на деянието, неосъждан,
съзнава своята отговорност и съжалява за извършеното.
Не може да се подмине и изключително
тежката травма, която е получил при ПТП. Съгласно заключението на вещото лице,
изготвило допуснатата от въззивната инстанция СПЕ в следствие на получената
черепно мозъчна травма при ПТП подс.Х. страда от
органично разстройство на личността – емоционална нестабилност с дистимен характер. Към момента на освидетелстването му,
поведението на Х. е изцяло определено от емоционалните му изживявания и се
диагностицира тенденция към тяхното систематизиране. Според вещото лице
органичното разстройство на личността се характеризира с разстройства в
емоциите, волята и инстинктите при липса на сериозни интелектуално-паметови смущения на неговото емоционално състояние. При Х.
е диагностицирана емоционална лабилност, раздразнителност, дистимно-дистрофични
колебания, снижение на поривите, неустойчивост на интересите и трудовите
инициативи. Познавателната му дейност е увредена предимно в сферата на
планирането на собственото поведение и на предвиждане на вероятните му лични и
социални последствия. Необходим е редовен прием на медимекаментозно
лечение.
Според разясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание органичното разстройство на личността на подс.Х. е изключително тежко, защото е на фона на увреждане
на мозъка и при него се засяга волевия момент, тъй като емоциите взимат връх.
Намалени са способностите му да ръководи постъпките си към настоящия момент, но
благодарение на медимекаментозна терапия той все пак
може да ги ръководи. Според вещото лице назначената му медимекаментозна
терапия е за цял живот и ако бъде спряна ефекта върху емоционалните му
изживявания ще е неблагоприятен. Затова, а и поради паническите атаки, и натрапливостите, вещото лице препоръчва да бъде наблюдавана
антидепресивната терапия, прилагана на Х..
Да, както е приел първоинстанционния
съд, травмата довела до това здравословно състояние на подсъдимия е в резултат
на ПТП, причинено от Х., но този факт не
заличава влошеното му здравословно състояние и необходимостта от пожизнено медимекаментозно поддържащо лечение, тъй като това
заболяване не е лечимо. Това обстоятелство също следва да се оцени при
определяне на наказанието като смекчаващо отговорността.
Настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде
оценено единствено извършеното от него нарушение на ЗДвП още преди да е
придобил правоспособност.
При така възприетите обстоятелства
влияещи върху определяне размера на наказанието лишаване от свобода, което да е
съответно на извършеното от подс.Х. престъпление,
настоящата инстанция намира, че справедливо се явява наказанието лишаване от
свобода, определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелство – в
размер между минималния и средния на специалната норма, а именно в размер на
шест години. Това наказание, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с оглед
проведената съдебна процедура пред първоинстанционния съд, следва да се намали
с 1/3 и да се определи наказание от четири години лишаване от свобода. Първоначалният
режим на изтърпяване на това наказание следва да е общ, съгласно чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС.
Така определеният период на изолация
на подсъдимия в пенитенциарно заведение от една
страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а
от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието му.
На
основание чл.40, ал.4 от НК спрямо подс.Х. в местата
за лишаване от свобода следва да се полагат съответните медицински грижи с цел
продължаване на назначеното му медимекаментозно
лечение.
С
оглед възприетото и разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК следва да бъде намален
размера и на наказанието лишаване от право да управлява МПС. В настоящият
случай съдът намира, че подс.Х. следва да бъде лишен
от това право за максимално допустимия от закона срок – седем години – срок,
през който да успее да преосмисли поведението си и последиците от него.
Първоинстанционният съд се е произнесъл
относно веществените доказателства по делото, което въззивният съд намира за
правилно. Съобразно нормата на чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия правилно са били възложени направените разноски по
делото.
С оглед направеното искане от повереника
на частния обвинител Е.Т.А., със
съгласието на майка си Т.А. – адв.В. за
определяне на адв.възнаграждение и осъждане на подс.Х. да го заплати, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв следва да бъде
определено възнаграждение в размера по чл.13 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1500 лева, като на основание чл.38, ал.2 същите се възложат на подсъдимия.
С оглед на изложеното и на основание
чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 61, постановена на 08.10.2019 г. по НОХД № 788/2019 г. от ОС - Варна,
като НАМАЛЯВА наложеното на подс. А.Н.Х. за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.З, б."б", пр.1 от НК
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ на ШЕСТ ГОДИНИ, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета и постановява за изтърпяване
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯ
присъда № 61, постановена на 08.10.2019 г. по НОХД № 788/2019 г. от ОС - Варна,
като НАМАЛЯВА наложеното на
основание чл.343г от НК на подс.А.Н.Х. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИНАДЕСЕТ на СЕДЕМ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата
в останалата й част.
На основание чл.40, ал.4 от НК спрямо подс.Х. в местата за лишаване от свобода следва да се полагат
съответните медицински грижи.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл.13, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на
повереника адв.П. В. *** възнаграждение в размер на
1500 лева, като на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от ЗАдв ОСЪЖДА
подсъдимия
А.Н.Х. да
заплати на адв.В. 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: