Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
град Горна Оряховица, 29.11.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 913 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.258 и сл. от ЗЗД.
Ищецът от „ТМТ ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 23, ет.2, представлявано от управителя М.Г.Т., чрез пълномощника му – адвокат К.Г. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че по искане на ответника ищецът е представил оферта от 01.10.2014г. за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, а с договор от 17.11.2014г. ответникът, в качеството на възложител, е възложил на ищеца - като изпълнител, да достави и монтира системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, на обект - постройка със социална дейност, намираща се в град Горна Оряховица, улица „Иван Вазов” № 13 ”А”, на обща стойност на двете системи в размер на 14764.90 лв. без ДДС /17 717.88 с ДДС/, съобразно офертата. Сочи, че страните са се споразумели уговореното възнаграждение да се изплаща от възложителя на изпълнителя, както следва : сумата от 1144.75 лв. с ДДС - авансово след подписване на договора; сумата от 1884 лева с ДДС - авансово при започване на работа и сумата от 14689.12 с ДДС - веднага след монтажа на системите. Заявява, че ответникът е платил авансовите парични задължения по цитирания договор. Твърди, че ищецът е изпълнил поетото задължение по договора и през м.октомври 2016г. е предал на ответника в цялост монтираната и пусната в експлоатация система за видеонаблюдение и пожароизвестяване на обекта на възложителя, като при предаване и приемане на изпълнената работа ищецът е съставил и предал на ответника проформа фактура № **********/14.10.2016г., в която е отразено авансовото плащане и остатъкът в размер на 14689.12 лв. с ДДС. Посочва, че на 03.11.2016г. е издал фактура № ********** за сумата 14689.12 лв. с ДДС, за изпълнената от него в обект на ответника система за видеонаблюдение и система за пожароизвестяване, съгласно договора от 17.11.2014г. Твърди, че с нотариална покана рег. № 14734/4.11.2016г. на нотариус Красимира Боева, с район на действие ГОРС, е изпратил на ответника цитираната фактура, ведно с подписан от него протокол за приемане на работата по наименование и компоненти, вкл. и количества, като е поканил ответника в 7-дневен срок да оформи с подпис и печат приложените протоколи за приемане на работата, след което да върне единият подписан екземпляр на адреса на изпълнителя, както и да заплати по посочената банкова сметка ***. Сочи, че на 30.01.2017г. ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата 2892 лв. с основание за плащане : “монтаж, настр. и пуск по оферта от 01.10.14г. и договор от 17.11.2014г.”, като след извършеното плащане ответникът продължил да дължи на ищеца сумата 11797.12 лв. с ДДС. Заявява, че със Заповед № 812/28.03.2017г., издадена по ч. гр. дело № 499/2017г. по описа на ГОРС, е разпоредено длъжникът Фондация “Алфа България” - Горна Оряховица да заплати на кредитора “ТМТ ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД - Горна Оряховица сумата 11797.12 лв. с ДДС, представляваща главница по неизплатена фактура, издадена на основание договор от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на система за видеонаблюдение и пожароизвестяване, ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението - 15.03.2017г. до окончателното изплащане, сумата 390.74 лв. - законна лихва за забава върху посочената главница за времето от 15.11.2016г. до 13.03.2017г., както и разноските в заповедното производство, като погрешно е посочено, че разноските са в размер на 25 лева, вместо действително направените 243.76 лева - заплатената от него държавна такса. Посочва, че длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение в законния срок, но впоследствие - на 06.04.2017г., е заплатил по банкова сметка ***, сумата 2371.64 лв. с основание за плащане : “договор 17.11.2014г., материали, оценка”. Твърди, че след така извършеното плащане, ответникът остава да дължи на ищеца сумата 9425.48 лева, представляваща главница по фактура № **********/3.11.2016г., издадена на основание договор от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, ведно със законна лихва за забава върху посочената главница в размер на 11 797.12 лв. с ДДС за времето от 15.11.2016г. до 13.03.2017г. в размер на 390.74 лв., както и законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Моли съда да приеме за установено, че Фондация „Алфа България” с ЕИК ********* дължи на “ТМТ Технолоджи” ЕООД с ЕИК *********, главница в размер на 9425.48 лв., представляваща остатък от паричното задължение на ответника към ищеца по договор от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на система за видеонаблюдение и система за пожароизвестяване на обект постройка със социална дейност, намираща се в гр. Горна Оряховица, улица „Иван Вазов” № 13”А, и фактура № **********/3.11.2016г., ведно със законна лихва за забава, считано от 15.03.2016г. до окончателното й изплащане; 390.74 лв. - законна лихва за забава върху главница в размер на 11797.12 лв., считано от 15.11.2016г. до 13.03.2017г. Моли съда да се произнесе и относно дължимостта на сторените в заповедното производство съдебни разноски в размер на 243.76 лв., както и да осъди ответника да му заплати и всички направени от него разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К.Г. от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
Ответникът ФОНДАЦИЯ „АЛФА БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13 „А”, представлявана от П.Х.Б., чрез пълномощника си – адвокат Д.А.С. ***, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът счита исковете за неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца за изпълнение на процесния договор. Твърди, че ищецът не е вложил в монтажа оферираните и договорени материали като вид и количество. Заявява, че това възражение е направено от ответника след приключване на монтажа, и преди да е приет обекта според договора, и ответникът - възложител се е възползвал от правата си по чл.265,ал.1,т.2, предл. второ и по чл.266 от ЗЗД, като е поискал от ищеца да направят съвместно оглед на място и да установят какви по вид и колко по количество са реално вложените при монтажа материали, да ги остойностят по справедливи пазарни цени, и да бъдат заплатени от възложителя - ответник, на изпълнителя - ищец, т.е. ответникът своевременно е поискал от ищеца намаление на възнаграждението. Твърди, че ищецът не се е отзовал на тази покана в определения срок, и затова ответникът - възложител му е платил реално вложените материали според тяхната средна пазарна стойност. Заявява, че поради това ответникът не дължи на ищеца претендираните с исковете суми главница и лихви. Твърди, че поради констатираните различия между визираните в офертата към договора материали като вид и количества, и реално вложените при монтажа, възложителят по договора не би могъл да подпише протокол за приемане на работата и не би могъл да приеме, че изпълнителят по договора е изпълнил точно своите договорни задължения. Посочва, че изложил съображенията си в писмен отговор, получен от ищеца на 15.11.2016г. Твърди, че системата за пожароизвестяване не отговаря на изискванията по договора и офертата към него. Посочва, че може да приеме работата на ищеца, само след като бъдат уговорени с писмен анекс към договора цени на реално вложените от ищеца материали при изграждането на системите, и след като му предостави спецификация на реално вложените от него материали и техните паспорти (и/или надлежни документи, установяващи характеристиките и производителя на материалите), както и паролите за управление на двете DVR устройства от системата за видеонаблюдение. Отрича като невярно твърдението на г-н Т., че при монтажа на системите не са направени от страна на възложителя възражения срещу влаганите материали, както и че е представил необходимите документи към доставените материали - елементи на двете системи. Посочва, че възложителят е потърсил специалисти - лицензирани оценители на машини, съоръжения и оборудване, като според изготвения от тях оценителски доклад, пазарната стойност на системите, предмет на оценката, е общо 6923.90 лв., а при извършения оглед на 25.03.2017г. е констатирано, че системата за пожароизвестяване не е напълно функционална, защото няма поставени индикатори извън помещенията, които да показват в кое помещение е задействан датчик според изискванията за конвенционални системи за пожароизвестяване. Поради това ответникът се позовава на чл.265,ал.1,т.2,предл. второ от ЗЗД, а управителят на Фондацията-възложител е издал заповед № 3/06.04.2017г., с която е наредил да се плати на изпълнителя стойността на материалите според оценката на лицензираните оценители, като се приспаднат вече платените суми по договора, както да се плати и труда за полагането на кабелите, остойностен според офертата към договора и установените действителни линейни метри (дължина) на положените кабели, в размер на общата сума от 2371.64 лв. - като остатък от цената по договора, съгласно чл.265,ал.1,т.2, предложение второ и чл.266 от ЗЗД, и плащането е направено с банково преводно нареждане на 06.04.2017г. Твърди, че изпълнителят се е отклонил от договора, като не е монтирал като вид и количества материалите, посочени в офертата към договора, като до момента изпълнителят не е отстранил нередностите и отклоненията, поради което договорът не може да се счита за изпълнен и изпълнителят не може да претендира възложителят да изпълни задължението си за изплащане на остатъка от 14689.12 лв. с ДДС. Счита, че несъобразяването с офертата към договора от страна на изпълнителя при влагането на материали представлява неточно и недобросъвестно изпълнение на договорните му задължения. Твърди, че исковете са неоснователни, защото ответникът е направил своевременно възражение по чл.265,ал.1,т.2, предл. второ от ЗЗД, като възложител по договора, за отклонение от поръчката и за недостатъци на изработката, и е поискал съответно намаление на възнаграждението по договора, като е платил на изпълнителя справедливата пазарна стойност на изработката и към настоящия момент не му дължи повече. Прави същото възражение и по настоящото съдебно производство, като аргумент за неоснователност на исковете. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди направените съдебни разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат Д.С. ***, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорен по настоящото дело е фактът, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на сключен на 17.11.2014г. между ищеца – като изпълнител и ответника – като възложител, договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване на обект - постройка със социална дейност, намираща се в град Горна Оряховица, улица „Иван Вазов” № 13 ”А”, на обща стойност на двете системи в размер на 14764.90 лв. без ДДС, респ. 17717.88 лв. с ДДС, съобразно оферта, съставляваща неразделна част от договора.
От приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от оферта за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 01.10.2014г., договор от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, се установява, че възложителят „Фондация Алфа България” гр. Горна Оряховица е възложил, а изпълнителят „ТМТ Технолоджи” ЕООД гр. Горна Оряховица е приел да достави и монтира система за видеонаблюдение и пожароизвестяване на обект : постройка със социална дейност, намираща се в гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13А, по приетата оферта на изпълнителя от 01.10.2014г. /чл.I от договора/. Видно от процесния договор от 17.11.2014г., изпълнителят се е задължил да извърши описаните в чл.1 от този договор дейности с високо качество /чл.II от договора/, в срок, договорен между страните /чл.4 от договора/. Съгласно чл.III от договора, възложителят се е задължил да осигури необходимия достъп и възможност за работа в обекта. Според чл.V от същия договор, страните са се съгласили, че след приключване на работата, изпълнителят отправя до възложителя устна покана за инспекция на място, като в случай, че бъдат констатирани неизправности, изпълнителят отстранява всички нередности и отклонения на дейностите по чл.I от този договор, и с монтирането на всички компоненти, договорът се счита за изпълнен. Видно от процесния договор, страните са се съгласили, че общата цена за доставка и монтаж на двете системи е 14764,90 лв. без ДДС, като сумата се изплаща както следва : 1/ 953,96 лв. без ДДС, 1144,75 лв. с ДДС – авансово, след подписване на договор; 2/ 1570 лв. без ДДС, 1884 лв. с ДДС – авансово, при започване на работа; 3/ 12240,94 лв. без ДДС, 14689,12 лв. с ДДС - веднага след монтажа на системите /чл.VI от договора/. Наред с това, страните са договорили, че уговорените в договора цени са окончателни дотолкова, доколкото окончателни са и количествата, като цените подлежат на промяна само, ако има промяна в количествата в последствие на монтажа.
Съдът е приел за безспорни фактите, че ответникът е платил на ищеца първите две авансови вноски, в общ размер от 2523.96 лв. без ДДС, респ. 3028.75 лв. с ДДС, съгласно чл.VI,т.1 и 2 от договора, удостоверено и с дневно извлечение № 025/06.04.2017г. /л.14 от делото/.
Безспорни са и фактите, че ищецът е извършил монтаж в обекта : постройка със социална дейност, намираща се в гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13А, на две системи : за видеонаблюдение и за пожароизвестяване, като на 14.10.2016г. е представил на ответника фактура (проформа) № 58753 от 14.10.2016г. за плащане на сумата от 14689.12 лв. с ДДС - остатък по чл.VI,т.3 от договора /л.10 от делото/.
Видно от приетите писмени доказателства, ищецът е издал фактура № **********/03.11.2016г., на стойност 14689.12 лв., с основание : „система за видеонаблюдение, система за пожароизвестяване съгласно договор от 17.11.2014г., монтирана в обект : постройка със социална дейност, намираща се в гр. Г. Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13А”, която не е подписана от ответника /л.11 от делото/.
Безспорен в настоящото производство е и фактът, че ответникът е изплатил на 06.04.2017г., по банкова сметка ***, сумата от 2371.64 лева, с посочено в платежния документ основание за плащане : „договор 17.11.2014г., материали, оценка”.
Безспорен между страните е и фактът, че възложителят не е изпълнил задължението си да заплати на изпълнителя остатъка от договореното възнаграждение за изработеното от него в размер на сумата от 9425.48 лв.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – нотариална покана рег. № 14734/04.11.2016г., връчена на ответната фондация на 07.11.2016г. с разписка изх. № 195/07.11.2016г., двете заверени от нотариус Кр. Боева с рег. № 296 на НК, с район на действие ГОРС /листи 12-13 от делото/, ищецът е поканил ответника, във връзка с изпълнението на сключения на 17.11.2014г. договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, да оформи с подпис и печат приложените протоколи за приемане на работата /лист 34 от делото/, съгласно договора, както и в 7-дневен срок, считано от получаване на тази покана, да заплати сумата по чл.VI,т.3 от договора - 14 689,12 лв., по посочената банкова сметка.
***казателства – отговор на нот. покана рег. № 14734 от 04.11.2016г., с рег. № 15096 от 14.11.2016г., връчен на ищцовото дружество на 15.11.2016г. с разписка изх. № 199 /листи 35-37 от делото/, ответникът е уведомил ищеца, че на този етап не може да приеме и да заплати работата на изпълнителя, тъй като не е монтирал при изграждане на системите за видеонаблюдение и пожароизвестяване материалите, индивидуализирани с посочените характеристики в офертата, изготвена на 01.10.2014г., не му е предоставил спецификация на материалите е техните паспорти и/или надлежни документи, удостоверяващи характеристиките и производителя на материалите и не му е предоставил паролите за управление на двете DVR устройства от системата за видеонаблюдение, а системата за пожароизвестяване не отговаря на изискванията на договора и офертата към него, като над вратите няма индикатори за задействан датчик за регистриране на пожар в съответното помещение. В отговора ответникът е заявил също, че на този етап не може да приеме работата на изпълнителя и да подпише протокола за нейното приемане, тъй като тя не е извършена съгласно сключения за целта договор; позовал се е на чл.265,ал.1,т.2,предл.2 от ЗЗД, и е посочил готовност да плати незабавно при изпълнение на посочените в отговора условия.
По делото са приложени писмени доказателства - писмо от ищеца до ответника с пароли, получено на 19.01.2017г., пощенски плик с печат от 18.01.2017г., писмо - отговор с изх. № 024/26.01.2017г., служебен бон, издаден на 26.01.2017г. от „Български пощи” ЕАД, известие за доставяне, нотариална покана рег. № 1013 от 27.01.2017г., разписка с изх. № 41/21.02.2017г. за получена НП, удостоверяващи последвалата между страни писмена кореспонденция, отразяваща становищата на изпълнителя и на възложителя.
Със Заповед № 2/27.01.2017г. на управителя на Фондация „Алфа България” /л.48 от делото/, същият е наредил на Ц. П. Ц., ръководещ дейността на Център за временно настаняване на възрастни хора гр. Г.Оряховица, да подготви платежно нареждане, с което да нареди превод от банковата сметка на фондацията по банковата сметка на „ТМТ Технолоджи” ЕООД на сумата от 2892 лв., представляваща стойността на монтаж, настройка и пуск на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, определена съгласно офертата към договора. В изпълнение на посочената заповед, е издадено платежно нареждане от 27.01.2017г., посредством което ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 2892 лв. с основание за плащане „монтаж, настр. пуск оферта 01.10.14г.” /л.50 от делото/.
По делото не се спорят фактите и от приетите писмени и гласни доказателства /резюме на доклад за експертна оценка на инсталации за пожароизвестяване и видеонаблюдение от 27.03.2017г., изд. от „Кониел” ООД гр. Велико Търново, сертификат за оценителска правоспособност рег. № ********* от 14.12.2009г., изд. от УС на КНОБ, Сертификат за оценителска правоспособност рег. № ********* от 17.11.2014г., изд. от УС на КНОБ, показанията на свидетелите Ц.Ц. и П.Ц./, е видно, че ответникът е ангажирал фирма „КОНИЕЛ” ООД гр. В.Търново да извърши оглед в процесния обект и да изготви доклад за експертна оценка на монтираните от ищеца системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване /листи 51-55/.
Със Заповед № 3/06.04.2017г. на управителя на Фондация „Алфа България” /л.56 от делото/, същият е наредил на Ц. П. Ц., ръководещ дейността на Център за временно настаняване на възрастни хора гр. Г.Оряховица, да подготви платежно нареждане, с което да нареди превод от банковата сметка на фондацията по банковата сметка на „ТМТ Технолоджи” ЕООД на сумата от 2371.64 лв., представляваща остатък плащане по договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 17.11.2014г., определен съгласно експертна оценка от 27.03.2017г. на „КОНИЕЛ” ООД гр. В.Търново. В изпълнение на посочената заповед, е издадено платежно нареждане от 06.04.2017г., посредством което ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 2371.64 лв., с основание за плащане „дог.17.11.2014г./нот.пок. 1013/2017г.” /л.57-61 от делото/.
Видно от приетите писмени доказателства, със Заповед № 01/05.01.2015г. на управителя на Фондация „Алфа България” /л.62 от делото/, същият е определил Ц. П. Ц. да ръководи дейността на Център за временно настаняване за възрастни хора, регистриран в АСП, съгласно удостоверение за регистрация № 1084-01 за предоставяне на социални услуги, издадено на 17.01.2012г. от главен директор на ГД ,,СП” към АСП. Съгласно приложените по делото 2 броя пълномощно /листи 63-64 от делото/, управителят на Фондация „Алфа България” е упълномощил Ц. П. Ц. ***, с право да представлява Фондация „Алфа България” гр. Горна Оряховица пред всички : държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридически и физически лица, включително, но не само, пред: Агенция за социално подпомагане и всички негови териториални поделения, Община Горна Оряховица, банки, нотариуси, съдилища, съдебни изпълнители и други, като извършва всякакви правни и фактически действия, свързани с организирането и осъществяването на цялата дейност на Център за временно настаняване за възрастни хора, с нов адрес на управление: гр. Г. Оряховица, ул. Иван Вазов 13 А, включително, но не само: 1. да взема всякакви решения, касаещи управлението на посочения Център; 2. да преговаря, сключва, изменя и прекратява всякакви договори за доставки и услуги; 3. да преговаря, сключва, изменя и прекратява всякакви договори за строително-монтажни работи на и в имоти, които се използват за осъществяване дейността на Центъра, само в допустимите от ЗС и ЗЗД и в договорите случаи, и пр., както и да извършва всякакви действия на управление с имуществото на Фондацията, вкл. да предвижва необходимата строителна документация във връзка с ремонта на сградите в с. Кавлак и в гр. Г.Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13 А.
С вх. № 3097/15.03.2017г., ищецът „ТМТ Технолоджи” ЕООД гр. Горна Оряховица е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Фондация „Алфа България”, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 499/2017г. по описа на ГОРС, в хода на което съдът е издал Заповед № 812 от 28.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу Фондация „Алфа България”, за сумата от 11797.12 лв., представляваща главница по незаплатена фактура, издадена на основание на Договор за доставка и монтаж на система за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 17.11.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.03.2017г., до окончателното плащане; за сумата от 390.74 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от 15.11.2016 г. до 13.03.2017г., както и сумата от 25.00 лв., представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса. В срока, установен в чл.414,ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение вх. № 4083/07.04.2017г. срещу горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение.
Видно от приетата по делото Съдебно-икономическа експертиза, проформа фактура 58753 от 14.10.2016г. и фактура № ********** от 03.11.2016г., издадени от ищеца ,,ТМТ Технолоджи” ЕООД гр. Горна Оряховица, не са намерили счетоводен израз в счетоводните книги на Фондация ,,Алфа България” гр. Горна Оряховица; общо преведената сума от Фондация ,,Алфа България”, без да е упомената/ приспадната сума по фактура, е в размер от 5263.64 лв. (2892.00 лв. + 2371.64 лв. = 5263.64 лв.). От заключението на СИЕ се установява, че сумата от 5263.64 лв. по счетоводните регистри на Фондация ,,Алфа България” е отчетена като аванс. Видно от приетата СИЕ, след приспадане на сумата от 2892.00 лв. и сумата от 2371.64 лв., задължението на Фондация ,,Алфа България” към ,,ТМТ Технолоджи” ЕООД по издадената фактура с № **********/03.11.2016г. е в размер от 9425.48 лв.
Видно от заключението на приетата по делото Комплексна съдебно-техническа и оценителска експертиза, извършена от вещото лице Н.К., вещото лице е изложило описание на системите за видеонаблюдение и пожароизвестяване, подробно – на видовете и количествата материали, вложени в двете системи; дадени са в съответните таблици техните технически характеристики и цени към 17.11.2014г., отразени в офертата и сключения договор, и към 01.10.2016г. - след завършване на монтажа на процесните системи; описани са различията между офертираните и действително вложените елементи на системите. От заключението на КТСОЕ е видно, че системата за видеонаблюдение е изпълнена съгласно техническите изисквания и функционира нормално с добро качество на изображението. Видно от заключението на КСТОЕ, при извършения оглед на пожароизвестителната система е констатирано, че същата функционира, но в момента на огледа е изключена. От КСТОЕ се установява, че в отделни приложения са дадени стойностите на двете системи поотделно, както и е дадена общата стойност на материалите, вложени реално от ищеца в двете системи, която е определена на 12899.21 лв. без ДДС.
Видно от заключението на приетата повторна КСТОЕ, системата за видеонаблюдение, изпълнена от ищеца, е годна и функционира нормално; ползвателите на системата за видеонаблюдение нямат претенции относно функционалността на системата; камерите имат ясна, добра и цветна картина; видеорекордерите съхраняват записи до 60 календарни дни. Заключението на вещото лице А.А. по повторната КСТОЕ е, че реално вложената техника и материали в системата за видеонаблюдение са на стойност 2630.20 лв., като приложените цени са по ценова листа на фирма „Сектрон” ООД. Видно от заключението на вещото лице Й.А. по повторната СТКОЕ, в установения вид на пожароизвестителната централа, същата е годна за употреба – донякъде, защото при конвенционалните системи е задължително монтажа на индикатори за пожара, които могат да бъдат или светлинни или звукови (паралелен светлинен, звуков сигнализатор); целта на тези индикатори е да дадат информация на пожарникаря или ползвателя на съоръжението да разбере откъде е възникнал първоизточника на пожар и да се ориентира в предполагаемо задимения участък. Вещото лице счита, че за да се приведе в ред самата централа е нужно да се монтират такива сигнализатори над вратите на самите помещения, тъй като системата в този си вид не отговаря на нормативните изисквания, но може да работи според нейното предназначение. Дадена е стойност на реално вложената техника и материали на системата за пожароизвестяване – 1714.34 лв.
Видно от
показанията на св. Т.К./познат на законния представител на ищеца/, той е
помагал два пъти на Т. в обекта, който
е срещу входа на Първо ОУ в гр. Г.Оряховица. Свидетелят сочи, че първият път
бил преди около 4 години, когато изграждали кабелна мрежа за система за
видеонаблюдение и кабелна мрежа на системата за пожароизвестяване; тогава
окабелявали и сградата не била изцяло завършена. Свидетелят К. удостоверява, че
по-късно ходил да помогне на Т. за слагане камери, сензори, оживяване на
инсталацията, да се види дали всичко работи и да се изчака дали няма да се
появи някакъв проблем; обекта трябвало да се пусне по-бързо, защото щели да идват
ръководители на тази асоциация. Сочи, че по време на вторият етап се говорело първо за черно-бели камери на
външните позиции, а за вътре - за цветни камери с по-висока резолюция; впоследствие
Ц. - другият свидетел, си говорил с Т., и решили, че ще се слагат по-качествени
камери, с по-висока резолюция, цветни, като имало период, в който чакали да се
потвърди, а идеята на одобрението от друг била за това, че ще има промяна в
цената, дали са съгласни. Видно от показанията на св. Кушев, на място се сложили
цветните камери с висока резолюция; има и няколко заменени датчика за
пожароизвестителната система. Свидетелят К. удостоверява, че Ц. поставил
въпроса за разграничаване на датчиците и с Т. определили кои помещения ще се
обитават от приютените, за тях им поставят датчици на термичен принцип, които
не се задействат безсмислено. Свидетелят сочи, че в негово присъствие Ц. не е
правил възражение за тези промени.
Видно от показанията на св. Ц.Ц. /социален
работник и ръководител на Центъра в гр. Г.Оряховица, ул. „Иван Вазов” 13А/, той
е разговарял с г-н Т. за промяна на кабелите; Т. го уверил, че камерите, които
са оферирани
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.258 и сл. от ЗЗД се явява допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на оспореното от ответника вземане и искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен досежно претендирания размер на паричните вземания.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата на договор от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване и оферта за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 01.10.2014г., като не спорят, че офертата съставлява неразделна част от договора. Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни : за изпълнителя да изпълни нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. На основните задължения на изпълнителя, предвидени в чл.258 и чл.261 от ЗЗД – да извърши възложената му работа точно /съгласно дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и срок/ и да предаде изработеното на възложителя, кореспондират задълженията на възложителя – да приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение – чл.264 и чл.266 от ЗЗД.
Съдът намира за безспорно установено по делото от приетите писмени доказателства – оферта за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 01.10.2014г., договор от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, нотариални покани и всички документи относно проведената между страните писмена кореспонденция, заповед № 2 от 27.01.2017г. и Заповед № 3 от 06.04.2017г., двете на управителя на Фондация „АЛФА БЪЛГАРИЯ”, преводно нареждане от 27.01.2017г., преводно нареждане от 06.04.2017г., и др., че в качеството си на изпълнител ищецът е изпълнил задължението си по чл.1 от сключения между него и възложителя Фондация „Алфа България” гр. Г. Оряховица договор от 17.11.2014г., да изработи поръчаното, като е доставил и монтирал две системи - за видеонаблюдение и пожароизвестяване на обект : постройка със социална дейност, намираща се в гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13А, със свои средства и материали, в срока, договорен между страните, съгласно чл.4 от договора.
От приетите по делото КСТОЕ и повторна КСТОЕ, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира за установено, че ищецът – изпълнител е изработил поръчаното в срок и качествено, като доставените и монтираните от него системи за видеонаблюдение и за пожароизвестяване са годни за обикновеното им предназначение и за предвиденото в договора предназначение. В тази връзка, двете приети по делото КСТОЕ, възприети от съда изцяло в тази тяхна част, предвид съответствието им на цитираните по-горе писмени доказателства и на показанията на свидетелите Кушев и Ц., удостоверяват по несъмнен начин, че системите, монтирани от ищцовото дружество в процесния обект, функционират нормално и се ползват от ответната фондация от тяхното предаване от страна на ищеца /14.10.2016г./ до настоящия момент.
Съдът приема за доказан и факта, твърдян от ищеца в настоящото производство, че като изпълнител по договора от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, той е изпълнил и задължението си да предаде на възложителя изработеното в договорения срок. В тази връзка, от показанията на св. Т.К. се установява, че когато се демонстрирали системите, „в обекта се намирали св. Ц. и още един мъж, М.Т. отишъл в южното крило да демонстрира пожароизвестителната система, като я задействал ръчно и тя сработила, после показал с ключето как да се спрат сирените, показал и записа от системата за видеонаблюдение и как да си служат с нея, при което присъстващите се впечатлили се и нямало възражение от никого; в момента, в който били пуснати, двете системи започнали да работят, при което Т. питал как ще се действа за плащането, а представителят на ответника – св. Ц. отговорил да пише фактура и да я носи”… Тези факти се потвърждават изцяло от писмените доказателства, ангажирани в процеса - проформа фактура **********/14.10.2016г., фактура № **********/03.11.2016г., от нотариалната покана от 04.11.2016г. от ищеца до ответника, както и всички документи от проведената между страните писмена кореспонденция, приложена по делото, и частично от показанията на св. Ц., удостоверяващ пред съда, че „системата за видеонаблюдение работела сама за себе си без пълните си възможности, докато не получили паролите за дивиарите, откакто са получили паролите, системата за видеонаблюдение се ползва и работи; системата за пожароизвестяване в момента е изключена, но и тя работи, официалното откриване на сградата било в началото на месец 11.2016г. и те не са имали забележки и предписания, че системата за пожароизвестяване не може да се използва, но след 14.10.2016г. разбрали, че трябва да има индикатори, които не са включени в офертата и в договора”. Въз основа на горецитираните писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищцовата страна, че считано към 14.10.2016г. /преди официалното откриване на процесната сграда в началото на м.11.2016г./, ищецът-изпълнител е изпълнил договорното си задължение да предаде на ответника-възложител изработеното – две доставени, монтирани, изправни и работещи системи за видеонаблюдение и за пожароизвестяване.
В чл.264,ал.1 от ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора (Решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., II т.о., ТК). Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264,ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264,ал.1 от ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение (Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ЗЗД по въпрос на материалното право - осъществено приемане по см. на чл.264,ал.1 от ЗЗД). Въз основа на всички писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на КСТОЕ и повторната КСТОЕ, приети по настоящото дело, се установява по категоричен начин факта на реалното получаване от ответника – възложител на фактическата власт върху изработените от ищеца-изпълнител системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване считано от 14.10.2016г., както и реалното ползване на изработеното по неговото обичайно предназначение от посочения момент до сега.
Ангажираните в хода на производството писмени доказателства, описани по-горе, удостоверяват и фактите, че ответникът-възложител е изпълнил частично задължението си по VI от договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 17.11.2014г., като е заплатил на ищеца-изпълнител уговорените две авансови вноски след подписване на договора и преди започване на работата, в общ размер от 3028.75 лв. (1144.75 лв. + 1884 лв.), а впоследствие – на 27.01.2017г. е заплатил на ищеца сумата от 2892 лв. с основание: „монтаж, настр. пуск оферта 01.10.14”, както и е заплатил на „ТМТ Технолоджи” ЕООД гр. Г. Оряховица сумата от 2371.64 лв. на 06.04.2017г. с основание „дог. 17.11.2014г./нот.пок. 1013/2017”, т.е. общо сумата от 8292.39 лв. Същевременно, безспорен по делото е фактът, че възложителят не е изпълнил задължението си да заплати на изпълнителя остатъка от договореното възнаграждение за изработеното от него, в размер на сумата от 9425.48 лв.
Договорът за изработка е възмезден. Заплащането на възнаграждение е основно задължение на възложителя като страна по договора за изработка, респ. правото на възнаграждение за изработеното съобразно поръчката е основно право на изпълнителя съгласно чл.266,ал.1 от ЗЗД. Възнаграждението по договора за изработка се уговаря между страните и е елемент от неговото съдържание. Възнаграждението може да бъде уговорено като глобална сума и по единични цени, като във втория случай, съгласно чл.266,ал.1,изр.2 от ЗЗД, размерът му се установява при приемане на работата. Тълкувайки клаузата на чл.VI „Заплащане” от процесния договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 17.11.2014г., съобразно изискванията на чл.20 от ЗЗД, във връзка с останалите клаузите и в смисъла, които произтича от този договор, и добросъвестността, съдът намира, че при сключването на процесния договор страните са постигнали действителна обща воля възнаграждението за изработеното да бъде уговорено като глобална сума – 14764.90 лв. без ДДС (17717.87 лв. с ДДС), разпределена за плащане от възложителя на 3 вноски – две авансови вноски от 1144.75 лв., платима след подписване на договора, и от 1884 лв., платима преди започване на работата, и трета вноска в размер на 14689.12 лв., платима веднага след монтажа на системите. В този смисъл е и категорично изразената и изрично вписаната воля от страните по договора от 17.11.2014г., че уговорените в настоящия договор цени са окончателни дотолкова, доколкото са окончателни и количествата, като цените подлежат на промяна само, ако има промяна в количествата в последствие на монтажа. В подкрепа на този извод на съда е и приложената по делото проформа фактура № **********/14.10.2016г. /на стойност 14689.12 лв./, издадена от ищеца – изпълнител в деня на фактическото предаване на изработеното, в изпълнение на чл.VI от процесния договор, надлежно подписана от упълномощения представител на ответника-възложител, приел фактическата власт върху доставените и монтирани от ищеца две системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване. Тези факти се подкрепят и от показанията на св. Т. К. удостоверяващ изразеното от представителите на двете страни съгласие за заплащане на договорената цена за изработеното в деня на демонстриране и пускане в действие на монтираните от ищеца две системи.
Уговореното в договора за изработка възнаграждение подлежи на изменение при наличието на няколко хипотези : по общо съгласие на страните, вкл. при договаряне на допълнителни количества или видове работи; при наличие на предпоставките на чл.265,ал.1,пр.2 от ЗЗД – при отклонение от поръчката и при упражняване от страна на възложителя на правото му да иска намаляване на възнаграждението, съответно на изпълнената част от поръчката, както и при условията на чл.266,ал.2 от ЗЗД – ако по време на изпълнението надлежно определената цена на материалите бъде изменена, като в този случай се изменя съответно и възнаграждението, макар да е било уговорено изцяло. При възникнал спор относно изпълнението на договора за изработка страната, която се позовава на някоя от посочените предпоставки за изменение на възнаграждението, носи тежестта за тяхното доказване.
В срока за отговор по настоящото дело, ответникът предявява възражение по чл.265,ал.1,т.2, предложение второ от ЗЗД, - за намаляване на договореното възнаграждение поради отклонение от поръчката, неточно изпълнение и недостатъци на изработеното от страна на изпълнителя, както и възражение по чл.266,ал.2 от ЗЗД – за намаляване на уговореното възнаграждение поради намаляване на надлежно определената цена на материала по време на изпълнение на договора, които съдът намира за допустими. Разпоредбата на чл.264,ал.3 от ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 от ЗЗД. Неправилното според закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя. Следователно, възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл.264,ал.3 от ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя като защитно средство при предявен иск по чл.266,ал.1 от ЗЗД, какъвто е и въведения като предмет на настоящото дело.
На първо място, необосновано и непочиващо на приетите писмени доказателства се явява възражението на ответника, че не дължи изпълнение на задължението си за заплащане на остатъка от уговорената цена по процесния договор, поради наличие на недостатъци в изработеното. Настоящият съдебен състав намира, че възраженията на ответната страна досежно наличие на недостатъци в изработеното от ищеца се опровергават по категоричен начин от приетите по делото КСТОЕ и повторна КСТОЕ, кореспондиращи в тази тяхна част и на цитираните по-горе писмени и гласни доказателства, видно от които доставените и монтирани от ищеца-изпълнител две системи за видеонаблюдение и за пожароизвестяване са годни за употребата им не само за обикновеното, но и за предвиденото в договора между страните предназначение, двете системи функционират и се ползват реално от ответника-възложител, считано от 14.10.2016г. до сега, без да се проявяват техни явни или скрити недостатъци по смисъла на чл.264,ал.2 и чл.265,ал.1 от ЗЗД.
На второ място, въз основа на приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на КСТОЕ и повторната КСТОЕ, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, за неточно изпълнение на възложената работа – доставка и монтиране на система за видеонаблюдение, от страна на ищеца-изпълнител. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 235 от 9.01.2018г. на ВКС по т. д. № 726/2017г., II т.о., ТК, и Решение № 5 от 15.03.2010г. по т. д. № 390/2009г. на I т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК по приложение на чл.266 от ЗЗД във вр. чл.264 ЗЗД, при приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие. Изпълнението на работата и нейното съответствие с договореното се доказва с приемането й без възражения от страна на възложителя, което в случая не е налице. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че възложената на ищеца работа да достави и монтира система за видеонаблюдение и пожароизвестяване на обект : постройка със социална дейност, намираща се на ул. „Иван Вазов” № 13А в гр. Г. Оряховица, е била извършена в уговорения между страните срок и предадена от изпълнителя на възложителя, като при предаване на изработеното на 14.10.2016г. е извършена демонстрация на функционирането и проверка за качеството на изработеното в присъствие на законния представител на ищеца и на упълномощения представител на ответната фондация /показания на свидетелите К. и Ц., писмени доказателства : 2 бр. пълномощни – листи 63-64 от делото, проформа фактура № **********/14.10.2016г./. Наред с това, преценявайки приетите писмени доказателства - договор от 17.11.2014г. за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване, нотариални покани и всички документи относно проведената между страните писмена кореспонденция, проформа фактура № **********/14.10.2016г., фактура № 00000000859/03.11.2016г., както и протокол за приемане на работа от 14.10.2016г., съдът намира, че в отношенията между страните този протокол би имал значението на изрично изявление за приемането на работата по смисъла на чл.264,ал.1 от ЗЗД, а фактът, че този протокол е бил изготвен и подписан от изпълнителя, но не е подписан от ответника-възложител на датата на фактическото предаване на изработеното /14.10.2016г./, след отправяне на нотариалната покана от 04.11.2016г. от страна на ищеца до ответника, нито впоследствие, насочва към извода, че ответникът не е одобрил предадената работа. При тези данни, съдът приема, че макар и доставените и монтираните две системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване да се намират във фактическата власт на възложителя, доколкото липсва изрично изявление за приемане, както и доказателства за приемане с конклудентни действия, в случая не може да се направи извод, че работата е приета. Наред с това, писмената кореспонденция, осъществена между страните след 14.10.2016г., приложена на листи 33 – 47 от делото, удостоверява по категоричен начин, че ответникът-възложител е направил изрично изявление до ищеца-изпълнител, че не може да приеме работата поради непредставяне на спецификация на материалите и техните паспорти или надлежни документи, установяващи характеристиките и производителя на материалите, поради непредаване на паролите за управление на двете DVR устройства от системата за видеонаблюдение, поради влагане на материали с много по-ниски технически параметри и съответно – по-евтини, както и поради това, че системата за пожароизвестяване не отговаря на изискванията по договора /и офертата към него/ - над вратите на помещенията няма индикатори за задействан датчик за регистриране на пожар в съответното помещение. В този случай, в тежест на изпълнителя е докаже по безспорен начин, че е изпълнил точно в количествено и качествено отношение възложената му работа и поради това вземането му за възнаграждение е станало изискуемо, въпреки неоснователния отказ на възложителя да приеме изработеното.
Настоящият съдебен състав приема за доказано в настоящото производство, че
ищецът е изпълнил възложената му работа да достави и монтира в процесния обект
система за видеонаблюдение, годна за употреба за обикновеното и предвиденото в
договора предназначение, и с качество, отговарящо на по-високи изисквания от
предвидените в договора от 17.11.2014г. и офертата към него. Действително, въз
основа на приетата по делото КСТОЕ, която съдът кредитира изцяло с оглед
изложените по-долу съображения, кореспондираща частично на приложеното писмено
доказателство – резюме на доклад за експертна оценка, се установяват фактите,
че при изпълнение на договора ищецът – изпълнител е извършил промени в
доставените материали, както следва : 1/
вместо офертираните 1 бр. 8-канален цифров рекордер, компресия Н.400, запис
общо 360к/с при 4CIF /600х600/, масиви WJ-HDE400, 8 алармени входа/4 изхода,
мониторни изходи, 1бр. 8-канален цифров рекордер, компресия Н.400, запис общо
360к/с при 4CIF /800х800/, масиви WJ-HDE400, 2 аудио входа/2 изхода, 8 алармени
входа/4 изхода, мониторни изходи, 2 бр. HDD 2 ТВ + софтуер за отдалечен
мониторинг, изпълнителят е вложил реално
в системата за видеонаблюдение 2 броя DVR HD - Higvision DS-7108HDHI-F1 + 2
броя твърд диск HDD 2 ТВ /2000 GB/ + 2 броя софтуер за отдалечен мониторинг
/обща стойност 2 х 1690 без ДДС/; 2/
вместо офертираните 4 бр. видеокамери 1/3 900 ССD – чернобели, изпълнителят е вложил реално в системата
за видеонаблюдение – 3 броя видеокамера стенна /корпусна/ DS-2CE16COT-IR Higvision
/единична цена 235 лв./; 3/
вместо офертираните 9 бр. видеокамери НD
T S – чернобели, изпълнителят е вложил реално в системата
за видеонаблюдение – 10 броя видеокамера /куполна/ DS-2CE16COT-IR Higvision
/единична цена 240 лв./; 4/ вместо
офертирания 1 бр. захранващ блок 8 канален, 12 V/10 А, стабилизиран предпазител
и LED индикация за всеки канал, до 2.5 Amp на всеки канал, самовъзстановяващ се
режим и защита от пренапрежение, ищецът е
вложил в системата за видеонаблюдение захранващ блок токоизправител
/ед.цена 88 лв./; 5/ вместо офертирания
1 бр. захранващ блок 4 канален, 12V/10А /90 лв./, ищецът е вложил в системата за видеонаблюдение захранващ блок UPS XED-1216L /ед.цена 194 лв./; 6/ вместо офертираните 18 бр.
видеотрансмитер /ед.цена 8.50 лв./, ищецът
е доставил и монтирал 18 броя видеотрансмитер UTP101P-HD /ед.цена 10.20
лв./; 7/ вместо оферираните
Неоснователно, според настоящия съдебен състав, е и възражението на ответната страна за намаляване на договореното възнаграждение за изработването на процесната система за видеонаблюдение на основание чл.266,ал.2 от ЗЗД - за намаляване на уговореното възнаграждение поради намаляване на надлежно определената цена на материала по време на изпълнение на договора. За установяване на действителната стойност на действително вложените от изпълнителя материали при изпълнение на работата, съдът кредитира изцяло заключението на КСТОЕ, извършена от вещото лице К., като счита, че същата, макар и с допуснати технически грешки, отстранени от вещото лице в съдебно заседание, се явява по-обоснована и мотивирана от повторната КСТОЕ, както предвид компетентността на вещото лице – специалист в двете области и лицензиран експерт-оценител, така и с оглед пълното, подробно и обстоятелствено изложение /след извършен оглед на обекта/ на реално вложените материали в системите за видеонаблюдение и пожароизвестяване, техния вид и параметри /технически характеристики/, извършеното сравнение с офертираните материали, и определяне на стойността им по договор /към 2014г./ и към момента на изпълнение на работата /2016г./ - чрез съпоставяне и преценка на получените от вещото лице справки в интернет, справки от фирми-доставчици и справки от други лица – специалисти в съответната област. Наред с това, съдът намира, че по делото не са налице никакви данни относно предубеденост или заинтересованост на вещото лице К. от изхода на делото, нито данни, които да налагат съмнения относно неговата безпристрастност. В противовес на това, съдът намира, че заключението на повторната КСТОЕ не е достатъчно обосновано, мотивирано и обективно, а съдържащото се в нея признание за предложена оферта от вещото лице към ответника, за монтиране на допълнителни елементи в системата за пожароизвестяване, поставя съмнения относно неговата безпристрастност и незаинтересованост от изхода на настоящото дело. Поради това, въз основа на КСТОЕ, извършена от вещото лице К., съдът приема, че действителната стойност на изработената от ищеца система за видеонаблюдение и реално вложените в нея материали, възлиза на сумата от 9108 лв. без ДДС, като действителната стойност на тази система е по-висока от цената, уговорена между страните в чл.VI от договора от 17.11.2014г. и офертата към него от 01.10.2014г. в размер на 7345.60 лв. без ДДС. При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице и предпоставките на чл.266,ал.2 от ЗЗД за намаляване на договореното възнаграждение за изработването на процесната система за видеонаблюдение, поради което и с оглед разпоредбата на чл.266,ал.1 от ЗЗД ответникът-възложител следва да заплати на ищеца-изпълнител (, който не претендира присъждане на по-висока стойност за реално изпълнената работа) пълния размер на договореното възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав приема за доказани в настоящото производство и фактите, че ищецът е
изпълнил възложената му работа да достави и монтира в процесния обект система
за пожароизвестяване, годна за употреба за обикновеното и предвиденото в
договора от 17.11.2014г. и в офертата към него предназначение. Действително,
въз основа на приетата КСТОЕ, съответстваща в тази си част на приложеното
писмено доказателство – резюме на доклад за експертна оценка, се установяват
фактите, че при изпълнение на договора ищецът – изпълнител е извършил промени в
доставените материали, както следва : 1/
вместо офертираната пожароизвестителна централа 2 кръга 64 зони /ед.цена 950
лв./, ищецът-изпълнител реално е вложил
в процесната система за пожароизвестяване пожароизвестителна централа 4 кръга
128 зони тип FS4004 /894 лв./; 2/
вместо офертираните 12 броя димооптичен датчик /ед.цена от 39 лв./ и 25 броя
димооптичен датчик /ед.цена 54.60 лв./, ищецът
реално е вложил в системата 9 бр. датчик димооптичен тип R50 /ед.цена от
48.99 лв./ и 19 бр. датчик термичен тип CS 90 гр. /ед.цена 33 лв./; 3/ вместо офертираните 12 бр. пожарна
основа /ед.цена 3.90 лв./ и 25 бр. пожарна основа /ед.цена 5.90 лв./, изпълнителят реално е вложил в
пожароизвестителната система 28 бр. основа за датчик R50 /ед.цена от 3.50 лв./;
4/ вместо офертираните 3 бр. ръчен
пожарен бутон /ед.цена 55 лв./ и 3 бр. ръчен пожарен бутон /ед.цена 64 лв./, изпълнителят е вложил реално 5 броя
ръчен бутон тип МСР50 + капак /ед.цена 54 лв./; 5/ вместо офертираните 4 бр. сирена пожарна /ед.цена 95 лв./, ищецът е доставил и монтирал в
процесната система 1 брой сирена SF 130 автономна /ед.цена 99 лв./ и 4 броя сирена SF 100 пиезоелектрич. /ед.цена 19.50 лв./; 6/
вместо офертираните 2 бр. акумулатор 7А /ед.цена 25 лв./, ищецът е доставил и монтирал 2 бр.
акумулатор гелов МН3 /ед.цена 25 лв./; 7/
вместо офертираните
Възражението на ответната страна за неточно изпълнение на системата за пожароизвестяване поради несъответствие на тази система на нормативните изисквания – липса на индикатори за задействан датчик за регистриране на пожар в съответното помещение, съдът намира за основателно по отношение на количествения израз на точното изпълнение. Съгласно чл.22,ал.1,т.1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /, и
здадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обн., ДВ, бр.89 от 28.10.2014г., попр., бр. 105 от 19.12.2014г./, действала към момента на сключването и на изпълнението на договора между страните, поддържането и обслужването на пожароизвестителните системи, се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на следните стандарти за пожароизвестителните системи – СД CEN/TS 54-14 "Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане". В изпълнение на така въведените нормативни изисквания и съгласно БДС EN 54, при проектиране и изграждане на конвенционални пожароизвестителни системи, каквато се явява и системата, изработена от ищеца, е задължително монтирането на индикатори за пожара - светлинен и/или звуков сигнализатор, над вратите на помещенията, включени в системата. Безспорно се установява въз основа на всички приети доказателства, цитирани по-горе, че изпълнената от ищеца пожароизвестителна система не съдържа такива сигнализатори, и такива не са поставени от изпълнителя до настоящия момент, което не прави системата негодна за употреба по обичайното й предназначение и за предназначението й, предвидено в договора между страните, но обуславя нуждата пожароизвестителната система да бъде приведена в съответствие с нормативните изисквания. Поради това, съдът намира, че точното изпълнение на договора по отношение на изградената от него пожароизвестителна система, относно количественото съдържание на същата, което следва да отговаря на нормативните изисквания, не е доказано от ищеца по несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване.
С оглед изложеното дотук, съдът счита, че уговореното в договора за изработка възнаграждение, макар да е уговорено изцяло, подлежи на изменение при наличието в конкретния случай на две доказани хипотези : 1/ съгласно чл.265,ал.1,пр.2 от ЗЗД – при отклонение от поръчката и упражнено от страна на възложителя право да иска намаляване на възнаграждението, съответно на изпълнената част от поръчката по отношение на изпълнената от ищеца пожароизвестителна система – със сумата от 650 лв., определена от съда като стойност на недоставените и немонтирани от изпълнителя индикатори за пожара - светлинен и/или звуков сигнализатор, над вратите на помещенията, определена по преценка на съда по реда на чл.162 от ГПК, вземайки предвид заключението на повторната КСТОЕ в тази нейна част, тъй като това възражение е установено в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер; 2/ съгласно чл.266,ал.2 от ЗЗД – ако по време на изпълнението надлежно определената цена на материалите бъде изменена, каквото изменение е налице по отношение на пожароизвестителната система, като разликата между стойността на офертираните материали /4714.30 лв./ и реално вложените от ищеца материали /3790.61 лв./ възлиза на 923.69 лв. Предвид изложените съображения, съдът приема, че възражението на ответната страна за намаляване на уговореното възнаграждение е частично основателно и следва да бъде уважено, като договореното между страните възнаграждение бъде намалено с общата сума от 1573.69 лв.
При тези обстоятелства и въз основа на приетите по делото многобройни доказателства, съдът приема за доказани твърденията в исковата молба, че ответникът-възложител действително не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца-изпълнител възнаграждението за извършената работа в пълния му размер, уговорен в чл.VI от процесния договор. Безспорни по настоящото дело са фактите, че ответникът е изпълнил задължението си по чл.VI,т.1 и т.2 от договора от 17.11.2014г. да заплати на изпълнителя двете авансови вноски в общ размер от 3028.75 лв. В тази връзка, от приложените по делото писмени доказателства, цитирани по-горе, се установяват и ищецът признава фактите, че с платежно нареждане от 27.01.2017г. ответникът е превел по сметката на ищеца сумата от 2892 лв. с основание за плащането – монтаж, настр. и пуск по договор от 17.11.2014г. и оферта от 01.10.2014г., а с платежно нареждане от 06.04.2017г. ответникът е превел по сметката на ищеца сумата от 2371.64 лв. с основание за плащането – материали, оценка и труд по договор от 17.11.2014г. и нот. покана 1013/2017г., т.е. общо извършените от ответника плащания по процесния договор възлизат на сумата от 8292.39 лв. По делото не е спорно, че ответникът отказва да заплати на ищеца остатъка от дължимата сума за уговорено възнаграждение по чл.VI,т.3 от договора от 17.11.2014г. /9425.48 лв. с ДДС/.
Предвид изложените дотук съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „ТМТ Технолоджи” ЕООД гр. Горна Оряховица, против ответника Фондация „Алфа България” гр. Горна Оряховица за сумата от 7851.79 лв., представляваща неизплатена част от дължимото от него възнаграждение за извършената от ищеца работа по договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 17.11.2014г., като остатъкът от процесното вземане в размер на 9425.48 лв., присъдено със Заповед № 812/28.03.2017г. по ч. гр.дело 499/2017г. по описа на ГОРС, бъде намален с общата сума от 1573.69 лв., определена по-горе на основание чл.265,ал.1,пр.2 от ЗЗД и чл.266,ал.2 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.03.2017г. до окончателното й изплащане. Поради това, предявеният иск се явява частично основателен и доказан и следва да бъде уважен в тази негова част.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в останалата му част за разликата от уважения размер от 7851.79 лв., до пълния претендиран по настоящото дело размер от 9425.48 лв.
С оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира за частично основателна и претенцията на ищеца за признаване на вземане за законната лихва за забава върху главницата от 11797.12 лв., присъдена със Заповед № 812/28.03.2017г. по ч. гр. дело 499/2017г. по описа на ГОРС, намалена с общата сума от 1573.69 лв., определена по-горе на основание чл.265,ал.1,пр.2 от ЗЗД и чл.266,ал.2 от ЗЗД, т.е. върху главница в общ размер от 10223.43 лв., считано за периода от 15.11.2016г. /датата на забавата, настъпила след изтичане на едноседмичния срок, предоставен от ищеца на ответника за изпълнение на паричното задължение с нот. покана от 04.11.2016г./ до 13.03.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, поради което приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца против ответника за мораторна лихва в размер от 338.62 лв. Съдът счита, че искът за признаване на вземане за мораторна лихва се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в останалата му част за разликата от уважения размер от 338.62 лв., до пълния претендиран по настоящото дело размер от 390.74 лв.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса - 196.32 лв., и за платено адвокатско възнаграждение - 800 лв., общо в размер на 996.32 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /243.76 лв./, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер на 826.95 лв. в исковото производство и 202.32 лв. в заповедното производство.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответната страна ищецът да й заплати направените по делото разноски за платена държавна такса - 2.60 лв., общо за платено адвокатско възнаграждение - 1130 лв., за възнаграждения на вещи лица – общо 1016.12 лв., т.е. общо разноски в размер на 2148.72 лв. в исковото производство, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно : в размер на 365.28 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ФОНДАЦИЯ „АЛФА БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13 „А”, представлявана от П.Х.Б., че ДЪЛЖИ на „ТМТ ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 23, ет.2, представлявано от управителя М.Г.Т., СУМАТА от 7851.79 лв. /седем хиляди осемстотин петдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща неизплатена част от дължимото възнаграждение за извършената от ищеца работа по договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 17.11.2014г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 15.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 338.62 лв. /триста тридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главница в размер от 10223.43 лв., считано за периода от 15.11.2016г. до 13.03.2017г., за които вземания е издадена Заповед № 812/28.03.2017г. по ч. гр. дело 499/2017г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.258 и сл. от ЗЗД, „ТМТ ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 23, ет.2, представлявано от управителя М.Г.Т., чрез пълномощник – адв. К.Г. от ВТАК, против ФОНДАЦИЯ „АЛФА БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13 „А”, представлявана от П.Х.Б., за приемане за установено, че Фондация „Алфа България” гр. Горна Оряховица дължи на „ТМТ Технолоджи” ЕООД гр. Горна Оряховица, парично вземане за дължимото възнаграждение за извършената от ищеца работа по договор за доставка и монтаж на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване от 17.11.2014г., в частта му за разликата от признатото по-горе вземане за главница от 7851.79 лв. до пълния предявен размер от 9425.48 лв., заедно със законната лихва върху разликата от датата на подаване на заявлението в съда - 15.03.2017г. до окончателното плащане, както и в частта му за разликата от признатото по-горе вземане за мораторна лихва от 338.62 лв. върху главница в размер от 10223.43 лв., считано за периода от 15.11.2016г. до 13.03.2017г., до пълния предявен размер от 390.74 лв., за които вземания е издадена Заповед № 812/28.03.2017г. по ч. гр. дело 499/2017г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част.
ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ
„АЛФА БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: град Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13 „А”, представлявана от П.Х.Б., ДА ЗАПЛАТИ на „ТМТ ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 23, ет.2,
представлявано от управителя М.Г.Т., СУМАТА
от 826.95 лв. /осемстотин двадесет и
шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направените по настоящото
дело разноски за доплатена държавна такса и за платено адвокатско
възнаграждение, както и СУМАТА от 202.32
лв. /двеста и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
направените в заповедното производство по ч. гр. дело 499/2017г. по описа на
ГОРС разноски за платена държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ТМТ ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 23, ет.2, представлявано от управителя М.Г.Т., ДА ЗАПЛАТИ на ФОНДАЦИЯ „АЛФА БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов” № 13 „А”, представлявана от П.Х.Б., СУМАТА от 365.28 лв. /триста шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платена държавна такса, за платено адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на вещи лица /общо 2148.72 лв./, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................