Р Е
Ш Е Н
И Е
№260301 02.02.2021
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12692 по описа на ПРС
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.
Ищецът е
предявил срещу Технически университет София – филиал П. иск да бъде призната
заповед на *****на филиала № *****г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание “*****” и като такава да бъде отменена, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че работи в ответния филиал на дъжност *****, с място на работа ФЕА
–Катедра „*****“ по безсрочен договор. Със Заповед № *****год. му било наложено
дисциплинарно наказание "*****". Ищецът твърди, че наложеното му
дисциплинарно наказание е незаконосъобразно.
Допуснати
били нарушения, изразяващи се в вменяване на ищцата на несъществуващи
нарушения, неспазване на сроковете за налагане на съответното наказание и
непосочване на правилното правно основание за налагане на наказанието в
изготвената от работодателя заповед.
Не се отрича
искането и даването на писмени обяснения.Ето защо моли съдът да признае Заповедта
за незаконосъобразна и да я отмени като такава, като по този начин отмени и
наложеното му дисциплинарно наказание.
В срок е
постъпил отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на
иска. Претендира разноските по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде
уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание “*****” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената
заповед му е наложено дисциплинарно наказание “*****”. Оттук насетне в тежест на
ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно
наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската
власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е
извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена
и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
В настоящия
случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение с
ответника на длъжност “*****”. От представената от ищеца и неоспорена от
ответника Заповед № *****., издадена от *****на филиала на ТУ София, връчена на
ищеца на 03.09.2020 г. се установява, че със същата на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание “*****”.
В заповедта
е посочено, че в доклади от ****., ***** *****. до *****на филиала, както и на
проведена на ****. заседание на катедрения съвет ищцата е отправяла обидни
квалификации и думи, съставляващи проява на неуважение към нейните колеги от катедрата и останалите
членове от ФЕА, и представляващо нарушение на член 27 от Етичния кодекс.
Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е наложена след приемане на писмени
обяснения от ищеца, като наказанието не било наложено в сроковете по чл. 194 от КТ.
Сроковете за налагане на дисц.
наказания се съдържат в член 194, ал. 1 от КТ, в който текст са посочени два
срока - двумесечен срок от откриване на
нарушението и едногодишен от извършването му. Тези срокове са преклузивни, а не
давностни, нормата е императивна, поради което съдът следи служебно за
спазването им, а пропускането им погасява правото на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание.
Съотношението между двата срока е
следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, не може
да се приложи едногодишния срок, а ако е изтекъл едногодишния срок от
извършването му, той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Откриването
на дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна
власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци –
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират
като нарушение. Обстоятелствата за извършените нарушения и техния извършител са
били известни на *****на филиала, който е дисциплинарнонаказващия орган, през
месеците януари и февруари 2020 година, доколкото
докладите, в които са употребени обидните квалификации са били входирани до същия.
Доводите на ответника в писмената
му защита, че срока бил спазен поради обстоятелството, че двумесечният срок бил
изтекъл по време на извънредното положение, като бил спазен едногодишният срок
от извършването на нарушението е несъстоятелен. Съгласно член 3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020г., за
срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните, а не преклузивните срокове, какъв безспорно е срокът по член 194
от КТ. А съобразно член 4 , ал. 1 от същия закон сроковете, определени в закон,
които изтичат по време на извънредното полоение
и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправи субекти се удължават с един месец от отмяната на извънредното
положение. Иввънредното положение бе отменено на 15.05.2020г.
Ето защо
съдът намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
“*****” е незаконосъобразна, тъй като не се установява същата да е издадена в
двумесечния срок, определен в член 194, ал. 1 КТ.
Предвид
горното, искът за нейната отмяна се явява основателен и ще се уважи.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото
разноски, които възлизат на сумата от 400 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху
уважения иск в размер на 50 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
Заповед № *****г. на *****на филиала на Технически университет София *****, с
която на ***** В.Й.Р., ЕГН **********, работеща на длъжност “*****” в катедра „*****“
към ФЕА, е наложено дисциплинарно наказание "*****" ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Технически
университет София – филиал П. да заплати на В.Й.Р., ЕГН ********** сумата от 400
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Технически
университет София – филиал П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Н.Н.