№ 841
гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102750 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 240,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД
Ищцата В. БЛ. МЛ. твърди, че на 1.03.2021 г. между нея и ответника е
сключен договор за личен заем за сума от 10000 британски лири, които са
предадени на три вноски на посочените дати, срещу задължение за връщането
им в срок от 18 месеца на вноски от по 2000 лири с падежи на три месеца,
считано от подписване на договора. Излага, че въпреки настъпилите падежи
на първите две вноски , ответникът не е изпълнил задължението си да ги
погаси. Моли съда да го осъди да и плати сумата от общо 4000 британски
лири, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на иска до
окончателното изплащане.Претендира разноски. В съдебно заседание с
писмено становище на процесуалния си представител адв. С. от САК
поддържа исковата молба.
Ответникът Д. Т. Д., чрез особения си представител адв.К. от ВТАК
оспорва иска, като неоснователен и недоказан, като излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли претенциите. В съдебно заседание
поддържа изложеното становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
1
От представения в легализиран превод договор за личен заем се
установява, че на 1.03.2021 г. В.М. като заемодател е предоставила на Д.Д.-
заемополучател сумата от 10 000 британски лири със срок на връщане на
личния заем до 18 месеца от датата на договора на тримесечни вноски от по
2000 британски лири. Договорено е предоставяне на заемната сума на три
вноски- 5000 британски лири на датата на сключване на договора, 2500
британски лири на 1.04.2021 г. и 2500 британски лири на 1.05.2021 г. Прието
е извлечение от банкова сметка на ищцата , видно от което на 2.03.2021 г. е
преведена сума от 5000 лири, на 1.04.2021 г. са преведени 2500 лири , на
1.05.2021 г. са преведени 2500 лири на Д.Д., като и под трите превода е
посочено основание –заем. На 21.09.2020 г. страните са купили в
съсобственост при равни права недвижим имот, находящ се в гр.Свети Влас,
за което е представен Нотариален акт № 82, т.7, рег.№ 9519, дело №
1424/2020 г. на нотариус № 208 в регистъра на НК с район на действие РС
Несебър . Върху притежаваната 1/2 ид.ч от имота ответникът е учредил
договорна ипотека с НА № 141,т.2, рег.№ 2158/дело 320 от 16.03.2021 г. и
втора ипотека с НА № 50 ,т.5, рег.№ 4480 дело № 812/13.05.2021 г. на
нотариус № 208 в регистъра на НК с район на действие РС Несебър , за
обезпечаване на отпуснати два кредита на ответника в общ размер от 15000
евро с едногодишен срок на погасяване. Прието е банково извлечение
адресирано до *** Д. от Банка Барклийс , от което се установява номера на
банковата му сметка , както и данни за минали плащания по платежни
нареждания на ищцата, видно от които по сметка на Д. Т. Д. са направени два
превода от 1.04. и от 1.05.2021 г. от по 2500 лири. По делото са събрани и
гласни доказателства. Св. **** заяви, че живее в Англия и познава страните.
Първо се запознал с ***, който го запознал с ****. Свидетелят знаел, че те
имат планове да отворят хранителен магазин в гр.Мейдстоун и че са живели
на семейни начала. Излага, че към момента ответникът не живее в Англия, а в
България. Той поддържал отношенията си с ищцата, която му споделила, че е
дала в заем на ответника около 10 000 паунда, които той не е върнал и до
днес. Свидетелят сочи, че е собственик на склад за хранителни стоки и
зарежда магазина на ищцата. Знае, че фирмата, с която тя работи е била
регистрирана на двамата /ищцата и ответника/, но след напускането на *** е
останала за нея. По делото е назначена и съдебно-графологична експертиза,
заключението на която е, че подписът, положен за заемополучател в
2
представения договор за личен заем между В.М. –заемодател и Д.Д.-
заемополучател за обща сума от 10000 британски лири от 1.03.2021 г. е
положен от лицето Д. Т. Д. с ЕГН **********. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Искът е процесуално допустим, депозиран от процесуално
легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е основателен.
Според разпоредбата на чл. 240,ал.1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид,
количество и качество. По правната си характеристика договорът за заем е
неформален, реален, комутативен – правните последици настъпват с
предаването на паричната сума, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщането и в дадения размер. Договорът се
счита сключен при постигането на съгласие между страните и предаването на
заетата сума, като писмена форма се изисква само ако стойността е над 5000
лева. При реалния характер на договора предоставянето на заетата сума с
поемането на задължение за нейното връщане е съществен елемент от
договора, подлежащ на доказване. Изхождайки от горното съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните- ищецът следваше да
установи пълно и главно наличието на облигационно правоотношение между
страните, основано на сключен договор за заем със съществените му
елементи, както и изправността си по договора- реалното предаване на
уговорената парична сума на заемателя срещу насрещното му задължение за
връщането и по начина и сроковете, уговорени в договора. От своя страна
ответникът следваше да установи наведените чрез особения си представител
възражения, които изключват ангажиране на отговорността му спрямо
ищеца по процесния договор за заем. От релевантните по делото
доказателства безспорно се установи , че между ищцата в качеството на
заемодател и ответника в качеството на заемополучател е подписан договор
за личен заем от 1.03.2021 г., по силата на който заемодателят предоставя на
заемополучателя парична сума в размер на 10000 британски лири на три
плащания- 5000 лири при подписване на договора, 2500 лири на 1.04.2021 г.
3
и 2500 лири –на 1.05.2021 г. Договорено е заемната сума да се връща на
вноски – по 2000 лири на всеки три месеца, считано от подписване на
договора при краен срок до 18 месеца от датата на договора. Договорът носи
подписите на страните, съдържа всички необходими съществени елементи
относно предмет, срокове, права и задължения на страните и е породил
правните си последици между тях. Възражението на ответника, че няма
доказателства за идентичността на лицето подписало договора за заем с
конституирания като ответник по делото е неоснователно. От показанията на
св. **** се установи, че познава страните по делото, с които е имал бизнес и
приятелски отношения. Според него те са живели на семейни начала в
Англия, имали са обща фирма, но след като са се разделили ответникът се е
завърнал в България и живее в гр.Велико Търново. Свидетелят заяви още, че
знае за дадения от ищцата заем на ответника , който той не е върнал. Описва
ответника като висок мъж, добре сложен, с тъмни очи, леко плешив, роден
около 1975-1976 година, от гр.Велико Търново. Описанието на свидетеля,
чиито показания съдът кредитира, като логични, непротиворечиви и
безпристрастни съвпада с фотографиите на лицето от заявленията за издаване
на БДС, ползвани от вещото лице при изготвяне на съдебно-графологичната
експертиза. Според заключението на вещото лице, прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано посоченият
ответник Д. Т. Д. с ЕГН ********** е положил подписа си за заемополучател
в процесния договор за личен заем от 1.03.2021 г. С представените
извлечения по сметка на ищцата, извлечения за минали периоди и извлечения
от сметка на ответника съдът счита за доказано от страна на ищеца и
реалното предаване на заемната сума по начина и в размерите, уговорени
между страните. Видно от тях сумата от 5000 лири е преведена на 2.03.2021
г. ; сумата от 2500 лири е преведена на 1.04.2021 г. , сумата от 2500 лири е
преведена на 1.05.2021 г. с основание-заем, като според извлеченията за
минал период от банковата сметка на ищцата и извлечения от банковата
сметка на ответника, сумите са превеждани към сметка с номер
20805743911578 на името на Д.Д. от банковата сметка на М. В. С оглед
горното съдът счита, че ищцата проведе успешно пълно и главно доказване на
съществуващото между страните облигационно правоотношение, основано на
договор за паричен заем, по който тя, като заемодател е изправна страна. От
своя страна ответникът, за който се доказа, че е заемополучател по този
4
договор не представи доказателства за изпълнение на насрещното си
задължение досежно погасяване на заема по начина и в сроковете,
предвидени в него. Ищцата претендира общо сумата от 4000 британски лири
, представляваща две неплатени вноски, всяка от които по 2000 лири с
настъпил падеж на 1.06.2021 г. и 1.09.2021 г. Съгласно чл. 3 от договора за
заем страните са договорили връщане на общата сума на различни вноски
през периода от 18 месеца с фиксирана сума от 2000 лири, които ще се
връщат на всеки три месеца от датата на договора. В случая при наличието на
изрична уговорка относно размера и падежа на отделните погасителни
вноски няма пречка кредиторът да иска изпълнение за вноските с настъпил
падеж, макар задължението да е неделимо. При настъпил падеж на първата
вноска от 2000 лири на 1.06.2021 г. и на втората вноска от 2000 лири на
1.09.2021 г. и липса на доказателства от страна на ответника, че е платил,
цялостния анализ на доказателствената съвкупност сочи на основателност и
доказаност на иска. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ишцата сумата от общо 4000 британски лири главница,
представляваща неплатени две падежирали вноски от по 2000 лири по
договор за заем от 1.03.2021 г., съответно на 1.06. 2021 г. и на 1.09.2021 г.
Следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски възлизащи на
2011,40 лева, от които 406,40 лева заплатена държавна такса, 5 лева ДТ за
съдебно удостоверение, 400 лева заплатен депозит за особен представител,
200 лева депозит за вещо лице и 1000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.*****, вх.Д, ет.3 по иск с
правно основание чл. 240,ал.1 , вр. с чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на В. БЛ.
МЛ. с ЕГН ********** съдебен адрес гр.С*** ,чрез адв.С. сумата от 4000 /
четири хиляди/ британски лири главница, представляващи две неплатени
5
падежирали вноски на 1.06. 2021 г. и на 1.09.2021 г. по договор за заем от
1.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
иска- 23.09.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.*****, вх.Д, ет.3 ДА
ЗАПЛАТИ на В. БЛ. МЛ. с ЕГН ********** съдебен адрес гр.С*** ,чрез
адв.С. сумата от 2011,40 / две хиляди и единадесет лева и 40 ст./ направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6