ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680
гр. Перник, 20.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. В.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. В. Гражданско дело №
20201700100638 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
РазмЯ.та на съдебните книжа е извършена, поради което съдът
намира, че следва да извърши доклад по реда на чл. 146, ал.1 от ГПК, както
следва :
По съображения изложени в исковата молба и след конкретизация на
същата, ищците Я. С. Р. и М. И. Б., действаща със съгласието на майка си Я.
С. Р., и двете чрез адвокат П. К., молят да бъде осъдено ответното
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да им
заплати застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 28. 10. 2019г., около 10:50 ч. на пътя между с.
Жабляно и гр. Земен, виновно причинено от И. М. В., при управление на
товарен автомобил марка ****, притежаващ валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица
****., валидна за периода от 27.09.2019г. до 26.09.2020г., който изгубил
контрол над МПС, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал
намиращия се на банкета Иво Борисов Лазов, в резултат на което причинил
смъртта на същия, както следва :
на Я. С. Р. в качеството й на съжителстваща на семейни начала с
починалия, сумата 50 000лв., който иск е частичен от целия иск в размер
на 200 000лв., ведно със законните лихви за забава, считано от 04. 11.
1
2019г. до окончателното изплащане на сумата и
на М. И. Б. действаща със съгласието на майка си Я. С. Р. в качеството й
на дъщеря на починалия, сумата 50 000лв., който иск е частичен от целия
иск в размер на 200 000лв., ведно със законните лихви за забава, считано
от 04. 11. 2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски по делото.
Адвокат П. К. моли да й се присъди адвокатско възнаграждение с ДДС,
за оказана безплатна правна помощ.
Съдът служебно намира, че предявените искове са редовни и
процесуално допустими. Ищците не дължат държавна такса на основание чл.
84, ал.1, т.4 от ГПК.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подало писмен отговор, чрез адвокат Тодор
Тодоров. С него :
Се прави възражение за неподсъдност на предявените искове, като се
навеждат доводи, че съобразно разпоредбата на чл. 105 от ГПК компетентен
да разгледа предявения иск е Софийски градски съд, тъй като не е налице
хипотезата на чл. 115. В тази насока се позовава на съдебна практика.
Пернишкият окръжен съд намира, че възражението се явява неоснователно.
Цитираната съдебна практика касае по – стари казуси, а с оглед процесуалната
разпоредба на чл. 115, ал.2 от ГПК /нова/, исковете за обезщетение по Кодекса
за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред
съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие
се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище,
или по местонастъпване на застрахователното събитие. Следователно
подсъдността е изборна, а в случая и двете хипотези, визирани в чл. 115, ал.2
от ГПК са налице, поради което местно компетентен да разгледа делото е
Пернишкият окръжен съд.
Счита, че делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 от
ГПК, до приключване на НОХД № 202/2020г. по описа на Пернишкия
окръжен съд. Съдът намира, че и това искане също се явява неоснователно,
тъй като вече делото е било спряно на нова основание, но именно поради
наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 202/2020г. по описа на
Пернишкия окръжен съд, производството е било възобновено с определение
2
№ 406 / 28. 05. 2024г.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представена банкова
сметка на ищците, поради което моли производството по делото без движение.
Съдът намира, че действително не е посочена банковата сметка на ищците,
съгласно изискването на чл. 127, ал.4 от ГПК, но в чл. 129, ал.2 от ГПК не е
предвидено това основание за оставяне на производството по делото без
движение, а следва да се задължат ищците в 7 дневен срок от получаване на
определението, чрез адвокат П. К., с писмена молба, с препис за ответника да
представят банковата си сметка.
По основателността на исковата претенция:
1. Оспорва твърденията за вина на водача И. М. В. за причиняване на
вредоносния резултат, оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на
действително развилия се и оспорва механизма на ПТП, описан в исковата
молба. Оспорва констативен протокол за ПТП в частта „обстоятелства и
причини за ПТП". Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде
направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД
Във връзка с гореизложеното твърди, че събитието е случайно (по
смисъла на чл.15 НК) за водача И. М. В., като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Счита, че събитието е настъпило поради обстоятелства изцяло извън
контрола на водача, като изключително лошо състояние на пътя, неправилна
сигнализация в процесния пътен участък и лоша пътна маркировка.
Обстоятелствата, че банкетът е бил затревен и е липсвала мантинела също са
допринесли за събитието. Затревената площ е довела до невъзможност за
реакция и промЯ. на посоката на МПС или спиране. Поддържа още, че
покойният се е намирал на пътното платно, а не извън пътя, което също е
допринесло за събитието. Това се потвърждава и от обстоятелството, че
единствено той е бил увреден от ПТП, а има данни, че на мястото на ПТП е
имало група от около 9 лица. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън
платното, поддържам че леталният резултат се дължи и на липсата на
мантинела в участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да
3
напусне платното.
Поддържа още, че вина за събитието има лицето, възложило почистване
на клони по процесния участък, тъй като последното не е подсигурило
безопасността им до напускането на лицата, не е поставило преместваеми
знаци, предупреждения за ограничаване на скоростта, пропускателни
пунктове и/или не е осигурило поетапно преминаване на МПС само по едната
лента, като така е допринесло за събитието.
Търди, че вина за леталния резултат има самия пострадал, който
въпреки, че мероприятията във връзка с разчистването са били приключили и
вече не е имал работа на процесния участък, и въпреки че не е бил водач на
аварирало МПС и не е имал причина, налагаща оставането му, след
премахване на преместваемите знаци и пропускателните пунктове, не е
напуснал мястото.
Също така, поддържа, че ПТП се дължи и на двата неправилно
паркирани автомобила, (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"], чието
спиране не е било поради настъпила повреда или друга легитимна причина,
като същите са били спрени в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97 ЗДвП -
на пътното платно, без включени светлини и без поставен светлоотразителен
триъгълник, като същите едновременно са ограничавали видимостта и са
създавали илюзия, че между тях има място, на което да може да се спре
безопасно.
Поддържа още, че на водача В. са били подадени серия от неразбираеми
и трудни за интерпретация сигнали от страна на лице със стоп палка, които са
го заблудили, че му се разпорежда да спре принудително за проверка на
процесния затревен и негоден банкет.
Не на последно място поддържа, че В. е изпаднал в безсъзнателно
състояние за няколко секунди непосредствено преди ПТП, за което същият
няма вина и което не е могъл да усети и съответно да предотврати. Същото
състояние е породено от хипогликимична криза, която той е получил и от
изпадане в състояние на микросън, предизвикано от тежката форма на сънна
апнея, от която В. не е знаел че страда.
2. Доколкото противоправно поведение се установи, счита че
процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на
застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС.
4
2.1. По изложените в предходната точка съображения поддържа, че
вина за настъпване на събитието в голяма степен има лицето задължено да
поддържа процесния пътен участък - „Агенция пътна инфраструктура".
Същият е бил в изключително лошо състояние, с лоша маркировка и
неправилна сигнализация. Видно и от приложените към исковата молба
снимки банкетът е бил изключително затревен. Липсвала е и мантинела, която
да предотврати евентуално напускане на пътното платно от страна на МПС.
Затревената площ е довела до невъзможност за промЯ. на посоката на МПС
или спиране. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън платното,
поддържа, че леталният резултат се дължи и на липсата на мантинела в
участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да напусне платното.
2.2. Поддържа, че вина за настъпване на събитието има лицето,
възложило работа на починалия (твърди че доколкото има данни работата да е
касаела поддръжката на пътя, счита че това е „Агенция пътна
инфраструктура"). Същото не е взело мерки за обезопасяване на участъка,
като не е имало преместваеми знаци, поетапно пускане на движението и т.н.
до напускане на работниците, което значително е завишило риска за живота и
здравето им и намиращите се при тях длъжностни лица.
2.3. Твърди, че принос за настъпване на ПТП имат и водачите на двата
специализирани автомобила (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"),
паркирали тези два автомобила, в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97
ЗДвП - на пътното платно, без включени светлини и без поставен
светлоотразителен триъгълник, като за нито едно от двете МПС няма данни да
е било повредено. Същите са ограничавали видимостта и са били разположени
по начин, създаващ заблуждението че между тях може да се спре.
Повтаря в т.2.4 и 2.5. отново вече изложени твърдения.
2.6. Видно от документите по делото покойният в нарушение на чл. 108
ЗДвП се е намирал на пътното платно, а не на банкета или извън пътя, бил е
без светлоотразителна жилетка и се е движил с гръб към движението, което
също е допринесло за събитието. Евентуално на изложеното и доколкото няма
данни за действията на покойния непосредствено преди ПТП, поддържам че
той е изскочил внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114 и 113
ЗДвП, като не е съобразил поведението си с другите участници в движението,
не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата
5
скорост на движение, не се е огледал преди да пресече. Същият е предприел
пресичане на необозначено за това място и при наличие на затруднена
видимост и е навлязъл внезапно на пътното платно. С тези си действия той е
нарушил императивните разпоредби на ЗДвП (вкл. на чл. 113 и 114 от същия),
като се е изложил на ненужен риск и е направил събитието неизбежно.
Поради горното, считам, че настъпилият вредоносен резултат е
съпричинен от самия пострадал в значителна степен.
Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В
конкретния случай Л. е създал реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно
трайно
установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на
пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване, който счита, че в случая е в изключително голяма степен.
3. Оспорва ищците действително да търпят неимуществени вреди от
загубата на И. Б. Л..
Позовава се на документите към исковата молба, че ищците и покойния
са живели в различни домакинства - покойният е с адрес ****, а ищците са с
адрес ***, което индикира липса на връзка (или прекъсване на връзката]
между тях. Няма данни между ищците и покойния да е съществувала особена
привързаност, някой от ищците да е полагал грижи и да е бил финансово или
фактически зависим от покойния, респективно покойния към някоя от ищците.
Няма и данни събитието да е довело до рязко влошаване на психо-
емоционалното или здравословното състояние на някоя от ищците.
С оглед на изложеното, оспорва твърденията на ищцата Б. за търпени
неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в
резултат на загубата на И. Б. Л.. Оспорва приживе между тях да са били
налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди.
Формалната родствена връзка между ищцата и починалия сама по себе си не е
основание или самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение,
като твърдя, че към датата на ПТП отношенията им са били на практика
6
прекъснати. Твърди, че по делото няма данни ищцата Б. и покойния да са били
зависими един от друг, в това число финансово или физически, няма данни за
полагана взаимна грижа. Няма обективни данни ищцата да е развила остра
стресова реакция, депресия или посттравматично разстройство и няма
първични медицински данни здравословното състояние на ищцата да се е
влошило в следствие на ПТП.
Оспорва между ищцата Р. и починалия да е налице „...особено близка
връзка с пострадалия и действително претърпени от смъртта му вреди", по
смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС.
Няма данни същата да е съпруга или фактически съжител на покойния, като
видно от документите по делото адресната им регистрация е различна. Счита,
че по делото няма данни тя и покойния да са се намирали в отношения на
особена близост, между тях да е имало очакване за взаимна грижа, да е била
налице сила емоционална привързаност и т.н. Оспорва да е налице
изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между тях.
Поддържа, че в отношенията на ищците и пострадалия няма нищо
изключително, което да подлежи на обезщетение. Тълкувателната практика
визира случаи, на „особени" изключения, а не всяко страдание свързано със
загубата на близък, приятел или роднина, то трябва да е „особено" и
„изключително". В този смисъл счита, че ищцата не е правно легитимирана да
претендира обезщетение за неимуществени вреди в следствие на загубата на
И. Л..
Позовава се на обстоятелството, че Р. е седем години по - възрастна от
починалия, което - предвид традициите в българското общество - прави
подобен вид обвързаност силно съмнителна. С оглед на изложеното оспорва
приживе между ищците и покойния да са били налице отношения на близост,
които да обуславят твърдените вреди. Поддържа, че липсата на данни
събитието да е дало тежко отражение на психо-емоционалното състояние на
ищците индикира липсата на изключителна връзка с починалия, тъй като
никоя от ищците не е провеждала консултация с психолог или психиатър и не
е предприемала лечение за справяне със случилото се.
Няма данни никоя от тях да е претърпяла негативни промени в
здравословното си състояние.
4. Оспорва предявените исковете по размер.
7
Твърди, че те са необосновано завишени по размер, като
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на
критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика
при идентичен предмет на делото. Оспорва твърдението на ищците, че в
следствие на процесното ПТП, търпят неимуществени вреди, които да
обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение в размер на
по 200 000 лева, предявени като частични от по 50 000 лева.
Предвид възрастта на всяка от ищците и покойния, социално-
икономическото положение на страната ни и направеното възражение относно
съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и
средната работна заплата към момента на смъртта, счита, че предявения
размер на исковете е неоснователно завишен. Счита, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното
обогатяване на пострадалия, а да отговаря на действително претърпените от
него вреди. В този смисъл поддържа, че настъпилото процесно събитие не
бива да се превръща в повод за материалното замогване на ищците, а
последните да бъдат обезщетени в границите на претърпените от тях вреди.
5. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера
на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск. Позовава се на чл. 497 КЗ ,
както и на трайната съдебна практика, че застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяване и изтичане на определения в чл. 496. ал. 1 от КЗ срок за
произнасяне по предявената претенция. В този смисъл се позовава на съдебна
практика. На отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен, от
момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК -
Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени
вреди. Навежда довод, че отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна.
6. Прави възражение за изтекла погасителна давност по исковете.
V. Относно доказателствените искания на ищците:
1. Възразява по искането по чл. 190 ГПК – тъй като не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение.
2. Възразява срещу направеното доказателствено искане за допускане
8
на двама свидетели на ищците с чиито показанията се цели установяването на
претърпените болки и страдания. Намира, това обстоятелство за субективно за
всеки отделен индивид и не е възможно трето лице да определи дали същият е
изпитвал болки и страдания.
Направил е и доказателствени искания.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски и адвокатско
възнаграждение.
В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе
становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в
негово отсъствие, то моли да бъде постановено неприсъствено решение и да
му бъдат присъдени разноските.
Третото – лице помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрисконсулт С. Т., в определения от съда срок е
подала писмено становище. С него :
Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Твърди, че липсват данни договорът за застраховка на т.а. „Форд
Транзит“ с **** да е породил валидно действие, тъй не са представени
доказателства, че вноските по застрахователната премия са платени.
Твърди, че размерът на застрахователното обезщетение е недоказан и
прекомерно завишен.
Оспорва твърденията за неизпълнение на задълженията на АПИ по
поддържане на пътя в добро експлоатационно състояние, като твърди, че не е
налице пряката причинно - следствена връзка между състоянието на пътя и
вредоносния резултат.
Твърди, че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
от органите на Пътна полиция - РУ Радомир не е отразено точно
километриране, което води до невъзможността да се установи точното
местонахождение на евентуално настъпилото ПТП. Счита за недостатъчни
доказателствата, установяващи мястото на настъпване на процесното събитие.
В тази връзка оспорва твърдението наведено от ответника с отговора на
исковата молба за липса на ограничителна система за пътищата /мантинела/.
Твърди, че същата е била налична на предвидените по закон места от
9
процесния участък.
Съгласно Наредба РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на
пътищата и Технически правила за проектиране на ограничителните системи
металоеластичната ограда се поставя с цел обезопасяване на потенциално
опасни места. Същите се поставят за обезопасяване на опасни места встрани
от пътя и от насрещно движение при двулентови пътища.
Оспорва също така твърдението на ответника, че „вина за настъпване на
събитието има лицето, възложило работата на починалия (твърди, че
доколкото има данни работата да е касаела поддръжката на пътя, счита, че
това е „Агенция пътна инфраструктура“). Същото не е взело мерки за
обезопасяване на участъка, като не е имало преместваеми знаци, поетапно
пускане на движението и т.н. до напускане на работниците, което значително е
завишило риска за живота и здравето им и намиращите се при тях длъжностни
лица. “.
Позовава се на документите по делото и по - конкретно на представената
АТЕ по ДП 64/2019 г. на ОП - Перник на стр. 7 от същата в показанията си
свидетелката К. Б. е предоставила информация за работодателя на починалия
И. Л., като е заявила, че тя работи в ДГС - Земен като старши лесничей, а И. Л.
в РДГ - Кюстендил. Твърди, че загиналият не е служител и АПИ няма
отношение по повод причините и обстоятелствата поради които се е намирал
на процесния участък и дали са взети съответните мерки по обезопасяване на
участъка в това число, дали е имало преместваеми знаци, поетапно пускане на
движението и т.н. до напускане на работниците.
Твърди, че не е налице пряката причинно - следствена връзка между
състоянието на пътя и вредоносния резултат. Счита, че не състоянието на пътя
и пътната сигнализация са оказали пряко непосредствено въздействие върху
ситуацията, а настъпването на същата е резултат само и единствено от
поведението на водача на т.а. „Форд Транзит“, на несъобразената от същото
лице скорост на движение и неспазване правилата за движение. Дори и
действително да има забележки относно състоянието на пътната хоризонтална
и вертикална маркировка, то това обстоятелство само по себе си не
освобождава водачът на ППС от задължението му да следи пътя и да
съобразява скоростта/управлението на превозното средство с пътната
обстановка и да се движи е такава скорост и по такъв начин, че да предотврати
10
евентуално произшествие.
Твърди, че от обстоятелствената част на приложения по делото
Констативен протокол за ПТП е пострадали лица, се установява, че
непосредствена причина за инцидента при който е настъпила смъртта на И. Л.
са действията на водача на т.а. Именно управлението на ППС е несъобразена
скорост с релефа на местността /десен завой/, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, е характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, с поставените пътни знаци и
скоростта на движение на съответния пътен участък е причината довела до
настъпването на процесното ПТП.
Настъпилите вреди в случая се дължат на противоправното поведение
на водача и несъобразяването му с пътните условия, при които безпроблемно
са преминали множество автомобили.
В тази връзка твърди, че водачът на автомобил **** с действията си е
допринесъл за настъпване на ПТП.
Поддържа напълно възраженията на ответното дружество относно
наличието на особено близка връзка между ищците и починалия и
действително претърпените от смъртта му вреди. Счита, че по делото няма
данни те и покойния да са се намирали в отношения на особена близост,
между тях да е имало очакване на взаимна грижа, да е била налице дълбока
емоционална привързаност, подкрепа, съчувствие, поддържане на ведър
семеен климат и пр. От доказателствата по делото не може да се извлече
информация за особено близка, различна по сила и интензитет от обичайната
за съпруг, жена и дъщеря връзка, която да обосновава изключение от общото
правило, изразяващо се в право на жена и дъщеря ищци в конкретното
производство да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техния съответно съпруг и баща. Също така от приложените по делото
доказателства няма данни ищцата Р. и починалия да са имали сключен по
между си брак или да са живели в едно домакинство във фактическо
съжителство. Поддържа, че отношенията между ищците и покойния не се
характеризират с привързаност или грижа, надхвърлящи обичайните. Няма
данни загубата да се е отразила негативно върху психическото и
емоционалното състояние на ищците.
Оспорва предявените искове по размер.
11
Счита, че претендиралото обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в размер на по 200 000 лв., предявени като частични от по 50 000 лева, е
прекомерно и не би могло да се определи като справедливо. Оспорва исковете,
като недоказани и необосновани по размер. Сочи, че съгласно съдебната
практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на
обогатяване на увредените лица. Вредата трябва да се определи към момента
на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема.
В случай, че исковите претенции, се приемат от съда за основателни, то
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, правя изрично възражение за допринасяне на
вредоносния резултат от страна на загиналия, изразяващо се в неспазване на
правилата за движение по пътищата, а именно счита, че същият се е намирал
на пътното платно, а не на банкета или извън пътя, бил е без
светлоотразителна жилетка и се е движил с гръб към движението, което също
е допринесло за събитието. Евентуално на изложеното и доколкото няма
данни за действията на покойния непосредствено преди ПТП, поддържа, че
той е изскочил внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114 и 113
ЗДвП, като не е съобразил поведението си с другите участници в движението.
Същият е предприел пресичане на необозначено за това място и при наличие
на затруднена видимост и е навлязъл внезапно на пътното платно.
Поради гореизложеното, счита, че настъпилия вредоносен резултат е
съпричинен от самия пострадал в значителна степен.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената
съдебна практика, при доказан принос /съпричиняване/ на пострадалия,
обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване, който счита, че в случая е в изключително голяма степен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по исковете.
Моля да бъде разглледано възражението му за изтекла кратка
погасителна давност /по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД/ на искането за
присъждане на лихва от момента на ПТП до окончателното изплащане на
сумата.
АПИ е направила и доказателствени искания.
12
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищците следва да докажат исковете си при условията на главно и пълно
доказване – че е било налице застрахователно отношение между водача на
товарния автомобил ***** и ответното дружество към 28. 10. 2019г. по
валидна застраховка „гражданска отговорност“, настъпването на ПТП,
механизма на настъпването на ПТП, така, както е описано в исковата молба,
причинените неимуществени вреди, така както са описани и наличието на
причинно – следствена връзка между ПТП-то и настъпването на вредите.
Ищцата е представила писмени доказателства и е направила
доказателствени искания в тази насока.
Ответникът следва да докаже възраженията си. Същият е направил
доказателствени искания в тази насока.
Третото лице помагач на ответника АПИ следва да докаже,
възраженията си.
Тъй като ответникът признава обстоятелството, че между него и водача
/собственика/ на товарния автомобил ***** и ответното дружество към 28. 10.
2019г. е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“, то съдът
признава това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Не са налице други факти и обстоятелства, които да се признават и да са
безспорни.
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети.
Не следва да се издава съдебно удостоверение на ищците, а следва да се
изиска НОХД № 202/2020г. по описа на Пернишкия окръжен съд, заедно с
приложеното по него досъдебно производство /което искане е направено от
ответника и от третото лице - помагач/.
Следва да бъде дадена възможност на ищците, в 7 дневен срок от
получаване на настоящето определение, с писмена молба, с два броя преписи,
да ангажира свидетелски показания – да посочи трите имена на двама
свидетели, какви точно обстоятелства ще установява всеки от тях и при какъв
режим са. Ако са при режим на призоваване, то следва да посочи и точните им
адреси за призоваване./чл.156, ал.2 от ГПК/.
Следва да бъдат разпитани в качеството им на свидетели, чрез
13
призоваване:
-И. М. В., с адрес *** и по местоработата му – **** – чрез „Климат
инженеринг“ ЕООД, и
-Р. И. по местоработата му – *** – чрез „Климат инженеринг“ ЕООД.
Следва да бъде определен депозит за всеки от двамата свидетели по
50лв. /общо 100лв./, вносими от ответника в 7 дневен срок от получаване на
определението, като в същия срок да бъде представена по делото вносната
бележка.
Тъй като производството по делото се развива по ГПК, следва да бъде
дадена възможност на ответника, в 7 дневен срок от получаване на
определението, с писмена молба, с два броя преписи да посочи трите имена и
адрес за призоваване на Владимир Маринов и Ангел Ангелов и конкретно
всеки от тях какви обстоятелства ще установява – чл.156, ал.2 от ГПК.
Тъй като производството по делото се развива по ГПК, следва да бъде
дадена възможност на Агенция „Пътна инфраструктура“, в 7 дневен срок от
получаване на определението, с писмена молба, с два броя преписи да посочи
трите имена и адрес за призоваване на М. Н., К. Б. и Л. К. и конкретно да
посочи всеки от тях какви обстоятелства ще установява – чл.156, ал.2 от ГПК.
Следва да бъде назначена съдебна - автотехническа експертиза, която
след като се запознае с материалите по делото и тези по НОХД № 202/2020г.
по описа на Пернишкия окръжен съд, заедно с приложеното по него
досъдебно производство, отговори както на въпросите, формулирани в т.4 от
писмения отговор на ответника, както и в т.4 от писменото становище на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
За вещо лице следва да бъде определен инж. Б. В..
Следва да бъде определено възнаграждение за вещото лице в размер на
800лв., от които 600лв. платими от ответника и 200лв., платими от АПИ по
сметка на Пернишкия окръжен съд, в седмичен срок от получаване на
съобщението, като в същия срок бъде представени по делото вносните
бележки.
Следва да се издаде съдебно удоставерение на ответното дружество,
чрез адвокат Т. Т.“, със съдържание, така, както е поискано в т.5 от раздел VI
14
доказателствени искания, от писмения отговор на ответника.
Следва да бъде назначена съдебно – медицинскка експертиза, която да
отговори на въпросите, формулирани в т.6 от раздел VI доказателствени
искания, от писмения отговор на ответника.
За вещо лице следва да бъде определен д-р К. Ч..
Следва да бъде определено възнаграждение за вещото лице в размер на
400лв., платими от ответника, в седмичен срок от получаване на съобщението,
като в същия срок бъде представена по делото вносната бележка.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение възражението на ответника за изпращане делото по
подсъдност на Софийски градски съд, както и искането му за спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК до
приключване на производството по НОХД № 202/20220 по описа на
Пернишкия окръжен съд, като неоснователни.
Напътва страните да постигнат спогодба.
На основание чл. 140, ал.1 от ГПК приема и прилага представените с
исковата молба писмени доказателства.
Изисква НОХД № 202/2020г. по описа на Пернишкия окръжен съд,
заедно с приложеното по него досъдебно производство, за прилагане по
настоящето дело.
Дава възможност на ищците, в 7 дневен срок от получаване на
настоящето определение, с писмена молба, с два броя преписи, препис за
насрещната страна да ангажира свидетелски показания – – да посочи трите
имена на двама свидетели, какви точно обстоятелства ще установява всеки от
тях и при какъв режим са. Ако са при режим на призоваване, то следва да
посочи и точните им адреси за призоваване./чл.156, ал.2 от ГПК/.
Допуска да бъдат разпитани в качеството им на свидетели, чрез
призоваване на:
-И. М. В., с адрес **** – чрез „Климат инженеринг“ ЕООД, и
-Р. И. по местоработата му – **** – чрез „Климат инженеринг“ ЕООД.
15
Определя депозит за всеки от двамата свидетели по 50лв. /общо 100лв./,
вносими от ответника в 7 дневен срок от получаване на определението, като в
същия срок да бъде представена по делото вносната бележка.
Дава възможност на ответника, в 7 дневен срок от получаване на
определението, с писмена молба, с два броя преписи, да посочи трите имена и
адреси за призоваване на В. М. и А. А. и конкретно всеки от тях какви
обстоятелства ще установява – чл.156, ал.2 от ГПК.
Дава възможност на Агенция „Пътна инфраструктура“, в 7 дневен срок
от получаване на определението, с писмена молба, с два броя преписи да
посочи трите имена и адреси за призоваване на М. Н., К. Б. и Л. К. и
конкретно да посочи всеки от тях какви обстоятелства ще установява – чл.156,
ал.2 от ГПК.
Назначава съдебна - автотехническа експертиза, която след като се
запознае с материалите по делото и тези по НОХД № 202/2020г. по описа на
Пернишкия окръжен съд, заедно с приложеното по него досъдебно
производство, отговори както на въпросите, формулирани в т.4 от раздел VI
доказателствени искания от писмения отговор на ответника, както и в т.4 от
писменото становище на Агенция „Пътна инфраструктура“.
За вещо лице определя инж. Б. В..
Определя възнаграждение за вещото лице в размер на 800лв., от които
600лв. платими от ответника и 200лв., платими от АПИ по сметка на
Пернишкия окръжен съд, в седмичен срок от получаване на съобщението, като
в същия срок бъде представени по делото вносните бележки.
Да се издаде съдебно удоставерение на ответното дружество, чрез
адвокат Т. Т.“, със съдържание, така, както е поискано в т.5 от раздел VI
доказателствени искания, от писмения отговор на ответника.
Назначава съдебно – медицинскка експертиза, която да отговори на
въпросите, формулирани в т.6 от раздел VI доказателствени искания, от
писмения отговор на ответника.
За вещо лице определя д-р К. Ч..
Определя възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., платими
от ответника, в седмичен срок от получаване на определението, като в същия
срок бъде представена по делото вносната бележка.
16
Извършва доклад по реда на чл. 146 ГПК, така както е отразено в
мотивите на определението.
Дава възможност на страните в страните, в седмичен срок от получаване
на съобщението да изложат становището си с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, като ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по – късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК, насрочва съдебно заседание за 19. 11.
2024г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните, като ищците се
призоват чрез адвокат К. на адреса й в гр. Казанлък, ответното дружество,
чрез адвокат Т. Т., а Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт С. Т.,
двамата допуснати свидетели на посочените адреси и двете вещи лице инж. Б.
В. и д-р К. Ч..
На ищците, чрез адвокат К., да се изпратят преписи от писмения отговор
на ответника и от становището на третото лице - помагач на ответника –
Агенция „Пътна инфраструктура“.
На ответника, чрез адвокат Т. Т., да се изпрати препис от писменото
становище на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
17