Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 12.08.2020 година
.
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание
на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА в.гр.д.№470 по описа
за 2019
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.
Подадена е молба с вх.№3857/22.06.20 г. от К.Д.
чрез адв.А.Д. ***, в която излага, че след като се запознават с Решението, постановено по гр.д.№470/19
г. по описа на ЛОС и предвид петитума на иска, фактите и възраженията им,
изложени пред съда, за тях възниква правен интерес да помолят съда да направи
тълкуване на същото.
Твърди, че иска е заведен като отрицателен установителен иск, че тази
сума, претендирана на база процесната фактура е недължима поради факта, че
самата фактура е неистински официален документ. Счита, че фактурата следва да
се разглежда като един единствен счетоводен документ, по силата на който
Топлофикация изисква заплащане на 1254,31лв. само и единствено от К.Д.. Сочи,
че в случая, както многократно са посочили, не е предмет на спора каква част
евентуално се дължи от Кр. Д., а това, че процесната фактура не е годно
основание за плащане, т.к. сумата, посочена в нея е формирана като остойностени
показания на ИРУ, каквото устройство, както беше установено по делото, в имота
никога не е имало и следователно - показанията и натрупаната сума на база на
тях са недействителни.
Излага, че никога, нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния
съд, са искали да се изчислява евентуално дължима сума от Кр. Д., искът е ясен
- става въпрос за отрицателен установителен иск за недължимост на конкретно
посочена сума в конкретен официален документ, издаден от „Топлофикация".
В
тази връзка - моли да бъде направено тълкуване на постановения съдебен акт
досежно следното:
След като е установено,
че в имота липса устройство, чиито показания са отразени и остойностени във
фактурата /индивидуално разпределително устройство-ИРУ/, предмет на настоящето
производство, то на какво основание се приема, че Кр. Д. дължи каквато и да е
била сума?
Как, по какъв начин съда приема, че е
отчетена точно тази сума в размер на 1254,31лв.
какви икономически показатели са отчетени, за да се формира тази сума и
по същността си - какво съставлява тя - общо задължение за имота /на всички
съсобственици/ или лично задължение на въззиваемия ?
След
като се установи пред съда, че цялата фактура се явява неистински документ,
обективиращ неверни данни от несъществуващо устройство /ИРУ/, то на база какви
доказателства и какви документи въззивния съд прави извод за дължимост на
каквато и да е било сума?
След като цялата фактура е явно
неистински документ - на какво основание се приема, че част от нея /конкретно
за м.01./ съставлява годно основание за плащане в определения от въззивната
инстанция размер?
Твърди, че въззивният съд е своето
решение не се е произнесъл за липсващия ИРУ в процесния имот и не е направил
съответните изводи - че след като няма ИРУ, то няма как да са отчетени и
остойностени показатели от същото, а това всъщност е неистинското съдържание на
оспорваната фактура и исковата претенция.
Излага, че въззиваемият никога не е завеждал дело за сумата от 44,49 лв,
а е оспорил Фактура, на база която се претендира за плащане от него сума в
размер на 1254,31лв. на база неистински отразени данни, като именно за това
посочил аргументи, че след като съгл. Закона за счетоводството една фактура не
може да бъде поправяна, то следва да бъде анулирана и издадена нова - с
коректно посочени период, сума и задължено лице.
Счита, че това именно била и целта на
заведения иск - съда да установи, че процесната фактура е неистински официален
документ, издаден от „Топлофикация"ЕАД Плевен, поради което плащане по нея
не е дължимо, а друг е въпроса /и правото/ на въззивника, след като анулира
невярната фактура - да издаде нова, коректна такава, която да бъде предмет на
плащане от страна на К.Д., и то за лично
неговото задължение, а не за задължението на всички наследници на имота.
Тъй
като не установил аргументи в тази насока в постановеното въззивно решение, моли
съда да направи тълкуване на същото по посочените по-горе въпроси.
В срок е постъпил отговор с вх.№5196/6.08.20
г. от „Топлофикация”ЕАД-Плевен по молбата с правно основание чл. 251 от ГПК, в който
се съдържа твърдение, че съдебно решение се подлага на тълкуване, когато волята
на съда действително е останала неясна или недоизяснена за страните. Твърди, че
тълкуването не означава нова преценка на доказателствата или извеждане на нов
правен извод на съда, различен от вече възприетия със съдебното решение. Сочи,
че в производството по тълкуване на влязлото в сила решение на съда по чл. 251
от ГПК. Твърди, че решението се нуждае от тълкуване, когато от него не може да
се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Изтъква, че при
тълкуването на съдебно решение следва да си изхожда от неговите мотиви, т.е. от
вече възприетите от съда фактически констатации и правни изводи. Прави извод,
че видно от поставените в молбата въпроси, страната цели именно подлагане на
нова оценка на доказателствата и извеждане на нови правни изводи, които да
доведат до желан от нея благоприятен краен резултат.
Счита, че в настоящия случай, волята
на съда е изразена по обективен и ясен начин, същата е разбираема, отразява
реалните факти по делото и като такава не би следвало да подлежи на
допълнително тълкуване. Затова приема, че не се налага тълкуване волята на
съда, поради факта че тя е изложена в мотивите на решението и обективирана в
диспозитива му.
Съдът е постановил решение №111/22.05.2020 г. по в.гр.д.№470/19
г., с което е обезсилил решение № 436/07.03.2019 г., постановено по гр.д. №
1355/2018 г. на РС – Плевен, в частта с която признато за установено, че К.М.Д.
не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и сумата
от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015
г. – 05.12.2017 г. на основание чл.126 ал.2 от ГПК, както и в частта, с която е
признато за установено, че К.М.Д. не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД
сумата общо 649,85 лв. представляващо просрочено задължение за консумирана
топлинна енергия за периода от 1.11.2012 г. до 13.12.2017 г. и е отхвърлен
предявения от К.М.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна
индустриална зона №
128 за сумата от 14,89 лв. (припадаща му се част от общия размер на сумите по две фактури №
**********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г.), за която сума има постановено
влязло в сила съдебно решение .№406/5.03.2019 г. по гр.д.№647/18 г. на Пл.РС като е прекратил производството в тази му част на
основание чл.299 от ГПК, отменил е решение № 436/07.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1355/2018 г. на РС – Плевен
в частта, с която признато за установено, че К.М.Д. не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД
сумата 10,88 лв., като вместо него е отхвърлил предявения от К.М.Д., с ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл.124 от ГПК, че не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна
индустриална зона №
128 сумата от 10,88 лв. припадаща му се част от общия размер на сумата по фактура №**********/31.01.2018 г.за периода от 14.12.2017 г. до
31.01.2018 г. и е потвърдил решение № 436/07.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1355/2018 г. на РС – Плевен
в останалата му част; осъдил е К.М.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна
индустриална зона №
128 сумата от 361,70 лв.
представляваща сторени по делото разноски за двете инстанции, осъдил е „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128 да заплати на К.М.Д., с
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 27,80 лв., представляваща сторените по делото разноски за двете
инстанции; осъдил е К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Районен съд-Плевен ДТ за предявения от него иск в размер на сумата 48,23 лв;
осъдил е „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128 да заплати по сметка на Районен съд-Плевен сумата 1,77 лв.
ДТ върху уважената част от иска.
Разгледано по същество искането е
неоснователно.
В мотивите към така
постановеното съдебно решение съдът подробно е изложил съображенията си, защо
приема, че първоинстанционното решение е частично недопустимо, по отношение на
кои части от исковата претенция и на какво основание и в тази връзка го
обезсилва като прекратява производството по делото, кой част от атакуваното
решение е допустима и защо приема, че така предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на сума с правно основание чл.124 от ГПК в
останалата част досежно сумата 43,52 лв. и за лихва от 11,95 лв. по фактура №**********/31.01.2018
г, е допустим и защо приема, че той е частично
основателен. Съдът не се е произнасял в диспозитива на съдебното решение
досежно дължимостта на отхвърлената част от претенцията на Д.. Подробно в
мотивите си са обсъдени основанията, поради които въззивната инстанция приема,
че Д. не дължи част от претендираното по процесната фактура задължение, респ. в
останалата част искът е неоснователен, поради което съдът дължи произнасяне и относно
този свой извод. Следователно и по тези съображения искането за тълкуване на
съдебното решение е неоснователно.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че фактурата не е официален документ, както неправилно се твърди
от страна на К.Д.. Фактурата е частен свидетелстващ документ, неподписан от
ищеца и като такъв е годно доказателствено средства, но съдът следва да го
преценява по вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства по делото. Тъй
като тези документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила, ако бъдат
оспорени удостоверените от тях факти, те подлежат на доказване по общите
правила на ГПК. Частният свидетелстващ документ, с материалната сила на който
съдът не е обвързан следва при оспорване верността му, следва при оспорване да се
преценява доказателственото значение на удостоверените факти с оглед всички
доказателства по делото. По тази начин съдът е подходил и при решаване на
настоящия спор, допуснал е съдебна експертиза и с оглед всички останали
доказателства по делото е формирал волята си, материализирана в диспозитива на
съдебното решение, чието тълкуване не се налага по изложените по-горе
съображения.
Следователно искането за тълкуване
на съдебно решение №111/22.05.2020 г. постановено по в.гр.д.№470/19 г. по описа
на ЛОС следва да бъде отхвърлено.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на К.М.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** за тълкуване на съдебно решение №111/22.05.2020 г. постановено по в.гр.д.№470/19
г. по описа на ЛОС на основание чл.251 от ГПК, обективирано в молба с вх.№3857/22.06.2020
г. като неоснователно.
Решението е окончателно на основание чл.251 ал.5 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.