Решение по дело №667/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на С. Ц. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Х. Х. – АК Перник срещу Заповед № ЗСП/Д-РК/3812 от 26.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която е постановен отказ от целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2024/2025 г., потвърдена с Решение № 14-РД-06-0013 от 04.11.2024г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Перник.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на процесната заповед. Твърди се, че същата е незаконоъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и при несъответствие с целта на закона. Иска се от съда отмяна на оспорваната заповед и постановяване на решение, с което преписката да бъде върната на административния орган, който да издаде заповед за отпускане на целева помощ за отопление. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призована не се явява, представлява се от адвокат Х., която поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по подробно изложени в нея съображения. Моли съда да отмени процесната заповед като незаконосъобразна и да задължи административния орган да издаде заповед за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия по подаденото заявление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно размерите определени в Наредба № 1/2004 г., тъй като представителството по отношение на жалбоподателят е осъществено безплатно предвид факта, че последната е пенсионер по болест и е материално затруднена.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] редовно призован не се явява, за представител изпраща старши юрисконсулт Г., която оспорва жалбата. Моли съда същата да бъде отхвърлена като недоказана, а оспорената заповед като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано във връзка с подадено заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-РК/3812 от 30.08.2024 г. на С. Ц. Г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. В заявлението е посочено, че жалбоподателят е пенсионер, с ТЕЛК от 70% до 89,99%, живее сама, единствено жилище – бащина къща, доход от пенсия 3355,55 лв. за предходните 6 месеца. По повод подаденото заявление - декларация са направени съответните служебни справки и е изготвен социален доклад, в който е посочено, че г-жа Г. е [семейно положение], живее сама в наследствена къща. В същата къща живее и семейството на брат й. От брака си има една дъщеря, която живее със семейството си в [жк]. Освидетелствана е от ТЕЛК и получава пенсия. При направена служебна проверка в Агенция по вписванията е установено, че г-жа Г. има участие като съдружник в капитала на търговско дружество „Арония – 98“ ООД. Социалният работник е направил предложение за отказ на целева помощ за отопление, тъй като г-жа Г. е собственик на капитала на търговско дружество „Арония – 98“ ООД, вследствие на което не е спазено условието на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагана на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.

Със Заповед № ЗСП/Д-РК/3812 от 26.09.2024г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник е отказал отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2024/2025 г. /от 1 ноември до 31 март/ с мотив, че не е спазено условието на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП – лицето има участие в капитала на търговско дружество. Административният акт е получен от адресата му на 05.10.2024 г., видно от известието за доставяне.

Заповедта е оспорена по административен ред, като с Решение № 14-РД-06-0013 от 04.11.2024г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Перник е отхвърлена жалбата на С. Ц. Г. срещу Заповед № ЗСП/Д-РК/3812 от 26.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2024/2025 г. Решението е получено по пощата на 06.11.2024 г., лично от жалбоподателя видно от известието за доставяне.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети представените с жалбата и административната преписка документи, както и допълнително представените от процесуалния представител на жалбоподателя документи, а именно извадка от Търговския регистър, видно от която дружеството „Арония – 98“ ООД е в ликвидация и с прекратена дейност на 11.05.2009 г..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата - настоящият съдебен състав, намира че е сезиран с процесуално допустима жалба, като подадена от активно легитимирано лице адресат на заповедта, което има правен интерес от атакуване на процесния акт, против годен за съдебен контрол административен акт в законоустановения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона, съгласно изискванията на чл. 146, т. 1 – 5 АПК.

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Същата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, а именно директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Перник и в законоустановената писмена форма. За да отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, същата следва да съдържа изложение на фактическите и правните основания за нейното издаване. Действително, фактическите основания са изложени донякъде лаконично, но съдържат достатъчно ясно описание на приетия за значим факт, обосновал становището на административния орган за несъответствие на заявителката с условията за отпускане на целева помощ. По-подробни съображения са изложени в решението на горестоящия административен орган. Предвид изложеното съдът приема, че оспореният акт съдържа излагане на правно основание и фактически констатации, поради което намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта на директора на ДСП – Перник е следвана процедурата по чл. 13 от ЗСП, респективно чл. 26 и сл. от ППЗСП, доколкото е подадено заявление - декларация по образец, събрани са документи от значение за определяне на правото на социално подпомагане, извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад, заповедта е съставена и връчена в предвидения от закона срок. Поради това следва да се приеме, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорения акт е издаден в противоречие с материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

Разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП, определя кръгът на лицата, които имат право да получават целеви социални помощи. Съгласно цитираната норма право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномосечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В конкретния случай между страните не се спори, а и от социалния доклад се установява, че към датата на подаването на заявлението - декларация и към тази на издаване на процесната заповед, жалбоподателят е отговаряла на всички допълнителни изисквания по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП, с изключение на това по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП (в сила от 01.06.2023 г.), тъй като има участие в капитала на „Арония – 98“ ООД, в ликвидация. Според посочената норма, помощ се отпуска, ако кандидатстващото лице не осъществява дейност като едноличен търговец и няма участие в капитала на търговско дружество. Тълкуването на действащия текст на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП еднозначно налага извода, че конкретно по отношение на едноличните търговци, като правоизключващо получаването на социална помощ обстоятелство вече се въвежда именно действителното извършване на търговска дейност, а не формалното наличие на регистрация. По отношение на лицата притежаващи дялове в капитала на търговски дружества, изискване за действително осъществявана търговска дейност, като възможен източник на доходи, отново не е изрично въведено. Съдът обаче намира, че такова изискване следва от разума на закона, тъй като липсва правна логика за нееднакво третиране на отделните заявители на социална помощ, единствено на база правноорганизационната форма, под която същите участват в осъществяването на търговска дейност. Обратното тълкуване би означавало при еднакви други условия лице, регистрирано като едноличен търговец, но фактически неосъществяващо търговска дейност към определен момент, да се ползва с права, които само на това основание се отказват на съдружник в търговско дружество, също неизвършващо дейност.

На следващо място при тълкуването на конкретните разпоредби от ППЗСП следва да се имат предвид целите на социалното подпомагане, прокламирани в чл. 1 от 3СП, една от които е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. В преследване на тази цел с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗСП, е регламентирано, че право на социални помощи имат лицата, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. От своя страна чл. 11 от ЗСП определя социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства и се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 СК.

В разглеждания случай директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник е констатирал, че оспорващата има дялове в „Арония – 98“ ООД, но не е взел предвид вписаните обстоятелства в Търговския регистър по партидата на търговското дружество, че същото е с прекратена търговска дейност от 11.05.2009 г. и е обявено в ликвидация. Ликвидацията, съгласно Глава седемнадесета от Търговския закон и на чл. 125 и 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ, фактически препятства и възможността на жалбоподателя да прекрати участието си в дружеството, чрез предизвестие или чрез прехвърляне на дружествения дял, т. е. нейното участие в капитала на дружеството не представлява израз на свободна воля. Същевременно в нито един момент от производството не е било спорно, че единствените доходи на заявителката през законово определения за релевантен 6-месечен период са били от пенсията й за осигурителен стаж и възраст, и средствата получени по реда на Закона за хората с увреждания.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-РК/3812 от 26.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, е издадена в писмена форма, от компетентен орган, но същата не представлява материално законосъобразен акт, а освен това е издадена и в противоречие с целта на закона за подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за отпускане на еднократна социална помощ съобразно мотивите на настоящото решение.

Относно разноските:

При този изход на производството, основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатската помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на тези основания не се нуждае от доказване. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя, като и обема и качеството на осъществената процесуална дейност, съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лв.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, за дължимите от ответника по жалбата съдебни разноски в размер на 10 /десет/ лева, представляваща заплатена от жалбоподателя държавна такса за образуване на производството, като и 600 /шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение, следва да бъде осъдена Агенция за социално подпомагане, която е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, в чиято структура се намира административния орган издал оспорената заповед.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РК/3812 от 26.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която е постановен отказ от целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2024/2025 г., потвърдена с Решение № 14-РД-06-0013 от 04.11.2024г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Перник.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-РК/3812 от 30.08.2024 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, 7-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, [населено място], ул. „Триадица“ 2 да заплати на С. Ц. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Пловдив“ № 16, сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща внесена държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, [населено място], ул. „Триадица“ 2 да заплати на адвокат Х. Н. Х. от АК - Перник с личен № ********* и съдебен адрес [населено място], ул. „Ленински проспект“ 1, ет. 2, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 7 от ЗСП.