№ 649
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204180 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 16-003188/11.06.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Филос 12“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекс на труда КТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда.
Жалбоподателят чрез представителя си моли да се отмени НП, като се твърди
лицето, което е без трудов договор, никога да не е ***ло за дружеството, както и
несъществуването на лице с такива имена и дата на раждане. Евентуално се възразява,
че това лице не е ***ло за наказаното дружество, доколкото на мястото на проверката е
имало няколко обекта, на които са ***ли различни дружества.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр. Пловдив, моли
съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Предлага да се приеме, че след
като е установено на мястото на проверката лице, което е полагало труда си,
техническият ръководител на обекта не е възразил на това, а в последствие не е
представен трудов договор, то обективната страна на нарушението е доказана.
Претендират се разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят „Филос 12“ ЕООД извършвало строително-монтажни *** чрез
свои работници съгласно договор с „Велнер Инвест“ ООД на строителен обект –
жилищна сграда – зона ***, кв. „***“ IV в гр. П..
1
На 18.05.2021 г. в посочения обект била извършена проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, а именно К. Т. и А.П. – по-късно
актосъставител. На мястото на проверката те забелязали и работещи, и почиващи
работници. След разговори с тях и техническия ръководител на обекта им
предоставили за попълване справки за техните трудови правоотношения. След
попълването на документите държавните служители оставили и призовка за
допълнително представяне на документи в дирекцията. Сред попълнените декларации
била и тази на лице, което се представило като А. П. А., което *** на обекта от 09:00 до
16:00 часа.. В мястото за ЕГН лицето посочило ***“, както и че *** за дружеството
жалбоподател от датата на проверката, доколкото написало, че *** „от днес“ на
длъжност общ работник при строеж на жилищна сграда, като няма сключен нито
трудов, нито граждански договор, а възнаграждението му било на ден в размер на 40
лв. При проверката лицето заявило пред служителите на ДИТ, че не носи личната си
карта. По време на попълване на декларацията му техническият ръководител бил също
на място. Самото лице при започване на проверката било на строителната площадка и
почиствал плоча около зидарията.
На 25.05.2021 г. се извършил проверка и на представените от дружеството
документи, които били изискани. При проверката е установено, че от работодателя не е
представен трудов или граждански договор, сключен с А. П. А.. От двете проверки
служителите при ДИТ заключили, че лицето е нает като общ работник на посочения
обект при установени елементи на трудово правоотношение – работно място, работно
време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена
форма.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № 16-
003188/27.05.2021 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на свидетел и пълномощник на
дружеството, за което е представено заверено копие на нотариално заверено
пълномощно. На същото лице е връчен и актът и се е подписал на него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за същото нарушение.
В хода на съдебното следствие се установи, че лице с имена А. П. А., роден на
*** не съществува в регистрите на сектор БДС към ОДМВР Пловдив.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Д П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, заверено от страната пълномощно с рег. №
1335/15.05.2018 г. по описа на Д. К., *** в район РС Пловдив, декларация по чл. 402 от
КТ от А. П. А., призовка от 25.05.2021 г. от ДИТ, писмо вх. № 67732/11.11.2021 г. и
писмо № 61710/21.10.2021 г. на сектор БДС към ОД на МВР Пловдив, заповед № ЧР-
419/27.05.2021 г. на ИА „ГИТ“, заповед № З-0058/11.02.2014 г. на ИА „ГИТ“.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят П. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е до
лицето попълнило декларацията като А. П. А., който му е заявил, че не носи лична
карта и той е попълнил декларации по чл. 402 от КТ, в която били отразени
индивидуални уговорки между него и работодателя - работното време към онзи
момент, размер на възнаграждение, място на полагане на труда, наименование на
работодателя. Същите данни се подкрепят и от писмените доказателства –
декларацията по чл. 402 от КТ.
Показанията на свидетеля П. съдът намира за обективни, логични,
2
непротиворечиви и в пълно съответствие и с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на представената
декларация по чл. 402 от КТ, за това, че е попълнена такава декларация от лице, което е
полагало труд на обекта.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на
свидетел и надлежно упълномощен представител на санкционираното дружество,
връчен е на него и същият е имал възможност да отправи своите възражения, но не го е
сторил.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за наемане на работници и
служители само с писмен договор.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
приели, че е установено от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.
1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Посочената норма предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения според
чл. 1, ал. 2 от КТ, а трудовият договор се сключва в писмена форма между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Следователно, за да е
налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до
работа, без да е налице трудов договор сключен в писмена форма между него и
съответния работодател. От обективна страна не се доказа жалбоподателят да е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
В настоящия случай безспорно и несъмнено се установява от събраните писмени
и гласни доказателства контролните органи на Дирекция инспекция по труда гр.
Пловдив да са установили на мястото на нарушението лице, което се е представило
пред тях като А. П. А. с ЕГН ***“, които декларирал, че *** с определено работно
време, на конкретно работно място и при уговорено трудово възнаграждение. Същото
лице обаче не носило в себе си документ за самоличност. При това положение след
представяне на изисканите от работодателя документи не бил представен трудов
3
договор, касаещ лице с посочената в декларацията по чл. 402, ал. 2 от КТ самоличност.
Въз основа на това съдът обаче не намира за безспорно и несъмнено доказано, че на
обекта е полагало труд лице, което не е имало сключен трудов договор. Такъв извод не
може да се направи само от попълнената декларация, липсата на възражение на място
от техническия ръководител, че лицето действително *** на обекта, и непредставянето
на писмен трудов договор за конкретното лице. Всъщност установява се, че лице с
посочените данни за самоличност не съществува в регистрите на МВР. В тази ситуация
не може да се приеме за доказано, че едно несъществуващо лице не е имало сключен
писмен трудов договор, защото това е невъзможно по естеството си. Не може и да се
приеме, че принципно е имало лице, което ***ло при установени елементи на трудово
правоотношение, но без сключен писмен договор. Такъв извод би предполагал да се
даден конкретен израз на една хипотеза, да се допише фактическата обстановка по
постановлението от съда, което е недопустимо. Тоест не може да се установи в
действителност кое е това лице, което е ***ло без трудов договор, защото също в
сферата на посочена хипотеза може да се установи, че за действителната самоличност
на това лице има сключен трудов договор. Същото обаче е непроверимо, както е
непроверимо и дали лице няма сключен писмен трудов договор. Тази неустановеност
не може да се преодолее от съда, поради което се прие, че от обективна страна не се
доказа конкретно съществуващо лице да е прието като общ работник при установени
елементи на трудово правоотношение без сключен трудов договор е писмена форма.
Оттам и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като недоказано,
респ. незаконосъобразно.
Доколкото жалбоподателят не претендира разноски, а въззиваемата страна няма
право на такива с оглед на изхода от делото, то и съдът не се произнесе по
дължимостта им.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 16-003188/11.06.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Филос 12“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекс на труда КТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4