№ 11590
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110156434 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в
размер на 257,30 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ
се в /адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.05.2021г. до окончателното плащане и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 01.07.2021 г. в производството по ч.гр.д.
№ 29068/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
1
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /фирма/ поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Поддържа, че заплатила главницата в пълен
размер на 14.05.2021 г., преди подаване на заявлението за
издаване на Заповедта за изпълнение, което е депозирано в
съда на 25.05.2021 г. Прави възражение за погасителна
давност на вземанията за периода преди 25.05.2018 г. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията
за услугата ДР. Счита за неоснователни претенциите за
мораторна лихва. Заявява, че не е налице облигационно
отношение между страните, тъй като ответникът не е
ползвател на процесния имот. Моли за отхвърляне на
2
исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът /адрес/, редовно призован,
не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът Р. Й. М., редовно
призован, се представлява от адвокат П. Х., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /фирма/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответниците имат качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
3
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок. При доказване на горепосочените факти и
обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже положителния факт на заплащане на процесните
суми.
Искът е допустим, като предявен от надлежна страна в
полза на която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 29068/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК от ответника възражение срещу иска.
По делото се установява, че като обезщетение на В.В.М.., въз основа на влязла в сила
заповед по чл. 98 от ЗТСУ /отм./ № РД 40-83 от 26.01.1983г. и издадена Заповед РД 41-760
от 14.07.1988г. чиято дъщеря е ответницата Р. Й. М. е даден апартамент № 27, находящ се в
/АДРЕС/, отговарящ като настоящ адрес на /АДРЕС/, видно от удостоверение на ГИС София
с изх. № 68-00-825/30.06.2014г. /л.16 по делото/. По делото е приет протокол на ОС на ЕС от
09.08.2002г., от който се установява, че ОС на СЕС е взело решение да сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с /ФИРМА/, като за целта е
упълномощено конкретно лице да сключи договора. Към протокола е приложен и списък на
собствениците, присъствали на ОС на ЕС. Решението по протокола, като необжалвано е
влязло в сила и обвързва всички собственици на самостоятелни обекти в сградата на СЕС,
включително и техните правоприемници. Няма спор по делото между страните, че услугата
топлинно счетоводство се извършва от /ФИРМА/.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
4
процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от
ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното
правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните
разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник
към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите,
когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът
има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на имота по силата
на горепосочената заповед.
Основното възражение на ответника е че е погасил процесното задължение и то
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В
тази връзка съдът допусна изслушване на ССчЕ.
ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетите
по делото съобщения към фактури, установява, че на дата 14.05.2021г. е извършено плащане
в размер на 784,66 лева по обща фактура № **********/31.07.2020г. за заплащане на
сумите, касаещи процесния период – м.05.2019г. до м.04.2020г. Вещото лице е установило,
че плащането е на дата 14.05.2021г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, което е подадено на 25.05.2021г. В тази част експертизата кореспондира на
приетото по делото платежно нареждане /л.54/, от което се установява, че ответника е
заплатил сумата от 784,66 лева на 14.05.2021г., като е посочил за основание фактура №
********** с дата на данъчно събитие - 31.07.2019г., като вещото лице е посочило, че с
платената сума е погасена частично главница по фактура ********** от 31.07.2020г., за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., като е останало задължение за главница от 198,60
лева, като е погасена и сума от 162,76 лева, представляваща мораторна лихва по фактура №
********** от 31.07.2019г., за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. и по фактура №
********** от 31.07.2020г., за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., като е останала за
плащане и главница за такси за дялово разпределение, за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. в размер на 58,70 лева. Изцяло е погасено с плащането и задължението за
мораторна лихва, за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., както и държавна такса в
заповедното производство в размер на 25,00 лева, като е останала незаплатена и сума за
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
5
Спорът между страните е, има ли право ищецът да избира кое плащане в полза на
длъжника по договора за доставка на топлинна енергия да бъде отнесено като погасяващо.
Видно е че ответницата лично е внесла сумата от 784,66 лева по обща фактура №
**********/31.07.2020г. на обща стойност, видно от представеното към експертизата
извлечение от 862,13 лева и лихва от 198,60 лева. При липса на уговорка между страните за
реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД,
изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.
В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 от ЗЗД (така т. 1 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая след като ответникът е посочил точната фактура той е поискал от ищеца с
внесената сума от 784,66 лева да се погасят сумите за главница и лихва по фактурата,
възлизащи на сумата от 1060,73 лева, съгласно приложената към експертизата справка.
Съгласно чл. 76, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, погасява се най-обременителното за длъжника
задължение. Въпреки плащането, което безспорно има погасителен, суспенсивен ефект и то
за главницата па ОФ № **********/31.07.2020г. ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. №29068/2021г. за почти цялата сума за главница по фактурата. Отделно вместо лихва
да се претендира до датата на погасяване на главничното вземане се претендира върху
цялата сума. Дори и съда да приеме, че ответницата не е посочила точно основанието за
погасяване, и да приеме, че следва да се погаси най-обременителното задължение, то отново
съдът достига до извод за недоказаност размера на главничното вземане, претендирано за
установяване от ищеца. Най-обременителното за длъжника задължение е това за главница
по фактура ОФ № **********/31.07.2020г., която почти изцяло е заплатена от ответника,
друг е въпроса, че не се установи безспорно в производство горепосочената обща фактура
кои задължения включва и за кой период се отнасят те. Въпреки това ищецът е погасил
задълженията за лихва, включително и по друга фактура № ********** от 31.07.2019г., за
лихва за дялово разпределение и за разноски. По горепосоченото съдът приема, че
процесното задължение е недоказано по размер от ищеца, и е погасено от ответника.
Доколкото началото на исковия процес се поставя по твърдения на ищеца, съдът
независимо, че плащането е извършено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, приема иска за допустим, доколкото твърденията на ищеца бяха в
насока, че е налице остатъчно незаплатена главница по процесната заповед за изпълнение,
което обстоятелство вече касае същността на спора и следваше да се установи и докаже в
настоящото производство.
По гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
По делото ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 300,00 лева и в исковото за сумата от 350,00 лева, съгласно
представените договори за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу Р. Й. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
6
422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията
между страните, че Р. Й. М. дължи на /ФИРМА/ сумата в
размер на 257,30 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ
се в /адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.05.2021г. до окончателното плащане и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 01.07.2021 г. в производството по ч.гр.д.
№ 29068/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Й. М., ЕГН **********, сумата от 300,00 лева, деловодни
разноски в заповедното производство на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Й. М., ЕГН **********, сумата от 350,00 лева, деловодни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Решението е постановено при участието на /фирма/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8