РЕШЕНИЕ№260887
гр.Бургас, 14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ти
наказателен състав, в публично заседание на 17.06.2021 година в състав:
Районен съдия:
Анатоли Бобоков
при участието на
секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД №878 по описа
на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ред на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
***, ЕИК: ***, против Наказателно постановление № 02-0003283/18.12.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което
за нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като се излагат подробни доводи в тази връзка. В съдебно заседание
жалбоподателят - редовно уведомен, неизпраща представител.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно
заседание се явява юк.Н., моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа страна следното:
***, в качеството
на работодател, на 23.10.2020г. допуснал до работа в обект „търговско обслужваща
сграда с апартаменти”, находяща се в гр.Бургас , УПИ Х-14 лицето Г.Д.Г. на
длъжност „общ работник”, преди да му предостави копие на хартиен носител на
уведомление по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД НАП. Лицето било установено на
работа в посочения обект.
На 15.11.2020 г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от КТ.
В акта са налице реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Същият е предявен на представляващия дружеството, който не
направил възражения.
Административнонаказващият орган е
счел фактическите обстоятелства за доказани, с оглед на което е приел за
установено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.2, ал.1 от КТ
и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил на
дружеството на основание чл. 414, ал.3
от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени процесуални нарушения в производството при
съставяне на акта и издаване на атакуваното наказателно постановление от
категорията на представляващи основанията за отмяна.
Установената в акта и издаденото въз
основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на разпитания актосъставител и по същество не се
оспорва от жалбоподателя. Показанията на свидетеля кореспондират със събрания
по делото писмен доказателствен материал, в т.ч. списък на работещите в дружеството,
протокол за извършена проверка, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5
от КТ, трудов договор между жалбоподателя и Г.Г. и др, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Съдът приема за безспорно установено,
че работникът Г.е бил в трудово правоотношение с работодателя, с когото има
сключен трудов договор. Работникът е бил допуснат до работа в обект на
дружеството, представляващ търговско обслужваща сграда с апартаменти преди да
му се предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.3
от КТ, заверено от ТД на НАП. Обстоятелството, че на посочената дата
работникът е бил допуснат до работа на обекта на дружеството се потвърждава,
както от показанията на свидетеля С., така и от представения списък на
работещите. Обстоятелството, че на лицето не е връчено копие от уведомлението
по чл. 62, ал.3
от КТ се установява от представеното копие от справката за приети и
отхвърлени уведомления, издадена от НАП. Дори да се приеме, че действително
неподаването на уведомлението по чл. 62, ал.3
от КТ се дължи на обективни причини /вина на неговия счетоводител/,
то работодателят не е следвало да
допуска до работа работника, преди да бъдат отстранени тези пречки, и преди да
му връчи копие от уведомлението.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на административно нарушение по чл. 414, ал.3
вр. чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от КТ.
Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне
до работа работника или служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1
от КТ, сред които са и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3,
заверено от ТД на НАП.
Преценката за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът
намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други деяния от същия вид, независимо, че още същия ден след проверката
същото е било отстранено. Правилно и законосъобразно административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана на основание чл. 414, ал.3
от КТ. Предвидената имуществена санкция е в размер от 1500 до 15000
лева. На жалбоподателя е наложена санкция в размер на минимума от 1500 лева,
който според съда е съобразен с обществената опасност и тежестта на
нарушението. Нарушението е извършено за първи път, поради което имуществена
санкция в размер на предвидения минимум от 1500 лева ще е бъде достатъчна за
постигане целите на наказанията.
С оглед изложеното и направеното
искане от представителя на административнонаказващия орган, дружеството дължи
на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размера на 80 лева, което да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна дирекция на труда“ -София.
Предвид изложените съображения на
основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 02-0003283/18.12.2020г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414, ал.3
от КТ на *** , ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК:*** да заплати в
полза на Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“ – София сумата от 80
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.