Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. П., 14 април 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при
секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 905 по описа за 2018 година
на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422
от ГПК във вр. чл. 415
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Ищцовата страна „Т. Б.“ ЕАД – гр. С., чрез пълномощник: адв.
И.В. от АК – Б., твърди в исковата си молба, че на 01.10.2015 г., между И.И.Р. и „Т. Б.“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359 ***, за срок 24 месеца по програма Резерв с отстъпка 11,19 с тарифиране на интервали 60 секунди и стандартен месечен
абонамент в размер на 11,19 лв. Ответницата не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер на 353,44 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г. – 17.04.2016 г.
На 18.05.2016 г. мобилният оператор отправя писмена покана
за доброволно плащане до ответницата, с която я уведомява за общата стойност на
задълженията й, както и че при неплащане в посочения 10-дневен срок, ще
настъпят следните последствия:
- Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359 *** ще бъде прекратен, след което използване
съответния мобилен номер няма да бъде възможно;
- към общия размер
на дълга ще бъде добавена неустойка за номер +359 ***, поради неизпълнение на
задълженията на потребителя като абонат на мобилни услуги, начислена съгласно
условията и сроковете посочени в договора.
След поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението
по горепосочения договор продължава, поради което мобилният оператор го прекратява
и начислява предвидените в т.11 от договора неустойка в размер 158.41 лв.,
формирана от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на договора.
Твърди, че задълженията на ответницата към ищеца са
индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/18.03.2016 г., за отчетен период 18.02.2016 г.–
17.03.2016 г., срок за плащане: 02.04.2016 г., издадена за сумата от 381,26
лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен № +359 ***, от която фактура ищцовата
страна претендира сума в размер 342,26 лв. вследствие извършено частично
плащане в размер 39,00 лв.;
2. фактура № **********/18.04.2016 г., за отчетен период 18.03.2016 г.–
17.04.2016 г., срок за плащане: 03.05.2016 г., издадена за сумата 11,18 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетен № +359
***;
3. фактура № **********/18.06.2016 г. за отчетен период 18.05.2016 г. –
17.06.2016 г., срок за плащане: 03.07.2016 г., издадена за сумата 158,41 лв.,
представляваща начислена от мобилния оператор неустойка за предпочетен № +359
***.
На 08.06.2018 г. „Т. Б.“ ЕАД подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – П. срещу И.И.Р., в което се претендират горепосочените суми в общ
размер 511,85 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано е ч.гр.д. № 542/2018 г. по описа на Районен съд – П..
Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Предвид изложеното, на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК за „Т. Б.“
ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен
иск за вземанията на дружеството.
Поради изложените съображения моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „Т. Б.“ ЕАД има вземане срещу И.Р.
в горепосочените размери, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски в
исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовата
страна не се явява представител. С писмена молба до съда, подадена преди
първото по делото съдебно заседание се претендира уважаване на исковата
претенция.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден
писмен отговор от адв. Р.Д. ***,
назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на
ответника, в който е изразено становище, че към момента няма доказателства за
плащане по покана за доброволно плащане от 18.05.2016 г. от страна на
ответницата. С отговора не са представени писмени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
В
съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа изложеното в
отговора.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено „Т. Б.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 542/2018 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към настоящото дело). По него е
издадена Заповед № 498/12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.И.Р. да заплати на кредитора сумата 511,85 лв., представляваща неплатени
задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер от
01.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от 11.06.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 385,00лв. – разноски по делото, от които 25,00 лв. – за заплатена държавна
такса и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във
връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен
срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.
По делото е прието
и приложено като доказателство заверено копие на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359 ***, сключен на 01.10.2015 г. между И.И.Р. и „Т. Б.“ ЕАД, видно от клаузите на който същият е
сключен за срок 24 месеца по програма Резерв с отстъпка 11.19 с тарифиране на интервали 60 секунди и стандартен месечен
абонамент в размер на 11,19 лв.
В исковата молба се
твърди, че ответницата не изпълнява задълженията си да заплаща дължимите
абонаментни такси и използвани услуги по горепосочения договор.
Задълженията на ответницата са индивидуализирани в следните
фактури, заверени копия на които са приложени по делото на л. 27-31):
1. фактура № **********/18.03.2016
г., за отчетен
период 18.02.2016 г. – 17.03.2016 г., срок за плащане: 02.04.2016 г., издадена
за сумата от 381,26 лв., включваща неплатени абонаментна такса и използвани
услуги, от която фактура ищцовата
страна претендира сума в размер 342,26 лв. вследствие извършено частично
плащане в размер 39,00 лв.;
2. фактура № **********/18.04.2016 г., за отчетен период 18.03.2016 г.–
17.04.2016 г., срок за плащане: 03.05.2016 г., издадена за сумата 11,18 лв., включваща
неплатена абонаментна такса.
На л. 26 от делото е приложено заверено копие на последна покана за
доброволно плащане, с отразена на нея дата: 18.05.2016 г., отправена от ищцовата страна до ответницата, в която е посочено, че задълженията й за предоставени услуги по
сключен договор възлизат на стойност 353,44 лв. и е отправено
предупреждение, че при неплащане на
дължимата сума, договорът ще бъде прекратен и към посочената сума ще бъде
прибавена неустойка, както и всички оставащи лизингови вноски, в случай, че е
закупила устройство на лизинг, ще станат
предсрочно изискуеми. На ответницата й е даден 10-дневен срок за доброволно
изпълнение на задълженията. Към поканата не е приложено доказателство, от което
да е видно, че същата е получена от ответницата.
В исковата молба се твърди, че след поканата и изтичането
на посочения в нея 10-дневен срок
неизпълнението по горепосочения договор продължава, поради което мобилният
оператор го прекратява и начислява предвидената в него неустойка в размер 158,41
лв.
Впоследствие,
на 18.06.2016 г. от ищцовата страна е издадена
фактура № **********, за отчетен
период 18.05.2016 г. – 17.06.2016 г., срок за плащане: 03.07.2016 г., за сумата
158,41 лв., представляваща начислена от мобилния оператор неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за услуги. В тази фактура са включени и
353,44 лв. – задължения за предходен период (формирани от сумите
по горепосочените фактури).
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е установителен, предявен след указания до
кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния
срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият е допустим.
Разгледан по
същество, съдът го намира за частично основателен по следните съображения:
Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от Договор за
мобилни услуги с
предпочетен номер +359 ***, сключен на 01.10.2015 г.
С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си
на кредитор; фактът, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен
договор за мобилни услуги, по който са издадени процесните
фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си задължения и че е предоставил
на длъжника твърдените услуги; че договорът е предсрочно прекратен поради
виновно неизпълнение задълженията на потребителя във връзка с претенцията за
неустойка.
На ответницата бе разпределена тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите
и др. възражения против правата на ищеца, в случай, че има такива.
В настоящия процес няма спор, че ответницата е подписала процесния
договор. Издадените от мобилния оператор фактури за предоставени мобилни услуги
и дължими абонаментни такси не са
оспорени от ответника, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил
задължението си по договорите да предостави посочените услуги. В същото време,
тъй като ответницата не е представила доказателства за извършено плащане на
сумите по фактурите, то следва да се приеме, че претендираните
суми по фактура № **********/18.03.2016
г. и по фактура № **********/18.04.2016 г. в общ размер 353,44 лв., са дължими от ответницата и следва
да бъдат заплатени от нея, във връзка с което в този размер искът за установяване съществуване на вземане на ищеца се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска в частта му, в която се претендира установяване
съществуване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора – в размер 158.41
лв. по фактура № **********/18.06.2016
г. от ищцовата страна е издадена фактура №
съдът приема, че в тази си част искът е изцяло неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна претендира
посочената неустойка във връзка с предсрочно прекратяване на договора по вина
на потребителя и в съответствие с клаузите на договора, предвиждащи, че в
случай на прекратяване на договора преди първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечния абонамент от датата на
едностранното прекратяване до края на срока на договора.
От една страна, настоящият състав на съда приема,
че предвидената в договора неустойка се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер
е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Такава договорна клауза, според
настоящия състав на съда, е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД.
Независимо от горното, съдът приема, че макар и в чл. 19б, б. „в“ от ОУ да е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на договора (респ. на предоставяните услуги) от
оператора в случай на неплащане от потребителя на дължими суми по индивидуалния договор, за да
бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани
последиците от нея – в случая възникване на задължение за потребителя да
заплати предвидената в индивидуалния договор неустойка, операторът е следвало
да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на
договора. В конкретния случай няма доказателства ищцовата
страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението
за прекратяване на договора. Приложената по делото последна покана за
доброволно плащане, от една страна, не може да бъде приета за доказателство, че
ищцовата страна чрез нея упражнява правото си на
предсрочно прекратяване на договора, но дори и да се приеме противното, няма
доказателства посоченото изявление да е достигнало до знанието на ответника.
Поради изложените причини съдът счита иска за неоснователен в тази му част и го
отхвърля.
По разноските:
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от
18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС
съдът следва да се произнесе по дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство от заявителя са направени разноски за
заплатена държавна такса – в размер 25,00 лв. и за заплатено адвокатско
възнаграждение – в размер 360,00 лв.
В исковото производство от ищцовата страна са
направени разноски за заплатена държавна
такса – в размер 50,00 лв., при дължими – 25,00 лв. (като надплатената сума в
размер 25,00 лв. за държавна такса, в случай на поискване от ищцовата страна, следва да й бъде върната), за заплатено
адвокатско възнаграждение – в размер 300,00 лв. и за заплатено възнаграждение на
особен представител на ответницата – 200,00 лв.
При това положение, съразмерно с уважената част на иска ответницата
дължи на ищцовата страна сумата 265,85 лв. – разноски
за заповедното производство.
За исковото производство съразмерно с уважената част от иска ответницата
дължи да ищцовата страна сумата 362,52 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., и И.И.Р., ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, ЧЕ И.И.Р. ДЪЛЖИ НА „Т. Б.“ ЕАД СУМАТА 353,44 лв. (триста петдесет и три
лева и 44 ст.), представляваща неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359
***, сключен на 01.10.2015 г., за които са издадени фактура № **********/18.03.2016 г. и фактура №
**********/18.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 11.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 498/12.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. № 542/2018
г. по описа на Районен съд – П., като В ЧАСТТА над сумата 353,44 лв. до
пълния предявен размер от 511,85 лв., в която
се претендира установяване дължимост на вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по фактура №
**********/18.06.2016 г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА И.И.Р., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано
от Д.К.К. и М.С., СУМАТА 265,85 лв. (двеста шестдесет и пет лева и 85 ст.) – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 542/2018 г. по описа на Районен съд– П., определени
по съразмерност, както и СУМАТА 362,52
лв. (триста шестдесет и два лева и 52 ст.) – разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 905/2018 г. по описа на Районен съд – П., определени по
съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Търговище.
СЪДИЯ: