Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27.01.2021г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 226 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на М.М.С.
***, с която на основание чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, е предявен
иск срещу Община Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на
5 000 лева, за претърпени от М.С. неимуществени вреди вследствие от
незаконосъобразно издадена Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора, отменена /оттеглена/ с последващо издадена заповед, ведно
със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че със
Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г., издадена от
Кмета на Община Стара Загора, сериозно са нарушени неговите човешки и
граждански права. Поддържа, че нито Законът за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020г.,
и за преодоляване на последиците, нито Законът за здравето, нито Законът за
местното самоуправление и местната администрация или друг нормативен акт,
регламентират материална компетентност за Кмета на Община Стара Загора да
въвежда ограниченията, разпоредени със Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г.
Счита, че издаването на заповедта при липса на правомощия за административния
орган, както и противоречието й с чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария,
чл.45, пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.2, пар.1,
пар.3, и пар.4 от Протокол № 4 към Европейската конвенция по правата на човека
и основните свободи, обуславят незаконосъобразността на Заповед № 10-00-1092/
31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора. Сочи, че за период от осем дена,
до отмяната на заповедта с последващо постановената от Кмета на Община Стара
Загора Заповед № 10-00-1141 от 07.04.2020г., е било ограничено правото му на
свободно придвижване в рамките на гр. Стара Загора, което е довело до уронване
на човешкото му достойнство и е породило чувство на страх, незащитеност и
малоценност. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 и чл. 2в,
ал.1, т.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 5 000лв. за
претърпените в резултат на незаконосъобразната административна дейност
неимуществени вреди.
Ответникът
– Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в
представения писмен отговор оспорва предявения иск като недоказан и
неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на общината за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност. Счита, че доколкото Заповед №
10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, не е отменена като
незаконосъобразна по административен или по съдебен ред, исковата претенция се
явява изначално неоснователна. С подробно изложени съображения обосновава, че с
постановения административен акт по никакъв начин не е ограничено, нито отнето
конституционно гарантираното право на българските граждани на свободно
придвижване, поради което не е установен нито факта на увреждането /претърпени
от ищеца неимуществени вреди поради ограничаване на правото му на свободно
придвижване/, нито причинно-следствената връзка на твърдените вреди с
издадената от Кмета на Община Стара Загора Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. Направено
е искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че не са налице всички материалноправни
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна
административна дейност. Обосновава, че макар Заповед № 10-00-1092/
31.03.2020г. на Кмета на Община Стара
Загора да представлява нищожен административен акт, поради издаването й при
липса на нормативно предвидена материална компетентност за въвеждане на
ограниченията, доколкото ищецът не е доказал настъпването на твърдените неимуществени
вреди и че същите са резултат от незаконосъобразно издадената заповед, исковата
претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна.
Съдът,
след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора
/л. 60 от приложеното адм. дело № 182/ 2020г. по описа на Старозагорския
административен съд/, на основание чл.44, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.8 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.63, ал.1 от
Закона за здравето и във връзка усложнената епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020г. от Народното събрание на РБългария
извънредно положение и Заповед № РД-32-17 от 31.03.2020г. на Областния
управител на област Стара Загора, е въведена забрана за: 1. Разходката на
домашни любимци в радиус повече от 250 /двеста и петдесет/ метра от постоянния
или настоящ адрес на собственика; 2. Клиенти, изчакващи извън търговски обект,
да бъдат на разстояние един от друг на по-малко от 2 /два/ метра, като при
осъществяване на своята дейност, управителите на търговските обекти да осигурят
на своите изчакващи клиенти, необходимото разстояние, като се запази
организацията за ограничаване на намиращите се вътре в търговския обект; 3.
Събирането на повече от двама пълнолетни, на открити обществени места и 4.
Събирането на група от малолетни и непълнолетни – три или повече лица, на
открити обществени места.
С
последваща Заповед № 10-00-1141 от 07.04.2020г. /л. 67 от приложеното адм. дело № 182/ 2020г. по описа
на Старозагорския административен съд/, издадена на
основание чл.44, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.8 от ЗМСМА, т.3, т.4 и т.5 от
Заповед № РД-01-179/ 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, Кметът на
Община Стара Загора е отменил своя Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г., считано
от 07.04.2020г. Заповедта е била обявена чрез публикуването й на 07.04.2020г.
на интернет страницата на Община Стара Загора.
Заповед
№ 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора е била оспорена от
ищеца пред Административен съд – Стара Загора, като по жалбата е било
образувано адм. дело № 182/ 2020г. по описа на същия съд. С Определение № 117
от 21.04.2020г., на основание чл.159, т.3 във вр. с чл.156 от АПК и предвид
констатирано оттегляне на оспорения административен акт, подадената от М.С. жалба
срещу Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора е
оставена без разглеждане и е прекратено производството по адм. дело № 182/
2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Определението на
Старозагорския административен съд е оставено в сила с Определение № 10145/
23.07.2020г. по адм. дело № 5383/ 2020г. по описа на Върховния административен
съд.
Към материалите по делото е приложено адм. дело № 182/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, ведно с адм. дело № 5383/ 2020г. по описа на
ВАС.
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно издадена заповед от Кмета на Община Стара
Загора - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Исковата претенция се основава на
твърдение за претърпени неимуществени вреди от оттеглен административен
акт и при прилагането на чл.204, ал.3 от АПК, незаконосъобразността на
оттеглената Заповед № 10-00-1092/
31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора следва да бъде установена в производството от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ето защо съдът приема,
че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца
място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен
съд.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община Стара
Загора, е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт
– Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, оттеглена
с последваща Заповед № 10-00-1141/ 07.04.2020г. на Кмета на Община Стара
Загора. Както вече беше посочено, незаконосъобразността на оттегления
административен акт, като една от материалноправните предпоставки за ангажиране
отговорността на общината за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде
установена в настоящото съдебно производство, образувано по предявения от М.С.
иск за обезщетение (чл.204, ал.3 от АПК).
Съдът
намира, че оттеглената Заповед №
10-00-1092/ 31.03.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, която заповед
по своята правна същност представлява общ административен акт по смисъла на
чл.65 от АПК, е нищожна, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.44, ал.2 от ЗМСМА регламентира, че в изпълнение на своите правомощия
кметът на общината издава заповеди, а съгласно нормите на чл.44, ал.1, т.1 и
т.8 от ЗМСМА /посочени като правно основание за издаването на Заповед №
10-00-1092/ 31.03.2020г./, кметът на общината ръководи цялата изпълнителна
дейност на общината и организира изпълнението на задачите, които произтичат от
законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет.
С оглед предметното съдържание и правните последици на обективираното в оттеглената Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. волеизявление /въвеждаща забрана за: 1. Разходката на домашни любимци в радиус повече от 250 метра от постоянния или настоящ адрес на собственика; 2. Клиенти, изчакващи извън търговски обект, да бъдат на разстояние един от друг на по-малко от 2 метра, като при осъществяване на своята дейност, управителите на търговските обекти да осигурят на своите изчакващи клиенти, необходимото разстояние, като се запази организацията за ограничаване на намиращите се вътре в търговския обект; 3. Събирането на повече от двама пълнолетни на открити обществени места и 4. Събирането на група от малолетни и непълнолетни – три или повече лица, на открити обществени места/, очевидно с издаването на административния акт Кметът на Община Стара Загора нито упражнява правомощието по чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА за осъществяване ръководство на изпълнителната дейност на общината, нито постановяването на заповедта е за организиране на възложено на кмета на общината изпълнение на задачи, произтичащи от закон, от акт на президента на републиката или от акт на Министерския съвет. Компетентността на Кмета на Община Стара Загора да въведе ограничителните мерки по Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г., не се свързва и с посочената като правно основание за издаването на заповедта разпоредба на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, регламентираща /в приложимата редакция на нормата/ че при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион/. Упражнената административна компетентност не може да бъде обоснована и с някакво друго законово регламентирано правомощие на кметовете на общини, нито с норма, законово овластяваща и делегираща компетентност на кметовете на общини да въвеждат временни противоепидемични мерки с налагане на ограничения от вида на въведените със Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. забрани. Действащото към датата на издаване на заповедта законодателство е предвиждало при възникване на извънредна епидемична обстановка въвеждането на противоепидемични мерки за територията на страната или за отделен регион от Министъра на здравеопазването, като на територията на отделна област или община такива противоепидемични мерки могат да се въвеждат и от Директора на съответната РЗИ. Следователно кметът на общината не е овластен да въвежда противоепидемични мерки, а единствено, по аргумент от разпоредбите на чл.63, ал.4 и ал.5 от ЗЗ /в приложимите им редакции/, следва да създаде необходимите условия за изпълнение на мерките, въведени от компетентните за това органи – Министъра на здравеопазването и Директора на съответната РЗИ, както и да оказва пълно съдействие на органите за държавен здравен контрол за изпълнението, респ. за спазването на мерките. По изложените доводи съдът приема, че оттеглената Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. е издадена от Кмета на Община Стара Загора при липса на законово регламентирана материална компетентност за упражненото административно правомощие, поради което същата се явява нищожен административен акт.
Съдът не констатира твърдяното от ищеца допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз при издаването на оттеглената Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора. Противно на соченото от М.С., въведените със заповедта забрани по никакъв начин не обуславят нарушение на права по чл.45, пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.2, пар.1, пар.3, и пар.4 от Протокол № 4 към Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, а и с оглед предметното съдържание на съдържащото се в административния акт волеизявление, обективно не могат да доведат до твърдяното ограничаване на правото на свободно придвижване.
Въз основа на така установената нищожност на оттеглената
Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на
Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
издаден незаконосъобразен акт от административен орган на общината при
изпълнение на административна дейност.
Но наличието на другите два от кумулативно
изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ -
настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
административна дейност, съдът приема за недоказано, по следните съображения:
В
случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в сериозно нарушаване на неговите
човешки и граждански права, ограничаване правото му на свободно придвижване в
гр. Стара Загора в продължение на осем дни, уронване на човешкото му
достойнство и пораждане на чувство на страх, незащитеност, малоценност,
огорчение и душевна болка.
Отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди, е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата /респ. общините/ отговарят за вредите,
причинени от техните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им
актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от
тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на
държавата /общините/, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
„пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На
обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са
адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.
Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размера на
обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на
страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса
следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и
причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили
само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност,
интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се
презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай в тежест на ищеца
е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
незаконосъобразно издадената Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора.
Както
беше посочено, издадената от Кмета на Община Стара Загора Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г., по своята
същност представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Но в
случая очевидно ищецът М.С. не е адресат на две от разпоредените със заповедта
забрани, а именно на забраната за разходка на домашни любимци в радиус повече от 250 метра от
постоянния или настоящ адрес на собственика и забраната за събирането на група
от малолетни и непълнолетни – три или повече лица, на открити обществени места
/по т.1 и т.4 от заповедта/. Останалите две забрани – забрана клиенти,
изчакващи извън търговски обект, да бъдат на разстояние един от друг на
по-малко от 2 метра и забраната за събирането на повече от двама пълнолетни на
открити обществени места /по т.2 и т.3 от заповедта/, обективно не биха могли
да имат за последица „сериозно нарушаване на човешките и гражданските права на
ищеца“, още по-малко до ограничаване правото му на свободно придвижване в гр.
Стара Загора в продължение на осем дни и уронване на човешкото му достойнство,
както се твърди в исковата молба. Останалите проявления на сочените като
претърпени неимуществени вреди - пораждане на чувство на страх, незащитеност,
малоценност, огорчение и душевна болка, са недоказани, както от гл.т на
твърдените негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания, така и от гл.т на причинно-следствената им
връзка с незаконосъобразна административна дейност. Действително психо-емоционалното състояние на личността и
преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви,
които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло
от характеристиките на личността. За да бъдат приети сочените като негативни
психо-емоционални състояния като присъщи последици на издадения нищожен
административен акт, разпоредените със заповедта временни ограничения трябва да
притежават способността да навредят на ищеца. Ето защо, макар да може да се
определи като адресат на общия административен акт /в частност на въведените
забрани по т.2 и т.3 от Заповед №
10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора/, по делото не се установи по несъмнен
и категоричен начин М.С. да е засегнат лично, пряко и непосредствено от разпоредените
със заповедта правни последици. Не са посочени, още по-малко доказани,
конкретни факти и обстоятелства като външно проявление и обективен израз на
твърдените негативни последици от гл.т на психо-емоционалното състояние на М. С.
към момента и за периода на прилагане на въведените със заповедта забрани,
съотв. конкретни проявления на изменения в психологичното и социалното
функциониране на лицето. Изложеното изключва определянето на негативните
изживявания, твърдени от ищеца, като претърпени „неимуществени вреди“ в
причинно-следствена връзка от прилагането на нищожната Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора.
Ето защо съдът приема, че от страна на ищеца, в чиято
тежест е да докаже при условията на пълно главно доказване както настъпването
на вредите, така и причинно-следствената им връзка с незаконосъобразната
административна дейност, не са ангажирани доказателства за установяване
съществуването на тези две материалноправни предпоставки за възникване правото
на М.С. за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Отделно от това както вече беше
посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се
определя естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване
/Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/ 1981г./. Не всяко неприятно
усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта
изисква да бъдат възмездени. В случая не може да се приеме че ограниченията,
произтичащи от въведените със Заповед №
10-00-1092/ 31.03.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора забрани, прилагани за период от седем дни /до
оттеглянето на заповедта, считано от 07.04.2020г./, са рефлектирали
неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер на преживени
страдания от ищеца, подлежащи на обезщетяване при прилагане на принципа по
чл.52 от ЗЗД. От тази гл. т не би могло да се счете за справедливо присъждането
на обезщетение за твърдените негативни изживявания на ищеца, доколкото не сочат
на претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в
понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални усещания и изживявания, намиращи не
само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението, в
психологическия статус и в цялостното
емоционално състояние на лицето, сочещо на сериозно засягане на неговата
личност и достойнство. Изхождайки именно от разбирането че критерият за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая не само че не е
установено външно проявление и обективен израз на твърдените вътрешни
изживявания, но дори и да са налице такива, същите не дават основание за
присъждане на ищеца на претендираното обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
отрицателните емоционални усещания на незащитеност, малоценност, огорчение и
душевна болка и др., още повече че не е установена пряката и непосредствената
им причинно-следствена връзка с прилагането на нищожната Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че не е доказано кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Стара
Загора по чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена
връзка с незаконосъобразна административна дейност – Заповед № 10-00-1092/
31.03.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, оттеглена с последващо
издадена Заповед № 10-00-1141/ 07.04.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора, поради
което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъдат
отхвърлен.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С.
***, иск с правно основание чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за
присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, за претърпени от М.С.
неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно издадена Заповед №
10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, отменена /оттеглена/
с последващо издадена Заповед № 10-00-1141/
07.04.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.