Решение по дело №312/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 166
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20195640200312
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     166             16.05.2019 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

  на  седемнадесети април две хиляди и деветнадесета  година

  в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                            

 

Секретар:Елена Драганова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело №312  по описа за    2019 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

                     Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

          Образувано е по повод постъпила жалба от Д.И.И. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-1253-000028/27.02.2019г. на Началник група в СПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Същото било издадено след шестмесечният срок по чл.34, ал.3  от ЗАНН. Поради това иска съдът да отмени атакуваното НП. Жалбоподателят редовно призован не се явява.

            Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:  С атакуваното в настоящото производство НП на Началник група в СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП  на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 200 лв.  Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 26.11.2016г.  около 23.00 часа, в гр.Хасково, на бел.“България“ до №57управлявайки лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ ******* поради несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над управляваният автомобил и се удря в пъркираните в дясно по посока на движението лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег.№ ******, и лек автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег.№ ******, като в следствие на ПТП-то има двама ранени. За горното нарушение е съставен АУАН с бланков № 679188/27.11.2016г. В него нарушението е квалифицирано като такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя като последният не е направил възражения в него. Като нарушител в акта е посочен именно жалбоподателя в настоящото производство. В последствие е било образувано и ДП, като като срещу жалбоподателя е внесен обвинителен акт в Рс-Хасково и е образувано НОХД № 945/2017г. същото е приключило с влязло в сила Определение на РС-Хасково с което е прекратено производството НОХД № 945/2017г. по описа на РС-Хасково. На   14.02.2019г. жалбоподателят е подал молба до ОДМВР-Хасково за връщане на контролният талон който му е бил отнет с издаденият  АУАН. След подаването на молбата с приложеното към нея влязло в сила на 28.11.2017г. Определение на РС-Хасково по НОХД № 945/2017г., АНО е издал атакуваното НП.

            Като свидетели по делото е допуснат и разпитан св.В.Г. и св.К.В. ***. Свидетелите потвърждава фактическата обстановка описана в АУАН и в НП.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:        Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.            Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

             Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели св.В.Г. и св.К.В., които са констатирали /установил/   извършеното от жалбоподателя нарушение описано в АУАН. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.20, ал.2 от ЗДвП – Чл.20, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Разпоредбата на чл. 179, ал.2, предл.1 от ЗДвП към датата на нарушението гласи – Чл.179, ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

    Настоящият състав намира, че при  издаването на НП  са на лице съществени процесуални нарушения които, водят до отмяната на атакуваното НП.

Първото и най важно от тези нарушения е издаването на НП извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В случая видно от НП то е издадено на база влязлото в сила на 28.11.2017г. Определение на РС-Хасково по НОХД № 945/2017г. , като НП е издадено на 27.02.2019г., тоест почти една година и три месеца след влизане в сила на Определението на съда. В случая чл.34, ал.3 от ЗАНН е категорична, че наказателното производство се прекратява ако не е издадено НП в срок от шест месеца от съставяне на АУАН, или при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, какъвто е настоящият случай. Тоест в случая АНО е следвало да прекрати производството, вместо да издава незаконосъобразно НП след този срок. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо место в АУАН и в НП не е описано точно извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата при които това е станало. В текстовата част е записан словестно чл.20, ал.2 от ЗДвП., като не става ясно кое от описаните обстоятелства не е съобразил жалбоподателят за да се стигне до извършването на ПТП. Не посочването на точната причина за настъпването на ПТП не дава възможност жалбоподателят да разбере какво точно е нарушил и от там да се защити.

Всичко това е съществено процесуално нарушение и води до отмяната на атакуваното НП.

По същество съдът намира, че до колкото липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено с оглед вече изложеното по-горе, няма как да се изложат и конкретни факти по същество. Няма как при липса на точно описание на нарушението и на обстоятелствата в случая при които се твърди, че същото е извършено да се преценя и обсъжда дали е на лице такова нарушение и дали то е извършено виновно от жалбоподателя. На практика за вида на нарушението съдът изхожда само от неговата правна квалификация, и едва ли не следва по тълкувателен път да приема една или друга хипотеза на тази правна разпоредба описана в НП.

Следва да се отбележи за пълнота, че до колкото и в АУАН и в НП се говори за несъобразена скорост, която в случая е посочена с какво точно не е съобразено, то правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.179, ал.2  от ЗДв.П.

Тук за прецизност следва да се отбележи, че според настоящият състав на съда правилната правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП би следвало да е чл. 179, ал.2, вр.чл.20, ал.2  от ЗДв.П. Това е така защото чл.20, ал.2  от ЗДв.П въвежда правило за поведение но не предвижда настъпването на ПТП. Такова се предвижда в чл.179, ал.2  от ЗДв.П, където обаче са описани различни условия или по-точно не изпълнение на зъдължения по ЗДвП от страна на водачите на МПС, които следва да се в причинна връзка по между си. Тоест следва в следствие на несъобразената със заснежиния път скорост да е настъпило ПТП. До колкото  чл.179, ал.2  от ЗДв.П говори само за несъобразена скорост, то следва наред с последният текст да се прецизира и с какво точно не е съобразена. Това е така защото освен с изброените в чл.20, ал.2 от ЗДвП условия, несъобразена е и всяка скорост над разрешената. Тоест при всички случай на несъобразена скорост и последвало в тази връзка ПТП следва според настоящият състав на съда правната квалификация на нарушението освен  чл.179, ал.2  от ЗДв.П да включва и онова правило за поведение свързано с несъобразяване на скоростта което е нарушено от водача. Последното е още едно самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

            Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000028/27.02.2019г. на Началник група в СПП при ОДМВР-Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

                                              

Районен съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./