№ 227
гр. Варна, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500150 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7881/27.11.2023 г. по описа на РС-П., подадена
от М. И. А., чрез процесуалните му представители адв. Г. Н. и адв. Г. Г. от АК-Варна, срещу
решение № 311/19.11.2023 г., постановено по гр. д. № 879/2023 г. по описа на РС-П., в
частта му, с която РС-П. е отхвърлил искането на М. И. А., ЕГН:********** за промяна на
бащиното му име на „И.“ и фамилното му име на „И.“, като неоснователно.
Въззивната страна счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за
неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано.
Счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи
допускане на исканата промяна на бащиното и фамилно му име. Цитира практика на ВКС,
според която под важни обстоятелства по смисъла на закона, се включва и чисто
субективното желание на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно
самоопределяне и, че право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си, при
която е отчетена и семейната му принадлежност.
В този смисъл моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като
неправилно и вместо него да бъде постановено решение, с което на основание чл. 19 от ЗГР
съдът да допусне промяна на бащиното и фамилното име на молителя М. И. А., както и да
бъде изпратен заверен препис от постановеното решение на общинската администрация при
Община П., за отбелязване на допуснатата промяна в актовете за гражданското състояние.
Заинтересованите страни Окръжна прокуратура Варна, ТО-П. и Община П. не
изразяват становище.
В открито съдебно заседание въззивникът М. И. А., редовно призован, не се явява, не
1
се представлява. Постъпила е молба входящ № 5027/26.02.2024 г., подадена от
пълномощниците на въззивника, в която се сочи, че нито страната, нито някой от
процесуалните му представители ще се явяват в съдебното заседание. Настояват да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържат въззивната жалба.
В открито съдебно заседание Община П., редовно призована, не изпраща
представител.
В открито съдебно заседание контролиращата страна - Окръжна Прокуратура –
Варна, редовно призована, представлява се от прокурор Р.Л., счита че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното производството е образувано по молба на М. И. А., роден на
********* г. в град П., с която се иска от съда да допусне промяна на трите му имена на А.
И. И.. В молбата се посочва, че молителят е известен сред обществото, приятелите си и
близките си с турските си имена А. И. И.. Твърди, че се самоопределя и възприема, именно с
имената А. И. И. и негово субективно право е да иска от съда да му промени имената. Моли
искането му да бъде уважено и решението на съда да бъде изпратено за отразяване на
промяната на имената му в регистрите за гражданското състояние.
Заинтересованите страни – Районна прокуратура – Варна, ТО П. и Община П. не са
подали писмен отговор.
С писмо входящ № 5958/12.09.2023 г. по описа на РС-П., от РП-Варна уведомяват
съда, че спрямо молителя М. И. А., във РП-Варна няма заведени преписки, поради което
представител на РП-Варна няма да участва в производството.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция М. А., чрез процесуалния си
представител адв. Г. Г. поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
В открито съдебно заседание Община П., редовно призована, не се представлява.
В открито съдебно заседание ТО-П. към РП-Варна, редовно призована, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От удостоверение за раждане /дубликат/, издадено въз основа на акт за раждане
номер: **** от дата ********* г. , съставен в град П., става видно, че трите имена на
молителя са М. И. А., същият е роден на ********* г. в град П., с майка Л. М.ова А.а и баща
И.Д. А.
От извършените справки в НБД „Население“ е видно, че трите имена на молителя са
М. И. А., като нито той, нито баща му И.Д. А. са имали други - различни имена някога.
Горните факти се установяват и потвърждават и от личен регистрационен картон от
ЕСГРАОН, на молителя М. И. А. и баща му – И.Д. А..
От писмо входящ № 5958/12.09.2023 г. по описа на РС-П., става видно, че спрямо
молителя М. И. А., във РП-Варна няма заведени преписки.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л. М.ова А.а, майка на молителя,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че синът й, освен името „М.“ има и
друго име - А. И. И.. Турското име на баща му е И. И. И., а българското му име е И.Д. А..
Свидетелката заявява, че в семейството им се обръщат един към друг с турските си имена.
Към М. се обръщат с турското му име А.. Децата на М. също имат турски имена – И., Т. и Е.
и български имена, но в семейството се обръщат към тях с турските им имена. Заявява, че М.
сега живее на ул. „П.“ № 6 и работи извън страната. Заявява, че приятелите и близките му го
познават с името А. и се обръщат към него с това име. Заявява, че притежаването на две
имена, му създава проблеми с документите. Заявява, че в семейството им ползват български
2
имена, само когато децата са в детската градина, в училище и когато трябва да представят
документи. Свидетелката заявява, че турското име на бащата на М. е И. И. Д. или И. И. Ш..
Бащата на И. се казва Д.. Първоначално заявява, че е забравила и не си спомня много добре
как се е казвал бащата на съпруга й, в последствие заявява, че съпругът й се казва И. И. Ш.,
а неговият баща – неин свекър се казвал И. Д. Ш.ов, „Ш.“ на турски език.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната
му част, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗГР, гражданската регистрация включва
съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в
семейството му, в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство,
семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
При раждането на български гражданин се съставя акт за гражданско състояние, в
който се вписват неговото име (собствено, бащино и фамилно) и произход. Бащиното име
на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите. Фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Правилата за образуване на имената на българските граждани са основани на
принципа на стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица и отстъпването
от това изискване в интерес на отделния член на обществото.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собственото, бащино или фамилно име
се допуска от съда по изключение и само при наличието на някоя от изчерпателно
изброените в същата разпоредба хипотези – когато името е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ВКС, по въпроса за
същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, е прието, че важни
обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от
лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна и др.
В Решение № 205/17.07.2012 г. постановено по гр. д. № 654/2011 г. на ВКС, е
посочено, че фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството - към
фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му
към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят
3
еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им
към фамилията. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава
неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и
обозначаването на родовата им принадлежност.
В настоящия случай, имената на молителя са М. И. А., а на баща му са И.Д. А..
Молителят има бащино име „И.“, формирано по името на баща му – Ивайло и наставката
„ов“ и фамилно име „А.“, същото като фамилното име на баща му, което го идентифицира,
като член на фамилията и рода, от който произхожда. Следва да се отчете допуснатата към
настоящия момент промяна в собственото име на молителя от М. на А., с влязло в сила
решение на РС-П.. По делото не се установи по безспорен начин, молителят да е известен в
семейството и в обществото с бащино име „И.“ и фамилно име „И.“. Показанията на
свидетелката-майка на молителя Л. А.а, в тази им част, са противоречиви, неточни и неясни.
От тях не се установява по категоричен начин, молителят да е известен нито в обществото,
нито в семейството си с бащино име „И.“ и фамилно име „И.“. Наред с това, хипотетичната
промяна на бащиното име на молителя на „И.“, ще противоречи на разпоредбата на чл. 13 от
ЗГР, регламентираща начина на съставяне на бащиното име на българските граждани.
Хипотетичната промяна на фамилното име на молителя на „И.“ ще противоречи на
разпоредбата на чл. 14 от ЗГР, регламентираща начина на съставяне на фамилното име на
българските граждани, с оглед факта, че фамилното име на бащата на молителя е „А.“.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице законови причини бащиното и
фамилното име на молителя да бъдат променяни.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и същото следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, ОС-Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 311/19.11.2023 г., постановено по гр. д. № 879/2023
г. по описа на РС-П., 5-ти с-в, в частта му с която РС-П. е: отхвърлил искането на М. И. А.,
ЕГН:********** за промяна на бащиното му име на „И.“ и фамилното му име на „И.“.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4