№ 87
гр. Поморие, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100566 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано въз основа на върнато за ново разглеждане гр.дело № 349/2018
г., по описа на РС – Поморие, образувано по искова молба, уточнена с молба вх. №
3252803.07.2018 г., от „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД гр.Бургас, чрез пълномощника и
съдебен адресат адв.З.З., против Ц.С. Генчев от гр.Поморие.
Ищцовото дружество твърди, че през месец юни на 2014 г. е предоставило под наем на
ответника специално съоръжение, предназначено за пълнене със сгъстен въздух на
водолазно оборудване – компресор „Tredent klasik 200“, при договорената месечна наемна
цена в размер 58.33лв., с начислен ДДС.
Сочи, че като балансов актив на дружеството стойността на компресора е 3 307 лв., с
начислен ДДС и амортизации.
Твърди, че въпреки многократно провежданите разговори от 2014 г. до подаване на исковата
молба ответникът не заплатил наемната цена и не върнал веща, поради което, за да
осъществява дейността си като водолазен обучителен център и подводно плуване, ищецът
бил принуден да ползва услугите на други фирми за зареждане на водолазни бутилки, както
и да закупи 10 водолазни бутилки.
Сочи, че с нотариална покана от 24.04.2017 г., връчена лично на ответника на 16.05.17 г.,
ответникът бил поканен да върне наетата вещ, а при условие, че компресорът е негоден да
заплати на ищеца балансовата му стойност.
Твърди, че поради невръщането на вещта и реализирани загуби, ищецът закрил част от
дейността си като като водолазен обучителен център и подводно плуване през 2016 г. – 2017
г., което обуславяло пропуснати ползи в размер 10 000 лв., за двете години.
1
В проведеното на 22.01.2019 г. съдебно заседание по гр.дело № 349/2018 г., ищецът
уточнява, че една от претенциите му е за осъждане на ответника да му заплати
равностойността на амортизираната отдадена под наем вещ – компресор „Tredent klasik
200“.
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 2 880 лв.,
представляваща равностойността на амортизираната и невърната наета вещ компресор
„Tredent klasik 200“, както и съединен иск за сумата 2 880 лв., представляваща неплатена
наемна цена по договор за наем на компресор „Tredent klasik 200“, сключен между страните,
за периода от м.юни на 2014 г. до м.юни на 2018 г., а така също съединен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди и пропуснати ползи, както следва: сума
в размер 3 410 лв., представляваща стойността на 10 бр. оборотни водолазни бутилки, 1
882.50 лв., представляващи разходи за зареждане на бутилките и 10 000 лв., пропуснати
ползи от неосъществена дейност на ищеца като водолазен център за 2016 г. и 2017 г., ведно
със законната лихва върху претендираните главници от предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
Предявените искове са с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.228 ЗЗД
и чл.82 ал.2 ЗЗД.
Препис от исковата молба е връчен връчен на ответника, който чрез пълномощник е подал
отговор, с който исковете са оспорени като неоснователни, недоказани и погасени по
давност. При условията на евентуалност е направено от ответника възражение за
прихващане със сума в размер 660 лв., представляваща разходи, извършени от него за
ремонт на процесната вещ – компресор.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от пълномощници
адвокати. Поддържат заявените претенции и направените оспорвания и възражения.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.
По делото са изслушани показанията на св. С.Д.Д., който сочи, че познава ответника и
законния представител на ищеца. Твърди, че през 2014 г., процесният компресор,
собственост на ищеца, се е намирал при него, че ответникът, за когото знаел, че се занимава
с пълнене на въздух за водолазни бутилки, му споделил, че собственият му компресор се е
повредил, поради което ответникът не може да упражнява дейността и го попитал дали
може да използва компресора на ищеца. Свидетелят твърди, че е свързал страните, които
постигнали договорка ответникът да използва компресор на ищеца, докато поправи
собствения си, срещу заплащане на наем в размер 50 - 100 лв. Свидетелят заявява, че не му е
известна договорка ответникът да извършва ремонт на компресора, както и такава да намери
купувач и да продаде компресора. Сочи, че законният представител на ищеца му е споделял,
че ответникът не връща компресора, като предполага, че това е станало през 2016 г.
В дадените пред съда показания св. П.С.Т. твърди, че ищецът му е бил работодател в
2
периода 2010 г. - 2011 г., а през 2103 г., ответникът е ползвал услугите на ищеца за пълнене
на водолазни бутилки с въздух. Сочи, че е работил с процесния компресор в продължение на
4 години, като с него е зареждан въздух. Утвърждава, че му е известно желание на ответника
да използва процесния компресор, който бил даден на ответника през 2014 г. Сочи, в
началото на всеки сезон той самият е правил обслужване на компресора – смяна на масло,
филтри и цялостна проверка. Твърди, че през 2012 г., бил установен пропуск на масло и
компресорът бил ремонтиран, като му били сменени сегментите на буталата. Сочи, че
компресорът бил в работещо състояние до последно, бил по-стар тип и по-шумен, но с
добра производителност. Твърди, че през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. ищецът не използвал
компресора, че опитите на законния представител да се свържи с ответника били
неуспешни, което наложило използване на друг компресор или пълнене на бутилки с въздух
срещу заплащане.
В качеството на свидетел е изслушан от съда и Хр.С. Г. (брат на ответника), който твърди,
че заедно с ответника имат работилници в гр.Варна, в която през 2013 г. ответникът донесъл
трибутален компресор за високо налягане, предначначен за зареждане на сгъстен въздух във
водолазни бутилки, който бил повреден. Свидетелят разглобил компресора и установил
липса на масло, довела до счупване на степен на едно от буталата, счупване на възвратен
клапан и на касета на водомаслоотделител на филтъра. Свидетелят не открил резервни части
за компресора, поради което поръчал изработване на ново бутало, нови сегменти за същото
и нови детайли на възвратен клапан. Изработката на ново бутало отнела два месеца, също
толкова направата на сигменти, а изработката на възвратния клапан около месец. След
отстраняване на тези дефекти компресорът проработил, но се установила друга счупена част
на възвратния клапан, която също била изработена, но компресорът не бил сглобен, защото
ответникът заявил, че собственикът на компресора не иска да плаща за ремонта. Свидетелят
заявява, че компресорът не е използван от ответника за осъществяване на дейността му.
В показанията си св. Н.И.Ч. и св. Ал.Пл.П. утвърждават, през 2013 г. - 2014 г., по искане на
ответника бащата на първия свидетел изработил алуминиево бутало за компресор, което
втория свидетел заздравил чрез елоксация.
По делото са представени заверени преписи от фактури с № **********/14.08.2014 г. и №
**********/14.09.2016 г., с издател „Синхрон“ ООД и получател ищеца, на стойност
съответно 1882.50 лв. и 1075 лв., с начислен ДДС, с наименование на стоката – пълнене на
водолазни бутилки.
Представен е и заверен препис от нотариална покана от 24.04.2017 г., изходяща от ищеца,
връчена лично на ответника на 16.05.2017 г., с която ищецът уведомява ответника, че
наемните отношения във връзка с предоставен през м. юни 2014 г. под наем на ответника
компресор „Tredent klasik 200“, приключват на 01.05.2017 г., като до 07.05.2017 г.
ответникът следва да върне наетата вещ на мястото, на което ме у предоставена – в хотел
„Лалов Егрек“, в работно състояние. Ответника е поканен и да плати наем за вещта в размер
на 2041.67лв., в десетдневен срок от получаване на поканата.
Съгласно приетото от съда като доказателство по делото заключение на вещото лице по
3
извършената съдебно-техническа експертиза, стойността на твърдените от св. Г., Ч. и П.,
ремонтни дейности по компресора, с включени машинни елементи, материали и труд, е в
размер 672 лв.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Ищецът утвърждава наличието на облигационо отношение между страните по договор за
наем на движима вещ – „Tredent klasik 200“, по силата на който през м. юни 2014 г., ищецът
отдал под наем на ответника посочената вещ, за наемна цена от 50 лв./58.33 лв., с начислен
ДДС.
Съществуването на твърдяната облигационна връзка с горепосочените параметри според
съда безспорно се установява от показанията на св. С.Д. и Пл.Т.. Действително, св.Т., като
бивш служител на ищеца, би могъл да се счита относително заинтересован в полза на
ищеца, но показанията му се подкрепят от тези на св.Димитров, който не е заинтересован в
полза или във вреда на която и да е от страните, както и от останалите събрани по делото
доказателства, а така също от неотреченото от ответника обстоятелство, че процесната вещ е
в негово държане.
Соченото от ответника основание за държане на вещта –за извършване на ремонт и за
намиране на купувач за същата, не се доказа по делото, тъй като в тази насока са единствено
показанията на св.Г. – брат на ответника и като такъв очевидно заинтересован от изход на
делото в негова полза.
Срокът на договора за наем се установява от горепосочената нотариална покана и той е от м.
юни 2014 г. до 01.05.2017 г., датата посочена в поканата, връчена на ищеца, като такава за
прекратяване на договора.
Не се установи, а и не се твърди, ответникът да е заплащал уговорената наемна цена, поради
което искът по чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.228 ЗЗД, е установен по основание.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца по
договора, което е частично основателно.
Вземанията за наем се погасяват с изтичането на тригодишна давност, съгласно
разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
В случая искът е предявен на 08.06.2018 г., поради което претенцията на ищеца за наем е
погасена по давност за периода от 08.06.2014 г. до 08.06.2015 г.
За периода от 08.06.2015 г. до 01.05.2017 г., претенцията е установена по основание и до
размера от 1341.59 лв., до който размер искът следва да бъде уважен.
В останалата си част, за разликата над размера от 1341.59 лв., до предявения размер от 2 880
лв., искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ответника за прихващане на задължението му за наем със
стойността на извършени от него ремонти на наетата вещ.
На първо място по делото не е налице безспорно установяване на твърдяното обстоятелство,
4
че са извършени ремонти именно на вещта, собственост на ищеца. Отново в тази насока са
единствено показанията на св.Г., които не се кредитират от съда, предвид
заинтересованността му от изход на делото в полза на ответника. Несъмнено св. Ч. и П.
установяват изготвянето на части за ремонт на компресор, но както сочи сам ответника в
отговора, а и се установява от доказателствата по делото, дейността на ответника е свързана
с експлоатация и ремонт на множество компресори от типа на процесния, поради което не е
установено безспорно, че изработените части са предназначени и вложени в ремонт на
процесната вещ.
На второ място, установява се от показанията на св. Т., че вещта е предадена на ответника в
състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета, с което е спазено изискването на
чл.230, ал.1 ЗЗД, поради което дори и да се приеме, че твърдените ремонти са извършени от
ответника, то последните са за сметка на наемателя, тъй като представляват поправки по
смисъла на чл.231, ал.1 ЗЗД, такива отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено
употребление на вещта.
По заявената претенция за стойността на наетата веща, същата невърната от ответника и
амортизирана съдът намира за безспорно установено, че вещта е предадена на ответника,
получена от последния и не е върната на наемодателя след получаване на покана за
връщане, с което си бездействие ответникът не е изпълнил предписанието на чл. 233, ал.1
ЗЗД.
По силата на нормата на чл. 57, ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след
поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи
без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато
последната е по-висока.
Установи се по делото, че вещта е в държането на наемателя ответник, но безспорни
доказателства, че същата е амортизирана до състояние да е негодна за употреба по
предназначение не се ангажираха от ищеца, такъв извод не може да се направи единствено
на основание продължителността на периода на ползването на вещта, поради което искът по
чл. 57, ал.2 от ЗЗД, следва да се отхвърли като неоснователен.
Недоказан, а като такъв и неоснователен е искът за обезщетение от неизпълнение на
задължението на ответника да върне наетата вещ, за сумите 3 410 лв., представляващи
стойността на 10 бр. водолазни бутилки, 1 882.50 лв., разходи за зареждане на бутилките и
10 000 лв., пропуснати ползи от неосъществена дейност на ищеца като водолазен център.
Ищецът доказа по делото извършените от него разходи по покупка на водолазни бутилки и
зареждането им в процесния период на действие на договора за наем, но не установи при
условията на пълно и главно доказване, че тези разходи са извършени единствено по
причина на неизпълнението на задължението на ответника да върне наетата вещ.
По изложените аргументи, поради недоказаност, че прекратяването на дейността на ищеца
се дължи единствено на неизпълнението на задължението на ответника, неоснователна е и
като такава следва да бъде отхвърлена и претенцията за пропуснати ползи в размер 10 000
5
лв.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските на ищеца по делото в размер 205.55 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл.78.ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер 3261.88
лв., включително такива в производството по отмяна пред ВКС, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Мотивиран от изложеното , Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ... с пълномощник и съдебен
адресат адв.Д. М., да заплати на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ... представлявано от управителя ДМ. ЮР. Б., с
пълномощници адв. З.З. и адв. С.М., сумата от 1341.59 лв. (хиляда триста четиридесет и
един лева и петдесет и девет стотинки), представляваща дължима наемна цена по договор за
наем на движима вещ – компресор „Tredent klasik 200“, за периода от от 08.06.2015 г. до
01.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за разликата над
уважения до предявения размер, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, против ЦВ. СТ.
Г., ЕГН **********, за осъждане ответника да заплати на ищеца сума в размер 2 880 лв.
(две хиляди осемстотин и осемдесет лева), представляваща стойността на отдадената под
наем, невърната и амортизирана вещ компресор „Tredent klasik 200“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, против ЦВ. СТ.
Г., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди и
пропуснати ползи от неизпълнението на задължението на ответника да върне наетата вещ
компресор „Tredent klasik 200“, както следва: сумата 3 410 лв., представляваща стойността
на 10 бр. оборотни водолазни бутилки, сумата 1 882.50 лв., представляваща разходи за
зареждане на бутилките и сумата 10 000 лв., представляваща пропуснати ползи от
неосъществена дейност на ищеца като водолазен център за 2016 г. и 2017 г., ведно със
законната лихва върху претендираните главници от предявяване на иска до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. Г., ЕГН **********, да заплати на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата 205.55 лв. (двеста и пет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЦВ. СТ. Г.,
ЕГН **********, сумата 3261.88 лв. (три хиляди двеста шестдесет и един лева и осемдесет
6
и осем стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
7