№ 694
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Таня Т. Митова
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231100600416 по описа за 2023 година
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от повереник на
А. Г. А. от град София, тъжител в първоинстанционното производство срещу
Присъда 245, постановена от Софийски районен съд на 13.10.2022 година по
НЧХД № 1262/2021 година, по описа на съда.
С атакуваната Присъда съдът е признал подсъдимия П. Г. Я., ЕГН
********** за невиновен в това, че на 28.02.2021 година, в град София, кв.
„Гео Милев“, улица „Хемус“, в мазетата на блок № ****, в съучастие като
извършител с К. Е. К., ЕГН ********** /също извършител/, чрез нанасяне на
ритници по металната врата на мазето, която удряла намиращата се между
касата на вратата и самата врата ръка на тъжителя А. Г. А., ЕГН **********,
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в рани на трети пръст на
лявата ръка, охлузване на четвърти пръст на лявата ръка, отоци на трети,
четвърти и пети пръст на лявата ръка и кръвонасядане на лявата
предмишница, довели до болка и страдание без разстройство на здравето,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимата К. Е. К.-Я., ЕГН
********** за невиновна в това, че на 28.02.2021 година, в град София, кв.
„Гео Милев“, улица „Хемус“, в мазетата на блок № ****, в съучастие като
извършител с П. Г. Я., /също извършител/, чрез нанасяне на ритници по
металната врата на мазето, която удряла намиращата се между касата на
вратата и самата врата ръка на тъжителя А. Г. А., ЕГН **********, му
1
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в рани на трети пръст на лявата
ръка, охлузване на четвърти пръст на лявата ръка, отоци на трети, четвърти и
пети пръст на лявата ръка и кръвонасядане на лявата предмишница, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание
чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съобразно изхода на делото, съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК е
осъдил частния тъжител А. Г. А., да заплати на двамата подсъдими сумите от
по 600 лева, направени деловодни разноски.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата. Моля отмяната й и признаване на двамата
подсъдими за виновни.
В съдебно заседание, жалбоподателят - частен тъжител, лично и чрез
повереникът си поддържа въззивната жалба.
Двамата подсъдими, в съдебно заседание, лично и чрез защитника си
оспориха въззивната жалба. Пледоарията на защитата бе в насока
потвърждаване на атакуваната присъда.
Пред въззивната инстанция бе допуснато провеждане на съдебно
следствие, при което бе допуснат до разпит в качеството на свидетел Л. И. М.
– поискан и доведен в съдебно заседание от тъжителя.
Въззивният съд, съобразявайки материалите по делото, становищата на
страните и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок, при спазена форма и е подадена от лице, имащо
необходимата активна легитимация за това.
Разгледана „по същество“, жалбата се явява неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Производството пред Софийски районен съд е образувано въз основа на
депозирана в срок частна тъжба от А. Г. А., в която твърди, че на 28.02.2021
година, в град София, кв. „Гео Милев“, улица „Хемус“, в мазетата на блок №
****, семейството П. Г. Я. и К. Е. К.-Я., чрез нанасяне на ритници по
металната врата на мазето, която удряла намиращата се между касата на
вратата и самата врата негова ръка му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се в рани на трети пръст на лявата ръка, охлузване на четвърти
пръст на лявата ръка, отоци на трети, четвърти и пети пръст на лявата ръка и
кръвонасядане на лявата предмишница, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето, т.е. твърди, че по отношение на него тези две лица
са осъществили състава на престъпление по чл.130,ал.2 от НК. А доколкото
са извършили това заедно, то е налице и съизвършителство при условията на
чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
За да постанови оправдателна присъда, първоинстанционният съд е
приел, че макар и да са налице категорични данни, че А. е претърпял
описаната в тъжбата травма, то пък липсват убедителни доказателства
именно двамата подсъдими да са виновни за причиняването й.
2
Въззивният съд намира тези изводи на районния за обосновани и
правилни.
Анализирайки доказателствата, настоящата инстанция по отношение
на фактите, установи следното:
Подсъдимите П. Г. Я. и К. Е. К.-Я. са съпрузи.
Двамата живеят в град София, кв. „Гео Милев“, улица „Хемус“ № ****.
Частният тъжител А. Г. А. живее в град София, кв. „Гео Милев“, улица
„Хемус“ № ****.
Между съседите – от една страна семейство Я.и и тъжителят А., от
друга има многогодишна вражда, свързана със спорове относно извършвани
ремонтни дейности, ползването на общите части за лични нужди и т.н.
На 28.02.2021 година, около 14-14,30 часа подсъдимите и тъжителят се
засекли на входната врата към помещението за мазетата на въпросния вход
****. Скарали се. Разменили си реплики и обиди. Тъжителят се качил в
жилището си на втория етаж. Подсъдимите – в своето на четвъртия.
Не след дълго, подсъдимият П. Я. излязъл от апартамента си и заминал
да играе футбол на стадион „Академик“ с приятели. Играл футбол до 19,00
часа. Съпругата му, подсъдимата К. Я. останала в дома си, заедно с децата и
сестра си – свидетелката С.К-Х..
По-късно, около 17,00 часа на същата дата, тъжителят А. А. слязъл
отново в мазето си, заедно със свой приятел – свидетелят Н.В.. Докато били в
мазето на В. му се приходило до тоалетна. Отишъл в друго мазе на тъжителя,
в което А. бил монтирал тоалетна. Затворил вратата след себе си. По едно
време В. чул разговор на висок глас, нецензурни думи, разбрал че има
конфликт. Помислил се, че приятелят му А. се кара със свой комшия К., който
често се напивал. После чул и звук – три тъпи удара. Когато излязъл от
тоалетната видял, че А. се е свил пред другото си мазе, пребледнял е, а от
ръката му тече кръв. Други лица край него нямало.
А. се качил в дома си. Там била неговата съпруга – свидетелката М.Д.-
А., която щом видяла нараняванията му, промила раната и го превързала.
А. подал сигнал в полицията за инцидента. На място пристигнал екип
полицаи, сред които свидетелката Б.А.. А. ги завел в мазето и разказал какво
според него се е случило.
На следващия ден – 01.03.2021 година, тъжителят посетил кабинет на
съдебен лекар в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където му било издадено
съдебно-медицинско удостоверение, в което са констатирани описаните по-
горе увреждания.
Такива са фактите, които се установяват след анализ на събрания
доказателствен материал. Те съвпадат и с установените от първостепенния
съд.
А тези изводи по фактите, въззивният съд достигна посредством
следния доказателствен анализ:
Обстоятелствата, че подсъдимите и тъжителят са съседи и че между тях
3
е имало множество конфликти са безспорни.
И семейство Я.и в дадените от тях обяснения, като подсъдими, и
свидетелите Д.Д., К.Д. и Ю.Х., /съседи от блока/ и съпругата на тъжителя
свидетелката М.Д.-А. разказват за влошаване на отношенията.
Безспорно е и обстоятелството, че на дата 28.02.2021 година А. А. е
пострадал. Това и характера на уврежданията се установява и чрез съдебно-
медицинското удостоверение, и чрез изготвената в рамките на
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза.
Данните, отразени в първичния медицински документ и тези, отразени в
заключението са в пълен унисон и с показанията на свидетелката М.Д.-А. –
съпруга на тъжителя, която е видяла нараняванията му и която му е оказала
първа помощ.
От там насетне, останалите възприети от съда факти са различни от
тези, които тъжителят е отразил в тъжбата, и които поддържа в съдебно
заседание.
От разпитаните пред районния съд свидетели С.К--Х. и П. И. се
установява, че на посочената дата от 14,30 часа до 19,00 часа, подсъдимият П.
Я. е играел футбол с приятели на стадзион „Академик“. Първата от
свидетелите е сестра на съпругата му и с нея той се е видял, когато е излизал
от дома си, запътвайки се към автомобила си, за да се придвижи. Вторият –
свидетелят П. И. заявява, че през целия следобед до 19,00 са били заедно.
Свидетелката Х. изнася и друг съществен факт – че тя е била през целия
следобед от пристигането в дома на сестра си, подсъдимата Я. с нея и че
последната не е ходила след това в мазето, където да е могла да нанася удари
с метална врата на тъжителя.
Пред първостепенния съд е разпитан и свидетелят Н.В.. Съдът няма
причина да не дава вяра на показанията на този свидетел, който пръв е видял
А. след нараняването като преди това е чул караница, обиди и тъпи удари.
Този свидетел обаче не е видял никой друг, освен тъжителя в мазето.
Наличието на викове от скандал и тъпи удари предполагат по-скоро, че се
касае до причинено на А. нараняване от друго лице, /лица/, от колкото до
самонараняване. Но не се установява посредством разпита на този свидетел
кой е причинител на тези наранявания. Действително, А. е казал на В., че
травмата му е причинена от двамата подсъдими, но при липсата на други
доказателства за това, коментираните показания на свидетеля се явяват
недостатъчни да обосноват категоричен извод в тази насока. Налице са
„контрадоказателства“, които пък установяват, че по времето, когато
тъжителят А. твърди да са му причинени уврежданията – около 17,00 часа на
28.02.2021 година, подсъдимият П. Я. е бил на футбол с приятели, докато
подсъдимата К. Я. е била в дома си заедно със сестра си и не е слизала в
мазето. Съдът няма причина да не даде вяра на показанията на свидетелите П.
Илиев и С. Х., най-малкото защото никой не е видял подсъдимите в този
момент край тъжителя А., включително, както съда и по-горе посочи
свидетеля В..
Показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел Л. М.
4
също не променят това разбиране на съда. Този свидетел говори за случай, на
който е присъствал и който случай се е разиграл на 28.02.2021 година в
часовия диапазон от 13,30 до 14,30 часа, докато тъжителят поддържа
инцидентът да е станал доста по-късно – около и дори малко след 17,00 часа.
В този смисъл, твърде изолирани остават показанията на този свидетел от
останалия доказателствен материал, в това число влизат в противоречие и с
показанията на свидетеля В., който пък е категоричен, че е слязъл в мазето
именно около 17,00 часа. Самият В. не разказва преди този час въобще да е
слизал в мазето при А., а както вече съдът посочи няма никаква причина да не
бъде дадена вяра на показанията на този свидетел.
В подкрепа на това разбиране на съда са и две други доказателства,
първото от които изготвено от посетилите на място служители на МВР, а
второто заявено от самия тъжител.
Видно от докладната записка, изготвена от полицай Б.А., 01-во РУ на
МВР тя и неин колега са били изпратени на мястото на инцидента в 17,30
часа. Разпитана в съдебно заседание, свидетелката А. заявява, че не си спомня
нищо от случая, но че отразеното в докладната е това, което е установила. В
докладната е посочено, че А. А. е обяснил, че „малко преди тяхното
пристигане…“, т.е. малко преди 17,30 часа, което изключва възможността
инцидента да е станал в 14 или 14,30, например.
В разпита си и свидетелката М.Д.-А., /съпруга на тъжителя/ също
говори за час, различен от този, на който свидетелят Л. М. твърди да е станал
свидетел на инцидент между подсъдимите и А..
Дори и в първичното медицинско свидетелство – съдебно-
медицинското удостоверение №108/21 г. е отразено, че при прегледа на
01.03.21 година А. А. е посочил като час на инцидента 17,00 часа, а не 14 или
14,30.
Въззивният съд не може да сподели становището на повереника на
тъжителя, че „часът на инцидента не е важен“. Часът е от изключителна
важност не толкова, за да се прецизира обвинението или да се конкретизира
кога е осъществено изпълнителното деяние, /ако е осъществено/. В случая е
от изключително значение с оглед проверка достоверността на показанията на
свидетеля М., а те както вече съдът посоче, остават не само изолирани, но и
влизат в противоречие с доказателства, включително и такива, които са
заявени от частното обвинение.
Обобщавайки, въззивният съд изгражда изводи по фактите, сходни с
тези на първоинстанционния, при анализ на доказателствата, събрани пред
районния съд, съвпадащ с този, направен от първата инстанция. Досежно
допълнително събраното гласно доказателство, то не допринесе за разкриване
на обективната истина, а съдът по посочени аргументи не го кредитира.
На основание установеното „по фактите“, съдът прави следните изводи
„по правото“:
Не се установява от обективна страна двамата подсъдими на 28.02.2021
година, в град София, кв. „Гео Милев“, улица „Хемус“, в мазетата на блок №
****, , чрез нанасяне на ритници по металната врата на мазето, която удряла
5
намиращата се между касата на вратата и самата врата ръка на тъжителя А. Г.
А., ЕГН **********, да са му причинил лека телесна повреда, поради което и
единственият възможен резултат е постановяване на оправдателна присъда.
От обективните признаци на престъплението се установява единствено, че на
А. са причинени травматичните увреждания, за които той поддържа
обвинение. Не се установява по убедителен начин нито кой ги е причинил,
нито по какъв именно начин са причинени те, защото притискането на
пръстите може да се получи и по начина, сочен от него в тъжбата, но е
възможно да се получи и при друг инцидент.
Доколкото изводите, до които достигна въззивният съд за недоказаност
на обвинението, съвпадат с тези на първоинстанционния и доколкото
крайният резултат, постановен от първоинстанционния съд – оправдателна
присъда, съвпада и с възприетия за обоснован и правилен и от въззивния, то
присъдата на Софийски районен съд следва да бъде потвърдена.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 245, постановена от Софийски
районен съд на 13.10.2022 година по НЧХД № 1262/2021 година, по описа на
съда, като законосъобразна и правилна.
ОСЪЖДА А. Г. А. , ЕГН ********** да заплати на П. Г. Я. , ЕГН
********** и К. Е. К., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6