П Р О Т О
К О Л №121
28.01.2020 г. град ПЛОВДИВ ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХІ наказателен състав
На двадесет и осми януари две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕТОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ВЕСЕЛА
СТРАШНИКОВА
2. ЦВЕТЕЛИНА КУРТЕВА
СЕКРЕТАР:
ИВАНКА ПИРОНКОВА
ПРОКУРОР: МАРИЯ ЛУЛКИНА
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 7398 по описа за 2019 година
На поименното повикване в 14:30 часа се явиха:
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно
призована, се представлява от прокурор Мария Лулкина.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.И.Г. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, се явява лично и заедно с упълномощения си защитник адв. К..
ПОТРАДАЛИЯТ П.И.С. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, се явява лично, заедно с адв. М. Н., с пълномощно по делото.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на
страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание предвид редовното призоваване на страните, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД
НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се
самоличността на подсъдимия:
Н.И.Г. – роден на *** ***, б., б. г., живущ ***, с постоянен
адрес:***, с висше образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК и правото да участва в обсъждане на въпросите в разпоредителното заседание.
ПОДС. Г.:
Разбирам правата си.
Сне се самоличността на пострадалия:
П.И.С. – роден на *** ***, б., б. г., живущ ***, с
висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът разясни на пострадалия правата по чл. 76 и чл.
84 от НПК.
ПОСТР. С.: Разбирам правата си.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите
по чл. 248, ал. 1 НПК преди повече от 7 дни.
АДВ. Н.: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите
по чл. 248, ал. 1 НПК преди повече от 7 дни.
ПОСТР.
С.: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите
по чл. 248, ал. 1 НПК преди повече от 7 дни.
АДВ. К.: Получил съм съобщението за насрочване на
разпоредително заседание и препис от разпореждането на съда преди повече от 7
дни. Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПОДС. Г.:
Получих копие от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредителното заседание, както и копие на разпореждането на
съда и съм уведомен преди повече от 7 дни за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
Съдът указа на страните, че всички възражения за
допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са поставени на
обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени, не
могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и
касационния съд с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК.
ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.
АДВ. Н.: Наясно съм, разбирам последиците
ПОСТР. С.: Наясно съм, разбирам последиците
АДВ. К.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. Г.:
Разбирам. Наясно
съм с последиците.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод срещу състава
на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи.
ПОСТР. С.: Нямам искания за отводи.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. Г.:
Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.
1 НПК.
ПРОКУРОР: Делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Считам,
че няма основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство.
На фаза досъдебно производство не е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правата на някой от страните в
процеса. Към настоящия момент няма основание за разглеждане на делото по реда
на особените правила. По отношение на разглеждане на делото при закрити врати
предлагам да постановите същото да се разглежда при закрити врати предвид
обстоятелството, че на фаза досъдебно производство са използвани СРС,
респективно по делото има изготвени веществени доказателствени средства. Няма
основания за привличането на резервен съдия, резервен съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач, тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация. Взетата мярка за неотклонение е била
отменена. Нямам искания за събиране нови доказателства. Предлагам да насрочите
следващото съдебно заседание с призоваване на всички лица, посочени в
приложението на обвинителния акт за разглеждане на делото по общия ред. По
подадената молба за конституиране на пострадалия като частен обвинител и
граждански ищец, същата е своевременно подадена, притежава всички реквизити и
предлагам да бъде приета за съвместно разглеждане и конституирате пострадалия в
процеса.
АДВ. Н.: Считам, че настоящото дело е подсъдно на настоящия
състав на съда. Няма основания за прекратяване или за спиране на наказателното
производство. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което би довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, на пострадалия или
неговите наследници. Считам, че не са налице основанията за разглеждане на
делото по реда на глава ХХІV, ХV, ХХVІІ, ХХVІІІ и ХХІХ от НПК. По отношение на
това делото да се гледа при закрити врати също считам, че следва да се гледа така.
Поддържам казаното от представителя на държавното обвинение по другите въпроси.
Поддържаме така депозираните молби.
ПОСТР.
С.: Съгласен съм с всичко казано от адвоката ми. Не съм
компетентен, но мисля, че не са налице процесуални нарушения. Поддържам подадените
молби за конституирането ми като частен обвинител и граждански ищец.
АДВ. К.: Делото е подсъдно безспорно на РС-Пловдив. По т.
2, има ли
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, считам, че няма
такова основание.
По т. 3 допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение, да допуснато е. Нищо от това,
което съдът е предписал от предходното определение преди
две години, не е изпълнено.
Считам, че процесуално нарушение на довело до
ограничаване правата на обвиняемия изразяващо се в абсолютно несъответствие
между обвинителния акт според изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и описаното от прокурора.
Първо, в обвинителния акт е посочено, че между
обвиняемия г-н Н.Г. и г-н П.С. съществува неуреден имуществен спор. Какъв е
този спор между двамата, ние трябва да гадаем. Това нарушава правото на защита.
Второ, в обвинителния акт се твърди, че обвиняемият е
решил да използва З., като го мотивира да убие П.С. и по този начин разреши спорните си имуществени
взаимоотношения, тъй като последния го бил измамил и му взел имот за 600 000
– 700 000 лв. Така написано в това изречение, не става ясно по какъв начин
точно и ясно г-н Г. е мотивирал въпросния
З. - с думи, действия, средства, кандърми, с подтикване. Не, не става ясно. Не става ясно по тази точка
дали т-н П.С. и г-н Г. имат някаква родствена връзка, така, че с лишаването от
живот на г-н С., г-н Г. да получи някакво наследство, някакво завещание. Не
става ясно има ли нещо завещано от г-н С. в полза на г-н Г..
Трето, в обвинителния акт се твърди, че при всяка
среща г-н Г. се е интересувал до къде е стигнал З. в подготовката за
убийството, като го снабдявал с актуална информация за г-н П.С. и пари от
порядъка на 1500-2000 лева. В обвинителния акт следваше да бъде ясно колко пъти
г-н Г. е платил на З. или З. сумите от порядъка на 1500-2000 лева. Колко срещи
е имал г-н Г. със З., понеже ако трябва ние да смятаме според категорията
използвана от нас и обвинителния акт 13:1500 лева прави 8
срещи и половина, а ако са разделени на 2000 лева прави шест срещи и
малко. Обвиняемият трябва да знае точно
и ясно в какво е обвинен. На обвиняемия е повдигнато обвинение за продължавано
престъпление чл. 26 ал.1 от НК и е
изключително важно в обвинителния акт да бъдат описани броя на срещите и на
тези срещи какво е случило. Това в обвинителния акт го няма.
По нататък, когато дадените от Г. суми възлезли на
13 000 лева, Г. заявил на свид. З., че ще съставят записна заповед за тази
сума и поискал свидетелят да я подпише, като обещал да я скъса, след като З.
„свърши работата“. Отново сме изправени пред един много интересен момент в този
обвинителен акт какво означава дума
„свърши работата“. В самото начало на обвинителния акт, втори пасаж „В началото на лятото на 2014г. на
неустановена дата обв. Г. се запознал
със З. и поискал от З. да събира негови вземания“. Възможно ли е работата,
която трябвало да свърши да бъде
събиране на вземания, възможно ли е да бъде лишаване от живот на С., ,възможно
ли е да свърши някаква друга работа, за която в обвинителния акт и дума не
става. Г-н Г. не е длъжен да гадае за
какво точно е обвинен.
След това, съдът вече е имал възможност да констатира
и следното, че е налице непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт
при описаната деятелност на подсъдимия за периода след края на октомври 2014г.,
като свидетелят З. се обърнал към органите на МВР и е подал сигнал в полицията,
до края на инкриминирания период 09.01.2015г. В обвинителния акт е посечено
през това време Н.Г. е продължавал да търси З., но в обвинителния акт няма нито
една думичка по какъв начин е станало
търсенето, намерите срещите, продължил
ли е г-н Г. да снабдява З. с пари, с
информация за П.С., по кой начин е ставало това, къде е станало това. По този
въпрос обвинителният акт мълчи.
Обърнете внимание на чл. 26 от НК, но това си е
самостоятелно основание. В обвинителния
акт е посочено само на едно място и това е под името на Н.Г. чл. 117, ал. 2,
вр. чл. 26, ал 1 от НК. Чл. 26 ал. 1 от НК означава продължавано престъпление.
Това продължавано престъпление следва да бъде описано по съответния начин. Този
начин липсва в настоящото дело. Ако г-н Г. е извършил действия към подбуждане в
условията на продължавано престъпление, следва да се конкретизира колко деяния
са реализирани, кога и къде те са се осъществени, както и до какво се свежда
мотивирането на З., то Г. е поставен в абсолютна невъзможност да организира
каквато и да е била защита.
Извън тези неща по обвинителния акт, само ще отбележа
на почитаемия съд, на страница 108 от делото, протоколът за разпит проведен
пред *** К., липсва подпис на разследващия полицай, което само по себе си е самостоятелно основание за връщане
делото в прокуратурата за коригиране на този недостатък.
Несъмнено подбуждането към престъпление от типа на
повдигнатото обвинение спрямо клиента ми, съставлява неуспяло подбудителство,
доколкото подбужданият не е склонен да извърши престъпление и макар да е взел
решение да го реализира, той не е пристъпил към осъществяването му. Тази
конструкция на престъпното посегателство налага деецът да има поведение към
мотивиране на друго лице да извърши дадено престъпление. Касае се за
въздействие върху психиката на подбуждания, за да формира той решение да
извърши убийство, както е в настоящия случай. Тези активни действия на г-н Г.
по своята същност, като цяло представляват мотивиране, склоняване, подтикване и
т.н. за предприемане на дадено действие или деяние. За да бъде обвинителния акт
съответстващ на закона изисквания от гледна точка на съдържанието посочено в
НПК, то следва да бъде очертана една рамка, като се посочат конкретните
изброени от мен действия на склоняване на престъпление. Това в обвинителния акт
липсва.
Едно от най-неприятните неща в този обвинителен акт е,
че на пет пъти се споменава на неустановена дата, на неуточнено място, което е
в пряко противоречие с чл. 246 ал. 2
от НПК, където е казано, че престъплението извършено от обвиняемия,
трябва да бъде описано времето, мястото, начина на извършване. Това всичко
липсва в обвинителния акт, поради което Ви моля, този обвинителен акт, понеже
всички тези нарушения на отстраними да бъде върнат на прокуратурата да ги
дооправи.
Относно следващите точки. Налице ли е делото да бъде
разгледано по особените правила. Аз считам, че в случая най-подходящо за
разглеждане на делото е по реда на глава 27 от НПК предвид факта, че някой от
лицата, които са разпитани и посочени от прокуратурата като г-н Р.П., г-н Б.И.,
г-н Г. И.Г., г-н Й.Д., нямат абсолютно никакво отношение към настоящото дело.
Поради тази причина, въпреки изразеното становище на колегите, че делото трябва
да бъде разгледано по общо ред, аз считам, че няма никакъв смисъл да утежняваме
делото с ненужни разпити на ненужни свидетели.
Относно разглеждането на делото при закрити врата,
законът е казал категорично, че щом по делото са използвани СРС, то следва да
бъде разгледано при закрити врата.
Относно привличането на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаването на защитник, преводач, тълковник, това предоставям на
съда.
Считам, че взетата мярка за процесуална принуда, която
е „Подписка“ в момента, е единствената адекватна.
Към настоящия момент нямаме искания за събиране на
нови доказателства .
По т. 8, както вече споменах, да не повтарям лицата,
които нямаме желание да бъдат разпитани.
Молбите на пострадалия са направени своевременно и ако
няма да се затормози наказателното производство да се приемат.
Относно мярката за неотклонение поправям се, няма
такава.
ПРОКУРОР: По отношение направеното възражение за непълнота на обвинителния акт,
а именно неуреден спор между пострадалия и подсъдимия, че не е посочен такъв, в
настоящия наказателен процес е достатъчен фактът, че помежду им има
взаимоотношения и не е необходимо да навлизаме в детайли кога, къде, какви
граждански дела са водели помежду им. Настоящото дело не е гражданско такова.
На второ място
подробно е описано в обвинителния акт как подсъдимият е мотивирал З., а именно
направено е предложение срещу заплащане да лиши от живот един човек.
Досежно третото възражение, че в обвинителния акт не е
вписано къде и кога е извършено деянието, изрично е посочено и фиксиран
периодът на деянието по чл. 26 от НПК, а в този период действително колко е
броят на срещите, при условие че това е извършено при условие на
конфиденциалност помежду им, могат да посочи единствено свид. З., който обаче
не си спомня и подсъдимия. В настоящия случай обаче свид. З. е посочил началото
и края на периода, в който са провеждани тези срещи, както и сумите, които е
получавал и за какво ги е получавал.
Възражението,
че липсва подпис в един от протоколите за разпит на досъдебното производство,
това не е основание за връщане на делото, тъй като този пропуск няма как да
бъде саниран, а евентуално показанията, които се съдържат в този разпит, не
биха били кредитирани като годни доказателства.
Ето защо, моля да оставите искането за връщане на
делото на фаза досъдебно производство без уважение.
АДВ.Н.: Поддържам изцяло казаното от представителя на
държавното обвинение. Няма какво друго да добавя и допълня към това. Аз също Ви
моля да оставите без уважение искането на защита на подсъдимия.
ПОСТР. С.: Мисля, че пет години чакам да започне това дело и
според мен най-реално е да започне вече. Считам, че в хода на самото дело
достатъчно категорично и ясно могат да се изясняват всички обстоятелства по
възражението.
АДВ. К.
/реплика/: Тук ще си позволя да
цитирам Вашето определение от предходно съдебно заседание, в което сте казал
следното: „Към настоящия момент обвиняемия дори да се съберат необходимите и
допустими по делото доказателства, следва да се направи преценка дали той има
повдигнато обвинение по тях така, че да може да си организира защитата. На
практика обвиняемият няма как да си пази и да доказва всеки един ден в един
периода от началото на лятото на до 5-ти януари. Сигурен съм в едно, че няма
човек в залата пет години да помни какво е вършил през 2014г.
На следващо
място, прокурорът твърди, че достатъчно ясно е описал продължаваното
престъпление. Продължаваното престъпление е поредица от деяния. Ние дори не
знаем колко са брой. Ние не знаем каква е сумата, която г-н Г. е дал на З. или
З. според обвинителния акт. Ние не знаем кога са се срещали. По какъв начин ние
може да организираме защитата? Ами той социалистическия процес е бил
по-справедлив от сега, ако прием този обвинителен акт за правилен. Там поне са
принуждавали обвиняемия да си признае и да го разстрелят, а тук искаме да
изземем правата на един човек, които са гарантирани от Конституцията на
Републиката и да се защитава от някакъв въздушни замъци и кули. По кой начин
г-н Г. може да каже,че на неустановена дата е уговорил З. да уби г-н С.. За
разлика от З., Г. е организиран човек и той може да проследи с кой, кога е
срещал и къде, но за това трябва да има някаква индикация, която да бъде но не
сезон, а седмица предвид факта. Беше направено искане на досъдебното
производство още докато *** по делото
беше г-жа В., да бъдат изискани камерите от
„Макдоналдс“, за да се види кога са били тези срещи. Дори това ни беше отказано
по делото г-н съдия. От едно съшито с бели конци разследване, в което един
длъжник решава да се саморазправя с кредитора си, резултатите са винаги тези.
Не знам, не й е омръзнало на прокуратурата на Република България да се обръща в
бухалка за решаване на гражданско-прави спорове.
В самия обвинителен акт се казва, че г-н З. е разписал
записна заповед на г-н Г. и с това той
се е превърнал на длъжник на Г.. По този
повод, това, че длъжникът не ще да си връща парите, това е факт. Има колектори, има ЧСИ и всички
знаят едно и също, никой не знае да си връща парите. Но само, че г-н З. беше по изобретателен и вкара
кредитора си в затвора. И не е без значение дали са се познавали или не
господата С. и Г.. И не е без значение дали убийството на С., ще донесе някаква
имотна облага на Г., понеже това е мотива на самото престъпление.
Още като
студенти учихме, че деянието минава през няколко фази и една от тези фази е
мотива, мотивът за извършване на дадено действие. Така описан този мотив
липсва, а заради самото убийство това е ненужно на никого. Факта е, че г-н Г.
вече пет години е навън, а г-н С. е все още жив. Няма какво повече да добавя.
ПОДС. Г.: Съгласен съм с адвоката си по всички въпроси. Делото
е подсъдно на РС-Пловдив. Има допуснати съществени процесуални нарушения.
Въобще трябва да бъде прекратено, г-н съдия. Това е един правен абсурд това
дело. Мога да кажа тук, понеже единственият пострадал съм аз, осем месеца в
ареста и затвора и шест години напрежение и нерви за един длъжник, който не
иска да си върне парите.
Абсолютно са допуснати процесуални нарушения. Аз не
мога да си осигуря защитата. Дали да се гледа делото при закрити врати, оставям
на съда. Мярка нямам. На този етап нямам искания за събиране на доказателства.
Ако не бъде уважено искането за прекратяване на делото, да не се призовават
свидетелите, които адв. К. изброи и ако другите страни дадат съгласие, да не се
разпитват. По искането на пострадалия да бъдат конституиран като частен
обвинител и граждански ищец до го реши съдът.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на
участниците в разпоредителното заседание, както и въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, намира на първо място, че делото, с което е сезиран, е подсъдно на
Районен съд – Пловдив.
Не са налице са основания за прекратяване или за
спиране на наказателното производство.
По направените
възражения за допуснати на досъдебното производство отсраними съществени
нарушения на процесуалните правила, съдът намира следното: на първо място по
възражението за непосочване в обвинителния акт на това в какво се изразява
описаният неуреден имуществен спор между подсъдимия Г. и пострадалия С., се
приема, че това не представлява самостоятелно основание за връщане на делото на
досъдебното производство, нито може да се счете за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като това обстоятелство не е включено и в
състава на самото престъпление, т.е. какви са били имуществените отношенията
между подсъдимия и пострадалия не е елемент от състава на престъплението по чл.
117 НК. Следователно това обстоятелство би могло да бъде установявано и в хода
на самото съдебно следствие. Все в тази връзка непосочването в обвинителния акт
дали подсъдимият Г. и пострадалият С. имат родствена връзка, дали е имало
съставено завещание в полза на С. и дали евентуалната смърт на пострадалия би
довела до някаква имуществена облага в полза на подсъдимия са все отново такива
обстоятелства, чието непосочване в обстоятелствената част на обвинителния акт
не е ограничило правото на защита на подсъдимия и не е допуснато съществено
процесуално нарушение. За тези си изводи съдът изхожда от ръководните начала,
установени с т. 4 на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. №
2/2002 г., ОСНК на ВКС. Отново се касае за обстоятелства, които не се включени в
самия състав на престъплението, поради което те биха могли да бъдат изяснявани
и в хода на съдебното следствие.
Досежно
възражението за липсващ подпис на разследващия полицай на протокол за разпит на
свидетел на досъдебната фаза следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения,
свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените
материали, поради което възражението се явява неоснователно и само по себе си
не обуславя връщането на делото на досъдебната фаза.
По останалите възражения съдът намира, че настоящото
съдебно производство е образувано по внесен в съда обвинителен акт, с който на
подсъдимия Н.И.Г. е повдигнато обвинение за това, че за времето от лятото на
2014 г. до 09.01.2015 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано
престъпление, е подбудил другиго към убийството на пострадалия според
обвинителния акт П.И.С.. Настоящото производство е образувано по внесен обвинителен акт, след като преди това на два
пъти съдебното производство е било
прекратявано, а делото връщано на РП-Пловдив за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Това е
сторено с Разпореждане № 14384 от 08.07.2016 г. по НОХД № 4153/2016 г. по описа
на РС-Пловдив, ХІV н.с. и с Определение № 1369 от 02.08.2017 г. по НОХД №
4049/2017 г. по описа на РС-Пловдив, ХХІ н.с. И двата посочени съдебни акта са
били обект на въззивен контрол, при който съдебните актовете на първата
инстанция са били потвърдени, а с въззивни определения са дадени указания по
приложенията на процесуалния закон за привеждане на обвинителния акт в
съответствие със стандарта по чл. 246 от НПК.
При служебно дължимата проверка от съда по въпросите
на разпоредителното заседание, включително и за това дали е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение, настоящият съдебен състав приема,
че не са изпълнени в цялост указанията, дадени с Определение № 1144 от 30.08.2017
г. по ВЧНД № 1699/2017 г. на ОС-Пловдив. Видно от абзац предпоследен на
страница 3-та от определението, тъй като повдигнатото против подсъдимия
обвинение е за престъпление извършено при условията на чл. 26 от НК, или
продължавано престъпление, то необходимо е в обвинителния акт ясно да се посочи
колко отделни деяния, включени в състава на единното продължавано престъпление,
се вменяват във вина на подсъдимия, както и къде и кога е извършено всяко от
отделните деяния, а не само крайното продължавано престъпление. В случая в
обвинителния акт единствено е посочен началният и крайният период на
престъплението – от лятото на 2014 г. до 09.01.2015 г., като се твърди, че през
този период подсъдимият на няколко пъти, т.е. с няколко отделни деяния, е подбуждал
свидетеля З. към убийството на пострадалото лице. Напълно неясно обаче остава
колко са на брой са тези деяния по подбуждането на свид. З., а оттук колко са
на брой и деянията, които се включват в състава на продължаваното престъпление.
Съдебната практика е трайно изяснила, че тъй като
всяко от деянията в състава на продължаваното престъпление самостоятелно
осъществява престъпен състав, то за индивидуализацията на престъплението не е
достатъчно да се посочи единствено началния и крайния период на продължаваното
престъпление, но така също времето и мястото на извършване и на всяко от
деянията, включени в състава му. Това изискване към настоящия момент не е
изпълнено.
Следва да се има предвид, че чрез изискването за
посочване на време и място на извършване на отделните деяния пред прокуратурата
не се поставят нито завишени, още по-малко невъзможни за изпълнение изисквания.
Както още ОС-Пловдив е посочил и чиито мотиви настоящият състав споделя изцяло,
отделните деяния могат да бъдат индивидуализирани не само чрез посочване на
конкретна дата, но също така и чрез посочване на месец, сезон, а дори и на
определен период от време.
По тези съображения съдът намира, че допуснатото
процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт е от категорията на
съществените, тъй като от правна страна подсъдимият е обвинен да е извършил
множество еднотипни деяния, всяко осъществяващо поотделно състава на чл. 117,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, без обаче да е описано колко на брой са тези деяния и
кога е извършено всяко от тях. Както правото на защита на лицето, привлечено
към наказателна отговорност, така и възможността да се извърши преценка от съда
извършено ли е твърдяното от прокуратурата престъпление, изискват ясно
посочване на тези обстоятелства. Поради това съдът намира обвинението за
неясно, а допуснатото нарушение за съществено и за отстранимо. То попада в
хипотезата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК и е нарушило правото на обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен в това си качество.
За пълнота на
изложеното следва да се обърне внимание, че не са изпълнени и останалите
указания, които са дадени с Определение № 1369/2017 г. по НОХД № 4049/2017 г.
на лист 23-гръб от делото, а именно в частта да се опишат конкретни факти от
обективната действителност, които са осъществени от подсъдимия в периода от
месец октомври до 09.01.2015 г., чрез които се твърди да е било извършено
престъплението, както и да се посочи какво се има предвид под израза „свърши
работата“.
Само за пълнота следва да се посочи и че в
обстоятелствената част на обвинителния акт фамилното име на подбужданото лице
В. Г. З. на някои места е изписано като З., а на други като З.. Макар това да
не е само по себе си съществено процесуално нарушение, а допусната очевидна
фактическа грешка, то доколкото делото се връща на друго основание, то същата
следва да бъде отстранена при евентуално последващо внасяне на делото в съда.
По възраженията на пострадалия съдът подхожда с
разбиране към изявлението му, че чака началото на съдебното производство - по
негови думи, повече от пет години, но в конкретния случай съдът не би могъл да
даде началото на образувания по нередовен обвинителен акт процес само и единствено по тези съображения. Пострадалият
посочи, че неизяснените към настоящия момент обстоятелства биха могли да бъдат
изяснени в хода на един бъдещ съдебен процес, което несъмнено е така, но
законът ясно е посочил, че тези обстоятелства следва да бъдат ясни още към
началото на съдебното производство, за да може да бъде ясно както на подсъдимия
срещу какво обвинение се защитава, така и на съда преценката за какво
престъпление трябва да извърши в хода на процеса. Следователно тези
обстоятелства не биха могли да бъдат установявани за първи път едва с
постановената присъда. Именно поради това съдът не би могъл да удовлетвори
молбата на пострадалия и ход на делото да бъде даден при констатираните
пророци. Това налага настоящото съдебно производство да бъде прекратено, а дело
върнато на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на посочените
недостатъци.
Тъй като съдът намери, че съдебното производство
трябва да бъде прекратено, то не следва да се произнася по останалите въпроси
на разпоредителното заседание, а спрямо подсъдимия няма взета мярка за
неотклонение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 7398/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за
отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения в мотивната
част на определението на съда.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС -
Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 15,45 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Вярно с
оригинала!
ХБ