О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.12.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 3504/2021г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е жалба от длъжника Ц.Т.П., чрез пълномощника
адв.Н.Г.-САК, срещу отказ на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20208440401044
за възстановяване на несеквестируема сума от 793.63лв.
Жалбоподателката сочи, че работи по трудов договор в
„Софийска вода“ АД и получава месечното си възнаграждение по сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД. Въз основа наложения запор работодателят й всеки месец прави удръжки
от секвестируемата част от възнаграждението, които превежда по сметка на ЧСИ, а
останалата несеквестируема част превежда по сметката й в посочената банка. На
16.09.2020г. ЧСИ изпратил съобщение до банката, че постъпленията по нея от
трудовото възнаграждение са несеквестируеми и не подлежат на принудително
събиране, но ден преди получаването му от нея са били преведени по сметка на
ЧСИ 793.63лв. Жалбоподателката поискала от ЧСИ възстановяване на сумата, с
постановен от съдебния изпълнител отказ с довода, че вече е преведена на
взискателя. Счита този отказ за незаконосъобразен и моли да се отмени.
Взискателят „О.Ф.Б.“ ЕАД изразява становище за
недопустимост на жалбата и нейната неоснователност.
В мотивите ЧСИ сочи, че жалбата е недопустима като
подадена след изтичане на законоустановения срок, както и по същество за неоснователна.
Съдът, след
преценка данните по делото, намира следното:
Жалбоподателката
Ц.Т.П. е длъжник по изп.д.№ 20208440401044
по описа на ЧСИ С.Я., образувано по молба на кредитора и взискател „О.Ф.Б.“ ЕАД
за събиране на парични суми въз основа изпълнителен лист от 20.12.2012г.,
издаден по гр.д.№ 58546/2012г. на СРС, 58 състав.
Длъжницата
работи по трудов договор в „Софийска вода“ АД с наложен от съдебния изпълнител запор
върху трудовото й възнаграждение, съобщен на работодателя с връчване на запорно
съобщение от 22.07.2020г. Има и разкрити банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и
„Централна кооперативна банка“ АД, върху които също е бил наложен запор с
връчване на запорни съобщения от 17.07.2020г. По сметката в „Банка ДСК“ ЕАД
получава трудовото си възнаграждение, за което съдебният изпълнител бил
уведомен от банката с писмо от 27.08.2020г. Не е спорно, че след налагане на
запора работодателят превеждал по тази сметка частта от възнаграждението, която
е несеквестируема по чл.446 ГПК, а секвестриуемата част удържал и превеждал по
сметка на ЧСИ в погашение за задълженията.
За наложените запори длъжницата била уведомена с
получаване на 28.08.2020г. съобщението за образуване на изпълнителното
производство по чл.428, ал.1 ГПК. В подадена молба от 03.09.2020г. посочила, че
от трудовото й възнаграждение са били направени две плащания по
264.91лв.-веднъж от удържана от работодателя и втори път преведена от „Банка
ДСК“ ЕАД, като по този начин е събрана несеквестируема част. Поради това поискала
запора върху банковата сметка, по която получава възнаграждението да бъде
вдигнат и възстановена събраната от нея сума от 264.91лв. С постановление от
16.09.2020г. ЧСИ разпоредил възстановяване на сумата.
Запорът върху банковата сметка не е
вдигнат, но ЧСИ изпратил съобщение до банката на 08.09.2020г., че постъпленията
по нея от трудово възнаграждение следва да останат на разположение на
длъжницата. Съобщението е получено на 16.09.2020г., като не се спори, че преди
това „Банка ДСК“ ЕАД превела по сметка на съдебния изпълнител 793.63лв. На 24.11.2020г. Ц.П. подала молба с
искане и тази сума да й бъде възстановена с постановен от съдебния изпълнител
отказ по причина, че вече е предадена на взискателя. На 23.12.2020г. е подадена
жалбата.
При така установеното от фактическа
страна съдът обоснова от правна страна следното:
В чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани
изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от
длъжника. Отказът да се възстанови събрана сума от несеквестируемо имущество на
длъжника не е всред тези действия. Според чл.435, ал.2, т.2 ГПК на обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо.
Съгласно т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на парични вземания е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът, поради което запорът върху тях е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение
за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част.
Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като
изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава
несеквестируемостта. Срокът за
обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето
задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор
върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане-от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати
на длъжника. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да
иска от съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата
част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да
обжалва разпределението на основание несеквестируемостта. Пропускането на срока
осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие
(отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му -невъзможно).
Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на
решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител,
обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на
изпълнение върху несеквестируемо вземане.
В разглеждания случай на длъжницата е било
съобщено за наложените запори на 28.08.2020г. , като още на 03.09.2020г. е
отправила изявление до съдебния изпълнител, че постъпленията по банковата й
сметка са от трудово възнаграждение, което е несеквестируемо. От този момент е
разполагала с правото на жалба по чл.435, ал.2, т.2 ГПК против насочване
изпълнението върху несеквестируемата част, което не е упражнила по причина
удовлетворяване молбата й от ЧСИ за възстановяване на постъпилата към този
момент сума. След това през м.09.2020г. е имало нови преводи от сметката й в
размер на 793.63лв., също несеквестируеми, за които следва да се приеме, че е
узнала към 24.11.2020г., когато е подала молба за тяхното възстановяване и от
тази дата е започнал да тече срока по чл.436, ал.1 ГПК за обжалване. Жалбата е
подадена на 23.12.2020г., т.е. след неговото изтичане, поради което е
недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За събраната сума длъжникът
разполага с възможността да ангажира отговорността на ЧСИ по чл.74 ЗЧСИ за
причинените вреди, както е посочено в тълкувателното решение.
Независимо от изхода от делото, с оглед
предмета на обжалване, в полза на ответника по жалбата не се дължат разноски.
Водим от горното Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Ц.Т.П.,
длъжник по изп.д.№ 20208440401044 по
описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, против отказ на съдебния изпълнител
за възстановяване на събрана несеквестируема сума от 793.63лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.