РЕШЕНИЕ
№693/21.01.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретар Дорета Атанасова…..................…………...... и в присъствието на прокурор
……..…………………………………………………………….. като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1083 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на З.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-437-1/15.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че материалното право относно зачитането на трудовия стаж за времето от 10.10.1972г. до 02.12.1974. – 02 г. 01 м. и 23 дни, период на отбиване на наборна военна служба, било приложено неправилно. Счита се че нормата на §1, т.12 от ДР на КОС няма ретроактивно действие и определянето на посочения период като трудов стаж следвало да бъде направено съгласно нормативната уредба, действала към момента на полагането му. Сочи се, че оспореното решение установявало, че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя бил 15 г. и 12 дни, вкл. времето на редовна военна служба, и това удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. №2113-26-708 от 12.05.2021г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбоподателят З.М.М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като приложил и съответните документи. Декларирал е, че имената З.М.М. и З.М.М. са негови. По пенсионната преписка е представено и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №0060/15.05.2019г., издадено от Община Стамболово, което удостоверява, че имената З.М.М. и З.М.М. са на едно и също лице.
На 27.05.2021г. на упълномощено от З.М. лице е било връчено писмо изх.№2113-26-708/25.05.2021г. Със същото е изискано деклариране на обстоятелства и представяне пред ТП на НОИ – Хасково на допълнителни доказателства, конкретно изброени.
От данните по пенсионното досие се установява, че част от поисканите доказателства са били представени.
С Разпореждане №**********/2140-26-666/09.09.2021г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.1-2 и ал.5 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на З.М.М.. В разпореждането е посочено, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на М. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 67 г., 00 м. и 09 дни, но няма 15г. стаж от втора категория, а има такъв от 04 г. 06 м. и 21 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 83. Прието е също , че на М. не следвал пенсия и по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст 67 г., 00 м. и 09 дни, но няма осигурителен стаж 39 г., а има 16 г. 10 м. и 21 дни. Отказът за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има такъв от 13 г., 7 м. и 8 дни, като при определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на разпоредбите на чл.15, ал.4 от НПОС и §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е изключил стажа за периода на редовна военна служба – 2 г., 01 м. и 23 дни.
З.М. е получил разпореждането на 14.9.2021г., чрез упълномощено лице, видно от представената по делото разписка.
С вх. №1012-26-437/23.09.2021г. в ТП на НОИ – Хасково е била подадена жалба от З.М.М. против разпореждането. В жалбата М. е посочил, че неправилно било приложено материалното право относно зачитането като действителен трудов стаж времето на наборна военна служба от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. – 2 г. 1 м. и 23 дни. Поискал да се отмени обжалваното разпореждане и преписката да се върне на Ръководителя на „ПО“ към ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно зачитане на наличния трудов стаж и правилна преценка относно правото и размера на ЛПОСВ.
С Решение №1012-26-437-1 от 15.10.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата на З.М.М. срещу Разпореждане №**********/2140-26-666/09.09.2021г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково. За да постанови решението, административният орган изцяло възприел мотивите на Ръководителя на „ПО“ за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето. Допълнително, след анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и предвид текста на §1, т.12 от ДР на КСО, приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицето упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Поради това, въпреки че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст; времето и т.н. Съобразно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО обаче - дефиниция за „осигурено лице“, за изброените хипотези било характерно, че това било време признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност. Под „действителен стаж“, според §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, законодателят имал предвид точно обратното - наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Въз основа на изложеното, административният орган приел, че зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. - 02 г. 01 м. и 23 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Следователно жалбоподателят нямал право на пенсия и по условията на чл.68. ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а имал 13 г. 07 м. и 08 дни.
По делото не се установиха данни за дата на връчване на решението на З.М..
Жалбата срещу акта, издаден 15.10.2021г. е подадена на 22.10.2021г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-437-2 от същата дата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване, видно от датата на издаване на оспореноторешение и датата на депозиране на жалбата.
Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е несъответно на материалния закон.
В случая е безспорно, с оглед придобития от жалбоподателя стаж от първа и втора категория, превърнат към трета категория, че за жалбоподателя не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, както и на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68 ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
В случая Ръководителят на „ПО“ е зачел, респ. административният орган е приел, наличен общ осигурителен стаж на жалбоподателя от 15г. 09 м. и 01 дни, но е прието, че стажът от 2 г. 01 м. и 23 дни, положен на редовна военна служба за периода от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. не е действителен такъв по смисъла на §1, ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което размерът бил 13 г. 07 м. и 08 дни.
Според жалбоподателя зачетеният като осигурителен стаж, положен на редовна военна служба в периода 10.10.1972г. до 02.12.1974г. следва да се приеме и за действителен такъв, което твърдение изцяло се споделя и от съда.
Не е спорен по делото фактът, че от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. жалбоподателят е бил на редовна военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1972г.-1974г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от жалбоподателя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в Решение № 12301 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2021 г. Решение № 14805 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2020 г., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.; Решение №15601/18.11.2019г. по адм. дело №2021/2019г., Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение № 9097/08.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., Решение № 12110/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2019 г. и др.
Предвид
гореизложеното, като е отказал да зачете процесния стаж за действителен
осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил
закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за периода на редовна (наборна) служба за времето от 10.10.1972г. до 02.12.1974г., действителният осигурителният стаж на жалбоподателя безспорно надвишава 15 години, което налага извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По изложените съображения оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково е постановено в несъответствие с материалноправните разпоредби, поради което следва да се отмени. Преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Такива, предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в размер на 350 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-437-1/15.10.2021г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-666 от 09.09.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от З.М.М. Заявление вх. №2113-26-708 от 12.05.2021г., съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Хасково да заплати на З.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис 8, разноски по делото в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: