Р Е Ш Е Н И Е
№1040/18.12.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември,
две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по адм. дело № 765 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на ЕТ „С.С.“***, чрез адв.Т.Т.
против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001319002596-091-001 от 12.12.2019г. ,
издаден от В.И. И. и Н. И. П., поправен с РА №
П-16001320004967-003-001/16.01.2020 г. в
частта, в която е потвърден с Решение №
119/ 11.03.20120 г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е неправилен, необоснован и
незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в
жалбата. Представени са и писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т., който по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени ревизионния
акт в оспорената му част. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.
Постъпила е писмена защита от юриск. Григорова, която по изложени съображения
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да потвърди като правилен и
законосъобразен ревизионния акт, потвърден с решение №
119/ 11.03.20120 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, в
обжалваната му част. Представя относимата административна преписка. Претендира
заплащането на направените разноски за вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Началото на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001319002596-020-001/22.04.2019 г., изменена със заповед №
Р-16001319002596-020-002/30.07.2019 г. и заповед № Р- 16001319002596-020-003/30.08.2019
г.
С уведомление
по чл. 124 ал.1 т ДОПК от 09.08.2019 г., ревизираното лице е уведомено, че ревизията
се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е
установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 от същия. В РД е записано, че извършвана дейност от РЛ през
ревизирания период е търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Ревизираното лице има
регистрирани ФУ в магазин за алкохол в гр. Пазарджик, ул. „***“ № * и автомат за
самообслужване в гр. Пазарджик, ул. „***“ № *. Към разглежданото ревизионно производство с протокол
№ 1578054/14.05.2019 г . са присъединени документи от извършена ПУФО на С.Г.С.
с ЕТ „С.С.“ за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2015 г., приключила с протокол №
П-16001316193166-073- 001/07Л 1.2016 г. В хода на ревизията са извършени
насрещни проверки на А. Л. Х.с ЕТ „А. Х. “, „ВЕЗНИ -
МИТЕВИ“ ООД, „КРЕЗ“ ЕООД, „ВИНАРСКА ИЗБА ПЪЛДИН“ АД, „НОВА ТРЕЙД‘4 ЕООД,
„ФИЛТОН“ ЕООД, „ХАЙКОВ“ ЕООД, „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ИМПИРИЪЛ ТАБАКО ДИСТРИБУЦИЯ“
ЕООД, „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛОВДИВ“ ООД /предишно наименование “СИТИ ТАБАКО“ ООД/,
„ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, във връзка с неотразени в
счетоводството на ЗЛ фактури за покупка на стоки от същите, като са изискани
документи и писмени обяснения, в т.ч. копия от фактури, ведно с
приемо-предавателни протоколи, подписани от получателя по доставките за
ревизирания период. Въз основа на получените отговори от тези доставчици, както
и от представените от ревизираното лице документи, са установени неосчетоводени
фактури за покупка на стоки /цигари, вина и консумативи за вендинг автомат -
кафе, мляко, чаши и други/, разплатени в брой, подробно описани в изготвените в
РД таблици и с обща стойност 28 017,77 лв. за периода м.01.2013 г. - м.03.2019
г. Съгласно дадените писмени, обяснения от тези доставчици стоките са доставяни
директно с транспортни средства на доставчика в обекта на ревизираното лице /с
малки изключения, при които стоките са получавани в обект на доставчика/;
фактическото предаване на стоките по описаните в констативната част на РД
фактури е станало на датата на извършване на съответната продажба; фактурите са
отразени в счетоводството на доставчика по сметка 702 - Приходи от продажби и
са включени в дневника за продажби и справките- декларации за съответните
периоди; ДДС е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС; плащането по фактурите е
в брой. Направен е извод, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват по
несъмнен, начин, че процесните стоки са реално продадени на едноличния търговец.
Прието е, че при установения механизъм
на доставките, при наличие на обстоятелството, че въпросните
фактури са включени в дневниците за продажби, справките - Декларации и
счетоводните регистри на доставчика, при положение, че ревизираното лице не
представя никакви счетоводни документи, то стоките по фактурите са били реализирани на вътрешния пазар,
полученият доход от
тях е укрит, а дължимите
данъци - неотчетени като задължение към бюджета. При определяне на неотчетените
приходи от продажбата на стоките по неосчетоводените фактури е съобразено, че
продажбата на тютюневи изделия към крайните клиенти е по фиксирани цени и
средната търговска надценка, с която ЕТ е работил при покупко-продажбата им е в
размер на 6 %. За останалите неосчетоводени стоки /кафе,
мляко, чаши, бъркалки, торбички, студен чай, изворна вода и други/, надценката
е определена въз основа на счетоводната информация от регистрите на едноличния
търговец за съответната година - 2 % за 2013 г., 6,16 % за 2014 г. За дата на възникване на
данъчното събитие при реализацията на неосчетоводените стоки, при ревизията била приета дата 31.12. за всяка от ревизираните
години, тъй като към тази дата стоките по процесиите фактури не се установяват
като налични, не се установяват осчетоводени излишъци от стоки. В констативната
част на РД органите по приходите са посочили, че ревизираното лице е
представило по електронен път подробна справка с неосчетоводените от него
фактури, съвпадаща с установеното при ревизията. Допълнително лицето е
приложило обяснение, с което признава, че покупните фактури не са отразени в
Счетоводството на фирмата при тяхното придобиване, като посочва, че към
31.12.2015 г. и 31.12.2017 г. са взети счетоводни операции по дебита на сметка
501 срещу кредитиране на сметка 411 на стойност 20 0000,00 Лв. и 16 000,00 лв.
с които са отразени приходите на фирмата във връзка с продажбите на стоки,
придобити от невключените в дневниците по ЗДДС фактури за покупки. Ревизираното лице също посочило, че всички продажби на неосчетоводените
покупки на стоки са отразени като приходи по счетоводна сметка 703 - Приходи от
продажби на стоки. Ревизиращият екип е счел, че твърдението на лицето не се
доказва, предвид това, че не е представена подробна справка за кои стоки се
отнасят така осчетоводените приходи, както и обстоятелството, че общата
стойност на неосчетоводени фактури, възлизаща на 28 017,77 лв., се отнася за
периодите от м.01.2013 г. до м.03.2019 г. включително и няма как с посочените
счетоводни операции РЛ да е осчетоводило приходи от продажби на стоки, които в
действителност са закупени на пр-късен етап. Освен гореизложеното, органите по приходите
установили, че в отчетните регистри по ЗДДС
и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. е отразен оборот от продажби чрез ФУ за м.03.2014 г. в размер на
6 727,33 лв., вместо за м.03.2015 г. в размер на 9 023,98 лв. или по-малко с 2
296,65 лв. Също така за м.08.2014 г. в отчетните регистри по ЗДДС и подадената
ГДД не е отразен отчет от ФУ от дата 30.08.2014 г. за обща сума в размер на
660,46 лв. Във връзка с горните констатации и установените данни за укрити
приходи/доходи на задълженото лице са връчени уведомления по реда на чл. 17, ал. I, т. 2 и по чл. 124, ал. I от ДОПК
и на това основание ревизията определила данъчна основа
след анализ на относимите обстоятелства, посочени в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК,
обсъдени са събраните доказателства от доставчиците и представените документи
от РЛ, съставени са таблици, онагледяващи направените констатации и е
установено следното:
|
• Вид задължение |
Период |
Главница /лева/ |
Лихви /лева/ |
|
Ддс |
01.12.2013 г.- 31.12.2018
г. |
12 195,64 |
3 562,27 |
|
Годишен и авансов данък ■по ЗДДФЛ на ЕТ |
2013 г. |
9,61 |
5,48 •r <>-s- . |
|
Тодишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2015 г. |
1 160,86 |
425,06 |
|
Вноски за ДОО |
2015 г. |
1 191,33 |
436,21 |
|
Вноски за ДОО |
2017 г. |
684,60 |
‘168,98 |
|
.■Вноски за 30 |
2015 г. |
535,43 |
196,05 |
|
Вноски за 30 |
2017 г. |
381,40 |
71,50 |
|
Общо: |
|
16 158,87 |
4 865,55 |
В тази връзка бил издаден Ревизионен
акт / РА/ № Р-16001319002596-091-001 от 12.12.2019г. , издаден от В. И.И. и Н.
И. П., поправен с РА № П-16001320004967-003-001/16.01.2020 г. При извършено
административно обжалване, РА бил отменен в частта, в която били установени
вноски за ДОО и ЗО за 2017 г., в общ размер на 1066 лв., както и лихви в общ
размер на 240,48 лв., като в останалата част, РА бил потвърден.
По делото е приета
съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира
за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е
отговорило, че счтетоводно няма отразени
приходи при жалбоподателя при отчетените покупни фактури при процесните
достачици. На 31.12.2015 г. е взета счетоводна операция „Дебит сметка 501 Каса в лева на кредит сметка
411 клиенти със сумата от 20 000 лв.
На 31.12.2017 г. е взета счетоводна операция „Дебит сметка 501 Каса в лева на кредит
сметка 411 клиенти със сумата от 16 000 лв. Така взетите счетоводни записвания
отразяват внесени в касата на дружеството парични средства отт клиенти, а не
приходи във връзка с извършени подажби. Няма допълнително взети счетоодни
записвания по кредите на сметка 453,2, начислен ДДС по продажбите, няма и
отразявания по сметка 702 Пиходи от подажби на стоки.
Не се установява начислен ДДС във връзка с неосчетоводените процесни
фактури. Няма припокриване на сумите и идентичнст на внесен ДДС по процесните
фактури, които да съвпадат с тези по РА.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и
обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му.
Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че
обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените
му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК,
включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът
на обжалваните задължения. На основание чл. 133 ал.3 от ДОПК, с оглед
констатирана очевидна фактическа грешка в табличната част на РА Р-16001319002596-091-001
от 12.12.2019г. е издаден РА за поправка
на ревизионен акт № П-16001320004967-003-001/16.01.2020 г., като жалбата е
подадена срещу РА и РА за поправка на ревизионен акт едновременно. По
административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал.
2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че
мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените
по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от
наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Приложеният от органа по приходите подход за определяне на основата за
облагане с данък за ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид
установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните
доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл.
122 - 124
от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните
норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния
размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените
обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият
орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на
данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли
дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно
бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е
приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от
органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в
мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл.
122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от
ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно
най-достоверния начин.
Съгласно чл.
124, ал. 2 от ДОПК, в производството по
обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.
122 от същия кодекс фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните
доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид събраните в
хода на ревизията доказателства.
Освен това, в настоящото
производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват друг
правен извод, различен от този на органа по приходите. По Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ ревизиращият екип приема, че закупените стоки по фактури, отразени в счетоводните
регистри на доставчиците и доставени на жалбоподателя са продадени, като постъпленията от тяхната реализация не са
отчетени в счетоводните регистри на задълженото лице. Описаните обстоятелства,
предполагат наличието на хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК "налице са
данни за укрити приходи или доходи" от фактури, издадени от доставчици, и
включени в счетоводните им регистри и Дневниците за продажби по ЗДДС, които не
са осчетоводени като получени от ревизираното лице, съответно не са отчетени
приходи от тях.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че не са налице основания за
извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като към 31.12.2015 и към 31.12.2017 г.са взети
счетоводни операции по дебита на сметка 501 срещу кредитиране на сметка 411 на
стойност 16 000 лв. и 20 000 лв., което представлява приблизителния размер на
неосчетоводените фактури за периода от 2014 до 2017, като сумата дори надхвърля
сбора на неосчетоводените фактури. Констатирането от страна на органите по
приходите на неосчетоводени приходи от търговска дейност е достатъчно основание
за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Без съмнение на
ревизираното лице са извършвани доставки на стока /основно алкохол и цигари/, в
кръга на извършваната от него търговска дейност и тези доставки не са
осчетоводени, което е дало основание на приходната администрация да приеме, че
стоката е реализирана на пазара, без да са отчетени приходи от тази реализация,
респективно без да е начислено и внесено ДДС. В тази връзка са многобройните
събрани по административната преписка доказателства при извършените на
доставчиците проверки, а и неосчетоводените фактури за покупка на стоки се
признават от ревизирания субект. Горният извод не се променя от извършените
счетоводни операции, тъй като те отразяват внесени в касата парични средства, а
не приходи от продажби, още по- малко такива от
неотчетените приходни фактури, тъй като внесените пари в касата са на
различна /макар и на по- висока стойнст/ и касаят различен период.
Ето защо, органите по приходите не са нарушили закона, приемайки са налице основанията
на чл. 122 ал.1 т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията.
Относно констатациите по ЗДДС:
Органите по приходите определили данъчна основа за облагане на основание
чл. 122 ал.2 от ДОПК, която била формирана при установените при ревизията
неотчетени приходи от продажби, вследствие на неосчетоводени документи за
покупки на тютюневи изделия, вина, кафе и др. По делото не се спои, че стоките
по тези фактури са получени от жалбопоателя. Правилно е прието, че получените
по фактурите стоки, неотразени в счетводствто на ревизираното лице са реализирани
към 31 декември през съответната година, тъй като стоките не са установени като
налични. Въз основа на представената от лицето счетоводна документация за
съответната година, органите по приходите са определили съответната надценка за
реализираните стоки, като за тютюневите изделия ЕТ е работил по фиксирани цени
и тази надценка е в размер на 6%. Безспорно реализацията на закупените от страна на търговеца стоки
представлява „доставка“ по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема, съгл.
чл. 12 от същия закон, и за лицето възниква задължение за начисляване на ДДС.
След определяне на данъчната основа за ревизирания период, на основание чл. 86 от ЗДДС, органите по приходите са начислили ДДС в размер на 4 937, 55 лв. Освен
това начислили и ДДС в размер 6666,67 лв.
към данъчна основа от 20 000 лв. и 16 000 лв. осчетоводени от лицето
приходи от продажби за данъчни периоди м.12.2015 и м.12.2017г. Отделно от това,
през м.08.2014 и м.03.2015 г. е бил начислен допълнително ДДС във връзка с
отразен оборот от продажби чрез ФУ в отчетните регистри по ЗДДС в по- малък
размер, съответно с 660,46 лв. за м.08.2014 и с 2296,65 лв. за м.03.2015 г.
Допълнително начисленият косвен данък е в размер на 591,42 лв.
Жалбоподателят оспорва решението на ревизиращите към така определената
данъчна основа, за данъчни периоди м.12.2015 и м.12.2017 г. да бъдат включени и
осчетоводени от ревизираното
лице приходи от продажби в размер на 20 000 лв. и 16 000 лв. Излагат се
твърдения, че това са приходите от неосчетоводените фактури, за които е
начислен ДДС в размер на 4 937,55 лв. и като са начислили ДДС и върху тези
суми, органите по приходите са осъществили двойно данъчно облагане.
Доводът за осъществено двойно данъчно облагане, настоящият състав приема за
неоснователен. Следва да се отбележи, че предвид реда по който се провежда
ревизията, а именно чл. 122 от ДОПК, съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК са подкрепени с
достатъчно доказателства. Както се посочи по- горе, съдът приема, че
основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК са подкрепени
с достатъчно доказателства /неосчетоводени фактури за
покупки/. При това положение, констатациите на органите по приходите, че сумите
от 20 000 лв. за декември 2015 г. и 16 000 лв. за декември 2017 г.,
представляват приходи от неосчетоводени продажби се считат за верни до момента
в който ревизираното лице при условията
на пълно и насрещно доказване ги
опровергае. Такива доказателства обаче не бяха ангажирани от жалбоподателя.
Напротив от заключението на изготвената по делото ССчЕ се установява, че
счетоводно въпросните суми отразяват внесени от клиенти суми на каса, а не
приходи от извършени продажби. Противно на твърденията в жалбата, този приход
не е отчетен, не е начислен ДДС по продажбите и няма отразявания по сметка „Приходи от продажби“. Не може да се приеме, че процесните суми представляват
прихода от неосчетоводените покупни фактури, тъй като последната осчетоводена
сума от 16 000 лв. е през периода на м. декември 2017, а част от
неосчетоводените покупки са през 2018 г.- т.е няма как да бъдат продадени
стоки, които още не са закупени. От друга страна, не става ясно и по какъв
начин, счетоводителят е разбрал каква е стойността /макар и приблизителна/ на
неосчетоводените доставки, след като не е разполагал с фактурите, както и по
какви причини приходът от продажбите не е бил осчетоводен като такъв.
Относно констатациите по ЗДДФЛ
С оглед констатациите по ЗДДС е формиран облагаемия доход от дейността като
едноличен търговец, като данъчния финансов резултат за 2014-2017 г. по ЗДДФЛ е
определен като разлика между установените от ревизията общо приходи
/включително от неосчетодените покупни фактури при доставчиците и
осчетоводените от РЛ като внесени на
каса от клиенти суми от 20 000 лв. и 16 000 лв./ и установените разходи.
Отчетено е също и че в отчетните регистри по ЗДДС и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2015 г. е отразен оборот от продажби чрез ФУ за м. 03.2014 в размер на 6 727,
33 лв., вместо в размер на 9023, 98 лв., както и че за м.08.2014 г. не е
отразен отчет от ФУ от 30.08.2014 г. за обща сума в размер на 660,46 лв. Възраженията
на жалбоподателя досежно увеличения финансов резултат по ЗДДФЛ релевират същите
доводи за двойно данъчно облагане на неосчетодените
приходи по реализираните доставки на фактурираните от доставчиците покупки и
осчетоводените приходи в размер на 20 000 лв. и 16 000 лв. за данъчни периоди м.12.2015
г.и м.12.2017 г., които бяха обсъдени по- горе и е безпредметно да бъдат
анализирани отново.
Относно констатациите по КСО и ЗЗО:
След като са определили дохода от търговска дейност по реда на чл. 122 от ДОПК и доколото възложената ревизия е била и за установяване на задължения на
ЕТ за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, за периода
01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. на основание чл. 124а от ДОПК, ревизиращият екип
е установил задължения за осигурителни
вноски. Определен доход на ЕТ за 2013 в размер на 1477, 69 лв; за 2014 г.-
2164,66 лв.; за 2015 г.- 11 732,84 лв.; за 2016 г.- 2 358,38 лв.; за 2017 г.
978, 06 лв. Съгласно чл.6 ал.2 от КСО, доходът върху който се дължат осигурителни
вноски включва всички възнаграждения и доходи от трудова дейност, като по
силата на ал.9 от същата разпоредба, окончателната осигурителна вноска за ДОО се дължи върху годишния осигурителен
доход, определен като разлика между реалния доход и сбора от доходите, върху
които са внасяни авансово осигурителни вноски. Окончателният осигурителен доход
не може да бъде по- малък от минималния и да надхвърля максималния осигурителен
доход. За самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 40 ал.1 т.2 от ЗЗО, авансовата
вноска за здравно осигуряване не може да бъде по- малка от минималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО и
окончателно върху доходите от дейността, съгласно справката към данъчната
декларация по чл. 6 ал.9 от КСО. Върху установения с ревизията нов размер на
осигурителния доход на задълженото лице, определен на базата на облагаемия
доход на ЕТ, на основание чл.124а от ДОПК вр. с чл. 6 ал.9 отКСО и чл. 40 ал.1
т.2 от ЗЗО приходната администрация е определила задължения за осигурителни
вноски по ДОО и ЗЗО за довнасяне за 2014 г. С решението на директора на ОДОП,
РА е отменен в частта относно определените вноски за ДОО и ЗЗО за 2017 г.
Относно начина и реда за определянето на задълженията за допълнителни осигурителни
вноски не са изложени самостоятелни възражения в жалбата и съда споделя
изложените от ревизиращите органи съображения.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при
спазване на процесуалните и материално правни норми по издаването му, поради
което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната
страна, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по
делото разноски 1121, 54 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислени на
основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение
последно от ДОПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „С.С.“***, ЕИК ********* чрез адв.Т.Т.
против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001319002596-091-001 от 12.12.2019г. и РА №
П-16001320004967-003-001/16.01.2020 г. за поправка на ревизионен акт, издадени
от В.И. И. и Н. И. П. в частта, в която са
потвърдени с Решение № 119/ 11.03.20120
г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „С.С.“***,
ЕИК ********* да заплати на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, направените по
делото разноски в размер на 1121, 54 лв. /хиляда сто двадесет и един лв. и 54
ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/
Решение
№ 7573 от 23.06.2021г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 3029/2021г. -
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1040 от 18.12.2020г. на Административен съд Пазарджик,
осми състав, постановено по адм.д. № 765/20г.
ОСЪЖДА ЕТ „Стоян Савов “, ЕИК **** , със седалище
и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. " ***"
№ *, ет.*, ап.*
представляван от С. Г. С.
, да заплати на Национална агенция по приходите – София
разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 104,68 /хиляда
сто и четири лева и шестдесет и осем стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.