МОТИВИ към Присъда № 213/10.06.2014 г. по НОХД № 2210/2014год. на ПРС, ХХV н.с.

 

 

РП – ПЛОВДИВ обвинява Н.И.А. *** в това, че в периода от 08.10.2013 г. до 03.12.2013 в гр. П. при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, сам и в съучастие като извършител с М.К.И., ЕГН ********** – извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи от владението на различни лица на обща стойност 270,20 лева, както следва:

-                за времето от 19,15 часа на 08.10.2013 г . до 8,30 часа на 09.10.2013 г. в гр. П. сам, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи: 1 брой монетник на стойност 5,00 лв. и пари на обща стойност 160,00 лв. или всичко на обща стойност 165,00 лв. от владението на В.А. *** без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и

-        на 03.12.2013 г. в гр. Пловдив чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – отвертка, в съучастие като извършител с М.К.И., ЕГН ********** – извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. монетник на стойност 5,00 лв., 1 бр. стъклена чаша на стойност 0,20 лв., монети на обща стойност 85,00 лв. и 15 бр. пакетчета дъвки „Орбит” с единична стойност 1,00 лв. на обща стойност 15,00 лв., всичко на обща стойност 105,20 лв. от владението на И.Г.Г. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

 РП – ПЛОВДИВ обвинява М.К.И. от гр. Х. в това, че на 03.12.2013 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК и в съучастие като извършител с Н.И.А., ЕГН ********** от гр. Ч. – извършител чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. монетник на стойност 5,00 лева, 1 бр. стъклена чаша на стойност 0,20 лв., монети на обща стойност 85,00 лв. и 15 бр. пакетчета дъвки „Орбит” с единична стойност 1,00 лв., на обща стойност 15,00 лв., или всичко на обща стойност 105,20 лв. от владението на И.Г.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1  от НК.

 

Прокурорът поддържам обвинението и предлага на двамата подсъдими да се наложи ефективно наказание в размер на по четири години лишаване от свобода.

Подсъдимите се признават за виновни и молят за снизхождение. Защитникът им адв. К. пледира за по-леко наказание от предложеното от прокурора, при превес на смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:

Подсъдимият Н.И.А. е роден на *** год. в гр. Ч., живущ ***, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********

Присъди по НОХД №727/2011 г., влязла в сила 28.07.2011 г., по НОХД №3257/2011 г., влязла в сила 22.06.2011 г., НОХД №1051/2008 г., влязла в сила 07.10.2008 г., НОХД №119/2008 г., влязло в сила 31.03.2008 г ., всичките групирани с определения по ЧНД №263/2008 г., ЧНД №723/2008 г . и ЧНД №547/2011 г. обуславят квалификацията „опасен рецидив” на деянието, предмет на настоящото наказателно дело.

Подсъдимият М.К.И. е роден на *** ***, живущ в Х., български гражданин, начално образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.

Споразумение по НОХД №701/2012 г., влязло в сила на 21.06.2012 г., присъда по НОХД №739/2009 г., влязла в сила на 20.10.2009 г., присъда по НОХД №540/2009, влязло в сила 09.10.2009 г., определение по НОХД №1088/2009, влязло в сила на 03.03.2009 г., определят квалификацията „опасен рецидив” на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт.

През месец октомври 2013 г. подсъдимият А. имал нужда от парични средства и затова решил да извърши кражба от магазин за цигари и алкохол, находящ се в гр. П., бул. „Р.” №**. Този магазин се стопанисвал от св. В.Б.. На 08.10.2013 г. около 19 часа свидетелката В.Б., оставила сумата от 160 лв. в монети и дребни банкноти като оборотни средства, заключила магазина и си тръгнала.

През нощта на 8/9.10.2013 г. подс. А., с помощта на отвертка успял да повреди заключващия механизъм на дограмата и така да отвори малко прозорче, откъдето се промъкнал вътре в магазина и откраднал монетник със съдържащата се в него оборотна сума пари в размер на 160 лв.

На следващата сутрин, около 8,30 часа, когато отишла на работа, св. Б. отключила входната врата и веднага забелязала, че от чекмеджето на работния плот липсва монетникът с посочените пари.

Подсъдимите И. и А. имали близка родствена връзка, като подс. И. бил чичо на подс. А.. И двамата били безработни и често извършвали противоправни действия, с цел осигуряването на средства. През месец декември 2013 година двамата заедно решили да извършат кражба от заведение или магазин, като се надявали да намерят вътре оставени оборотни средства. За целта подсъдимият Н.А. отново взел със себе си отвертка и, двамата заедно, през нощта на 03.12.2013 г. се отправили към заведение за бързо хранене „Шестограми”, находящо се в гр. П., ул. „Л.К.” №**. Това заведение било стопанисвано от свидетелката И.Г., където работела тя и синът й Г.Г.. В ранните часове на посочената дата подс. Н.А., с помощта на носената от него отвертка, успял да повреди ключалката на дограмата и да отвори прозореца на заведението, който се намирал в най-голяма близост до шубера и отваряйки го, влезнал през него вътре в помещението. През това време И. стоял отвън на улицата и се оглеждал за приближаващи се хора. Подсъдимият А. отворил почти всички шкафове, търсейки пари, но накрая взел монетника, съдържащ оставени оборотни пари, като го подал на пазещия през това време отвън подс. М.И.. След това продължил с търсенето на по-ценни вещи или пари, но тъй като не намерил такива, взел и стъклена чаша, съдържаща монети на стойност 20 лв. и 15 пакетчета дъвки „Орбит”. След това двамата напуснали района на местопрестъплението.

На 04.12.2013 г. свидетелят Г.Г. отишъл на работа в заведение за бързо хранене „Шестограми” около 9 часа сутринта. Веднага констатирал, че липсва монетникът, в който били оставени монети на стойност 65 лв., както и стъклена чаша, също съдържаща монети на стойност 20 лв. Липсвали още 15 пакетчета дъвки „Орбит”.

На местопроизшествието пристигнал екип на Отдел „Криминална полиция” при ІІ РУП на МВР, в състав – свидетелите П.Б., Т.М., И.Б.. На местопрестъплението бил извършен оглед и изготвен фотоалбум.

На 04.12.2013 г. двамата обвиняеми се отправили към ІІ Районно управление, с цел да посетят паспортна служба, тъй като подсъдимият М.И. искал да му бъде премахната наложена му административна мярка „забрана за напускане на страната”. В същия момент пред районното се намирал и полицейският служител – св. П.Б., който няколко минути по-рано бил изгледал видеозапис от камера, предоставен му от св. Г.Г. и отразяващ извършената кражба от подсъдимите И. и А.. Свидетелят Б. забелязал двамата подсъдими и разпознал в тях запечатаните на видеозаписа лица, както и обстоятелството, че същите са облечени с дрехи с характерни отличителни знаци, които добре се виждали на видеозаписа. Това станало причина подсъдимите да бъдат спрени за проверка и след проведените с тях беседи пред полицейски служители и двамата подсъдими признали извършването на кражби през последните няколко месеца, както и тези на 8/9.10.2013 г. и на 03.12.2013 г., предмет на настоящия обвинителен акт.

Видно от стоковооценъчна експертиза, стойността на отнетото имущество от заведение за бързо хранене „Шестограми”, с управител И.Г., възлиза на, както следва: монетник – 5 лв., стъклена чаша – 0,20 лв., дъвки „Орбит” – дражета – 10 бр. – 10 лв., дъвки „Орбит” – ленти – 5 бр. – 5 лв., монети на обща стойност 85 лв или всичко на обща стойност 105,20 лв.

Видно от стоковооценъчна експертиза, стойността на отнетото имущество от заведение, с управител В.Б., е както следва: 1 бр. монетник – 5 лв., сума в размер на 160 лв. или всичко на обща стойност 165 лв.

Тази фактическа обстановка се доказва от всички доказателства по делото, които са достатъчни за извеждането й и макар част от тях да са косвени, всички те са еднопосочни и безпротиворечиво установяват поведението на двамата подсъдими с признаците на вменените деяния. Действително за причастността на подсъдимия А. към първата кражба, включена в системата на продължаваното му престъпление, доказателства се черпят основно от неговото самопризнание. Въпреки това, начинът по който е направено то, поставено в контекста на категоричното му признание и пред настоящия съд, изисква същото да бъде безусловно кредитирано и няма пречка неговата виновност да бъде установена с него. Това е така, защото освен, че А. е признал деянието си пред полицейските органи, с техните показания се установява, а това не се отрича и от него, че той ги е завел сам на мястото, от където е осъществил кражбата на пари от павилиона на пострадалата В.Б.. По подобен начин стоят нещата и при установяване обстоятелствата по втората кражба от пострадалата И.Г.. Там признанията на А. са подкрепени от същите на М.И., както и с показанията на свидетеля Б.. Последният е разследвал кражбата и е имал непосредствени впечатления за нея благодарение на видеозаписа, на който е запечатана тя, изгледан от него малко преди задържането на подсъдимите. Точно затова вещественото доказателство по делото компактдиск, съдържащ въпросния запис, процесуално допустимо и напълно относимо към разглеждания случай, следва да се кредитира. Макар на същия чертите от лицата на двамата подсъдими да не са разпознаваеми, то обстоятелствата свързани с начина на кражбата и общия вид на деятелите, касаещ най – вече техните ръстови характеристики и специфичното им облекло, съпоставени вече с техните самопризнания доказват престъплението. Впрочем, именно общият вид и специфично облекло на подсъдимите е станал причина свидетелят Б. да разпознае в тяхно лице с категоричност извършителите на деянията.

Експертизите следва да се кредитират като компетентни и безпристрастни.

Предвид горното от правна страна е категорично установено, че подсъдимият Н.И.А. е извършил вменената му продължавана кражба с техническо средство и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие с подсъдимия И. – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1, б.”а” и б.”б” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна престъплението е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, защото в един непродължителен период от време и с еднаква форма на вината този подсъдим е извършил две закономерно проявили се кражби. Налице е както техническото средство, така и взломяването на преградите, направени за защита на имоти. 

От субективна страна А. е действал при пряк умисъл, тъй като е целял и постигнал престъпните си намерения.

Установява се още, че подсъдимият М.И. в съучастие с Н.А. е извършил втората кражба със същите белези, като тази на първия подсъдим, но поради чиято еднократност той не е обвинен и не отговаря по чл. 26, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1, б.”а” и б.”б” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. 

От субективна страна и по причините касаещи поведението на подсъдимия А., И. също е действал при пряк умисъл.

Следва да се подчертае, че и двамата подсъдими отговарят за кражба при опасен рецидив и в двете му форми. Това следва от техните осъждания, във връзка с които преди по – малко от пет години двамата са изтърпявали повече от едно наказание лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления.

При така доказаните факти и възприетата от съда правна квалификация, за да наложи на подсъдимите справедливо наказание съдът намери следното:

Общественоопасните последици, свързани с вредите от кражбата не са значителни, като отнетите пари от Г. са възстановени, а тези от В.Б. частично също. Това е съществен факт, който сам по себе си предполага наказанията лишаване от свобода да бъдат определени под средния размер на предвиденото в закона.

От своя страна поведението на подсъдимия М.И. е със значително по – ниска степен на обществена опасност от това на А., защото същият е участвал само в едната кражба със значително второстепенна роля, макар да е действителен съизвършител. Последното следва от факта, че след като А. е проникнал в павилиона на Г. и е отнел парите, намиращи се там, задружно с И. са установили фактическа власт върху отнетото имущество.

Същевременно пък, Н.А. е извършил две кражби по напълно идентичен начин, като във втората има значително по – укоримо поведение – негова е била престъпната идея, негово е било техническото средство и негова е била водещата роля.

С оглед на горното съдът счита, че справедливото наказание за подсъдимия А. е шест години лишаване от свобода, при все че извън посоченото смекчаващо обстоятелство и съдействието, което е оказал за разкриване на престъпленията, той няма никакви други облекчаващи положението му обстоятелства.

Обратно на горното значително по – малко укоримото поведение на М.И. предполага на същия да се наложи наказание от три години лишаване от свобода.

Тъй като съдебното производство бе проведено при съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от НК – т. е. да редуцира така отмерените наказания с 1/3.

Ето защо наказанието, което Н.А. следва да изтърпи се явява четири години лишаване от свобода, а същото за М.И. – две години лишаване от свобода.

И двамата подсъдими са рецидивисти, което означава, че на основание чл. 61, т. 2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС те ще изтърпят наказанията при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Двамата извършители са били фактически задържани на 04.12.2013г., каквито остават и до настоящия момент. Ето защо на основание чл. 59, ал. 1 от НК този период следва да им се зачете при изпълнение на наказанията им.

В касата на ІІ РУП Пловдив се съхраняват част от парите, отнети от владението на В.Б., това са: банкноти  - 1 бр. от 50 лв., 1 бр. от 10 лв., 2 бр. от по 5 лв., 11 бр. монети от 50 ст., 8 бр. монети от 20 ст. и 2 бр. монети от 10 ст. Тези средства следва да бъдат върнати на пострадалата, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. компактдиск, с надпис „Verbatim” /намиращ се на л.48 от Д.П./ следва да се унищожи като вещ без стойност.

Всеки един от подсъдимите Н.И.А. и М.К.И. следва да заплати по сметка на ПРС сумата от по 30 лв., това са разноските по делото, разделени на две.

 

По горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.П.