Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на осми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.
д. № 15643 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК от К.Д.В., ЕГН ********** и Д.К.К., ЕГН **********
против Н.Й.М., ЕГН **********, К.Г.Т., ЕГН **********, Ю.Г.Т., ЕГН ********** и
М.Г.Т., ЕГН ********** /всичките конституирани на основание чл. 227 ГПК на
мястото на ответника Б.П.Д., ЕГН **********, починала на 27.04.2017 г./, против
Ц.Н.К.ЕГН ********** и А.Б.А., ЕГН ********** за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор
68134.103.134, с площ от 405 кв.м. съставляващ по предходен план УПИ № XII
а-21 от кв.417 по плана на гр. София, район Средец,местност непосочена, трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, при съседи е посочени идентификатори: 68134.103.136,
68134.103.135, 68134.103.143, 68134.103.133, стар индентификатор - няма, ЗАЕДНО
е разположената в този поземлен имот СГРАДА
с идентификатор 68134.103.134.1 на два етажа, с разгъната застроена площ от
125 кв. м., състояща се на партерния етаж от: стълбище, коридор, четири стаи,
баня и тоалетна и на първия етаж от: стълбище, коридор, пет стаи, кухня, килер,
баня и тоалетна и В.нда, сервизно помещение, както и на основание чл. 537, ал.
2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху горния недвижим имот
придобит на основание давностно владение № 9, том V, peг. № 12507, дело № 724
от 02.07.2014 г. на нотариусИ.Д., рег. № 039.
В исковата молба ищците твърдят,
че са съсобственици на процесния недвижим имот находящ се в гр. София, ул. *******,
а собствеността си са придобили въз основа на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 8 май 1997 г. , № 179, том LII, дело №
10157/97г. от праводател майката на ищцата - Ц.И.Н..
Ищците сочат, че като собственици
на процесния имот са го отдали под наем и на 29.09.2014 г. са информирани от
наемателя, че имотите им са били обект на извършен опис от ЧСИ А.П..
При извършена проверка са установили,
че на 02.07.2014 г. е бил съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит на основание давностно владение № 9, том V, peг. № 12507, дело №
724 на нотариусИ.Д. на основание обстоятелствена проверка по Молба - декларация
от 12.05.2014 г. от лицето Б.П.Д., ЕГН **********, която е заявила себе си като
собственик на процесния имот. Впоследствие на 05.08.2014 г. последната е
продала на втория ответник Ц.Н.Х.процесния имот за сумата от 167 611.50 лв., а
на 26.08.2014 г. Ц.Н.Х.е учредил в полза на А.Н.Х.ипотека върху същия имот за
обезпечение на дадена в заем сума от 40 000 евро, обективирана в нот. акт № 38,
т. XVI н.д.32610/14 г. вх. рег. 42723 от 26.08.2014г. на СВП при СРС.
В исковата молба се излага, че
първата ответница никога не е живяла в процесния имот и никога не е
осъществявала фактическа власт върху него, грижейки се за починалата през 1931 г.
прабаба на ищцата М.Б.К., тъй като след придобиването на имота от ищците,
считано от 1998 г. същият е преустроен от жилищен в търговски обект – Ресторант,
като с помощта на лъжествидетелски показания същата се е снабдила с документ за
собственост върху процесния имот на основание давност, за което ищците са подали
жалба до СРП с вх. № 46232/ 02.10.2014г.
Предвид горното на
основание чл.124,ал.1 ГПК молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
единствените собственици при равни квоти при режим на СИО върху описаният
по-горе имот, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмени Нотариален акт
№ 9, том 5, вх. peг. 12500, н.д.724/ 02.07.2014 г. на НотариусИ.Д., както и Нотариален
акт № 80, том 1, вх.рег.3385, н.д. 69 05.08.2014г. на Нотариус Т..А, рег.№ 272
на НК за покупко- продажба, както и Нотариален акт № 84, том 1, вх.рег. 3679,
н.д.72/2014. на Нотариус Т..А, рег.№ 272 на НК за учредяване на договорна ипотека.
Претендират разноски по делото.
Ответникът Ц.Н.К.оспорва
предявените искове като недоказани и неоснователни. Твърди, че искът е
неоснователен, тъй като е придобил имота, предмет на настоящето дело като трето
лице - добросъвестен купувач. Оспорва представения по делото нот. акт за
продажба на недвижим имот № 62, т. 12, 1921 г. като неавтентичен, а също така
оспорва, че ищците упражняват фактическа власт върху имота. В тази връзка
твърди, че същата се упражнява единствено и само от него безпрепятствено.
Ответникът А.Б.А. е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения му
особен представител адв. Б.Х., в който се оспорва иска като недопустим,
евентуално като неоснователен.
В срока за писмен отговор след
предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответниците Н.Й.М., ЕГН **********,
К.Г.Т., ЕГН **********, Ю.Г.Т., ЕГН ********** и М.Г.Т., ЕГН **********
/наследници на първоначалния ответник Б.П.Д.
починала на 27.04.2017 г./, не са
депозирали писмен отговор на искова молба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представения
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62, т. 12, 1921 г. на нотариус И.З.,
М.К.е закупила от О.Б.и София С. празно място, находящо се в гр. София, на ул.
„6 септември“ от 400 кв.м., при съседи: Х.Б., н-ци на Б. и М.М.и гореупоменатата
улица със стар № 41, с лице откъм улицата 14 м., а в гърба 12 м. за сумата от
160 000 лв.
По делото е представено /на л.
58/ Свидетелство № 12295/19.06.1934 г., издадено от Столично общинско
управление, с което СО удостоверява, че след смъртта на покойната М.Б.К., нейни
единствени наследници са съпругът й Б.К.и дъщеря й В.Н.. От Удостоверение от
15.01.1958 г. се установява, че Б.А.К.е починал на 09.01.1958 г. и е оставил
като законен наследник - дъщеря си В. Б.Н..
По делото е представен
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70 от 09.07.1993 г., т. LXXXVIII,
дело № 17654/1993 г. на нотариусН.Гарчева, видно от който В. Б.Н. е продала на
дъщеря си Ц.И.Н.МАСИВНА едноетажна жилищна сграда откъм уличната регулация,
състояща се от две стаи, обслужващи помещения на партера; три стаи, вестибюл,
кухня и обслужващи помещения на първия
етаж, заедно с четири избени помещения на партерния етаж с обща площ от 153
кв.м.; МАСИВНА двуетажна жилищна сграда – вътрешна, състояща се от две стаи и
обслужващи помещения на първия етаж, две стаи, вестибюл и обслужващи помещения
на втория етаж, складово помощение към сградата на обща площ от 122 кв.м., заедно
с дворното място, върху което са построени сградите, цялото застроено и
незастроено с площ от 400 кв.м., представляващо парцел ХІІа 21 от кв. 417 по
плана на София, м. „Центъра“, находящ се в г. София, на ул. „*******, при
съседи: Х.Б., н-ци на Б. и М.М., улица за сумата от 140 090 лв.
Представен е и нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 179 от 08.05.1997 г., том LII, дело №
10157/1997 г. на нотариусН.Г.– нотаруис при СРС, видно от който Ц.И.Н. е
продала на дъщеря си К.Д.В. – ищца по настоящото дело, описания в предходния
абзац недвижим имот за сумата от 140 900 лв.
Видно от представеното
Удостоверение за граждански брак /л. 36/ ищците по делото К.Д.В. и Д.К.К. са
сключили граждански брак на 18.09.1983 г.
По делото е изискана по чл. 192 ГПК и приложена цялата преписка по нотариално дело № 724/02.07.2014 г. на нотариусИ.Д.,
рег. № 039 на НК, видно от която същото е образувано по повод на Молба –
декларация от Б.П.Д. с искане за признаване право на собственост върху дворно
място - ПИ с ид. 68134.103.134, находящ се в гр.София, район „Средец”, ул. „******,
целият с площ 405 кв.м., съставляващ по предходен план УПИ ХІІа-21, в кв. №
417, по плана на гр.София, р-н „Средец.
Към молбата – декларация на Б.П.Д.
е приложено и Удостоверение от Отдел „Общинска собственост“ при Средец – СО,
видно от началник УОЕСЖИ – М. Дончева удостоверява, че за процесния имот след
1996 г. не се е открило наличие на АДС, а Отдел „МДТ“ Средец/Триадица
удостоверява, че имотът, посочен в молбата – декларация не е деклариран
/12.05.2014 г./. Представено е и Писмо изх. № ИО-0801-8/1/19.05.2014 г. на СО
до Кмета на р-н „Средец“, видно от което пир направена проверка в Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ на ПИ с идентификатор 68134.103.134 и къща с ид.
68134.103.134.1, съгласно КККР не са установени данни за отчуждаване.
Приложено е и Писмо от Областен
управител на Област София, изпратено до Б.П.Д., видно от което е образувана
преписка с вх. № 0701/2 от 19.05.2014 г. във връзка с подадено заявление по извършване
на обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост по чл. 587, ал. 2 ГПК и чл. 79 от ЗС за процесния имот, като
уведомяват молителката, че за процесния имот и сграда, няма съставен акт за
държавна собственост.
Видно от приложения по делото Протокол
от 30.06.2014 г., съставен от нотариусИ.Д., рег. № 039 на НК, по посоченото
нотариално дело са разпитани свидетелите
С.Н.К., ЕГН **********,М.Д.И., ЕГН **********, Т.К.И., ЕГН ********** и И.И.С., ЕГН ********** за установяване на обстоятелства
относно осъществено непрекъснато владение от страна на молителката Б.П.Д. върху
процесния имот повече от 10 г.
Видно от приложеното
Постановление от 02.07.2014 г. на нотариусИ.Д. по образуваното нотариално дело
е прието, че въз основа на приетите с Протокол от 30.06.2014 г. писмени
доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели от нотариуса е
констатирано, че молителката е владяла непрекъснато процесния имот като
собствен повече от 10 г. без пречки. От събраните доказателства е установено,
че с Нотариален акт за продажба № 62 от 1921 г., М. Б. К. е закупила процесния
недвижим имот с площ 400 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „6 септември“, като
според свидетелите молителката се е грижила за М.К.до смъртта й, след което се
е настанила да живее на този адрес, който обитава и до днес и по който
изменения не са извършвани, не са променяни и границите на дворното място, а
наред с това не са известни други лица, които да обитават имота, както и
такива, които да претендират и спорят за собствеността на имота. С
Постановлението е прието от нотариуса, че владението е продължило повече от
законоустановения придобивен давностен срок явно, спокойно и без оспорвания,
имотът няма държавен или общински произход, поради което са налице условията и молителката
Б.П.Д. е призната за собственик на имота по давностно владение.
Видно от представения по делото
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание
давностно владение № 9, том V, рег. № 12507, дело № 724 от 02.07.2014 г.,
съставен на 02.07.2014 г. от нотариусИ.Д., рег. № 039 на НК, издаден на
основание Постановление от 02.07.2014 г., издадено въз основа на
обстоятелствената проверка, извършена по нотариално дело № 724 и съгласно чл.
587, ал. 2 ГПК - Б.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е призната за собственик
на основание давностно владение, на следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО
МЯСТО, поземлен имот с идентификатор 68134.103.134, находящ се в гр. София, р-н
„Средец”, ул. „******, целият с площ 405 кв.м., съставляващ по предходен план УПИ
ХІІа-21, в кв. № 417, по плана на гр. София, р-н „Средец”, при съседи:
68134.103.136, 68134.103.135, 68134.103.143, 68134.103.133, заедно със СГРАДА,
с идентификатор 68134.103.134.1, на два етажа, с разгърната застроена площ 125
кв.м., състояща се по архитектурен проект на партерен етаж от: стълбище,
коридор, четири стаи, баня и тоалетна и на първи етаж от: стълбище, коридор,
пет стаи, кухня, килер, баня и тоалетна и В.нда, заедно с избено помещение.
По делото е представен и
Нотариален акт № 80, том І, вх. рег. № 3385, н.д. № 69 от 2014 г. от 05.08.2014
г. на нотариус Т..А, рег. № 272 на НК, от който се установява, че Б.П.Д. е
продала на Ц.Н.Х.процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Средец”
на СО, на ул.“******, а именно: ПИ с идентификатор 68134.103.134, с площ от 405
кв.м, съставляващ по предходен план УПИ ХІІ-21, в кв. № 417 по плана на гp.
София, р-н „Средец“, заедно с разположената в имота сграда с идентификатор 68134.103.134.1
на два етажа с площ от 125 кв.м. за сумата 167 611, 50 лв.
Видно от представения по делото
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 84, том І, вх. рег. № 3679,
н.д. № 72/2014 г. от 26.08.2014 г. на нотариус Т..А, рег. № 272 на НК - А.Б.А. е
предоставил на Ц.Н.Х.в заем сумата от 40 000 евро в срок до 22.11.2014 г.,
като за обезпечение на дадената в заем сума заемателят Ц.Н.Х.е учредил в полза
на заемодателя А.Б.А. ипотека върху процесния недвижим имот, с идентификатор
68134.103.134.
Представен е и изпълнителен
лист от 12.09.2014 г. на РС – гр. Луковит, издаден по ч.гр.д. № 303/2014 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която длъжникът Ц.Н.Х.е
осъден да заплати на А.Б.А. сумата от 40 000 евро, и 3564,67 лв. –
разноски в заповедното производство.
По искане на ипотекарния
кредитор ЧСИ А.П. е образувал изп. дело № 20148490401188, по което е изпратена
Покана за доброволно изпълнение изх. № 7093/26.09.2014 г. до длъжника Ц.НХ.,
като на 29.09.2014 г. е насрочен опис и оценка на процесния имот. Видно от
представения Протокол за опис на недвижим имот от 29.09.2014г. ЧСИ А.П., същият
е съставен в присъствието на взискателя и вещото лице и наемателят лицето К.И..
За доказване на твърдения си,
че процесният имот е регистриран като търговски обект – ресторант и ищците се намират в наемни правоотношения по
отношение на този имот с лицето К.И. са представени Удостоверение на СО, р-н
„Средец“ за регистрация на търговски обект № 303/16.06.1998 г., от което се
установява, че имотът е регистриран като пицария, както и Удостоверение № 18 от
28.01.2003 г. за ползване на строеж по предназначение.
Представени по делото са и Договор
за наем от 02.05.2007 г., видно от който К.Д.В. и Д.К.К. като наемодатели са
отдали под наем на „GAIK“
ООД, представлявано от К.И. – като „наемател“ за срок от по 5 години процесния
имот с предназначение да бъде ползван като ресторант – пицария и офиси.
От ищците по делото са
представени Разписки от 25.04.2014 г. /л. 47/ и три броя Приходни квитанции /л.
48-50/ за платени данъци за процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „******.
По делото е приложена Жалба вх.
№ 46232/02.10.2014 г., депозирана от ищцата по делото К.В. до СРП с искане да
бъде извършена проверка по повод на издадения констативен нотариален акт за
собственост на основание давностно владение и да се образува досъдебно
производство.
По делото е приложено Писмено
мнение за предаване на съд от 04.10.2016 г. на разследващ полицай при ГД
„Национална полиция“ по ДП № 11938 ЗМ – 277/2014 г. по описа на ГДНП – МВР, пр.
пр. № 46232/2014 г. по описа на СРП на обвиняемата Б.П.Д. за извършено от нея
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК.
По делото е приложен и Протокол
от о.с.з. от 12.10.2016 г. по н.ч.д. № 17705/2016 г. по описа на СРС, НО, 116
с-в, видно от който обвиняемата Б.П.Д. е била разпитана по реда на чл. 222, ал.
1 НПК., при който разпит същата е дала обяснения, че познава С.Н.К., който е
бил приятел на нейната дъщеря и е довел през 2014 г.М.Д. пред нейната къща. Тя
й е казала да си даде личната карта, за да извади пълномощно за имота на ул. „******,
както и трябва да й прехвърли този имот, както и че някаква баба М. е живяла в
този имот и тя е трябвало да я гледа, но тя не познава тази баба, нито я е
гледала, нито имотът се води на нейно име и това е една лъжа. Не е собственик
на имота и не познава купувача, на който е продаден впоследствие имота.
По делото е разпитан свидетелят
– К.П.И., който сочи, че е в търговски отношения във връзка процесния имот като
наемател. Свидетелят посочва, че сградите на ул. ******са две. Има една къща
отпред, която е на улицата, а вътре в двора има още една сграда. Първата къща има
мазе, първи етаж и таванско помещение. В задната сграда, която е на два етажа има
заведение, мазе и една пристройка на един етаж. Предната сграда от към улицата
е около 100 кв. м., а другата сграда - отзад е около 105 – 110 кв.м.. Свидетелят
посочва, че от 1998 г. е бил наемател на задната сграда, а от 2007г. е станал наемател
и на другата, което продължава и до момента. Твърди, че неговото дружество „Г.
ЕООД“ е наемател на всички сгради от 10 години, а през цялото време наемодател е
била К.В., на която е заплащал наем. Посочва, че между 1997-1998 г. е имало друга
фирма - наемател, на която ищцата К.е отдавала имота под наем като пицария в първата
сграда откъм улицата, а той е приел наемателството от тях. Свидетелят сочи, че
откакто познава имота никой не е живял в него. Преди това е живяла само една
жена на имеГ., която е била пусната от собственичката К., след реституцията, в
едно от мазетата на предната къща, някъде до 2005 г. - 2008 г., когато той го е
взел под наем, но тя е починала, а след нея никой не е живял там.
От заключението на съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като обективно и професионално се установява,
че с нот. акт 62 от 17.10.1921 г. М.Б.К. е закупила празно дворно място в гр.
София на ул. *******“, с площ от 400 кв.м при съседи: Х.Б., н-ците на Б. и М.М.и
улица 6-ти Септември със стар № 41, с лице към улицата 14 м, а в гърба 12 м.
/Приложение № 1/. Съгласно експертизата М.К.е закупила част от упи XII-11, кв.
417, като се е обособил нов УПИ ХІІа, кв. 417 (Приложение 2). Със Заповед от
03.12.1926 г. от парцел XII от кв. 17 се отделят 400 кв.м и се обособява упи ХІІа,
кв. 417, като от посочените приложения е видно, че съседите по н.а. 62 от
17.10.1921 г. съвпадат с тези, които са отразени в плана. Видно от приложение №
3, което е извадка от кадастрален план от 1986 г. - планоснимачен район І-84 - поземленият имот е вече с пл. ном. 21, като е
запазил положението и размерите си, както е по старите планове. През 1992 г. с
заповед РД-50-09-135/10.06.1992 г. на Главния архитект на София е одобрен нов
регулационен план „Зони Г на Главен градски център“ , като се запазва номера на
УПИ XIIa-21, кв. 417 (приложение 5), като размерите и площа остават
непроменени.
От експертизата се установява,
че през 1947 г. имотът е одържавен с Акт на одържавяване и към него е съставен
протокол с опис на имота, като през 1952 г. се съставят актове № 2087 и 2088.
Със заповед РД-57-1450 от 20.10.1992 г. (л. 57 по делото) имотът се отписва от
актовите книги за държавни и общински недвижими имоти, актове № 2087/52 г. и №
2088/52г. и е разпоредено да се предаде на наследниците на М.Б.К.. Съгласно
заключението на вещото лице посоченият имот в нот. акт 84, том I, peг. 3679, н.д.
№ 72 от 26.08.2014 г. за учредяване на договорна ипотека с идентификатор
68134.103.134 с площ - 405 кв.м, находящ се на ул. ******и представляващ УПИ
XIIa-21, кв. 417 е идентичен с поземления имот, описан в нот. акт 62 от
17.10.1921 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
Ищците
твърдят ,че са собственици на процесния имот - поземлен имот с идентификатор 68134.103.134,
с площ от 405 кв.м. съставляващ по предходен план УПИ № XII а-21 от кв.417 по
плана на гр.София,район Средец,местност непосочена, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване,
при съседи имоти с идентификатори: 68134.103.136, 68134.103.135, 68134.103.143,
68134.103.133, стар индентификатор- няма и на находящата се в имота сграда с идентификатор 68134.103.134.1,
на два етажа, с разгъната застроена площ от 125 кв. м., състояща се на
партерния етаж от: стълбище, коридор, четири стаи, баня и тоалетна и на първия
етаж от: стълбище, коридор, пет стаи, кухня, килер, баня и тоалетна и В.нда,
сервизно помещение.
По
делото е установено,че ищцата К.Д.В. е закупила през 1997 год. от своята майка Ц.И.Н.
процесния имот,а последната го е придобила чрез покупка през 1993 год. от
своята майка В. Б.Н.,която е била дъщеря на М.Б.К..Последната е придобила имота
през 1921 год. чрез покупка.
Вторият
ищец Д.К.К. е придобил собственост върху имота в режим на СИО по силата на
факта,че към 1997 год. е бил в брак с К.Д.В..
По
делото е представен нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка,по
силата на който нотариус Д. е признал за собственик на същия този имот през
2014 год. лицето Б.П.Д., ЕГН **********. От
приложената преписка се установява,че последната е заявила,че живее отдавна в имота,
грижила се е за М.Б.К.,което
е невъзможно,тъй като последната е починала през 1931 год.,а Б.е родена през
1951 год.
Нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти.
При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Съдът
намира,че ищците доказаха категорично на първо място собствените си права върху
имота,придобити по силата на договор за покупко-продажба от собственик,а също и
несъстоятелността на обстоятелствата отразени в документите при извършената
обстоятелствена проверка. Ето защо съдът приема,че Б.П.Д. не е придобила собствеността върху процесния
имот по силата на давностно владение продължило повече от 10 години,тъй като не
е владяла имота изобщо.
В подкрепа на горния извод е и
признание на самата Б.направено пред съдия в съдебно заседание на
12.10.2016 г. по н.ч.д. № 17705/2016 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в. Макар и по друго дело, в своето изявление Б.П.Д.
заявява,че никога не е живяла в процесния имот, а е дала личната си карта на
други хора, с уговорката да й прехвърлят имота. Заявила е,че не познава баба М.
и никога не се е грижила за такава жена.
Според
съда тези изявления на първия ответник представлявайки по съществото им
признания може да се ценят по селата на чл.175 ГПК,като признание на факти,тъй
като са дадени пред съд и няма съмнения в тяхната автентичност,нито в
съдържанието им.
Горната обстановка се
установява и от показанията на св. К.П.И., който е категоричен , че от 1998
год. ползва под наем друга сграда в същия поземлен имот,а от 2007 год. е взел
под наем и процесната сграда.Наемодател му е била К.В.. В имота никога не е
виждал да живее друг човек.
СТЕ установява идентичността на
имота,т.е. че имота описан в нотариалния акт от 1921 год. е идентичен с този по
нотариалните актове за извършените сделки до последния такъв от 2014
год.-учредяване на договорната ипотека.
При гореизложеното съдът следва
да приеме,че по делото се установиха категорично правата на ищците на
собственост върху процесния имот-терен и сграда. Собствеността е придобита през
1997 год. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, т. LII, дело № 10157/97 г.
и съществува и понастоящем в пълния си обем.
Нотариалният акт,с който Б.П.Д. е призната за собственик на имота по давност
следва да бъде отменен изцяло.
Продажбата обективизирана
в Нотариален акт № 80, том 1, вх.рег.3385, н.д. 69 05.08.2014г. на Нотариус Т..А,
рег.№ 272 на НК, по силата на която Б.П.Д. е продала на Ц.Н.К.горния имот не е нищожна, но е лишена от вещноправен ефект,тъй
като към датата на извършването й продавачът не е бил собственик на имота.
Договорната ипотека учредена с Нот.акт № 84 т. 1 вх.рег. 3679 нд.72/2014. на Нот. Т..А рег.№ 272
на НК е нищожна,тъй като към датата на учредяването й Ц.Н.К.не е бил собственик на ипотекирания имот. Доколкото не е
предявен отделен иск за прогласяване на нищожността й съдът само констатира в
мотивите си този факт.
Ето защо искът с основание
чл.124,ал.1 ГПК следва да се уважи изцяло и като последица от това следва да се
отмени на основание чл.537,ал.2 ГПК издадения от нотариус Д. Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание
давностно владение Акт № 9, том V, per. № 12507, дело № 724 от 02.07.2014 г.
Няма доказателства за
разноски направени от ищците по делото освен внесената парична гаранция по
чл.391,ал.1,т.2 ГПК,поради което съдът не им присъжда такива.
Ответниците следва да
заплатят на СГС дължимата държавна такса /от която ищците са били освободени/ в
размер на 2668 лв. и платеното от бюджета възнаграждение на особения
представител на ответника Александров в размер на 3000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на
ответниците Н.Й.М.
ЕГН: **********, К.Г.Т. ЕГН:**********, Ю.Г.Т. ЕГН:********** , М.Г.Т. ЕГН:**********,
Ц.Н.К.ЕГН- ********** и А.Б.А. ЕГН- **********, че ищците К.Д.В. ЕГН-********** и Д.К.К. ЕГН-********** са
собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.103.134, с площ от 405 кв.м. съставляващ по
предходен план УПИ № XII а-21 от кв.417 по плана на гр. София, район
Средец,местност непосочена, трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи е посочени
идентификатори: 68134.103.136, 68134.103.135, 68134.103.143, 68134.103.133,
стар индентификатор - няма, ЗАЕДНО е разположената в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор 68134.103.134.1
на два етажа, с разгъната застроена площ от 125 кв. м., състояща се на
партерния етаж от: стълбище, коридор, четири стаи, баня и тоалетна и на първия
етаж от: стълбище, коридор, пет стаи, кухня, килер, баня и тоалетна и В.нда,
сервизно помещение.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на
основание давностно владение Акт № 9, том V, per. № 12507, дело № 724 от 02.07.2014 г. на нотариусИ.Д. с № 039 от
регистъра на НК.
ОСЪЖДА ответниците да запратят по
сметка на СГС както следва: Н.Й.М., К.Г.Т., Ю.Г.Т., М.Г.Т. да
заплатят общо 889 лв., Ц.Н.К.и А.Б.А. да заплатят всеки от тях по
889 лв. и ОСЪЖДА отделно А.Б.А. да заплати по сметка на СГС
сумата от 3000 лв. – възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: