Решение по дело №2058/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260176
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 6 януари 2021 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220202058
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

18.12.2020 г., гр.П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №2058 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №2-адв.Л.М. против Наказателно постановление №18-1006-003210 от 26.09.2018 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.П., с което на същата за нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП и на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП е наложена  ГЛОБА в размер на 20 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощникът си поддържа жалбата. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ОД на МВР гр.П. не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за законосъобразност на НП и иска същото да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 06.09.2018 г. в 14,30 часа в Община П. на път І-8, км 201, като пешеходец навлиза внезапно на платното за движение, с което създава реална опасност за останалите участници в движението.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля К.К.-актосъставител, както и писмените доказателства представени по делото.

Констатациите посочени в акта се потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел К.. Същият дава категорични и ясни показания, че на въпросната дата полицейските служители отишли на проверка по сигнал на пътя П.-Пловдив. При обхода забелязали жалбоподателката да пресича пътното платно от ляво на дясно и обратно. Автомобилите отклонявали своето движение или намалявали скороста, за да избегнат пешеходката.

Тези обстоятелства не се опровергават по никакъв начин, поради което съдът им дава вяра.

Независимо че свидетелят К. е полицейски служител и е налице служебна обвързаност между него и АНО, съдът намери неговите показания за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава нарушителя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било извършено.

При тези данни от правна страна съдът приема, че е осъществен фактическият състав на чл.114, т.1 от ЗДвП, който предвижда забрана за пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, което е скрепено със санкция по чл.184, ал.3 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на защитата, че поради заболяването на жалбоподателката, същата не била извършила вмененото й нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена изостаналост, което било причината за евентуално нейно неадекватно поведение. Действително по делото е прието като писмено доказателства експертно решение №1989 от 10.12.2008 г. на ТЕЛК при „ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно, че жалбоподателят А. е с 50% намалена работоспособност – пожизнено, т. к. страда от лека умствена изостаналост.  Това обаче не значи, че А. е невменяема, респ. админисративнонаказателно неотговорна.

По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, според което в периода 17.07.2017 г. – 17.01.2019 г., същата е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

Възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, че в НП не било посочено кое е точното място на извършване на нарушението, съдът намира за неоснователно. Видно е, че в НП мястото на нарушението е описано така „ … в Община П., на път първи клас №8, км 201”. От това следва недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на този път, който попада на територията на Община П., а А. не би могла да твърди, че не е съзнавала къде точно на пътя се е намирала на 06.09.2018 г., в 14.30 часа, когато е извършила нарушението и против нея е бил съставен АУАН, т.к. този акт й е бил предявен, подписан от нея и то без възражения, т.е. била е наясно с всички съществени елементи на нарушението – време, място и начин.

Не може да споделено възражението на защитата за допуснато СПН, тъй като в НП нарушението не било описано достатъчно обстоятелствено и не ставало ясно по какъв начин А. навлязла на платното за движение. Видно е от НП, че в него е посочено, че пешеходецът А. навлязла „внезапно” на платното за движение, което е достатъчно като описание на обективните елементи на състава на нарушението по чл.114, т.1 от ЗДП, която норма разписва, че на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.        

Неоснователен е и доводът на пълномощника на жалбоподателката, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се изразява в поводението на жалбоподателката, с което е създала реална опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече водачите на преминаващите покрай нея автомобили. Освен това съществувала е реална опасност горната да бъде блъсната или пък да предизвика внезапно спиране или рязко отклонение от посоката на движение на съответен автомобил, с цел да се избегне блъскането на пешеходката, но с това пък да се предизвика ПТП с този автомобил и евентуално друг, движещ се срещу него, зад него или преминаващ покрай него.

Вярно е, че с оглед на събраните доказателства се установява, че жалбоподателката е с лека умствена изостаналост, но при служебна проверка в деловодната програма, става ясно, че на същата има съставени огромен брой НП, както за същото нарушение, така и за други административни нарушения.

В този смисъл не може да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, начина на извършване, както и че нарушението е извършено за първи път. При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен в законоустановения императивен размер.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и потвърждаване на обжалваното НП искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от ГПК, следва да бъде отхвърлено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

В този ред на мисли, при този изход от делото, принципно ответната страна – ОД на МВР П., би имала право на разноски. Искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР П., от която териториална структура е издаден фишът е направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, но същото следва да бъде отхвърлено.

Видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г.– началник сектор „ПП“ при ОД на МВР П. е лице с юридическо образование.

Несъмнено отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Нормата на чл.78, ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК.

В конкретния казус директорът на ОД на МВР П. е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОД на МВР П., не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8 от ГПК.

В този смисъл има достатъчно съдебна практика, а именно Решение №1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №14713/2015 г., ІV отделение, Решение №1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №13808/2015 г., ІV отделение, Определение №47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен съд София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП 18-1006-003210 от 26.09.2018 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.П., с което на Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №2-адв.Л.М. за нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП и на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП е наложена  ГЛОБА в размер на 20 лева.

ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката и в полза на ОД на МВР П..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

        

                                  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: