№ 51886
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110168644 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на В. С. Я. срещу Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, която отговаря на изискванията за
редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели при режим на довеждане за доказване на посочените в исковата молба
обстоятелства е основателно, и следва да бъде уважено.
Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.02.2025г. от 15,00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложените документи.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в отговора на
исковата молба при депозит в размер от 600 лева, вносим от ответника, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза Л. И. Г.,
тел. 0888 5****.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно
заседание след представяне на документи за внесения депозит.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
1
трима свидетели при режим на довеждане за доказване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗС от В. С. Я. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.4087.5326 по КККР на гр.София, общ.Столична, обл.София
(столица), одобрени със Заповед № РД-18-35/ 09.06.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота със Заповед № 18-1373-28.02.2017г. на
Началника на СГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, Район Младост, с площ от 1024
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: 68134.4087.600; 68134.4087.603,
номер по предходен план: 600, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
68134.4084.1280; 68134.4087.604; 68134.4087.5324; 68134.4087.5327; 68134.4087.1237;
68134.4084.119; 68134.4087.1236; 68134.4087.599; 68134.4087.1235; 68134.4087.1234;
68134.4084.164; 68134.4084.333.
Ищецът твърди, че от 2010г. до момента е упражнявал фактическа власт върху
описания по-горе имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Сочи, че е
полагал грижи за имота, поддържал го и го облагородявал. Излага, че през 2023г. е решил
да се снабди с документ за собственост, като на 22.03.2023г., подал молба-декларация до
кмета на СО- район Младост, за поставяне на съответните заверки за извършване на
обстоятелствена проверка относно имота. На 30.03.2023г. молбата-декларация била заверена
и му било издадено Удостоверение от Кмета на СО-Район Младост, видно от което за
поземления имот няма съставен акт за общинска собственост след 01.06.1996г. и акт за
държавна собственост до 01.06.1996г. На 27.04.2023г. подал молба-декларация до
Областната администрация на Област София-град за поставяне на съответните заверки за
извършване на обстоятелствена проверка относно имота. Твърди, че му е връчено
Удостоверение изх.№ ОА23-19190/ 30.10.2023г., с което областният управител на област
София-град го уведомил, че за имота е съставен Акт за държавна собственост №
11991/09.10.2023г. Оспорва собственическите права, които Държавата черпи от Акта за
частна държавна собственост № 11991 / 09.10.2023г., съставен на основание чл. 3, т.5 и
чл.68, ал.1 от ЗДС, във връзка с чл.103, ал.1 и чл.104, ал.1, т.8 от ППЗДС. Оспорва изрично и
самия Акт за частна държавна собственост. Сочи, че в съдържанието на оспорения Акт за
частна държавна собственост не е посочено конкретно уредено в закона фактическо и
правно основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от
Държавата. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № 85897/14.03.2024г. и в изпълнение указанията на съда,
ищецът е посочил, че упражняването на фактическа власт върху имота е започнало през
2010г. чрез завладяване. Изложено е, че фактическата власт е установена при липса на
правно основание, както и че имотът не му е предаван от някого. Твърди се още, че имотът е
бил занемарен, пълен с бурени и храсталаци. Ищецът оградил имота, почистил го и започнал
да го стопанисва като паркинг.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че имотът е държавна
собственост, както и че за същия е съставен Акт за частна държавна собственост №
11991/09.10.2023г. Сочи, че имотът е придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция от 1951г.),
съгласно който държавни стават имотите, които Държавата придобива съгласно законите, а
така също и имотите, които нямат друг собственик. Аргументира, че първата сочена
хипотеза има предвид осъществяването на юридически факт, чиято правна последица,
според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на
собственост от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на Държавата.
2
По втората хипотеза следвало да се има предвид, че основните данни за недвижимите имоти,
включително и тези за правото на собственост, се съдържат в различните карти, планове,
регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ
(отм.), Закона за териториалното и селищно устройство (отм.), съответно Закона за
кадастъра и имотния регистър, ЗС, ЗСПЗЗ. Сочи, че според съдебната практика, ако по
време на отреждането със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен /план за
обществени мероприятия/, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик,
той се води като безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 ЗС (първоначална редакция)
имотът преминавал в патримониума на Държавата. Твърди, че в случая по предходните
планове нямало означено отреждане на имота за частни лица, следователно имотът бил
безстопанствен, поради което и придобит ex lege от Държавата. Аргументира, че доколкото
Държавата придобива имота по силата на закона, без значение е дали е издаден или не акт за
държавна собственост към момента на неговото придобиване. Твърди, че процесният имот е
идентичен с ПИ с пл. № 600 от к. л. 709 от архивен кадастрален план, емисия от 1975
година. В разписния лист от 1986 г. към този план за имот пл. № 600 не бил вписан
собственик. Освен това сочи, че част от имота попада в улична регулация. Твърди, че
процесният недвижим имот винаги е бил държавен. Сочи, че съгласно чл. 77, ал. 6, т. 2 от
Наредбата за държавните имоти от 1975 г. (отм.) „Не се актуват: държавните
селскостопански недвижими имоти (ниви, ливади, пасища, овощни и зеленчукови градини,
лозя и др.), които се намират извън регулационните планове на населените места и извън
вилните зони“. Излага, че съгласно чл. 7, ал. 4 от Инструкция за приложение на правилника
за държавните имоти, обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 1953г. (отм.) – „Не се актуват
непокритите държавни имоти (ниви, градини, лозя и пр.), които се намират извън чертите
на населените места, както и горските площи и сградите в тях“, а съгласно чл. 24, ал. 1 от
ЗСПЗЗ „Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този
закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване“. Сочи, че
имотът не е подлежал и на възстановяване. Подробно аргументира, че доколкото имотът е
държавна собственост, то същият не може да бъде придобит по давност. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правопораждащите правото му на
собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба
оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност в негова полза –
упражняването на фактическа власт върху имота през определен в закона период от време /5
г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/ постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно с намерение да го свои, като установи началния и крайния
момент, както и да докаже, че имотът е имал стопанин.
В доказателствена тежест на ответника е да опровергае изложените от ищеца
твърдения, респ. да установи своите възражения за придобиване на имота, както и да
докаже, че имотът е бил безстопанствен.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че за поземлен имот с идентификатор 68134.4087.5326 е съставен Акт за
частна държавна собственост № 11991/09.10.2023г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
3
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4