РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 31 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.Т.Г. и К.Г.Д. против З. „Б.И.“ АД, с
която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл.
267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищците твърдят, че на 04.12.2014 г.
в гр. Силистра е настъпило ПТП около 10.30 часа при мокро и мъгливо време и
мокра настилка, като към с. К.се движел патрулен автомобил, в който пътували
ищците, собственост на ОД – МВР Силистра, с рег. № *******, управляван от Б.Х.Д..
Твърдят, че водачът изгубил контрол
върху превозното средство, то поднесло и навлязло в лентата за насрещно
движение, където се движел лек автомобил Ауди 80 с рег. № *******, управляван
от И. П.Х.. Твърдят, че при инцидента ищецът С.Г. получил контузия на главата,
загуба на съзнание, травма на главния мозък, мозъчен оток, фрактура на долна
челюст и 7-мо и 8-мо ребро в дясно, рана на лявото ухо, контузия на белия дроб
и корема. Оценява неимуществените си вреди на 150 000 лева. Твърди, че е
направил разходи за лечение в размер на 586,29 лева. Твърдят, че ищецът К.Д. е
получил контузия на главата, загуба на съзнание, рана на лицето и носа, рана на
лявото слепоочие, контузия на лява ребрена дъга, множество натъртвания. Твърди,
че е направил разходи за лечение в размер на 31,90 лева. Молят ответникът да
бъде осъден за заплати на ищеца С.Г. сумата от 150000 лева – неимуществени
вреди, както и сумата от 586,29 лева - имуществени вреди, а на ищеца К.Д.
сумата от 45000 лева – неимуществени вреди, както и сумата от 31,90 лева –
имуществени вреди. Претендират и заплащане на законна лихва от датата на
настъпване на застрахователното събитие, както и направените по делото
разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищците са настъпили описаните вреди. Поддържа,
че ищците са пътували без предпазен колан. Въвежда твърдения за независимо
съизвършителство на двамата водачи. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
С Определение от 13.06.2017
г. като трето лице-помагач на страната на ответника са конституирани „Д.О.з.“ АД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 6 от 12.03.2016 г. по
нохд № 156/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра Б.Х.Д. е признат за
виновен в това, че на 04.12.2014 г. около 10.43 часа на път ІІІ-213 км. 10+500
в посока от гр. Силистра към с. Калипетрово, при управление на лек автомобил
Опел Астра с рег. №*******е нарушил правилата за движение като е управлявал със
скорост от 114 км.ч. при максимално допустима скорост в този участък от 70
км.ч., при което по непредпазливост е причинил смъртта на И. П.Х., водач на лек
автомобил Ауди 80 с рег. № *******. Присъдата е влязла в сила на 18.01.2017 г.
Установява се от приетия по
делото Констативен протокол рег. № 28092/04.12.2014 г., че пострадали при ПТП
са и С.Т.Г. и К.Г.Д., които са пътували в лек автомобил Опел Астра с рег. № *******.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че Д. е пътувал на предна дясна седалка, а ищецът Георгиева на
задна лява седалка.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ударът
на лек автомобил Опел Астра с рег. №*******и лек автомобил Ауди 80 с рег. № *******
е настъпил около средата на частта от платното за движение в посока Силистра,
на 3,5-4,0 метра вляво от надлъжната ос на пътя. При настъпване на произшествието лек автомобил
Ауди се е движел в лявата лента на движение като е бил насочен надясно, спрямо
посоката му на движение. Вещото лице приема, че ако лек автомобил Ауди се е
движел в дясната лента е можело да не възникне съприкосновение.
Установява се от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, че ищците не са били с коректно поставени предпазни
колани. Вещите лица достигат до този извод въз основа на получените травматични
увреждания. Независимо от това те дават заключение, че съобразно механизма на
настъпване на процесното ПТП предпазният колан не би допринесъл за намаляване
на уврежданията на пострадалите при удара в задната част на автомобил Опел
Астра, тъй като ударът е настъпил с голяма скорост и огромна кинетична енергия.
При последващата фаза от произшествието било настъпило въртене в обратна на
часовниковата стрелка, при което усилието на пътниците е насочено надясно, като
в този случай предпазният колан е можел само да ги задържи да не изпаднат от
купето, но не и да предотврати настъпването на вредните последици. Вещите лица
установяват, че получената от К.Д. травма в областта на главата се дължи на
съприкосновение с разположените на арматурното табло специални уреди – радарно
устройство и др., като предпазен колан би предотвратил настъпването им.
Установява се, че лек автомобил Опел Астра с рег. №*******е бил оборудван с триточкови
инерционни колани на всички места, както и с въздушни възглавници, които при
този удар не се отварят.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-неврохирург се
установява, че ищецът С.Т.Г. е получил съчетана травма – глава, гърди, корем. Получил
е контузия на главата, дифузна травма на главния мозък, мозъчен оток, счупване
на ставния израстък вдясно и тялото на долна челюст с разместване на фрагменти,
разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, контузия на бял дроб, счупване на
7 и 8 ребро вдясно, подкожен емфизем, контузия на корема. Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства вещото лице е установило, че е
проведено 12-дневно болнично лечение, като са извършени необходимите
изследвания и консултации, проведено е медикаментозно и инфузионно лечение,
оперативна репозиция и метална фиксация на фрактурата на долна челюст, а
впоследствие лечението е продължило при домашно амбулаторни условия. Вещото
лице дава заключение, че ищецът се е нуждаел от чужда помощ за срок от 30 дни,
като спазване на строг постелен режим не е бил нужен след болничното лечение.
Установява се, че представените документи, удостоверяващи извършени разходи са
във връзка с проведеното лечение и са били необходими за възстановяването му.
Вещото лице установява, че от представената по делото медицинска документация
не се установява при ищеца да е имало травматичен шок, тъй като хемодинамичните
показатели са стабилни, дишането е нормохреквентивно, кислородното насищане на
кръвта е нормално.
Установява се от заключението на
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице дентален лекар се
установява, че не е получено увреждане на зъбите на С.Г. при процесното ПТП. В
съдебно заседание, проведено на 29.03.2018 г., както и в самото заключение,
вещото лице е заявило, че в първичната медицинска документация не е отразено
счупване на зъби, поради което приема, че това увреждане не е настъпило от това
ПТП.
Във връзка с установяване на
размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на С.Г. са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А.К.Г.–съпруга на Г.. В
показанията си тя установява, че от негов колега разбрала за ПТП. Отишла в
болницата, но не го видяла. Чула само стенания и й обяснили, че ухото му е разкъсано
и в момента му го шият. Вечерта я пуснали да го види за малко. Той бил в
безсъзнание, бил на системи. Бил син с превързана и надута глава, целия обезобразен.
В болницата го виждала за малко, носела му храна. Там за него се грижели сестрите.
След престоя си в болницата в Силистра бил транспортиран до болница Света
Марина във Варна и там останал около 7-8 дни. Направена му била операция на
долната челюст, която била счупена. Имал счупени зъби. Слагали му шини.
Свързани били двете челюсти с тел. Така стоял около месец, за да може да
зарасне. Имал счупени ребра. Изпитвал страшни болки, стенел. Налагало се да пие
обезболяващи. За първи път се изправил след операцията във Варна по препоръка
на лекарите, но това било невъзможно. Ищецът Г. не ядял, не пиел. Насила в
началото му давали по малко вода. Около 10 дни не помнел нищо нито за
семейството си, нито за децата. Трудно си спомнял назад какво било станало. Впоследствие
си възстановил спомените за близките, но не помнел катастрофата. Когато се
прибрал в къщи свидетелката два месеца се грижела за него. Бил на легло, не
можел да става. В леглото го обслужвали за хранене, за тоалет, за всичко. Близо
пет месеца седял в къщи, а около 40 дни бил със затворена челюст. Започнал
работа през м. април – м. май 2017 отново в полицията, но на по-леко място.
Свидетелката заявява, че все още ищецът Г. продължавал да изпитва болки.
Изтръпвала му устната, долната челюст, ребрата и ключицата, когато се застуди и
започвал да фъфли. Заявява, че съпругът й се променил. Станал изнервен, по –
импулсивен. Отслабнал с 20 килограма. Започнал да се захранва с по-лека храна
след като била махната шината. Единият му зъб бил изваден, а другият за момента
не.
Във връзка с установяване на
травматичните увреждания на ищеца К.Г.Д. са събрани писмени доказателства, въз
основа на които е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. В
заключението си вещото лице установява, че Д. е получил контузия на главата,
мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област,
разкъсно-контузна рана в основата на носа, контузия на лявата гръдна половина.
Установява се, че е проведено 5-дневно болнично лечение в МБАЛ Силистра, а
лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия за срок от 30 дни. Дава
заключение, че възстановителния период за полученото увреждане – сътресение на
мозъка е средно около 20-30 дни, като в конкретния случай няма данни за
настъпили усложнения, както и че ищецът Д. не се е нуждаел от чужда помощ след
приключване на болничното лечение, както и спазване на леглови режим и
рехабилитация. Установява се, че на името на К. Д. не са представени документи
във връзка с проведеното лечение. По делото е приета фактура от 08.12.2014 г.
за сумата от 23,20 лева – потребителска такса, издадена на името на К.Г.Д.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на
К.Д. са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р.К.И.. В показанията
си свидетелката установява, че живее на съпружески начала с ищеца Д.. За ПТП
разбрала вечерта на същия ден, като той й се обадил по телефона. Той бил в
болницата в хирургическото отделение в Силистра. Ходела по два пъти на ден в
болницата. В началото той не помнел нищо от случилото се. Имал рана на главата,
превръзка, рана на носа. Ставал, но дясната му страна откъм ръката не била
подвижна. Трябвало да я пази и да не я движи. Нямал шина, но имал синини.
Операция не му била правена. Останал в болницата пет дни. Около месец имал
болки при движение на ръката. Започнал да я раздвижва, но болката продължила за
по-дълъг период. Променил се, станал раздразнителен. Около месец и половина
след ПТП, като си седял в къщи, бил много изнервен, не понасял никакъв шум.
Изпратили децата при родителите на свидетелката, тъй като дъщеря им била малка
и не можело да й се обясни, че трябва да пази тишина. Ищецът Д. имал постоянно
световъртеж, главоболие, повръщал, отказвал да се храни доста дълъг период от
време. Към настоящия момент се върнал на работа като пътен полица. В началото,
след като си върнал спомените, говорел често за събитията. Не можел да спи,
постоянно се събуждал. После започнал да вдига кръвно и впоследствие се
установило, че трябва постоянно да пие медикаменти за това. Преди инцидента не
му се налагало.
Установява се, че към
датата на настъпване на ПТП относно лек автомобил Опел Астра с рег. №*******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с Договор ОП-51-Д-75/16.12.2013
г., валидна до 31.12.2014, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно –
транспортно произшествие, причинено от Б.Х.Д. в резултат, на което на ищците са
причинени увреждания на здравето. Съдът намира, че Присъда № 6/12.03.2016 г.,
постановена по нохд № 156/2015 г. по описа на ОС – гр. Силистра, с която
подсъдимият е признат за виновен и му е наложено наказание е задължително за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината
на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2
от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Следователно и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК
следва да се съобрази със задължителната сила на присъдата относно това, че
описаното в исковата молба деяние е противоправно и извършено виновно от Б.Х.Д. при управление на застрахования при
ответника лек автомобил Опел Астра с рег. № *******. Настоящият съдебен състав, обаче, не е обвързан относно
настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй
като те не са били елемент от състава на престъплението, за което е осъдено
застрахованото лице. Т.е. по отношение на вредните последици – увреждане на
здравето на ищците не е налице обвързваща съда сила на присъдата. С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК те е следвало да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е възложена на
ищците. От приетите по делото писмени, гласни доказателства и заключения на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на ПТП ищците са получили твърдяните в исковата молба
травматични увреждания. Не се установява единствено, че ищецът Г. е загубил
зъби, доколкото данни за това няма в първичната медицинска документация и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза не се установява. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото не са събрани доказателства относно
независимо съизвършителство на водач на лек автомобил Ауди 80 с рег. № *******
и следователно настоящият съдебен състав приема, че изключителна вина за
настъпване на ПТП има само водачът на лек автомобил Опел Астра с рег. № *******.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното З.Д.и собственика на лек
автомобил Опел Астра с рег. №*******е съществувало застрахователно правоотношение
по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че ищецът Г. е получил съчетана травма, възстановяването
от която е продължило около 40 дни до 2 месеца. Извършена му е оперативна
интервенция, като в продължителен период от време е бил в невъзможност да се
храни или да приема течности, тъй като е бил с поставена шина за стабилизиране
на счупена челюст. Това е създало допълнително страдание, което следва да бъде
отчетено при определяне на размера на обезщетението. В периода на
възстановяване, който според свидетелските показания се установява да е около 5
месеца пострадалият Г. не е упражнявал професията си като пътен полицай, а и
към настоящия момент е преместен на друга длъжност в полицията. Следва да бъдат
отчетени и другите травми, които са довели до невъзможност за ищеца да се
самообслужва за срок от около два месеца, както и че за период от 30 дни е имал
нужда от чужда помощ. Съдът приема, че справедливото обезщетение на неимуществените
вреди, причинени на С.Т.Г. е в размер на 20 000 лева и за този размер
предявеният иск се явява основателен, а за разликата до предявения размер той
следва да бъде отхвърлен. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществените вреди на ищеца К.Г.Д. съдът намира, че следва да се отчете вида
на уврежданията и продължителността на възстановителния период. В този смисъл
мозъчното сътресение, което е получил ищеца, следва да се приеме, че му е
причинило болки и страдания за период от около 20-30 дни, като заключението на вещото
лице е, че той не е имал необходимост да спазва леглови режим, а така също не
се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си. Не се установява да има
усложнения от увреждането, както и не се установява по отношение на ищеца Д. да
са предприемани оперативни интервенции или други медицински манипулации, които
да водят до допълнителни болки и страдания. Настоящият съдебен състав намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 5000 лева, като за разликата до
предявения размер искът е неоснователен.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът С.Т.Г. е
направил разходи, свързани с лечението му в размер на 369,10 лева, като
съдебно-медицинската експертиза установява причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП, травматичните увреждания и необходимостта от извършените
разходи. Предявеният иск се явява основателен до този размер, като съдът
намира, че за разликата до предявения размер от 586,29 лева. От събраните по
делото доказателства не се установява кой е извършил разходите за гориво, нито
се установява, че те са свързани с уврежданията, причинени на ищеца в резултат
на ПТП. Следователно в тази част предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Установява се от събраните писмени доказателства, че
ищецът К.Д. е заплатил сумата от 23,20 лева, за която е издадена фактура и
фискален бон, удостоверяваща заплащане на потребителска такса. Другите
представени доказателства за платени суми
в полза на ДКЦ – Силистра не съдържат данни за лицето, което е извършила
разхода, както и за вида на услугата. Следователно в частта до пълния предявен
размер искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява
неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалите
са били без поставен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие пострадалите лица са извършили противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. От приетата по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, изготвена въз основа на данните от приетите писмени доказателства,
както и от вида и характера на травматичните увреждания вещите лица са дали
категорично заключение, че пострадалите са били без поставен предпазен колан. Съгласно
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Следователно и доколкото ищците, които са
пострадали като пътници в превозно средство, са имали задължение да поставят обезопасителните
колани, с които се установява, че лек автомобил Опел Астра с рег. №*******е бил
оборудван, то те са имали противоправно поведение. За да се приеме, че това
противоправно поведение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат от
събраните по делото доказателства е следвало да бъде установена и връзката
между това противоправно поведение и настъпилата вреда. От заключението на
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че
ползването на предпазен колан от пострадалите при удар настъпил в задната част
на автомобила и то с висока скорост не
би предотвратил настъпването на уврежданията, които са установени при
ищците. Единствено по отношение на увреждането на главата на ищеца К.Д. вещите
лица приемат, че предпазния колан би могъл да ги предотврати. Следователно и
доколкото е установено от събраните по делото доказателства, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца К.Д., който е пътувал без
поставен предпазен колан и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, то обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде намалено с 50 %, или до размер от 2500 лева, доколкото основните му
увреждания са причинени именно от травма в главата. По отношение на
обезщетението дължимо на ищеца С.Г. не се установява причинна връзка между
противправното му поведение – непоставяне на колан и настъпилите вредни
последици, поради което и направеното възражение за съпричиняване се явява
неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца С.Г. сумата
от 108,50 лева, а на ищеца К.Д. - сумата от 43,50 лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът С.Г. следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 236,50 лева, а ищеца К.Д. – 258,50 лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 514,76 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П.К. сумата от 1547,69 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на С.Т.Г., ЕГН-**********, с
адрес *** сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – контузия на главата, дифузна травма на главния
мозък, мозъчен оток, счупване на ставния израстък вдясно и тялото на долна
челюст с разместване на фрагменти, разкъсно – контузна рана на лявата ушна
мида, контузия на бял дроб, счупване на 7 и 8 ребро вдясно, подкожен емфизем,
контузия на корема, настъпили в резултат на ПТП, причинено
на 04.12.2014 г. от Б.Х.Д., водач на лек
автомобил Опел Астра с рег. № *******, застрахован по силата на Договор
ОП-51-Д-75/16.12.2013 г, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 369,10 лева (триста шестдесет
и девет лева и десет ст.) – имуществени вреди – разходи за лечение, ведно
със законната лихва от датата на извършване на разходите, както следва: върху
сумата от 26,10 лева от 10.03.2015 г., върху сумата от 80 лева от 23.02.2015
г., върху сумата от 13 лева от 11.02.2015 г., върху сумата от 25 лева от
09.01.2015 г., върху сумата от 29 лева от 15.12.2014 г., върху сумата от 150
лева от 09.12.2014 г., върху сумата от 17 лева от 11.12.2014 г., върху сумата
от 29 лева от 09.12.2014 г., до окончателното им плащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 20 000 лева до
предявения размер от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над сумата от 369,20 лева до предявения размер от 586,29 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на С.Т.Г., ЕГН-**********, с
адрес *** сумата от 108,50 лева (сто и осем лева и петдесет ст.), представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на К.Г.Т., ЕГН-**********, с
адрес *** сумата от 2500 (две
хиляди и петстотин) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – контузия на главата, мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област, разкъсно-контузна
рана в основата на носа, контузия на лявата гръдна половина, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 04.12.2014 г. от Б.Х.Д., водач на лек автомобил Опел Астра с рег. № *******,
застрахован по силата на Договор ОП-51-Д-75/16.12.2013 г, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 04.12.2014
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 23,20 лева (двадесет и три лева и двадесет ст.) – имуществени вреди
– разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на извършване на
разходите – 08.12.2014 г. до окончателното й плащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 2500 лева до
предявения размер от 45000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над сумата от 23,20 лева до предявения размер от 31,90 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на К.Г.Т., ЕГН-**********, с
адрес *** сумата от 43,50 лева (четиридесет и три лева и петдесет ст.), представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Т.Г., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 236,50 лева (двеста тридесет и шест лева и
петдесет ст.), представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.Г.Т., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 258,50 (двеста петдесет и осем лева и петдесет
ст.), представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 514,76
лева (петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и шест ст.), представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да заплати на
адв. П.К., със служебен номер
*********, с адрес гр. София, ул. Лом 1, ап. 4 сумата от 1547,69 лева (хиляда петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и
девет ст.), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника – „ДЗИ – О.З.“ АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: