№ 117
гр. Русе, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър И.
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Десислава Ботева
в присъствието на прокурора Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254500600163 по описа за 2025 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда № 108/01.11.2024 г., постановена по НОХД № 789/24г. на
Районен съд – Русе, подсъдимият Г. Я. Е., от гр.Р., ЕГН: **********, бил
признат за виновен в това, че на 01.01.2023г. в с.Сандрово, обл.Русе, причинил
на С. Я. А. от с.С., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на врата, снагата и двата горни крайника за срок
от повече от тридесет дни и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.36 и чл.54 от
НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години.
С тази присъда Г. Е. бил осъден да заплати на С. Я. А. сумата от 60
000лв. – представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди и сумата от 6 326лв., представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди. Е. бил осъден да заплати
1
и направените по наказателното производство разноски, включително и тези
направени от частния обвинител и граждански ищец, за повереник.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимия Г. Е.– адв.О. Б. от АК-Русе, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда, за допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Иска се от въззивният съд да
отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд гр.Русе, а в условията на евентуалност – да отмени присъдата и
постанови нова, с която оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение.
Към жалбата са постъпили и допълнителни съображение от защитника.
На първо място се отстоява, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в мотивите си Районен съд Русе посочил
три сравнително различни механизма за причиняване уврежданията на С. А. и
не ставало ясно кой от тях е приет за осъществен, което нарушавало правото
на защита на подсъдимия. Отделно от това се твърди, че е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
първоинстанционния съд не предявил в съдебно заседание, в присъствието на
страните приобщен по делото видеозапис, чрез неговото възпроизвеждане.
Освен това, в допълнението се излага становище, че събрание по делото
доказателства не установявали по безспорен начин, че подс.Е. е причинил
телесната повреда на пострадалия. Правят се доказателствени искания – да
бъде назначена експертиза, която да установи механизма на преместване
тялото на пострадалия и последвалото му падане.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия.
Твърди, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена.
От своя страна защитникът на подсъдимия излага подробни аргументи, с
които отстоява, че деянието на подс.Г. Е. следва да бъде преценено или като
неизбежна отбрана, или като извършено при превишаване пределите на
неизбежната отбрана. Акцентира се върху предхождащото поведение на
пострадалия А., който повлиян от алкохол хвърлил чаша по подсъдимия, а
след това опитвал да нанесе удари на брата на последния. Алтернативно се
отстоява, че това поведение на пострадалия следва да бъде отчетено като
2
изключително смекчаващо отговорността на Г. Е. обстоятелство, както и като
съществено съпричиняване на престъпния резултат, налагащо преоценка
уважения размер на гражданския иска, с неговото намаляване.
Подсъдимият Г. Е. се явява лично, изразява съжаление за случилото се,
твърди, че цяла вечер бил предизвикван от пострадалия. Заявява че поддържа
жалбата на защитника си и моли да бъде уважена.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната от защитника
на подсъдимия жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства, включително и тези от
въззивното производство и служебно провери на основание чл.313 и чл.314
НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Основанията
за това са следните:
В хода на разпоредителното заседание пред Районен съд-Русе
подсъдимият, неговият защитник, частният обвинител и граждански ищец и
неговият повереник са дали съгласие да не бъдат провеждани разпити на
свидетелите С. Я. А., И. В. И., К. В. И., П. С. П., И. М. М., Д. Д. М., Ц. Д. Г., С.
Я. Е., П. А. Т. и Е. А. А., както и съгласие да не бъдат изслушвани вещите лица
П. В. А. и П. Г. Д.. Поради това, производството е протекло по реда на глава
Двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на
чл.371, т.1 от НПК, при което показанията на свидетелите и заключенията на
вещите лица, за които е било дадено съгласието, били прочетени по реда на
чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК и били ползвани от РРС непосредствено при
постановяване на присъдата.
След запознаване с доказателствената съвкупност по делото, настоящата
съдебна инстанция подкрепя изцяло направения от първостепенния съд анализ
на доказателствата по делото и се солидаризира с фактическите му и правни
изводи относно доказаността на инкриминираното престъпление и неговия
автор. Според въззивният съд, в настоящото производство са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства,
3
необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на
обективната истина по делото. Събраният доказателствен материал в своята
съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните
доказателства са намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират
помежду си, взаимно се допълват и въз основа на тях може да се изгради
пълна представа за събитията на процесната дата. С оглед на това, въззивният
съд споделя изцяло изяснената от контролирания съд фактическа обстановка,
която накратко е следната:
Подс.Г. Е. и свид.С. А. живеели в с.Сандрово и били приятели от около
четири години преди инцидента. На 31.12.2022 г. било организирано
тържество в ритуалната зала към читалище „В. Л." в с.С по повод посрещането
на Новата 2023г. В късните часове на 31.12.2022г. в залата се събрали
множество от празнуващи хора, сред които били пострадалият А., подс.Е.,
свидетелите И. И., К. И., П. П., И. М., Д. М., Ц. Г., братът на подс. Е. – свид.С.
Е., както и синът на пострадалия А. – свид. М. Я.. Подс.Е. и С. А. били
седнали на една маса в залата, на разстояние около метър един от друг и
консумирали алкохол. След полунощ пострадалият А. отишъл при свид.Ц. Г. и
двамата разговаряли, след което А. си седнал обратно на мястото. Малко по-
късно подс.Е. също провел кратък разговор със свид.Г.. Това подразнило А. и
след като подсъдимият се върнал обратно на масата пострадалият го замерил
с чаша с алкохол и го уцелил в лицето. В резултат от удара на подс.Е. му
потекла кръв. Свид.А. извикал към подс. Е. да излязат навън да се разберат и
двамата тръгнали един към друг и започнали да се дърпат, но останалите
присъстващи, сред които и свид.Д. М., ги разтървали, като последният успял
да раздели пострадалия и подсъдимия. Веднага след това А. излязъл на
терасата на залата, намираща се над входа на „М.н.б.“, като с него излязъл и
свид. К. И., за да го успокои. След известно време при тях на терасата се
присъединил братът на подсъдимия Е. – свид.С. Е., който застанал встрани от
тях и запалил цигара. Пострадалият А. се подразнил от присъствието му,
защото счел, че и той участвал в сдърпването с подсъдимия, тръгнал към него
и го изблъскал със сила към стената, като след това двамата със свид.С. Е. се
сдърпали. К. И. се опитал да ги раздели, но двамата продължили да опитват да
си разменят удари. Подс. Г. Е. забелязал какво се случва с брат му и също
излязъл на терасата, като отдръпнал пострадалия А. от брат си, а И. издърпал
свид. С. Е.. Въпреки че подс. Г. Е. застанал между пострадалия и брат си,
4
пострадалият А. продължил да опитва да удари свид.С. Е., като посягал и по
посока на свид.К. И.. Последният се опитал да застане между пострадалия и
подсъдимия, за да ги раздели, докато свид. С. Е. се отдръпнал встрани. Тогава
подс.Е. избутал пострадалия А. към парапета на терасата, при което той се
прехвърлил през парапета и паднал на козирката отвъд парапета, която
представлявала бетонна плоча с размери 390х165см. С него паднал и свид. К.
И., който правил опити да задържи пострадалия. При падането част от
дървеният парапет се счупила и също паднала върху бетонената плоча, като А.
бил седнал нa отломките oт счупения парапет подпрян нa лявата си ръка. Той
опитал да се изправи, но в опита си да намери опора дръпнал свид.К. И., който
в това време също опитвал да се изправи, и го съборил. Пострадалият А.
продължил да прави опити да се изправя, застанал е на колене и опитал да се
изправи като премине в клекнало или полуклекнало положение /с един крак на
коляно/, когато подс. Г. Е. вдигнал десния си крак и със сила го стоварил в
тялото на пострадалия. Ударът попаднал в областта на торса, над цeнтъpa на
тежестта му, малко над пъпа и в областта под гърдите, вследствие на което
пострадалият отскочил и паднал назад по гръб на плочата, като от инерцията
на удара се провесил назад през ръба й и паднал от височина 2,75 м пред входа
на „М.н.б.“, който се намирал под плочата.
Пострадалият веднага бил откаран в УМБАЛ „КАНЕВ“ гр. Русе, където
били установени множество фрактури по черепа и крайниците. Била му
направена операция по зашиване на скалпа и били предприети процедури по
стабилизиране на състоянието му. Поради установено увреждане на шийните
прешлени, С. А. бил насочен към МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна, до където
бил откаран с линейка. Там му била извършена реконструкция на счупените
шийни прешлени. Лечението му продължило, като бил в отпуск по болест до
октомври 2023 г.
От назначената по досъдебното производство СМЕ се установява, че
вследствие на падането пострадалият С. Я. А. получил следните телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана на главата в дясно слепоочно-теменно,
счупване на черепа вдясно теменнослепоочно-базално, счупване на небцовата
кост вдясно, счупване на пода на десния максиларен синус, субарахноидален
кръвоизлив, колекция от кръв във вентрикулната система на мозъка,
субдурални хигроми, колекция от кръв в десния максиларен синус, счупване
5
на спинозния израстък на шести шиен прешлен, счупване на тялото на седми
шиен прешлен, счупване на първи гръден прешлен, счупване на лява ключица,
счупване на дясна ключица и счупване на процесус коракоидеус на дясна
лопатъчна кост. Според вещото лице, тези увреждания на свид.А. са му
причинени разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно
затрудняване на движенията на шията, снагата и двата горни крайника за срок
повече от тридесет дни, което представлява средна телесна повреда съобразно
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
За да изгради вътрешното си убеждение Районен съд-Русе взел предвид
всички събрани по делото доказателства – частично обясненията на подс.Е.,
показанията на свидетелите, за които било одобрено съгласие на основание чл.
373, ал. 1, вр. чл. 371, ал. 1 НПК - С. А., И. И., К. И., П. П., И. М., Д. М., Ц. Г.,
С. Е., П. Т. и Е. А., показанията на разпитаните в съдебното следствие
свидетели М. Я. и Е. А., заключението на съдебна медицинската експертиза,
техническите експертизи, изследвали видеозаписите от охранителните
камери, имащи изглед към процесната терасата, останалите приобщените
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.
Правилно първостепенния съд изключил от доказателствената
съвкупност, на основание чл. 118, ал. 2 НПК, част от показанията на свид.П.
Т., касаещи споделени факти от лица, на които снел обяснения в хода на
предварителната проверка, доколкото същите представляват разузнавателна
беседа. Аргументирано контролирания съд е отхвърли искането за изключване
показанията на този свидетел и в останалата им част. Правилно Районен съд-
Русе отказал да изключи от доказателствената съвкупност показанията на
свид.С. Е., като се обосновал ясно и обстойно, защо приема, че не са налице
условията на чл.119 от НПК.
Мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу
подсъдимия Е., поради което отправеният упрек за недоказаност на
обвинителната теза е лишен от основание. Изводите на Районен съд-Русе за
релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с
информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат
6
всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода.
По отношение механизма и авторството на престъплението
първостепенния съд е анализирал изключително детайлно свидетелските
показания, заключенията на експертите и приобщените по делото
видеозаписи, като е извършил прецизна съпоставка на тези доказателствени
източници и е формирал изводи за начина по който е осъществен състава на
престъплението и съпричастността единствено и само на подс.Е. към същото,
които изводи настоящият съдебен състав споделя изцяло, поради което и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
От ключово значение Районен съд-Русе е приел въпроса за механизма
довел до падането на пострадалия С. А. от плочата върху терена под нея. След
подробен и пълноценен анализ на доказателствата е заключил еднозначно, че
докато пострадалият е бил на колене на плочата, опитвайки се да се изправи,
подс.Г. Е. му нанесъл удар с крак в областта на гърдите и малко под тях –
около центъра на тежестта на тялото. Именно в резултат от това А. политнал
назад и паднал от плочата върху терена под нея. С аргументи, споделени от
настоящия въззивен състав, първоинстанционния съд е отхвърли всички
останали хипотези за падането на А.. Следва да се отбележи, че изводът на
първоинстанционния съд за механизма, причинил падането на пострадалия от
плочата и изключването на всички останали възможни причини за това, се
подкрепя по категоричен и еднозначен начин и от заключението по
назначената във въззивното производство биомеханична експертиза. От това
заключение става ясно, че преместването на тялото на С. А. от средата на
плочата до ръба й може да се извърши само от сили, които са резултат от
съприкосновението с други тела. Такава, единствена сила се прилага
импулсно от крака на подс.Г. Е., в резултат от което тялото на С. А. изминава
разстоянието до ръба на плочата като свободно тяло с получена начална
скорост по посока на силата. Тялото на С. А. пада върху плочата, като само
таза и краката му са върху нея, a останалата част от тялото е надвиснала от
козирката навън. Следва обръщане на тялото под действие на силата на триене
и инерционната сила, образуващи двoица сили, до вертикално положение с
главата надолу и свободно падане под действието на силата на теглото до
7
коравия терен под козирката.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка от правна
страна съдът е формирал извод, че подс.Г. Е. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, като приел за
установени по безспорен начин телесните увреждания на пострадалия А.,
попадащи в приложното поле на чл.129, ал.2 от НК, нанесеният от подс.Е.
ритник в тялото на А. и установена причинно-следствена връзка между тях,
поради което правилно преценил, че са налице предпоставките за ангажиране
на наказателната му отговорност.
Правилно Районен съд-Русе е приел, че престъплението е осъществено
от подс.Г. Е. при евентуален умисъл, доколкото той не могъл да съзнава, с
висока степен на категоричност, че с удара ще причини точно този вид
телесни увреждания, които в крайна сметка са настъпили, а не по-леки или по-
тежки такива, каквито биха могли да настъпят при подобни обстоятелства и
при по-специфичния механизъм на извършване на деянието. В същото време,
отчитайки положението на тялото на пострадалия в близост до края на
плочата /на около 80см./, сила на ритника си, както и височината от края на
плочата до терена под нея, подс.Е. е могъл да предвиди и очаква като
възможен резултат от своето поведение падането на С. А., а от там и
възможното причиняване на различни увреждания на пострадалия, но се
примирил с всеки резултат. Действително, естеството на въздействие върху
пострадалия е такова, че би могло да причини разнообразни увреждания, но за
квалифициране на деянието се взема предвид субективното отношение на
дееца към възможния резултат. В процесния случай подс.Г. Е. очевидно целял
причиняването на някакъв вид телесна повреда, а не точно настъпилата.
Въпреки това, като се вземат предвид обстоятелствата, при които е действал –
нанесъл изненадващ удар с крак в тялото на пострадалия, със значителна сила
и от близко разстояние, съдът счита, че подсъдимият е предвиждал
възможното настъпване на по-тежко увреждане и въпреки това не се е
въздържал и е действал, отнасяйки се безразлично към по-тежкия резултат.
Ето защо той следва да отговаря именно за по-тежкия резултат поради
наличието на евентуален умисъл за него.
По отношение възражението на защитника на подс.Е., отправено още
при първоинстанционното разглеждане на делото, за наличие на неизбежна
8
отбрана, Районен съд-Русе е изложил съобразени с материалния закон и
съдебната практика аргументи, с които го е отхвърлил. Настоящият съдебен
състав също счита, че деянието на подс.Е. не е извършено в условията на
неизбежна отбрана. Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е
позволено от закона, като тя е допустима само когато нападението е
непосредствено и не е прекратено. След като нападението е прекратено,
деянието не може да се квалифицира като неизбежна отбрана, тъй като при
последната отбраняващият се действа в момент, когато нападението
продължава и целта му е да го отблъсне. В конкретиката на настоящият казус
е установено по несъмнен начин, че между пострадалият А. и подс.Е. е
възникнал конфликт още в залата на заведението, безспорно породен от
хвърлянето на чаша от страна на пострадалия, продължил след това със
сдърпване между двамата, прекратено от присъстващите. Малко по-късно, на
терасата пред заведението, А. опитвал да нанесе удари с ръце по брата на
подс.Е., но последният се намесил и ги разделил, като отблъснал А.. В
резултат от изблъскването на пострадалия от страна на подсъдимия, А. паднал
на плочата пред терасата и едва в момента, в който той застанал на колене и
опитвал да се изправи, като премине в клекнало или полуклекнало положение,
подс.Г. Е. вдигнал десния си крак и със сила го стоварил в тялото му. Така
безспорно установеното не допуска да бъде направен извод за непосредствено
противоправно нападение от страна на пострадалия, така че да бъде
обоснована версията на защитата за наличие на неизбежна отбрана или за
евентуалното превишаване на нейните предели по смисъла на чл.132, ал.2 във
вр. с ал.1, т.2 от НК. Очевидно е, че каквато и заплаха да представлявал А. за
подс.Е., каквито и нападателни действия да бил предприел пострадалия срещу
подсъдимия или брат му, с падането на А. върху плочата всички тези действия
били прекратени, съпротивата му била сломена и всяка заплаха била
отпаднала по обективни причини – беззащитното състояние на С. А..
При индивидуализация на наказанието Районен съд-Русе е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата му ангажираност, отглеждането на дете, ненавършило
пълнолетие, и същественият принос на пострадалия за възникването и
ескалацията на конфликтната ситуация. Като отегчаващи приел
причиняването на общо пет средни телесни повреди, които създали
непосредствена и реална опасност за живота на пострадалия и липса на
9
критично отношение на подсъдимия към извършеното от него деяние. При
превес на смекчаващите, първоинстанционния съд отмерил наказание
„Лишаване от свобода“ в размер между минимума и средата на предвиденото
в закона и ориентирано към средата, а именно 2 години. Отложил на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание за срок от 3
години, като преценил, че така биха се постигнали целите на специалната
превенция.
Настоящият въззивен състав намира, че наказанието е
индивидуализирано в съответствие с материалния закон и в резултат на
правилна преценка на всички обстоятелства от значение за отговорността от
подсъдимия, в който смисъл не споделя доводите на въззивния жалбоподател
за неговата явна несправедливост и за приложение на чл.55 от НК.
Нито едно от наличните по делото смекчаващи отговорността
обстоятелства не се явява изключително по своя характер, а те заедно не са
многобройни такива, поради което и няма основания за приложението на
чл.55, ал.1, т.2 от НК или за редуциране на размера на така определеното от
Районен съд-Русе наказание „Лишаване от свобода“.
На основание чл.45 от ЗЗД РРС осъдил подс.Г. Е. да заплати на
пострадалия А. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението, като е отчел получените
от последния тежки увреждания, със засягане на жизненоважни части от
тялото, продължителното лечение, включващо множество различни операции,
медицински манипулации и рехабилитация, продължителното домашно
възстановяване под постоянните грижи на близките му, както и
обстоятелството, че в резултат от тези увреждания се е достигнало и до
психологическа травма, довела до известна личностова промяна у А..
Отчитайки нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД съдът приел, че пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите с поведение си, което било основния
фактор за възникването на конфликта и прерастването му във физическа
разправа, поради което отхвърлил иска за сумата над 60 000лв. до
претендираната от 63 674лв.
Въззивният съд намира, че се налага корекция относно така определения
размер на обезщетението за претърпени от пострадалия С. А. неимуществени
вреди. Приетият иск е за обезщетяване на вредите от процесното
10
престъпление по чл.129 от НК и именно с цел те да бъдат справедливо
възмездени, обезщетението следва да се намали от 60000лв. на 40000 лева.
Действително съставомерните телесни увреждания на С. А. представляват пет
самостоятелни средни телесни повреди, в резултат от които пострадалият бил
на лечение в болнични заведения в продължение на двадесет и три дни, след
това последвало продължително възстановяване под грижите на близките му,
като до края на м.октомври, 2023г. бил в отпуск по болест и временно
неработоспособен. В същото време очевидно е, че в случая Районен съд-Русе
е подценил същественият принос на пострадалия А. за възникване на
конфликта, както и упоритото му желание да се саморазправи с подсъдимия и
брат му, ескалирало в крайна сметка до физическа разправа. Именно поради
това и като съответно на преживените от А. болки и дискомфорт,
последвалите неудобствата и временна промяна на обичайния му начин на
животи, както и лишаването от възможност за полагане на труд се явява
обезщетение в размер на 40000 лв. По този начин настоящата инстанция
намира, че ще се репарират в пълна степен причинените на пострадалия С. А.
неимуществени вреди от извършеното от подсъдимия Г. Е. деяние и ще бъде
изпълнен принципът, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД при определяне на
обезщетението. В тази насока, предвид уважения размер на гражданския иск,
следва да се намали и размерът на държавната такса върху уважената част на
гражданския иск от 2400лв. на 1600лв.
Съобразявайки представените по делото документи, доказващи
разходите за лечения на пострадалия А. и провежданите медицински
процедури, както и фискални бонове за зареждане с гориво за транспорт
между медицинските заведения, правилно Районен съд-Русе приел, че
гражданският иск за обезщетяване на имуществените вреди се явява доказан
напълно по основание и размер и го уважил изцяло, така както бил предявен –
за сумата от 6 326 лв. Правилно върху този размер е определена сумата от
253лв., държавна такса, която подсъдимият следва да заплати в полза на
Районен съд-Русе.
Законосъобразно, при този изход на делото, Районен съд-Русе определил
размера на направените по делото разноски и на осн. чл.189, ал.3 от НПК
осъдил подс.Г. Е. да ги заплати.
При цялостната проверка на обжалваната присъда, въззивният съд
11
намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните
права на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционната
присъда.
Това се отнася и до сочените от защитата съществени нарушения на
процесуалните правила, по отношение на които въззивният състав намира
следното:
Не е налице поддържаното нарушение по чл.284 от НПК, изразило се в
това, че в съдебно заседание не е предявено веществено доказателство –
магнитен носител, чрез възпроизвеждане съдържащите се на него
видеозаписи. В практиката се Върховния съд нееднократно е имал
възможността да посочи, че процесуалните нарушения, допуснати при
събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за
връщане на делото на първата инстанция. В конкретния случай въззивният
съд, като инстанция по фактите, отстрани процесуалното нарушение,
допуснато от първостепенния съд, като по реда на чл.284 от НПК приобщи
към доказателствения материал по делото видеозаписът, имащ отношение
към предмета на делото и конкретно посочен от страните в хода на въззивното
следствие, което съобразно нормата на чл.335, ал.2 от НПК обосновава
неоснователност на искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Русе.
Нещо повече, още във фазата на досъдебното производство, при предявяване
на разследването подсъдимия, защитника му, частния обвинител и повереника
му били запознати с всички писмени материали и веществени доказателства, в
каквато насока са и техните изявления, отразени в съответните протоколи.
При преглед мотивите на първоинстанционния съд настоящият въззивен
състав не открива и сочените от защитника противоречия по отношение
възприетия от РРС механизъм на падане тялото на пострадалия, довело до
настъпването на престъпния резултат. Напротив, в цитираните от защитника
абзаци от мотивите ясно се отличава становището на съда, че падането на А.
от плочата се дължи именно на удара с крак – ритник от страна на
подсъдимия. В мотивите си съда е анализирал останалите хипотетични
възможности, след което обосновано ги е отхвърлил. По този начин мотивите
на Районен съд-Русе не страдат от неяснота или противоречивост по
12
отношение съществени за предмета на делото факти, които да са затруднили
подсъдимия или защитника да разберат волята на съда и да са ги лишили от
възможност да узнаят как са формирани фактическите и правни изводи.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че провереният
съдебен акт следва да се измени в горепосочения смисъл - досежно размера на
уважения граждански иск, а в останала си част присъдата следва да бъде
потвърдена.
Във въззивното производство повереника претендира, в полза на
доверителя си – частния обвинител и граждански ищец С. А., присъждане на
разноски за адвокатски хонорар. Въззивният съд, съобразявайки закона и
трайната практика на ВКС намира, че компетентен да разгледа и реши
въпроса за разноските е Районен съд- Русе, който е и съдът, постановил
присъдата по делото като първа инстанция. Съдът се произнася по разноските
със своя краен съдебен акт, а ако е пропуснал да стори това - с определение по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, за което е предвиден въззивен контрол.
Въззивният съд може да се произнесе по реда на чл.306 от НПК, само когато е
постановил нова присъда, каквато хипотеза не е налице в този случай. Само
тогава актът на въззивния съд в процедурата по чл.306 от НПК подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.346, т.3 от НПК. В останалите случаи,
въззивният съд не би могъл да проведе процедурата по чл.306 от НПК, тъй
като постановеният от него съдебен акт не би подлежал на инстанционен
контрол, което е недопустимо, с оглед правилото за двуинстанционност на
производството по чл. 306 от НПК / по арг. от чл. 306, ал. 3 и чл. 346, т. 3 от
НПК/.
Поради това и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 108/01.11.2024 г., постановена по НОХД №
789/24г. на Районен съд – Русе, като:
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск от 60 000лв. на 40
000 лв., като гражданския иск в предявения размер до 63 674лв. отхвърля като
неоснователен.
НАМАЛЯВА размера на държавната такса върху уважения размер на
13
гражданския иск от 2400 лева на 1600 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340, ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14