Р Е Ш Е Н И Е
№1218
гр. П., 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06294 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено, че Б.К.Б. и М.Г. П.Б. солидарно дължат
на ищцовото дружество сума в размер на 1631,75 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата
от 210,63 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Пояснява се, че солидарната отговорност произтича от закона, доколкото двамата ответници са съпрузи.
Назначеният особен представител на Б.К.Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва се наличието на сключен договор за продажба на топлинна енергия, за което излага подробни доводи. Счита, че до имота не е доставяна топлинна енергия, за което се оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия.
Назначеният особен представител на М.Г. П.Б. е депозирал отговор на исковите претенции, с който оспорва тяхната основателност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Б.К.Б. и М.Г. П.Б. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03830 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчване на двамата длъжници по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.
Представено е извлечение
от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
По делото е представен препис от за
сключен граждански брак от 20.05.2000 г. между Б.К.Б. и М.Г. П.Б..
По делото е приложен нотариален акт от 12.05.2004 г., от който е видно, че ответникът Б.К.Б. е придобил възмедно собствеността върху имот с адрес гр. П., ул. “****. Придобиването на имота е по време на брака, поради което на основание чл. 21, ал. 1 СК жилището е съпружеска имуществена общност, т. е. двамата ответници са собственици на обсъждания имот.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Този извод се подкрепя и от представените писмени доказателства (свидетелства за проверка на топломери).
Вещото лице посочва, че е
извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начислявана прогнозно стойности за топлинна енергия за БГВ. Реалното потребление на количеството топла вода е установено при годишния отчет, поради което е извършено преизчисление на стойността за БГВ, намерило отражение в годишните изравнителни сметки.
Начисляван
е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от
сградната инсталация, както и са начислявани вноски за услугата дялово
разпределение.
В стаите на жилището са монтирани 7 броя радиатори с индивидуални разпределители, за които е начисляван разход по отчет. В банята на жилището съществувала отоплително тяло (щранг – лира), като този разход е определят по изчислителен път. Впоследствие прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в годишните изравнителни сметки.
Според вещото лице
стойността на топлинната енергия е в размер на 1631,75 лева. Съдът напълно
кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото
лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за
дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на
ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката
за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и
лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение
на парично задължение.
В тежест на ищеца е установяването
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и
за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на
топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни
и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения нотариален акт от 12.05.2004 г. и препис от акт за сключен граждански брак се се установява, че двамата ответници са собственици на имота, който е в режим на съпружеска имуществена общност. Това води до извод, че между страните е съществува облигационна връзка, свързана с доставката на топлоенергия за процесния имот. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието
на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера
на претендираната сума. От заключението
на експерта се установява, че доставяна топлинна енергия е на стойност 1631,75 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г.
Съгласно
чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от
процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на
законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 210,63 лева отнасящо
се за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 СК съпрузите отговорят
солидарно за задължения, поети задоволяване на нужди на семейството.
Потреблението на топлинна енергия за битови нужди представлява разход за
задоволяване на нуждите на семейството, поради което е налице солидарна
отговорност на двамата ответници.
Предвид изложеното исковите претенции са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и
заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство
ищцовото дружество е направило следните разноски: 78,42 лева – държавна такса,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 150 лева –
депозит за съдебна експертиза, 20 лева – такса за 4 бр. съдебни удостоверения, 360 лева - депозит за
възнаграждение за двамата особени представители на двамата ответници, т. е. направените
разноски са в общ размер на 708,42 лева , които следва да се заплатят солидарно
от ответниците.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 3830 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 36,85 лева – държавна такса, т. е. общо 86,85 лева, които следва да се заплатят от ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.К.Б., ЕГН **********,*** и М.Г. П.Б., ЕГН **********,*** ДЪЛЖАТ
солидарно на „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 1631,75 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 210,63 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03830
по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН ********** и М.Г. П.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на„Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 708,42 - направени разноски в исковото производство и сумата от 86,85 лева - направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03830 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.