№ 3973
гр. Варна , 02.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503368 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. Н. В. , чрез
адв.Трендафилова /ВАК/ срещу Решение № 260625 от 09.10.2020
година, по гр.д. № 3978/2020 година, по описа на ВРС, 7 – ми състав, с
което на основание чл.213 ал.2 от КТ е била отхвърлена исковата
претенция на въззиника против ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ -
ВАРНА за осъждане на ответника да му заплати сумата от 53 350 лева,
представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за
заеманата от него длъжност „Ректор“ в периода от 15.11.2018г. до
30.06.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба- 08.04.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл.213, ал.2 КТ, както и в частта с която е
бил осъден да заплати сумата от 2 700 лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски в полза на ТУ-Варна, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи, че от всички
доказателства по делото се установява правилната квалификация на
исковата претенция и че тя е по реда на чл.214 от КТ, а не както
неправилно е приел ВРС – по чл.213 ал.2 от КТ.Искането отправено до
настоящия съд е да отмени атакувания съдебен акт и да уважи иска по
основание и размер, като присъди търсената сума в полза на
въззивника.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба е
подаден от другата страна.С него ТУ-Варна, чрез адв.Трайков настоява,
че жалбата, макар и процесуално допустима се явява неоснователна.не
се спори по правната квалификация на исковата претенция, но се
1
изразява становище, че дори и въззивния съд да преквалифицира иска,
то са безспорни доказателствата за неоснователност и на този по чл.214
от КТ.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването,
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В отговора против жалбата е обективирано искане за събиране на
доказателства, недопуснати от страна на ВРС – а именно разпит на
двама свидетели, при условията на водене, които ще свидетелстват за
фактическите обстоятелства по отстраняването на въззивника от
Университета.
ВОС приема на следващо място, че дадената от ВРС правна
квалификация на исковете е неправилна, вследствие на което на
страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти. С оглед обезпечаване правилното приложение на
материалния закон по спора и на основание т. 2 от ТР 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да даде указания относно релевантните
факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на
страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл.
146, ал. 1 и 2 от ГПК/.Правилната квалификация на иска е по реда на
чл.214 от КТ.
Мотивиран от така изложените съображения, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.01.2021 година, от 10.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
ОБЯВЯВА на страните, че съобразно изложените в исковата и
уточняващите я молби фактически твърдения и искания, правна
квалификация на предявените искове е, както следва:
Р. Н. В. е предявил против ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ -
2
ВАРНА иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 53 350
лева, представляваща обезщетение за незаконно отстраняване от
работа на заеманата от него длъжност „Ректор“ в периода от
15.11.2018г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 08.04.2020г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл.214 КТ.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са в следния
смисъл: ищеца твърди, че е полагал труд при ответника, считано от
1989г. като асистент. Със свидетелство № 23634/10.05.2006г. на
Висшата атестационна комисия придобил званието „доцент“ и бива
назначен на длъжност „доцент“. След редовно проведен избор между
него и Общото събрание на университета било сключено допълнително
споразумение към трудов договор № ЛС-727/30.06.2015г. за срок от
30.06.2015г. до 30.06.2019г., т.е до изтичане на 4 годишния му мандат.
По време на мандата му бил избран за професор съгласно заповед №
237/19.04.2016г. Считано от 15.11.2018г. със заповед на ВРИД Ректора
№ ЛС-413/14.11.2018г. било прекратено трудовото му правоотношение
за длъжност „професор“ на основание чл. 330, ал.2, т.2 КТ, чл. 58, ал.1,
т. 4 ЗВО и чл.35, ал.3 вр. ал.1, т.1 ЗРАСРБ, като съответно бил
отстранен от кабинета си и достъпа до работата му. Твърди, че към
момента на уволнението, той е продължавал да заема длъжност
„ректор“ на ТУ Варна, а не е заемал длъжност „професор“. Изборът му
за професор имал значение само за размера на трудовото му
възнаграждение. Заповедта за уволнение била издадена и при
непроведена процедура за отзоваване от длъжност „ректор“, което не се
случило и до изчитане на мандата му на 30.06.2019г. Твърди, че със
заповедта за уволнение е бил отстранен от длъжност, която не заема, с
което фактически бил незаконно отстранен от длъжността му по
действащия между него и ответника трудов договор за длъжност
„ректор“. С влязло в сила на 25.03.20г. решение по гр.д. № 18698/2018г.
на ВРС, уволнението му било отменено. Твърди, че в резултат на
издаването на заповедта за незаконното му уволнение и фактическо
отстраняване от длъжност „Ректор“, заемана от него до изтичане на
3
мандата му 30.06.2019г., бил лишен от правото си на труд и дължимото
за това трудово възнаграждение в месечен брутен размер от 7100лева.
Затова и заявява претенция за обезщетение за незаконно недопускане до
работа в периода 15.11.2018г. до 30.06.2019г. Молбата е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В отговор ТУ – Варна е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че
въз основа на допълнително споразумение към трудов договор № ЛС-
727/30.06.2015г., сключено след редовно проведен избор, ищецът е заел
длъжност „ректор“ за срок от 30.06.2015г. до 30.06.2019г.; че по време
на мандата си като такъв е спечелил конкурс за заемане на академична
длъжност „професор“; че му е присъдена академична длъжност „доктор
на науките“; че със заповед № ЛС-413/14.11.2018г. считано от
15.11.2018г. е било прекратено трудовото му правоотношение за
длъжността „професор“, което с влязло в сила решение е било прието за
незаконно. Оспорва с издаването на въпросната заповед ищецът да е бил
фактически незаконно отстранен от работа на длъжност „ректор“, както
и от негова страна да са извършвани незаконни фактически действия по
отстраняване и недопускане до работа. В тази връзка твърди, че със
заповед № РД09-2738/28.09.2018г. на министъра на образованието и
науката е била назначена проверка от Комисията по академична етика
към министъра на образованието и науката по повод подадени сигнали
за плагиатство в представени дисертационни и научни трудове на
ищеца. Изготвен е бил доклад от комисията, в който е било прието, че
при написване и защита на дисертационен труд за присъждане на
научна степен „доктор на науките“ и в представени от него научни
трудове за заемане длъжност „професор“, ищецът е представил като
свои трудове на колеги от ТУ Варна и чужди автори, без съответното
позоваване и цитиране, с което е извършил нарушение на чл. 30, ал.2, т.
3 ЗРАСРБ. Въз основа на този доклад, със Заповед № РД 09-
3271/13.11.2018г. на основание чл.10, ал.2, т.6, б. „г“ от ЗВО вр. чл. 35,
ал.1, т.1 ЗРАСРБ, министърът е назначил проф.д-р инж. Д за временно
изпълняващ длъжност ректор на ТУ Варна за срок до избиране на нов
ректор, но за не повече от 6месеца. На основание чл. 60 АПК е
допуснато предварително изпълнение на тази заповед. На 14.11.2018г.
четирима представители на МОН са посетили ректора, и в негово
присъствие и на двамата зам. ректори са връчили на професор Д Заповед
на министъра, за назначаването й за временно изпълняващ длъжността
ректор, със заявление, че от този момент ищецът няма да упражнява
пълномощията си като ректор и следва да освободи работното си място
на временно назначената на длъжност проф. Д. Ищецът не се е
възпротивил. На 14.11.2018г. му е била връчена и заповедта за
4
прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжност
„професор“. На 22.03.2019г. ОС на ТУ Варна с мандат 2015г.-2019г. е
избрало проф.д-р инж. Д за довършване на мандата 2015-2019г. На
24.05.2020г. Общото събрание, което е с мандат 2019-2023г. е провело
събрание, на което е избрало професор Венцислав Вълчев за ректор с
мандат 2019-2023г. Твърди, че заповедта на министъра № РД 09-
3271/13.11.2018г. е издадена във връзка с невъзможността на ищеца да
изпълнява длъжността „ректор“ след 13.11.2018г. и за срок до избор на
нов ректор, но за не повече от 6месеца, в изпълнение правомощията на
министъра по чл.10, ал.2, т.6, б „г“ ЗВО. С нея безспорно ищецът е бил
„отстранен“ в рамките на мандата му, тъй като нормата на чл.10, ал.2,
т.6, б „г“ ЗВО регламентира, че лице заемащо длъжност ректор, за което
е установено „плагиатство“ в научните му трудове, няма право да
упражнява правомощия на ректор, независимо дали мандатът му е
изтекъл, дали е отзован предсрочно и независимо дали ТПО като ректор
е прекратено или не. В случая е било установено по отношение на
ищеца по надлежния ред „плагиатство“, поради което същият не е бил
лишаван от възможност да работи като ректор за времето след
13.11.2018г. и затова не му се следва и обезщетение. Твърди и че
ищецът е бил отзован с избора на ОС на ТУ Варна на нов ректор от
22.03.2019г. Посочва, че със заповед № 138/12.03.20г. на ректора на ТУ
Варна, на ищеца е била отнета научната степен „д- р на науките“,
поради което и не му се следва допълнително възнаграждение за
придобита научна степен. Със заповед № 237/29.05.20г. на ректора на
ТУ Варна е било прекратено и ТПО с ищеца за длъжност професор и е
бил отменен конкурсът и резултатът от него за заемане на академична
длъжност професор по професионално направление 5.2 за избор на
ищеца за заемане на академична длъжност „професор“. Отменена е била
и заповед № 237/19.04.2016г. на ректора на ТУ Варна, с която е бил
утвърден изборът на ищеца за заемане на академична длъжност
професор по професионално направление 5.2. В тази връзка твърди, че
ищецът е изпълнявал трудовите си задължения като „професор“ и е
получавал трудово възнаграждение за това, без да е бил сключен трудов
договор в нарушение на чл.54, ал.4, изр.2 вр. чл. 54, ал.1 ЗВО, поради
което и не му се дължи обезщетение за изпълнение на задълженията
като професор или доцент. Сочи се това да е резултат на собственото на
ищеца недобросъвестно поведение, тъй като бидейки ректор той не е
изпълнил задължението си да сключи трудовия договор или покани
спечелилия конкурса за сключване на такъв в 1 месечния срок, респ.
като спечелил конкурса не е поискал от ректора сключване на договора.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски, евентуално отхвърлянето й за периода 22.03-30.06.2019г.
5
ПРИЕМА на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК ЗА
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
отношенията между страните, следните факти:
Че със свидетелство № 23634/10.05.2006г. на Висшата
атестационна комисия ищеца е придобил званието „Доцент“ и бива
назначен на длъжност „Доцент“; че след редовно проведен избор
между него и Общото събрание на университета било сключено
допълнително споразумение към трудов договор № ЛС-
727/30.06.2015г. за срок от 30.06.2015г. до 30.06.2019г., т.е до
изтичане на 4годишния му мандат, като Ректор. По време на
мандата му бил избран за професор съгласно заповед №
237/19.04.2016г; че считано от 15.11.2018г. със заповед на ВРИД
Ректора № ЛС-413/14.11.2018г. било прекратено трудовото му
правоотношение за длъжност „Професор“ на основание чл. 330,
ал.2, т.2 КТ, чл. 58, ал.1, т. 4 ЗВО и чл.35, ал.3 вр. ал.1, т.1 ЗРАСРБ,
както и че уволнението му е било обявено за незаконосъобразно,
съгласно Решенията на ВРС, ВОС и ВКС.
Спорни са фактите: фактическото му отстраняване от работа; за
причинно-следствената връзка между действията на ТУ-Варна по повод
отстраняването му от работа и настъпилите вреди.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК УКАЗВА на страните,
че в тежест на ищеца е да установи, че е бил неправомерно отстранен от
работа, както и конкретните действия на ответника, с които е сторено
това.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е
да установи факта, че тези действия не са били предприемани и че от
6
тях не са настъпили вреди за ищеца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ищеца Р. Н. В. ,
че не сочи доказателства за фактическото му отстраняване от работа и
обстоятелствата, при които е станало това.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ответника
Технически Университет – Варна, че не сочи доказателства относно
обстоятелството, че не са били предприемани действия по фактическото
отстраняване на ищеца от работа.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 146, ал. 3 от
ГПК на страните по делото в хода на насроченото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответни процесуални действия,
съобразно изразеното от всяка от тях становище.
ДОПУСКА при условията на водене двама свидетели за
въззиваемата страна, в лицето Технически университет – Варна, които
ще свидетелстват за фактическите обстоятелства по отстраняването на
въззивника от Университета.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК
страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на
всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща
7
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8