Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София,
04.06.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14893 по описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.623 от ГПК, вр. чл. 38 и сл. от Регламент на
Европейския парламент на Съвета /ЕО/ № 44/01 г. относно признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Постъпила е молба от Б.Е.П., с която моли да бъде допуснато
изпълнение на присъда от 21.03.2012г. на Областен съд по наказателни дела в
гр.Виена, Австрия, по наказателно дело № 142 Hv8-12f в нейната
гражданско-правна часта, в която в полза на молителката била присъдена сумата
от 1000 евро, която следвало да бъде заплатена солидарно от С.Т.Г., ЕГН **********
и Н.П.К., ЕГН **********.
За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното:
Приложими в настоящата хипотеза, съгласно параграф 16 от ПЗР на
ЗИД на ГПК/Дв.,бр.50/03.07.2015г./ и чл.66, ал.1 от регламент/ЕС/ № 1215/2012г.,
се явяват разпоредбите на Регламент на Съвета (ЕО) № 44/2001 от 22.12.2000 г.
относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, тъй като се иска признаване и допускане на
изпълнение на присъда в гражданско-правната й част.
Съгласно чл. 32 от Регламент на Съвета (ЕО) № 44/2001 от
22.12.2000 г., за целите на регламента "съдебно решение" означава
всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на
държава-членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет,
заповед, решение или изпълнителен лист, както и определенията за разходите или
разноските от служител на съда.
За да бъде допуснато изпълнение на съдебно решение по реда на
Регламент на Съвета (ЕО) № 44/2001 г. следва да са налице предпоставките
установени в чл. 39-41: 1. решението да е постановено в друга държава - членка
на Европейския съюз по гражданско или по търговско правоотношение; 2. решението
да е изпълняемо в държавата - членка по произход; 3. молбата да е предявена
пред компетентния орган на държавата, в която ще бъде изпълнявано решението; 4.
към молбата да са представени документите по чл. 53 от регламента - копие от
съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на
автентичността му и сертификат по чл.54 от регламента, издаден от постановилия
решението съдът или друг компетентен орган на държавата-членка, където е
постановено съдебно решение, представляващ стандартния формуляр по приложение V
към регламента.
По делото е представена
присъда от 21.03.2012г. на Областен съд по наказателни дела – Виена с превод. В
гражданскоправната част на присъдата е посочено, че на гражданския ищец П. се присъжда сума от 1000 евро /л.14 от делото/.
Представен е и сертификат
в оригинал по чл.54 от регламента /л.86 от делото/. В
чл.4.3.1 от оригиналния сертификат/л.86 от делото/ е посочено, че решението е
постановено в полза на Е.П.. Представен е превод на сертификата – л.40 от
делото, в който също е посочено, че името на ищеца, в полза на който е
постановено решението на чуждестранния съд, е Е.П..
Видно от препис на
протокол от съдебно заседание от 21.03.2012г., проведено от Областния съд по
наказателни дела, гр. Виена, Б.П. е участвала в производството пред
наказателния съд, издал сертификата.
В сертификата изрично
е посочено, че решението е постановено в полза на Е.П., не в полза на Б.П..
В
настоящото производство съдът не може да изследва, да тълкува волята на
чуждестранния съд, да проверява дали е допусната фактическа грешка в издадения
сертификат от чуждестранния съд или да установява идентичност на имена.
Съгласно чл. 623, ал.2 от ГПК, правомощията на съда в производството по
признаване и допускане на изпълнението на решение, постановено в държави членки
на Европейския съюз, са ограничени до
проверка за наличие на представен препис от съдебно решение, заверен от
постановилия го съд, и удостоверение за влизането му в сила.
Тъй като в
сертификата, издаден от чуждестранния съд, е посочено, че присъдата в
гражданско правната й част е издадена в полза на Е.П., съдът приема, че именно
в полза на лице с имената Е.П. е постановено чуждестранното решение.
Молителката Б.П. не представи сертификат, установяващ, че
в нейна полза е влязло в сила чуждестранно решение, поради което молбата е
неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р А З П О Р Е
Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 142115/18.11.2015г. на Б.Е.П.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***-Б, за признаване на чуждестранно решение и
допускане на изпълнението на гражданско правната част на присъда от
21.03.2012г. на Областен съд по наказателни дела в гр.Виена, Австрия, по
наказателно дело № 142 Hv80-12f, с която С.Т.Г., роден на ***г. в гр.П. и Н.П.К., родена на ***г. в гр.Берковица, са
осъдени солидарно да заплатят сумата от 1000 евро.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на молителката.
СЪДИЯ: