Р Е Ш Е Н И Е № 124/4.6.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 150 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.С.К. ***,
чрез адвокат Н.М.М.-***, със съдебен адрес ***, *, тел.********* против Решение
№2153-28-65/15.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-106/06.04.2021 г., против Разпореждане
за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез
прихващане на вземания от ДОО № 2174-28-116#1/23.03.2021 г. на началник на
отдел “Пенсии” при ТП на НОИ-Ямбол, с възложени функции на ръководител на
контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е
разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от М.С.К.
сума в общ размер на 3735,80 лева, установена по основание и размер с
Разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол от
изискуемо вземане от ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване до размера на задължението.
В жалбата се твърди, че постановения акт е
незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните
разпоредби на закона и несъответствието му с целта на закона-основания за
оспорване по смисъла на чл.146, т. 3,4,5 от АПК, т.к. в процесното Разпореждане
№2174-28-116#1/23.03.2021 г. е посочено, че следва да се прихване вземане на
държавното обществено осигуряване, произтичащо от получена от М.С.К. сума в
размер на 2516,56 лв., установено по основание и размер с разпореждане
№281-00-1961-5/16.12.2020 г., но последното не е установено по основание и
размер, защото не е влязло в сила, обжалвано е пред Административен съд-Ямбол и
към настоящия момент делото е висящо, както и че същото разпореждане е погасено
по давност и не може да послужи като основание за извършване на прихващане.
Претендира се да се отмени решение №2153-28-65/15.04.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол с което е потвърденото Разпореждане №2174-28-116#1/23.03.2021 г. на
началник на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ-Ямбол с възложени функции на
ръководител на контрола по разходите на ДОО и да се присъдят направените по
делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.М.,
който подържа жалбата на основанията посочени в нея и в писмена защита с искане
за уважаването й и присъждане на разноски по приложения списък.
За ответната страна в съдебно заседание се явява
старши юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна по съображения
посочени в писмена защита. Претендира за отхвърлянето й и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със заявление от 08.10.2015 г. М.С.К. *** да й се
отпусне парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е
декларирала, че трудовото й правоотношение с „Й.“ ООД-гр.Ямбол е прекратено от
01.10.2015 г., че към датата на прекратяване на правоотношението не упражнява
трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО или
законодателството на друга държава; не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО.
Декларира и че към датата на подаване на заявлението има регистрация като
безработно лице в Агенцията по заетостта от 02.10.2015 г.; не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане сред
прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и
не получава парично обезщетение за безработица.
В тази връзка длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е издало
следните разпореждания:
С разпореждане № 281-00-1961-1/14.10.2015 г. на
основание чл.54ж, ал.1 - КСО и във връзка с чл.54а, ал.1 КСО и чл.546,
ал.1 КСО и чл 54в, ал.1 КСО на М.С.К. е
отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 01.10.2015 г. до
31.07.2016 г. в размер на 15,16 лева дневно.
С разпореждане № 281-00-1961-2/07.06.2016 г. е
прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица на М.С.К. на
основание чл.54ж, ал.1 КСО и във връзка с чл.54д, ал.1 КСО, считано от
01.06.2016 г. с мотиви: „започване на трудова дейност по данни от АЗ“.
С разпореждане № 281-00-1961-3/04.03.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО отменя разпореждане № 281-00-1961-1/14.10.2015
г., с което на М.С.К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано
от 01.10.2015 г. до 31.07.2016 г. в размер на 15,16 лева дневно
С разпореждане № 281-00-1961-4/04.03.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.1 КСО и във връзка с чл.10 КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица на М.С.К. по чл.54а КСО.
С разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.3 КСО и във връзка с чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено на М.С.К.
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за
периода от 01.10.2015 г. до 31.05.2016 г. в размер на 2516,56 лева-главница и
1151,43 лева-дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за
безработица до датата на издаване на разпореждането.
С Решение № 2153-28-20/10.02.2021г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол е оставена без уважение жалбата на М.С.К. с
вх.№1012-28-35/27.01.2021 г. против Разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г.
на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол.
Видно от определение № 135/08.03.2021 г. против решението
е постъпила жалба, която е образувана в адм.дело № 67/2021 г. по описа на
Административен съд-Ямбол и същото към момента не е приключило с влязло в сила
решение, което обстоятелство не се спори между страните.
С Разпореждане за възстановяване на неоснователно
получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане на вземания от ДОО №
2174-28-116#1/23.03.2021 г. на началник на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ-Ямбол,
с възложени функции на ръководител на контрола по разходите на ДОО на основание
чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от
получена от М.С.К. сума в общ размер на 3735,80 лева, установена по основание и
размер с Разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол от изискуемо вземане от ДОО, представляващо лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване до размера на задължението.
С Решение №2153-28-65/15.04.2021 г. Директора на ТП на
НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на М.С.К. с вх. №
1012-28-106/06.04.2021 г. против Разпореждане за възстановяване на
неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане на
вземания от ДОО № 2174-28-116#1/23.03.2021 г. на началник на отдел “Пенсии” при
ТП на НОИ-Ямбол, с възложени функции на ръководител на контрола по разходите на
ДОО.
Решение е получено лично от адресата на 19.04.2021 г.
с известие за доставяне.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118,
ал.1 КСО.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение
№2153-28-65/15.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на М.С.К. с вх. № 1012-28-106/06.04.2021 г., против
Разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни
плащания чрез прихващане на вземания от ДОО № 2174-28-116#1/23.03.2021 г. на
началник на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ-Ямбол, с възложени функции на
ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.5
от КСО е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от М.С.К.
сума в общ размер на 3735,80 лева, установена по основание и размер с
Разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол от
изискуемо вземане от ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване до размера на задължението.
В съответствие
с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е
постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в
изискуемата писмена форма с мотивиран акт, съдържащ всички изискуеми реквизити.
В административното производство не са допуснати
нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице
и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях и е допустимо, когато: -двете
насрещни вземания или задължения са между едни и същи лица; -насрещните
задължения са еднородни и заместими, т.е. предмет на престацията трябва да
бъдат парични средства или заместими вещи; -и двете насрещни задължения са
ликвидни, т.е. са определени по основание и размер, и са изискуеми.
Данъчните задължения подлежат на доброволно изпълнение
в 14-дневен срок от връчването и обжалването
не спира изпълнението, при данъчните задължения не се прилага общия ред по ЗЗД
и данъчният кредитор може да направи изявлението и да извърши прихващането без
съгласието на данъчния длъжник, но обратното не е възможно.
Съгласно чл.114,
ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО, като ал.3 сочи, че за
възстановяване на сумите по ал.1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане,
което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.
Според чл.114, ал.5 КСО дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на
принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5,
т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на
осигурения от държавното обществено осигуряване, като прихващането се извършва
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Прихващането на посоченото основание е способ за
принудително изпълнение на разпорежданията по чл.114, ал.3 КСО, установяващи
вземанията на ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените
лица, защото само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да
удовлетвори вземането си и е специален по отношение на реда за прихващане и
принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В тази връзка чл.163,
ал.1 ДОПК допуска изключение от правилото за събиране на публичните вземания по
реда на кодекса, когато в закон е предвидено друго, каквото изключение е уредено в чл.114, ал.5 КСО.
За да се извърши прихващане по чл.114, ал.5 КСО следва
да са осъществени следните изисквания: вземането на ДОО да произтича от
недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, вземането да е
установено с разпореждане по реда на чл.114, ал.3 КСО; вземането да не е
погасено доброволно; вземането да е ликвидно, т.е. да е определено по основание
и размер, и да е изискуемо.
Понастоящем посочените императивни предпоставки са
налице в своята кумулативност.
На първо място разпореждането по чл.114, ал.3 КСО е
изпълнително основание, изрично предвидено в чл.209, ал.2, т.7 ДОПК, според
който принудително изпълнение се предприема въз основа на разпореждане за
събиране на суми, издадено от органите на НОИ, независимо дали е обжалвано.
От своя страна чл.117а., ал.1 КСО регламентира, че обжалването
на разпорежданията по чл.114
и чл.117, ал.1, т.2 не спира изпълнението
им, което по ал.2 се спира по искане на задълженото лице, ако предостави
обезпечение в размер на главницата и лихвите.
В случая разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.3 КСО и във
връзка с чл.114, ал.1 КСО, е разпоредено на М.С.К. да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
01.10.2015 г. до 31.05.2016 г. в размер на 2516,56 лева-главница и 1151,43
лева-дължима лихва, е разпореждане по чл.114, ал.3 КСО и изпълнението му не е
спряно, нито е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Ето защо разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. е
годно изпълнително основание, независимо че не е влязло в сила и е налице
висящо съдебно производство, поради което възражението в жалбата, че с
установените в него суми не може да се прави прихващане, е неоснователно, т.к.
предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона.
На следващо
място забраната по чл.213, ал.2, т.1 ДОПК за принудително изпълнение върху
обезщетенията по социалното осигуряване се прилага в производствата по
принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение
при принудителното изпълнение по реда на чл.114, ал.5 КСО, т.к. по силата на
изричната специална норма на чл.114а, ал.1 КСО върху паричните обезщетения и
помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на
Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или
да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено
осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда
на чл.114, ал.5 КСО.
На трето място по делото няма твърдения и данни да са
били погасени доброволно сумите дължими по разпореждане №
281-00-1961-5/16.12.2020 г.
В разпореждането изрично е записано, че подлежи на доброволно
изпълнение в 14–дневен срок от връчването му и че при отказ за доброволно
изпълнение подлежи на прихващане от изискуеми вземания на лицето от държавното
обществено осигуряване и/или на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5,
т.1 от КСО или по реда на ДОПК. Същото разпореждане е било връчено на лицето,
което е реализирало правата си за оспорването му по административен и съдебен
ред.
Неоснователно е и твърдението на оспорващия, че
вземането предмет на разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. е погасено по
давност и не може с него да се извършва прихващане.
По силата на чл.115, ал.1 КСО вземанията на
Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.
В чл.115, ал.3, т.1 КСО е предвидено, че давността се
прекъсва с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането,
като според чл.115, ал.5, т.1 КСО давността спира да тече при обжалване –
докато продължава спорът относно вземането.
В настоящия случай разпореждане №
281-00-1961-5/16.12.2020 г. касае възстановяване на недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица за периода от 01.10.2015 г. до 31.05.2016 г. и
давността не е прекъсната, т.к. няма влязло в сила на разпореждане за
установяване на вземането, но на основание чл.115, ал.5, т.1 КСО с обжалване на
разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г. давността е спряла да тече, т.к.
това разпореждане е акта, с който се установява вземането на НОИ и този акт е
обжалваем, т.е. вземането е спорно, а докато е такова давност не тече.
Поради това и доколкото адм.дело № 67/2021 г. на
Административен съд-Ямбол не е приключило с влязло в сила решение, то и към
настоящия момент петгодишната давност за вземането на НОИ по чл.115, ал.1 КСО не
е изтекла и вземането, установено с разпореждане № 281-00-1961-5/16.12.2020 г.,
не е погасено на това основание.
В обобщение се налага извода, че е осъществена
хипотезата на чл.114, ал.5 КСО, при която непогасената доброволно сума по разпореждане
№ 281-00-1961-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, може да бъде
прихваната от изискуемо вземане на жалбоподателя от ДОО, представляващо лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване до размера на задължението, което обуславя
материалната законосъобразност на административния акт.
Предвид това Решение №2153-28-65/15.04.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М.С.К.
с вх. № 1012-28-106/06.04.2021 г., против Разпореждане за възстановяване на
неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане на
вземания от ДОО № 2174-28-116#1/23.03.2021 г. на началник на отдел “Пенсии” при
ТП на НОИ-Ямбол, с възложени функции на ръководител на контрола по разходите на
ДОО, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено да се прихване
вземане на ДОО, произтичащо от получена от М.С.К. сума в общ размер на 3735,80
лева, установена по основание и размер с Разпореждане №
281-00-1961-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо
вземане от ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
до размера на задължението, е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга
на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни
предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което
съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП
и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на
ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от
горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.С.К. ***, чрез
адвокат Н.М.М.-***, със съдебен адрес ***, *, тел.********* против Решение
№2153-28-65/15.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-106/06.04.2021 г., против Разпореждане
за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез
прихващане на вземания от ДОО № 2174-28-116#1/23.03.2021 г. на началник на
отдел “Пенсии” при ТП на НОИ-Ямбол, с възложени функции на ръководител на
контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено
да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от М.С.К. сума в общ
размер на 3735,80 лева, установена по основание и размер с Разпореждане №
281-00-1961-5/16.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо вземане от
ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване до
размера на задължението.
ОСЪЖДА М.С.К. *** да
заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете