Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 293 15.08.2018г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на осми август през
две хиляди и осемнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1027 по описа за 2018г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по гр.д.№1027/2018г. по
описа на РС-Димитровград е образувано по искова молба на В.Н. *** срещу МБАЛ“Св.Екатерина“-Димитровград ЕООД, представлявано от М.М.
С така
подадената молба ищецът е предявил обективно съединени
искове с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че работел по
трудов договор при ответника без прекъсване в периода 01.08.2005г. - 23.10.2016
г., когато със Заповед изх. № 257/28.10.2016г. на основание чл.325, ал.1, т. 2
от Кодекса на труда, считано от 24.10.2016г„ било прекратено трудовото му
правоотношение с ответника, и след като към тази последна дата отдавна бил
придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222,
ал. 3 от Кодекса на труда: „При прекратяване на трудовото правоотношение след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, той има право на обезщетение от работодателя“. Работодателят му
дължал неизплатено обезщетение за прослужено време в размер на 6 /шест/ работни
заплати, съгл. чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като ищецът работил при
него повече от 10 години и последното му БТВ /брутно трудово възнаграждение/ за
месеца, предхождащ прекратяване на правоотношението му било в размер на 1 310
лв.Претендира осъждане на ответника да му заплати общата сума от 7 860 лева,
представляваща БТВ за 6 /шест/ месеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.С писмо с
обратна разписка, получено на 01.02.2018г., поканил ответника в 14
/четиринадесет/ дневен срок доброволно да удовлетвори претенцията му, но и до
настоящия момент дължимото му обезщетение не е изплатено. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника МБАЛ
„СВЕТА ЕКАТЕРИНА” ЕООД гр. Димитровград, ЕИК *********, представлявано от
Управителя д-р М.М да заплати на В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, общо
сумата от 7 860 /седем хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение
за срок от 6 /шест/ месеца, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане, както и мораторни лихви за периода 28.10.2016г. до
датата на завежда на иска в съда в размер на 1 180 /хиляда сто и осемдесет/
лева. Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В
срока за отговор ответникът депозира такъв, чрез процесуалния си представител,
като счита така предявеният иск за изцяло неоснователен.
Твърди, че ищецът е започнал работа в МБАЛ
,,Света Екатерина - Димитровград“ ЕООД на 01.08.2005 година. За да възникна
задължение за заплащане на търсеното от ищеца обезщетение било
необходимо да е на лице следния фактически състав: 1. Прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от основанието за това, 2. Работникът или служителят
да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3.
Да не е изплащано такова обезщетение.В случая ищецът не бил
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото
правоотношение, а преди това. На 23.08.2000 година същият бил
упражнил правото си на пенсия. Трудовото
правоотношение с ответника е започнало 5 /пет/ години след като ищеца е бил
вече пенсионер. Правото на пенсия се придобивало само
веднъж.Ето защо счита, че не е налице фактическия състав за изплащане на
търсеното от ищеца обезщетение. Предвид
гореизложеното оспорват изцяло исковата претенция и считат същата за
неоснователна.
Районният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното :
В открито заседание ищецът не се явява лично, чрез пълномощника си адв.К., поддържа изцяло иска, с подробни
съображения в защита.
В открито заседание ответникът, чрез пълномощника си не се явява, представя писмено становище, поддържа
възраженията с подробни съображения в защита.
От събраните по делото доказателства,
които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.235 ГПК, Димитровградският районен съд, прие за установено следното:
От фактическа страна не е
спорно, че ищецът В.Н. е имал трудов
стаж като лекар и е бил в трудови правоотношения с ответното дружество,
съгласно приет като доказателство по делото трудов договор в периода от
1.8.2005г. до 23.10.2016 година, когато със Заповед изх.№257/28.10.16г., считано
от 24.10.16г. е било прекратено трудовото правоотношение с ответника.
Не се спори и по
обстоятелството, а ищеца и сам твърди, във връзка с прекратяване на договора с
цитираната заповед не му е изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ при
придобито право на пенсия, осигурителен стаж и възраст и работа при един и същ
работодател повече от 10 години.Представя покана за доброволно изпълнение в
тази връзка, където изрично е заявил искане по чл.222 ал.3 от КТ, връчена на
ответника, съгласно известие за доставяне на 1.2.18г., с която му предоставил
14 дневен срок да удовлетвори претенцията му в претендирания размер.Последното
обстоятелство също не се оспорва от ответника.
По делото е представено
извлечение от трудовата книжка на ищеца, както и заверено копие от трудовото
досие на ищеца, както и три броя Допълнителни споразумения към трудов договор,
съответно от 28.4.06г., 28.12.2007г. и 15.1.2008г., в които изрично е описано,
че работникът, в случая ищецът В.Н. не е пенсионер.
Представено и прието като доказателство
по делото е и удостоверение с изх.№1029-15-18675/25.5.18г. от НОИ ТП Пловдив до
ответното дружество, съгласно тяхно запитване, с което го уведомяват, че В.Н.Н.
е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 23.08.2000
година.Верността на съдържанието на този писмен документ се оспорва от ищеца.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото, което съдът приема за
безпристрастно и обективно представено, пирето като доказателство по делото, се
установи, че размерът на брутното трудово възнаграждение, служещо за база за
определяне на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ е това, получено през месец
юни 2014 година и е в размер на 1310.80 лева, а размерът на евентуално
претендираното обезщетение за 6 месеца по смисъла на чл.222 ал.3 от КТ е в общ
размер на 7864.80 лева.Размерът на евентуално претендираната мораторна лихва
върху тази сума за периода от 28.10.16г. до 19.4.18 година е 1177.63 лева.
Въз основа на тази фактическа
обстановка съдът формира и правните си изводи.
Действително, по смисъла на чл. 222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Също закона е категоричен, че обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Между страните няма спор, че със
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не е било
наредено изплащането на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.
Нормата на чл.222, ал.3 КТ, установява правото на работника или служителя
да получи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо
от основанието за това прекратяване, след като той е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Размерът на обезщетението зависи от това какъв
период от време работникът или служителят е работил при работодателя, при който
е възникнало правото му на обезщетение. За основателността на претенция,
предявена на това основание, са необходими следните кумулативни предпоставки:
прекратяване на трудовото правоотношение и към момента на прекратяването
работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Ако работникът или служителят е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В противен случай
обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца. По
делото между страните не се спори, че ищецът е имал придобито право на пенсия и
че е работил при същия работодател през последните 10 години. Ответникът обаче
счита, че след като ищецът е встъпил в трудовото правоотношение вече като
пенсионер, а това право се придобивало само веднъж, няма основание да търси
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.
Настоящият съдебен състав намира това възражение на ответника за
основателно, тъй като обезщетението може да се изплаща само веднъж при
придобиване право на пенсия, като правото на пенсия може да бъде придобито само
едни път. В случая предпоставките за възникване на правото на обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да
бъде придобито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и
обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ се дължи еднократно – само при
първоначалното придобиване право на пенсия , независимо дали то е придобито
поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта
,при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС
–решение №235/3.07.2014г. на ВКС по гр.д.№969/2014г. ІV г.о. и решение №
270/23.03.2014г. на ВКС по гр.д.№129682013г.
ІІІ г.о.
Предвид гореизложеното искът на ищеца по чл.222 ал.3 от КТ за
заплащане на сумата от 7860 лв. обезщетение е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, тъй като ищецът вече е
придобил и упражнил правото си на пенсия през 2000г. и едва след това е
възникнало и настоящото му трудово правоотношение с ответника. При прекратяване на последващото трудово
правоотношение с цитираната по-горе заповед
ищецът няма правото на
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ , защото към този момент не е налице
придобиване на правото на пенсия, тъй като същото вече е било придобито и
упражнено в един по-ранен момент, а повторно придобиване на право на пенсия е
невъзможно по действащото законодателство .
Предвид неоснователността на
иска по чл.222 ал.3 от КТ , такъв е и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за
заплащането на сумата от 1180 лева мораторна лихва за периода от 28.10.2016г.
до 19.04.2018г. и същият следва да бъде отхвърлен .
Предвид изхода на делото ищецът няма право на
разноски, а направените такива остават за негова сметка.
Доколкото спорът е трудов и съгласно чл.83 ГПК
ищецът е освободен от държавни такси, то и дължимите такива остават за сметка
на съда.
От ответника не се претендират направени разноски по делото.
По изложените по-горе съображения, Димитровградският
районен съд,
Р Е Ш И :
ОТхвърля исковете
на В.Н.Н., ЕГН ********** ***, срещу МБАЛ“Св.Екатерина“ЕООД
град Димитровград, със седалище и адрес на управление град Димитровград,
бул.“Хр.Ботев“№29, ЕИК *********, представлявано от управителя д-р М.М, по
чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 860
/седем хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6
/шест/ месеца, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва
за периода 28.10.2016г. до датата на завежда на иска в съда 19.04.2018 година в размер на 1 180 /хиляда сто и
осемдесет/ лева, като
неоснователни. Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на
15.08.2018 г.
Секретар: Д.Петрова