Решение по дело №3818/2019 на Районен съд - Пловдив

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1957

 

гр. Пловдив, 29.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                      

          при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3818/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М.С.А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-1030-003704 от 02.05.2019г., издадено от  Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на М.С.А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 / сто и петдесет /лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че в АУАН и НП неправилно е отразена фактическата обстановка. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. А.. Поддържа се депозираната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34  от ЗАНН- нарушението и нарушителят са установени на дата 06.04.2019г., когато е съставен и АУАН. Атакуваното наказателно постановление е издадено на дата 02.05.2019г.

По фактите:

Съдът приема за изяснена следната фактическа обстановка: на 06.04.2019г. около 14.30 часа в гр. Кричим, на бул. „Александър Стамболийски“ № 66, св. К. и лицето Ц. изпълнявали служебните си задължения във връзка с контрол върху водачите на МПС за спазване правилата за движение по пътищата. По това време, на територията на гр. Кричим се провеждала специализирана полицейска акция. Контролните органи били позиционирани на видно и широко място на бул. „Александър Стамболийски“, като носели всички отличителни знаци на служители на МВР. Св. К. забелязал управлявания от жалбоподателя лек автомобил, марка и модел „Vauxhall Astra SRI+“ с рег. № *****, собственост на М. С.А. ( *** на жалбоподателя), като своевременно подал на водача на МПС ясен и различим сигнал да спре, със стоп палка, „образец МВР“. Жалбоподателят М.А. не предприел действия по спиране на управлявания от него автомобил. Дори напротив- ускорил и продължил да се движи по бул. „Ал. Стамболийски“. К. и Ц. незабавно се качили в зачислените им служебни мотори и последвали жалбоподателя. Малко след това, управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил застигнат, пресрещнат и спрян от св. К. и от друг екип на „Пътна полиция“, който бил в района във връзка с провеждащата се полицейска акция. На жалбоподателя А. бил съставен АУАН с бл. № 0629416 от 06.04.2019г. Посоченият АУАН бил предявен на нарушителя, той се запознал със съдържанието му и го подписал.  

Съдът счита, че гореописаната фактическа обстановка кореспондира с приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства. Тя се потвърждава и от показанията на св. К., който е категоричен, че на процесната дата е подал ясен и видим за жалбоподателя сигнал със „стоп- палка“, утвърден образец на МВР. Допълнително, свидетелят изтъква, че е бил позициониран на широко и видимо място и е носил всички отличителни белези на служител на МВР. Тоест, за жалбоподателя не е съществувала каквато и да било пречка от обективно естество, да възприеме своевременно подадения сигнал за спиране. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля К., като счита, че поднесената от него информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива. Гореизложената фактическа обстановка съответства напълно и с отразеното в АУАН от 06.04.2019г., като съобразно изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Както бе посочено и по- горе, АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът кредитира отразеното в него.

По правните аспекти на спора:

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 103 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай, както бе посочено и по- горе, с категоричност се изяснява обстоятелството, че на жалбоподателят е подаден своевременно и по надлежен начин ясен и отчетлив сигнал за спиране от служител на МВР. Изпълнени са разписаните в чл. 170, ал. 3 ЗДвП изисквания- сигналът е подаден чрез стоп- палка, „тип МВР“. Предвид обстоятелството, че служителите при ОД на МВР- Пловдив са извършвали контрол в светлата част на денонощието (14.30ч.), то не е било необходимо стоп сигналът да бъде придружен с описваща полукръг червена светлина. Същевременно, нарушителят обективно е бил в състояние да възприеме така подадения сигнал, но поради неизяснена по делото причина, е избрал да ускори и да продължи движението си с управлявания от него автомобил. Това е довело до необходимост служителите към ОД на МВР- гр. Пловдив, да предприемат преследване, като едва след като е настигнат и принудително спрян от контролните органи, жалбоподателят е преустановил негативната си линия на поведение.

           По размера на наложената санкция.

           Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. В конкретния случай, на жалбоподателя е наложено административно наказание в размер от 150 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от два месеца. Съдът счита, че определеното в случая наказание се явява прекомерно и несъответно на спецификите на извършеното от нарушителя- нарушението е извършено за пръв път и не са налице други отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят завишен размер на санкцията. Предвид това, съдът счита, че справедливият размер на административната санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя е глоба в размер от 50 /петдесет / лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 /един / месец.

По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна преценка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Дори напротив- нарушението се характеризира с демонстрирана дързост и упоритост. Жалбоподателят не просто не се е съобразил със сигнала, подаден от контролния орган, но е и ускорил придвижването си с цел да напусне контролирания участък. Инициирано е преследване, като жалбоподателят отново не е привел с покой управлявания от него автомобил. Едва след като е бил принудително спрян, служителите при ОД на МВР са успели да му извършат проверка и да му съставят АУАН. Нещо повече- от показанията на св. К. се изяснява, че впоследствие жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, което разкрива и възможният му мотив да не се подчини на подадения сигнал и да спре за проверка.

Съобразно гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено в частта, с която е наложена глоба на жалбоподателя, като същата бъде редуцирана от 150 лв. на 50 лв., както и да бъде намалено времето, през което се лишава от право да управлява МПС от два месеца на един месец.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-003704 от 02.05.2019г., издадено от  Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 103 ЗДвП, на М.С.А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 150 / сто и петдесет / лева на 50 /петдесет / лева и срока на лишаването от право да се управлява МПС от 2 /два/ месеца на 1 / един / месец.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

                                                       

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.