№ 1381
гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500251 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Община
Б., представлявана от кмета Н.А., срещу решение № 260447 от 02.12.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 1849 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна,
четиридесет и втори състав, с което е прието за установено по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание член 464, алинея 1 от ГПК
в отношенията между „*** “ ЕООД – Варна от една страна Община Б. и „***“
ООД /в ликвидация/ от друга страна, че по изпълнително дело № 549/2017 г.
по описа на ЧСИ Л.Т. с рег.№ 737 и с район на действие Окръжен съд Добрич,
че за Община Б. не съществува вземане от „***“ ООД /в ликвидация/ в общ
размер 8 731,95 лева, от които 2 194,14 лева представляват данък недвижим
имот и лихви, а 6 537,91 лева представляват такса битови отпадъци и лихви,
начислени в периода 2005 г. – 2020 г.; както и е осъдена общината да заплати
на „***“ ЕООД сумата от 192,14 лева, представляваща сторените от
ищцовото дружество съдебно – деловодни разноски във първата инстанция,
на основание член 78, алинея 1 от ГПК .
1
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се моли същото да бъде отменено и
да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Сочи се, че
стриктно е спазена разпоредбата на член 32, алинея 4 от ДОПК, а също така
общината се е водила от вписванията в Търговския регистър и следва да се
има предвид член 10 от ЗТРРЮЛНЦ. Въззивникът намира, че не е оборена
формалната доказателствена сила на акта за установяване на задълшжения,
респективно задължението съществева. Навеждат се и доводи за
недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът следва да реализира
правата по реда на член 269 от ДОПК, а не по реда на ГПК.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който въззивната
жалба се оспорва и се излагат аргументи за правилност и законосъобразност
на решението, като се иска неговото потвърждаване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът е взискател по изпълнително дело
№ 549/2017 г. по описа на ЧСИ Л.Т., първият ответник Община Б. е
присъединен по право взискател, а вторият ответник „***“ ООД /в
ликвидация/ е длъжник по изпълнителното дело. Сочи се, че по молба на
взискателя „***“ ЕООД била извършена публична продан на недвижим имот
- собственост на длъжника представляващ дворно място, находящ се в град Б.
- *** с площ от 840 кв.м с идентификатор ***, като за купувач бил обявено
„***“ ЕООД за сумата от 22 500 лева. След влизане в сила на
постановлението за възлагане и след заплащане на продажната цена от
купувача на 19.01.2021 г. било извършено разпределение на постъпилите
суми в размер на 22 500 лева, тъй като постъпилата сума от публична продан
не била достатъчна за пълно погасяване на всички задължения към
взискателите. С постановление от същата дата на присъединения по право
взискател Община Б. на основание член 136, алинея 1, точка 2 от ЗЗД била
разпределена сумата от 2 194,14 лева, представляваща данък недвижим имот
и лихви, а на основание член 136, алинея 1, точка 6 от ЗЗД - сумата в размер
на 6 537,81 лева, представляващи такса битови отпадъци и лихви съобразно
2
представено по изпълнителното дело удостоверение за наличие или липса на
задължения, като по този начин за Община Б. била разпределена сумата за
пълно удовлетворяване, а разпределената сума на ищеца „***“ ЕООД за част
от вземането му. За размера на задълженията към Община Б. ищецът „***“
ЕООД твърди, че бил уведомен едва с предявяване на разпределението на
19.01.2021 г. Ищцовото дружество твърди, че Община Б. неправилно е
определила дължимите местни данъци и такси за имота, тъй като за
определянето им била използвана покупната цена, а не отчетната стойност на
имота. Сочи се също така, че през 2010 и 2012 г. Община Б. е образувала
изпълнителни дела № 1331/2010 г. и 353/2012 г. по описа на ЧСИ Л.Т. срещу
длъжника за неплатени данъци и такси, но в продължение на 10 години не е
извършвала изпълнителни действия, поради което изпълнителните дела са
прекратени по силата на закона на основание член 433, алинея 1, точка 8 от
ГПК. Навеждат се доводи, че при издаването на акта за установяване на
задължения № АУ000160 от 02.06.2020 г. ответникът Община Б. не се
съобразил с разпоредбите на член 171 във връзка с член 173, алинея 2 от
ДОПК, като не отписал служебно по давност задълженията, надхвърлящи
абсолютната десетгодишна давност.
В отговора си на исковата молба Община Б. изразява становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че материалноправната
защита на длъжника следва да бъде съобразена с естеството на вземането, а не
с реда на неговото събиране, тоест защита следва да е по реда на ДОПК, а не
по ГПК. Сочи, че давността не се прилага служебно, а и ищецът „***“ ЕООД
не е правно легитимирано лице да прави такова възражение. Срокът на
абсолютната погасителна давност е десетгодишен и служебното й прилагане
се обосновава с текста на член 173, алинея 2 във връзка с член 171, алинея 2
от ДОПК, но тази норма няма обратно действие, поради което до влизането й
в сила на 01.01.2016 г. за прилагането на абсолютната погасителна давност
било необходимо волеизявление на длъжника, който да се позове на нея.
Излага, че държавата и общината винаги за присъединени взискатели и се
ползват с право на предпочитително удовлетворение.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
3
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
Разпоредбата на член 464, алинея 1 от ГПК предоставя в право на всяко
лице, легитимиращо се като взискател в изпълнителното производство, да
предяви отрицателен установителен иск, оспорвайки вземането на друг
взискател, без да предвижда изключения по отношение на определена
категория от тях /в случая - общината/, поставящи вземанията им в
положение на неоспоримост. Правният интерес от решаване на правен спор
винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и
чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В
настоящия случай за „***“ ЕООД съществува правен интерес от предявяване
на иск по член 464, алинея 1 от ГПК, тъй като присъединилият се взискател
има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалният взискател. С присъединяването на кредитор във висящ
изпълнителен процес, образуван от друг взискател, се цели
удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху
който е насочено изпълнението във висящия изпълнителен процес. Защитата
на конкуриращия взискател е чрез предявяване на отрицателен установителен
иск по член 464 от ГПК срещу длъжника и кредитора, като с предявяването на
установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес да се
отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на
конкуриращия го при удовлетворяване на вземането му друг взискател или
размера му.
С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че
искът е допустим.
Община Б. е издала акт за установяване на задължения по член 107,
алинея 3 от ДОПК № АУ 0009160 от 02.06.2020 г. на „***“, като е установила
и определила задължения на посоченото дружество за внасяне към бюджета
на Община Б. в размер на общо 2 460,80 лева.
Спорни по делото са въпросите свързани с установяването на размерите
на задълженията на „***“ ООД към Община Б. за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци за периодите от 2015 г. до 2019 г.
Ищцовото дружество е лице, неучаствало в административното
производство по издаване на акта за установяване на задължения и
следователно не е обвързано от постановения административен акт, поради
4
което и разполага с възможността да прави възражения за материалната
незаконосъобразност на акта.
Съгласно член 163, алинея 1 от ДОПК публичните вземания се събират
по реда на ДОПК, но само ако в закон не е предвидено друго. От своя страна
в член 4, алинея 2 от ЗМДТ изрично е предвидено друго - принудителното
събиране на данъците и на таксите по ЗМДТ се извършва от публичен
изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК.
Когато събирането на публичното вземане е възложено на ЧСИ или
държавата е присъединен взискател, не намират приложение правилата на дял
ІV от ДОПК "Събиране на публичните вземания", както член 220 и следващи
от ДОПК, а материалноправната защита на длъжника също следва да е по
реда на ГПК пред граждански съд /определение № 5 от 04.02.2020 г.,
постановено по адм.д.№ 66/2019 г., смесен петчленен състав на ВАС и ВКС,
определение № 16 от 16.04.2021 г., постановено по адм.д.№ 14/2021 г. на
смесен потчленен състав на ВАС и ВКС, определение № 8 от 29.03.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 6/2021 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС/.
Първото въведено от ищеца твърдение е, че актът за установяване на
задължения, на който се позовава взискателят Община Б., не е влязъл в сила.
Съгласно разпоредбата на член 29, алинея 1 от ДОПК връчването на
съобщения в административното производство да се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта, а кой е този адрес е определено в член 28 от
ДОПК, в случая това е адресът на управление, тъй като „***“ ООД е местно
юридическо лице. Също така съобщенията могат да се връчват чрез
изпращане на писмо с обратна разписка, чрез изпращане по телефакс или с
електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на
органа по приходите - член 29, алинея 3 и алинея 4 от ДОПК. Член 29, алинея
6 от ДОПК предвижда, че съобщенията се връчват на лицето, негов
представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов
служител, определен да получава книжа или съобщения.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че към момента
на издаване на акта за установяване на задължения „***“ ООД е било в
ликвидация, като с акт за назначаване на ликвидатор от 18.07.2017 г. като
такъв е назначен Ж.Н.И.. Актът за установяване на задължения не е бил
връчен на ликвидатора. Видно е от протокол от 6.10.2020 г., съставен от
служители на кметство „М.“ при Община Варна, че след посещение на адреса
5
лицето не е открито, не е известно на съседите и не пребивава на този адрес.
Член 32, алинея 1 от ДОПК визира, че връчване чрез прилагане към
досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или
пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да
получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция,
след най-малко две посещения през 7 дни. Поради установеното по делото, че
представителят на длъжника е търсен само веднъж /член 32, алинея 2 от
ДОПК/, то не може да счита, че актът за установяване на задължения е връчен
чрез прилагане към досието, въпреки че по първоинстанционното дело е
приложено заверено за вярност с оригинала копие на съобщение по член 32
ДОПК, от което е видно, че е било публикувано на страницата на Община Б.
на 13.11.2020 г. и свалено на 27.11.2020 г. – член 32, алинея 4 от ДОПК.
Актовете за установяване на задължения са снабдени с изпълнителна
сила и са самостоятелно основание, въз основа на което се инициира
изпълнителен процес, но доколкото в настоящия случай се установи, че
актът, на който взискателят Община Б. се позовава, не е влязъл в сила, то не е
налице вземане на взискателя Община Б..
При това положение всички останали твърдения на ищеца за неправилно
изчисляване на данък недвижим имот и такса битови отпадъци, както и за
погасяване по давност на задълженията не следва да бъдат обсъждани.
Тъй като крайните изводи, до който достигна въззивният съд, са
идентични с тези на първоинстанционния, то обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид изхода на спора във въззивната инстанция разноски се дължат в
полза на въззиваемата страна на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Претендираните разноски са в размер 1 174 лева, заплатени за адвокатско
възнаграждение, за които следва да бъде осъден въззивника.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260447 от 02.12.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1849 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори
6
състав.
ОСЪЖДА Община Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Б. – ***да заплати на „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в ***, партер, вътрешен двор, сумата от 1 174 /хиляда
сто седемдесет и четири/ лева, представляваща сторените от ищцовото
дружество разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7