Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 24.01. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 293/2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано
е по жалба от „АГРОКОМ ИНВЕСТ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Васил Левски № 174, етаж 5, офис
7, ЕИК *********, представлявано от М.Г.
против Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет за отчуждаване
на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за
изграждането на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния
проект на НКСИП – 139+340 по техническия проект от 2018 г. /края на пътен възел
при пресичане с път II-35/ до км. 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572
по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III-301/, на
територията на община Плевен, област Плевен, и община Ловеч, област Ловеч.
Решението се обжалва В ЧАСТТА относно
определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на
търговското дружество, както следва: 1. ПИ с идентификатор
80039.33.2, представляващ нива, с
площ за отчуждаване от 4.499 дка и цена на обезщетението в размер на 3372 лв.,
находящ се в землище село Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч; 2. ПИ с идентификатор
00299.10.27, представляващ
нива, с площ за отчуждаване от 0,399 дка и цена на обезщетението в
размер на 328 лв., находящ се в землище село Александрово, община Ловеч, област
Ловеч; 3. ПИ с идентификатор
00299.10.43, представляващ нива, с площ за отчуждаване от
0.682 дка и цена на обезщетението в размер на 561 лв., находящ се в землище
село Александрово, община Ловеч, област Ловеч; 4. ПИ с идентификатор 00299.17.9,
представляващ нива, с площ за отчуждаване от 2.016 дка и цена на обезщетението
в размер на 1657 лв., находящ се в землище село Александрово, община Ловеч,
област Ловеч; 5. ПИ с идентификатор 00299.38.10,
представляващ нива, с площ за отчуждаване от 5.462 дка и цена на обезщетението
в размер на 4489 лв., находящ се в землище село Александрово, община Ловеч,
област Ловеч; 6. ПИ с идентификатор
00299.88.10 представляващ нива, с
площ за отчуждаване от 13.856 дка и цена на обезщетението в размер на 11388
лв., находящ се в землище село Александрово, община Ловеч, област Ловеч.
По
изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт в посочените части се
иска изменението му в частта относно определената пазарна стойност на частта от
отчуждените имоти, собственост на търговското дружество. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото.
Жалбоподателят
– редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е
допълнителна молба, с която поддържа жалбата и излага съображения по същество
на правния спор. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище
чрез пълномощник, с което поддържа изцяло изразените становища по делото, с
които оспорва изцяло жалбата. Освен това оспорва представеното от вещото лице
заключение по допуснатата допълнителна експертиза. Претендира присъждане на разноски за юрискосултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ) – редовно призован
– не изпраща представител в съдебно заседание. Представил е писмена молба чрез пълномощник, с която оспорва
заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено изцяло решението на Министерски съвет
в обжалваната му част.
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.
Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал.2 от ЗДС от
надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен
интерес от обжалване в качеството на собственик на процесните имоти, част от
които се отчуждават с оспореното решение. Разгледана по същество е частично основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на
финансите.
Обжалваното
решение е издадено от Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите,
което означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а,
ал.1 от ЗДС.
То
е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него са отчуждена част от
недвижими имоти, които са собственост на жалбоподателя. Имотите са предназначени
за изграждане на национален обект – автомагистрала „Хемус“, която е обявена за
национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на
Република България.
Оспореното
решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл 34б от ЗДС
и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждават частите от
двата имота, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото
обезщетение и собственика на имота.
В
производството по издаване на обжалвания акт са спазени
административно-производствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.
34, чл. 34 а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено
мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.
Към него са приложени необходимите документи,
посочени в чл. 34, ал.2 от ЗДС. Тези двама министри са направили
предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са
приложили съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС,
а предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а ал. 4 от ЗДС
приложения.
Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влезли в сила ПУП - парцеларни
планове, които предвиждат изграждането на национален обект: АМ
"Хемус", участък от км. 159+013,78 до км. 162+076, в
землищата на с. Александрово, община Ловеч, обл.Ловеч и участъци от км. 137-800
(от идейния проект на НКСИП) =139+340 (по технически проект от 2018 г.) до км.
159+013,78 и от км. 167+076 до км. 166+144 ( от идейния проект на НКСИП) =
167+572 (по технически проект от 2020 г.),в землищата на с.Бохот, обл.Плевен,
с.Дренов, с.Владиня, с.Слатина, с.Александрово и с.Чавдарци обл.Ловеч, които са
одобрени с влезли в сила Заповед №РД-02-15-12/02.02.2021 год. на Министъра на
РРБ /лист 154 и сл./ и Заповед № РД-02-15-89/30.09.2020 г. на Министъра на РРБ
/лист 149 и сл./.
В табличен вид са представени
имотите и частите от имоти за отчуждаване, включително и в землището на с.
Чавдарци и с. Александрово с техните характеристики, вид, местонахождение,
размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка , възлагателно писмо.,
както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно
парично обезщетение извършена в административното производство, конкретно за
процесните имоти оценката е на лист 126 от делото.
Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично
обезщетение за землището на с. Чавдарци и с. Александрово, в което се засягат
земеделски територии , в това число и относно
поземлените имоти на жалбоподателя е определено при осигурено удостоверение от
Службата по вписванията гр. Ловеч придружено с копия на всички вписани сделки с
имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск с пълната информация,
предоставена от Служба по вписванията гр. Ловеч, отговарящи на изискванията на
чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа
на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище,
по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са
взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от
05.11.2019 г до 05.11.2020 г.
Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически
или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Във връзка с оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал
съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното
парично обезщетение, определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от
ДР на ЗДС. Допуснато е изготвянето на допълнително заключение от вещото лице,
при което оценката е определена само въз основа на сделки със земеделски земи,
ниви от ІІІ категория в землището на с.Владиня.
Съгласно заключението на вещото лице по експертизата, при определяне на
равностойното парично обезщетение за процесните имоти са взети предвид
изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки с изключение на тези с предмет идеални
части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените
пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по
вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на
ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и също
землище в земеделските територии и горските територии, за период от
05.11.2019г. до 05.11.2020 год.
За землището на с. Чавдарци в
Агенция по вписванията са налични 5 броя нотариални акта за сделки с 11
поземлени имота, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС и
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По делото е
представено пълно копие от предоставените от Службата по вписванията – Ловеч данни.
За землището на с. Александрово
в Агенцията по вписванията са налични 5 броя нотариални акта за сделки с 8
поземлени имота, отговарящи на
изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне
на цени на земеделските земи. По делото е представено пълно копие от
предоставените от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – Ловеч данни.
Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от
вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани
изчерпателно в табличен вид на стр. 2 и 3 от заключението.
Вещото лице е стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в
землището на с.Чавдарци, определена въз основа на всички сделки със земеделски
земи, извършени през периода от 12 месеца е 749,40 лв./дка, а за имотите в
землището на с. Александрово осреднената цена е 821.89 лв./дка.
Използваните пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични
както в заключението на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице
не е установило относими сделки от посочения период, които не са били включени
в пазарните аналози при определяне на оценката.
От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на
имотите в с. Чавдарци и с. Александрово, определена по правилата на ЗДС съвпада
с оценката, определена с оспореното решение на МС в оспорената част. Видно е,
че заключението на вещото лице е изготвено на основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждените.
Направено е възражение от жалбоподателя срещу заключението на вещото лице
относно оценката на земите в землището на с. Чавдарци с искане да се изготви
допълнително заключение за пазарната оценка на имотите, като се изключат имотите от седма категория.
От всички вписани в Служба по
вписванията Ловеч сделки за процесния период за землището на с. Чавдарци само
една е с нива от седма категория. Останалите сделки са с ниви от трета
категория.
В закона не е дадена легална дефиниция на понятието „имоти с подобни
характеристики”. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. на ВАС по
т. д. № 6/2014 г., сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито
начин на трайно ползване и предназначение са сходни с тези на
отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за идентичност в
категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване
и предназначение.
Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни
от отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да
бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените
на свободния пазар. Това означава, че срещу получената в обезщетение сума
лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност ( ако реши) в същия момент (на отчуждаването),
на същия географски пазар да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите,
които е задоволявал и с отчуждения.
Водещо основание при преценката дали да се включи при определяне на
оценката сделката с имота по посочения нотариален акт, който няма определена
категория, следва да има не категорията му, а
целта на закона.
При принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Т. е. целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти при отсъствие на каквато и да е принуда.
Действително и сделката по нотариален акт №186, т.5, вх. Рег.№
2653/09.06.2020 г. на Служба по вписванията Ловеч материализира пазарни
аналози, относими по смисъла на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС. Съдът счита, че при
определянето на пазарните аналози не следва да се изключват сделките с имоти,
които не са с идентична категория, но са със същото предназначение и начин на
трайно ползване.
Но с оглед факта, че средната пазарната цена на 1 дка земеделска земя по
тази сделка е 374,91 лв., която е много по-ниска от цената на декар по
останалите сделки ползвани за пазарни аналози, съдът намира, че
тази сделка само формално отговаря на изискванията на закона за пазарни цени на
имоти с подобни характеристики и не води до постигане на целите на обезщетението,
а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика. В
подкрепа на изложеното е и Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по
съединени жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл. 1 от
Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за
отчуждените им земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв
размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото
имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС,
поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти –
земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност,
ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Водещо следва да е не формалното приложение на закона, а целта на същия -
определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което
при определяне на справедливата цена за отчуждените имоти относими следва да са
онези сделки, които реално отразяват пазарните цени на съответния имот.
При изповядани сделки в землището на средна стойност над 700 лв./дка по
разбиране на настоящия съдебен състав цена от 374 лв./дка не представлява
реална пазарна цена. С оглед на горното съдът възприема втория вариант на
заключението на вещото лице и изцяло кредитира същото като обективно и
компетентно изготвено, поради което съдът приема, че стойността на
равностойното парично обезщетение за имота на жалбоподателя в с. Чавдарци е в
размер на 843,03 лв./дка.
С обжалваното решение размерът на равностойното парично обезщетение за
отчуждавания имот е определен въз основа на всички сключени сделки, но съдът
счита, че посочената по-горе сделка не следва да бъде вземана предвид, тъй като
целта на закона е определяне на равностойно обезщетение, а е очевидно, че при
тази конкретна сделка цената е значително занижена спрямо останалите сделки,
т.е. при нея не е налице реално отразяване на пазарните цени. Това означава, че
Решението на МС в оспорената част относно имота на жалбоподателя в с. Чавдарци
е незаконосъобразно, тъй като определеното обезщетение за този имот е
неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да
бъде изменено, като за отчуждената част от ПИ с идентификатор
80039.33.2 находящ се в землище село
Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч,
представляващ нива с площ за отчуждаване от 4.499 дка и цена на обезщетението в
размер на 3372 лв. се увеличи размера на определеното обезщетение от 3372.00
лв. на 3793.00 лв.
По отношение на поземлените имоти на жалбоподателя в с. Александрово,
община Ловеч, област Ловеч жалбата е неоснователна. Пазарната стойност на тези
имоти, определена по правилата на ЗДС съвпада с оценката, определена с
оспореното решение на МС в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото
лице е изготвено на основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждените. Съдът кредитира същото защото го намира
за обективно и професионално, а и същото не е оспорено от страните. Това налага
жалбата по отношение на тези имоти да бъде отхвърлена.
При този изход на делото с оглед уважаване на жалбата в едната част по
отношение на частта от ПИ на жалбоподателя в землището на с. Чавдарци и
отхвърляне на жалбата в частта по отношение на ПИ на жалбоподателя в с.
Александрово, следва да се присъдят на страните разноски наполовина от
направените. Направените и претендирани разноски от жалбоподателя са в размер
на общо 1250.00 лв., от които 50 лв. държавна такса за образуване на административно дело, 700.00
лв. депозити за вещо лице по допуснатите съдебни експертизи и 500.00 лв.
адвокатско възнаграждение съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие. Това означава, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 625.00 лв.
Ответникът по делото – Министерски съвет на РБ и заинтересованата
страна Министърът на регионалното
развитие и благоустройството са претендирали присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като делото не е фактическа сложност и правна сложност, а и
юрисконсултите на ответника и на МРРБ не са взели участие в проведените
публични заседания по делото следва да се присъди в полза на ответника
юрисконсулско възнаграждение в минималния предвиден размер от сто лева, но с
оглед частичната основателност на жалбата размера на юрисконсулсктото
възнаграждение следва да бъде намален наполовина и да бъде петдесет лева.
По изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 531 на Министерския съвет от 2021 г. за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на
Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП
- 139+340 по техническия проект от 2018 г. (края на пътен възел при пресичане с
път ІІ-35) до км 166+144 от идейния проект на НКСИП - 167+572 по техническия
проект от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-301), на територията на община
Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, съгласно подробни
устройствени планове – парцеларни планове, одобрени с влезли в сила Заповед №
РД-02-15-89 от 30 септември 2020 г. и Заповед № РД-02-15-12 от 2 февруари 2021
г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти и
части от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с. Бохот,
община Плевен, област Плевен, и с. Дренов, с. Владиня, с. Слатина, с.
Александрово и с. Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч, подробно описани в
приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и
собственици в частта , с която е
определено обезщетение за отчуждаем имот -
ПИ с идентификатор 80039.33.2, в землището на с. Чавдарци, община
Ловеч, област Ловеч, представляващ нива с площ за отчуждаване от 4.499 дка и определено обезщетение в размер на 3372 лв, собственост на „АГРОКОМ
ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски“
№ 174, етаж 5, офис 7, ЕИК *********, представлявано от М.Г., като УВЕЛИЧАВА размера на
определеното парично обезщетение на
3793.00 (три хиляди седемстотин
деветдесет и три) лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на „АГРОКОМ
ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски“
№ 174, етаж 5, офис 7, ЕИК *********, представлявано от М.Г. деловодни разноски в размер на 625
лв. (шестотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА „АГРОКОМ ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 174, етаж 5, офис 7, ЕИК *********,
представлявано от М.Г. да заплати на Министерски съвет на Република България
сумата от 50 (петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АГРОКОМ ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 174, етаж 5, офис 7, ЕИК *********,
представлявано от М.Г. да заплати на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството сумата от 50 (петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: