Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, втори въззивен състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. мл.с. БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Спасина Иванова и прокурора Торбова,
разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ВНОХД
№ 714 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл. 318 и сл.
вр. чл. 313 от НПК, образувано е по жалби от
подсъдимите Н.П.К. и Б.Н.Б. срещу присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 207/2018 г. по описа Районен съд – Б.С атакуваната присъда двамата подсъдими – жалбоподатели по
настоящето дело са признати за виновни по обвинение за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 19.03.2017 г., в района на
главен път Е-79, в землището на с. Н., общ. Б., от лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № ., в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно превозно
средство, лек автомобил марка „Ауди“, модел. „А3“ с неустановен по делото
регистрационен номер, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 284 лева от
владението на Б. П. Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят.
С атакуваната
присъда подсъдимия Н.П.К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за това, че на 19.03.2017 г., в
района на главен път Е-79, в землището на с. Н., общ. Б., чрез нанасяне на удар
с крак е унищожил противозаконно чужда движима вещ-стъкло на предната дясна
врата на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег. № . на стойност 60,00 лева, собственост на М. Д. Г..
На подсъдимия Н.П.К.
е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за деянието по чл. 216, ал. 1 от НК и
наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година за деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание от 1 една година
лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е
отложено за срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата.
На подсъдимия Б.Н.Б. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година.
Постановено
е подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при
първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Недоволен от постановения съдебен
акт е останал подсъдимият Н.П.К., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал
жалба, с която се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, а по отношение на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК да бъде определено по-леко наказание.
Наведени са оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована, че определеното наказание е явно несправедливо.
Постановената присъда е обжалвана
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от защитника на подсъдимия Б.Н.Б.. Наведени са
оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. С
депозираната жалба се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият да бъде оправдан. Това искане се поддържа с довод за
недоказаност на обвинението, като излага подробен доказателствен
анализ.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-София взема
становище за неоснователност на жалбите и за потвърждаване на обжалваната
присъда.
Защитникът на
подсъдимия Б. – адв. Г. пледира за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на
нова присъда, с която подзащитния ѝ да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Излага подробни
доводи, аргументиращи тезата, че по делото не е установено чия собственост са
инкриминираните вещи, а индивидуализацията им е
направена единствено въз основа на свидетелските показания на
пострадалия и негови близки. Поддържа, че отразеното в приложени по делото
характеристични данни, че подсъдимия произхожда от семейство с нисък социален
статус не отговаря на истината, тъй като родителите му са трудово ангажирани.
Подсъдимият Б.Н.Б. посочва, че е
завършил средно образование и две години е бил трудово ангажиран. Моли
присъдата на първата инстанция да бъде отменена.
Защитникът на подсъдимия К. – адв. Н. пледира за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова присъда, с която подзащитния му
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Поддържа, че инкриминираните вещи не са индивидуализирани, тъй като в
обвинителния акт е посочено, че са с неустановена марка и модел.
Подсъдимият Н.К. поддържа
изложението на своя защитник и моли да бъде оправдан.
С.окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните
по делото доказателства, обсъдени задълбочено и изчерпателно в мотивите на
обжалваната присъда, които изцяло се споделят от въззивния
съд.
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.П.К. е роден на *** ***, общ. Б.,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен,
осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Б.Н.Б.
е роден на *** ***, общ. Б., българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимите Н.П.К. и Б.Н.Б. се
познавали и били в приятелски отношения.
Подсъдимият Н.К. и свидетелите М. П. Й. и Б. П. Б. се познавали, тъй като са съседи в
с. Н., общ. Б.Подсъдимият Н.К. и свидетеля М. Й.били във влошени взаимоотношения,
от неустановен период от време, които ескалирали до физическа саморазправа.
На 18.03.2017 г., вечерта,
свидетелите М. Й.и Б. Б.били излезли да се повозят с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № . из с. Н., като автомобила бил управляван от
св. Б., а св. Й.се возел на предна дясна седалка.
Около 00 часа, 30 мин., на
19.03.2017 г., свидетелят Б. паркирал посочения автомобил в с. Н., пред
заведение „Гергана“, като двамата свидетели стояли в него и си говорили. През
това време пред тях спрял лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“, с неустановен по делото регистрационен номер, управляван от
подсъдимия Б.Б., с пасажер подсъдимия Н.К..
Непосредствено след като л.а. марка „Ауди“, модел „А3“,
спрял, подсъдимият К. слязъл от него и се насочил към автомобила, в който били
свидетелите М. Й.и Б. Б.. Свидетелите се уплашили,
че предстои саморазправа с тях, предвид влошените отношения между подсъдимия К.
и св. Й.. Свидетелят Б. Б.запалил автомобила, включил на заден вход и успял да
избяга, като тръгнал с превозното средство по път главен път Е-79 в посока гр. М..
Подсъдимият К. се качил в л.а.
марка „Ауди“, модел „А3“, управляван от подсъдимия Б. и двамата последвали
управлявания от св. Б. л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № .. По време на преследването, свидетелят Б.
загубил управлението върху превозното средство и в района на главен път Е-79, в
землището на с. Н., общ. Б., на около един-два километра от населеното място,
влязъл в канавка и преустановил движението си.
Подсъдимите също спрели, слезли
от превозното средство и се насочили към свидетелите, които стояли в
автомобила, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № .. Свидетелите М. Й.и Б.
Б., след като видели, че подсъдимите се приближават към тях, се заключили в
автомобила, като прозорците му били вдигнати. Подсъдимият Н.К. опитал да отвори
предната дясна врата на автомобила, за да хване свидетеля Й., но не успял,
поради което започнал да удря с крак стъкления прозорец, в резултат от което го
счупил изцяло.
Свидетелят
Б. Б., изплашен от случващото се, отключил вратите на автомобила, успял да
отвори предната лява врата и да излезе от него. След като излязъл избягал в
посока земеделските зами, намиращи се непосредствено до главния път и се скрил
в храстите. Свидетелят М. Й.също успял да излезе през предната лява врата и
след като получил няколко удара от подсъдимите К. и Б. успял да избяга и също
да се скрие в храстите. Подсъдимите направили опит да хванат св. Й., но не
успели да го настигнат и се върнали до автомобила, марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег. № .. От същият двамата
подсъдими отнели мобилен телефонен апарат марка „Huawei“, модел „P9 lite“ с ИМЕЙ – .и
ИМЕЙ – ., 1 (един) бр. резервна гума за лекия автомобил с неустановена марка и
модел, 1 (един) бр. авторадиокасетофон CD - плейър
марка “Panasonic“, 1 (един) бр. акумулаторна батерия
за лекия автомобил с неустановена марка и модел, 1 (един) бр. задна кора на
лекия автомобил и 3 (три) бр. тонколони - неустановена марка и модел.
Посочените вещи подсъдимите натоварили в л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ и
тръгнали посока с. Н..
Отнемането на движимите вещи от
подсъдимите било наблюдавано от свидетелите М. Й.и Б. Б.,
които се били скрили в храстите. След като свидетелите се уверили, че
подсъдимите са си тръгнали се приближили до лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег. № .. Установили, че автомобила не може да се движи, тъй като е
отнет акумулатора му, поради което тръгнали да се прибират пеша към селото,
като минали през гората с цел да избегнат среща с подсъдимите. В с. Н. свидетелите
споделили за случилото се на свидетелите В. Б. М. и П. Д., родители на св. Б..
След това, през нощта,
свидетелите М. Й.и Б. Б.отишли до РУ-Б. и подали жалба за случилото се.
В ранната сутрин на същата дата,
свидетелите П. Д., М. Й., Б. Б.и В. М. отишли и изтеглили с помощта на друго
превозно средство лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с рег. № ..
От заключението на приетата
съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза се
установява, че стойността на инкриминираните вещи е както следва: 1 (един) брой
мобилен телефон марка “Huawei”, модел „Р9 lite“
е на стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, 1 (един) брой резервна гума за
лекия автомобил - неустановена марка и модел е на стойност 20,00 (двадесет)
лева, 1 (един) брой авторадиокасетофон тип
CD - плейър марка “Panasonic“ е на стойност
40,00 (четиридесет) лева, 1 (един) брой акумулаторна батерия за лекия автомобил
- неустановена марка и модел е на стойност 50.00 (петдесет) лева, 1 (един) брой
задна кора е на стойност 15.00 (петнадесет) лева и 3 (три) броя тонколони -
неустановена марка и модел са е единична стойност от 13.00 (тринадесет) лева,
т.е. общата им стойност е в размер на 39.00 (тридесет и девет) лева. От
експертното изследване се установява, че движимите вещи са на обща стойност –
284.00 (двеста осемдесет и четири) лева.
Установената фактическа
обстановка въззивният съд приема въз основа на следните
доказателствени източници: гласни доказателствени
средства – частично от обясненията на подсъдимите Н. П. К. и Б.Н.Б., дадени в
с.з. на 19.09.2018 г. и в с.з. на 12.11.2018 г., от показанията на свидетелите:
Б. П. Б. дадени в с.з. на 19.09.2018 г., Г. Г. М., дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК, от
показанията на В. Б. М., дадени в с.з. на 19.09.2018 г., М. Д. Г., М. П. Й.
дадени в с.з. на 19.09.2018 г., П. Б. Д.даден в с.з. на 19.09.2018 г., както и
дадените на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК, Т. В. П.,
дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК, от заключенията
на приетите по делото съдебно-оценителни експертизи, както и от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени
средства.
Неоснователни са упреците в жалбите
към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен материал. Събраните доказателства са
анализирани поотделно и съвкупно. В съответствие с действителното им съдържание
и при спазване на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното
убеждение на съда, обосновало решаващите му изводи.
В приобщения по делото доказателствен материал няма противоречие относно
обстоятелствата, че на 19.03.2017 г., около 00 часа, 30 мин., подсъдимите и
свидетелите Б. и Й. са се видели в с. Н., пред заведение „Гергана“, че след
като подсъдимия К. се насочил към тях, за да „хване“ свидетеля Й., те успели да
избягат с л.а. „Опел“, модел „Астра“ и тръгнали по път главен
път Е-79 в посока гр. М.. Няма противоречие,
че автомобилът, управляван от свидетеля Б. е бил последван от подсъдимите,
както и че е аварирал в близост до с. Н.. Няма противоречие, че подсъдимия К.
се е опитал да хване свидетеля Й., но тъй като не успял да отвори вратата на
автомобила с удар с крак е счупил предното дясно стъкло, както и че свидетелите
са успели да избягат и да се скрият, поради което и не се налага излагане на допълнителни
мотиви относно тези факти.
Основният спорен момент по делото се съсредоточава около
събитията възникнали след като свидетелите Б. П. Б. и М. П. Й. се отдалечили от
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. с рег. № . и се скрили в храстите, а именно дали
подсъдимите са отнели инкриминираните вещи, както следва: 1 (един) брой мобилен
телефон марка „Huawei”, модел „Р9 lite“, 1
(един) брой резервна гума за лекия автомобил - неустановена марка и модел, 1
(един) брой авторадиокасетофон тип CD -
плейър марка „Panasonic“, 1 (един) брой
акумулаторна батерия, неустановена марка и модел, 1 (един) брой задна кора и 3
(три) броя тонколони - неустановена марка и модел.
Гласните доказателствени
източници, които дават противоположни сведения относно главния факт, предмет на
доказване, а именно дали подсъдимите са извършили деянието, описано в
обвинителния акт, могат условно да се обособят в три групи. В първата група са
показанията на свидетелите Б. П. Б. и М. П. Й., които твърдят, че подсъдимите
са отнели от владението на свидетеля Б. инкриминираните вещи, които са се
намирали в лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с рег. № .. Във втората
група са обяснения на подсъдимите Н. П. К. и Б.Н.Б., които твърди, че не са отнели инкриминираните
вещи. В третата група са показанията на свидетелите В. Б. М.а и П. Б. Д., които
въпреки, че не са очевидци на деянието, пресъздават обстоятелства, свързани с възприятията
им след него, които обстоятелства са пряко свързани с предмета на доказване и
по този начин допринасят за изясняване на обективната истина и служат за
проверка на изложеното от другите свидетели и подсъдимите.
Настоящият съдебен състав, след като
се запозна в цялост с приобщените от първоинстанционния
съд гласни доказателствени средства и въз основа на
извършен анализ на фактите по делото, счита, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани
показанията на пострадалия Б. П. Б. и свидетеля М. П. Й.. Обстоятелството, че свидетел
е пострадал от инкриминираното деяние не превръща автоматично показанията му в
недостоверни, негодни доказателствени източници, но
налага внимателното и задълбоченото им анализиране, именно през призмата на
евентуална заинтересованост.
Показанията на свидетелите Б. П. Б. и
свидетеля М. П. Й. са
подробни, логични, непротиворечиви, взаимосвързани и кореспондират както
помежду си, без съществени противоречия, така и с показанията на В. Б. М.а и П. Б. Д.и с
отразеното в писменото доказателство – протокол за доброволно предаване.
Свидетелят Б. П. Б. твърди, че след като се
е скрил в храстите, намиращи се в близост до л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ., лично е наблюдавал и възприел как
двамата подсъдими демонтират, изнасят и пренасят от неговия автомобил в
управлявания от подсъдимия Б. л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, инкриминираните
вещи, а именно: 1 (един)
брой мобилен телефон марка „Huawei”, модел „Р9 lite“,
1 (един) брой резервна гума за лекия автомобил, 1 (един) брой авторадиокасетофон тип CD - плейър марка „Panasonic“, 1 (един) брой акумулаторна батерия, 1 (един)
брой задна кора на лекия автомобил и 3 (три) броя тонколони. Посочва, че е
наблюдавал поведението на подсъдимите от разстояние около 2-3-4 метра. Показанията му
в тази част се подкрепят от показанията на свидетеля М. П. Й..
М. П. Й. свидетелства, че е видял как инкриминираните
вещи се отнемат от двамата подсъдими. Единственото противоречие в показанията
на свидетелите Б. и Й. се стои в това дали след като подсъдимите са си
тръгнали, те са се върнали до л.а. марка „Опел“, модел „Астра“
или непосредствено след като са видели, че двамата подсъдими се отдалечават и
те са тръгнали да се прибират към селото през гората. Разгледани в цялост
събраните гласни доказателства от показанията на тези свидетели са последователни,
непротиворечиви и логични по отношение последователността на случилите се
събития. Отчитайки горното съдът счита, че наличното несъответствие между
показанията на свидетелите не е съществено, доколкото и двамата свидетели
посочват, че са видели как двамата подсъдими отнемат инкриминираните вещи, а не
са установили липсата им в по- късен момент, респективно е ирелевантно
дали свидетелите са се приближили до л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ или не.
При извършения анализ на
показанията на свидетелите Б.
и Й. настоящият съдебен състав счита, че не са налице изтъкнатите във въззивната жалба противоречия относно разстоянието, от
което свидетелите са наблюдавали поведението на подсъдимите, осветлението и
каква точно сума пари е отнета. Принципно вярно е изложеното във въззивната жалба от адв. Н. - САК,
че свидетелят Б. посочва, че е възприел случващото се от 2-3-4 метра, а
свидетеля Й. посочва, че са били на 15 метра от л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, но следва да се отбележи, че разстоянието е
определено въз основа на субективните възприятия на всеки един от свидетелите и
не може да съвпада напълно точно. На следващо място, и двамата свидетели
посочват, че местопроизшествието е било осветено от фарове и са могли зрително
да възприемат случилото се. Не е налице противоречие между показанията на свидетелите и относно
обстоятелството, че от автомобила липса и парична сума, като следва да се
отбележи, че свидетелят Й. в показанията си дадени в с.з не посочва конкретен
размер на сумата, а също така тя не е включена в инкриминираните вещи.
Показанията на свидетелите Б. П. Б. и
свидетеля М. П. Й. се
подкрепят от изложеното от свидетелите В. Б. М. и П. Б. Д.. Свидетелите В. Б. М. и П. Б. Д., родители на свидетеля Б.,
посочват, че към момента на инкриминираното деяние, той е притежавал мобилен
телефон марка „Huawei”, както и, че в автомобила ползван от сина им е имало авторадиокасетофон тип CD - плейър марка “Panasonic“, и че поставения акумулатор е бил нов. Свидетелите
твърдят, че синът им и свидетеля Й., през нощта, около 1 часа, са отишли в дома
им, където им разказали какво се е случило, след което те ги придружили до РУ-Б.
където подали жалба. В. Б. М. и П. Б. Д.твърдят, че когато
са отишли да издърпат лекия автомобил, лично и непосредствено са възприели, състоянието
му. Свидетелят Д. посочва, че прозореца на дясната врата е бил счупен, като от
него са липсвали – „касетофона, кората с колонките, акумулатора“.
По делото е приобщена фактура с №
**********, от която се установява, че мобилен телефон марка „Huawei”, модел „Р9 lite“ е закупен от свидетелката М.. С протокол за
доброволно предаване с дата 06.06.2017 г. е приобщена
и кутията за посочения мобилен телефон.
Настоящият съдебен състав споделя
изложеното от първоинстанционния съд, че
свидетелските показания на М. Г. Д., П. Г. Ц., А. Н. Н., Г. М. Д., Р. Г. Ц. и
Р. Г. Г. не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства по делото, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Н. П. К. и Б.Н.Б.,
в частта в която твърдят, че не са отнели инкриминираните вещи, тъй като
противоречат на показанията на свидетелите Б. и Й., по отношение на които съдът изложи мотиви, а
по същество са нелогични и неубедителни.
Подсъдимият К. посочва, в с.з. на 19.09.2018 г., че
след като той и подсъдимия Б. са си тръгнали от местопроизшествието са отишли
до центъра на село Н. и след около 10- 15 мин. отново са се върнали на
местопроизшествието. Когато отишли за втори път до л.а марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № ., видял, че има спряла още една кола,
както и „много народ“. В с.з. проведено на 12.11.2018 г., подсъдимият отново
посочва, че са се върнали на местопроизшествието, но конкретизира, че на място
е видял спрян лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“,
както и че там са били свидетелите „Мусата“ и „Т.“, и
трето лице, което не познава. Така дадените обяснения от подсъдимите
противоречат на свидетелските показания на Т. П. и Г. М.. Свидетелите твърдят,
че на 19.03.2017 г., са пътували с лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“ от гр. М. към гр. Б., като в страни от пътя, в
„канавка“, са видели аварирал автомобил и хора, който се опитват да го
изтеглят, но категорично заявяват, че те не са спирали до процесния
автомобил. Съдът намира, че показанита на тези
свидетели са последователни, кореспондиращи по между си и са логически
издържани, поради което следва да бъдат ценени.
На следващо място, неубедително е твърдението на
подсъдимия К., че именно свидетелят Т. П. е бил до процесния
автомобил, тъй като подсъдимият твърди в с.з., че не го познава, че го е видял през
нощта, от движещ се автомобил, в рамките на минути.
Имайки предвид, че обясненията на подсъдимите имат
двойствена природа – на доказателствено средство и на
средство за защита, настоящата инстанция счита, че в некредитираните части,
обясненията на подсъдимите са защитна версия и доколкото се опровергават от
изложеното от свидетелите Б., Й., П. и Метов съдът не
им дава вяра.
От заключението на приложена по делото съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи е в общ размер
на 284.00 (двеста осемдесет и четири) лева.
Първоинстанционният съд, като е установил правилно
фактическата обстановка, е достигнал до правилни изводи относно правната
ѝ квалификация, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Правилен е извода на районният съд, че всеки от
подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при посочените в обвинителния
акт време и място, в съучастие като съизвършители са
отнели чужди движими вещи, описаните по-горе, на обща стойност 284 лв. от
владението на Б. П. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като кражбата е извършена чрез използване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“.
Неоснователно е възражението на защитника адв. Г. - САК, че по делото не е установена собствеността
на инкриминираните вещи. За съставомерността на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, е необходимо предмета на кражбата да
бъде чужда движима вещ, без оглед на това кой е нейният конкретен собственик.
От свидетелските показания на Б. П. Б., М. П. Й., В. Б. М. и П. Б. Д.се установява, че инкриминираните вещи са били
във владение на Б. Б..
От субективна страна двамата подсъдими са извършили
деянието с пряк умисъл - те са съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването им. Всеки един от подсъдимите е имал субективна
представа относно всички съставомерни елементи на
престъплението – съзнавал е че прекъсва владението на другиго върху движими
вещи без негово съгласие, че движимите вещи са чужди и че за отнемането им са
използвали моторно превозно средство, в което са ги натоварили.
Деянието е извършено при общност на умисъла, като
всеки един от подсъдимите е целял настъпването на престъпния резултат и е
съзнавал, че и другия цели същия резултат.
Настоящият съдебен състав счита, че е правилен извода
на първоинстанционния съд, че подсъдимият Н.П.К. е
осъществил всички елементи от обективната страна на престъплението по чл. 216,
ал. 1 от НК, че при посочените в обвинителния акт време и място, чрез нанасяне
на удар с крак, противозаконно е унищожил чужда движима вещ - стъкло на предна
дясна врата на автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № .,
на стойност 60 лв., собственост на М. Д. Г., ползван от Б. Б..
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал, общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че чрез нанасяне
на удар с крак ще счупи стъклото на лекия автомобил.
На следващо място и по повод предявените жалби въззивният съд се солидаризира с преценката на районния съд
по отношение вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимите Н.П.К. и Б.Н.Б..
На подсъдимия Н.П.К. първоинстанционният
съд е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за деянието по чл. 216, ал. 1 от НК и
наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година за деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание от 1 една година лишаване от свобода,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от
3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата.
На подсъдимия Б.Н.Б. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година за деянието по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Постановено
е подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при
първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
При индивидуализацията на
наказанието на двамата подсъдими първоинстанционният
съд е приел, че по делото не се установяват обстоятелства, мотивиращи
приложението на чл. 55 НК, поради което
е определил размера на наказанията при условията на чл. 54 НК.
Настоящият съдебен състав се
солидаризира с изложеното от първоинстанционният съд,
защото на свой ред установи, че доказателствата не разкриват наличието на
многобройни или изключително по своя характер смекчаващи обстоятелства, които
да определят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко.
Районният съд е отчел конкретиката на извършеното от подсъдимите деяние по време,
място и механизъм на реализираните от тях неправомерни действия, довели до
настъпване на вредоносните последици. Отчел е фактите, свързани с личността на
извършителите, като приобщените във въззивното производство писмени документи – копия на
трудови книжки на подсъдимия Б. и родителите му и актове за раждане на две деца
на същият подсъдимия, макар и по характера си да са смекчаващи вината
обстоятелства не притежават характеристика на изключителност, доколкото не
разкриват по отличаващ се, извънреден начин личността на подсъдимия Б.Б..
Правилно първият съд е отчел като
отегчаващо обстоятелство по отношение и на двамата наличието на предишни
осъждания за извършени престъпления от общ характер.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е счел, че изпълнението на
определеното на подсъдимия К. наказание следва да бъде отложено за срок от три
години. Настоящата инстанция също счита, че потенциалната опасност от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание ще съдейства за постигане
целите на генералната превенция и за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е счел, че наказанието на
подсъдимия Б.Н.Б. следва да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение
или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден
от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338
от НПК С.окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата № 32 от 12.11.2018
г. на Районен съд-Б., НО, трети състав, постановена по н.о.х.д. № 207/2018 г.
по описа на съда.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.