Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Й. от [населено място], Плевенска обл. чрез адв.М. М. с адрес гр. Плевен, [улица]срещу решение №89/8.12.2023 г. по анд №173/2023 г. по описа на РС-Левски.

В жалбата се моли да се отмени решението на PC-Левски, тъй като не е доказано нарушението . Посочва, че откритата ракия е произведена и съхранявана повече от 20 години – период, в който домашната ракия не се е облагала с акциз и неправилно се приема, че няма метод, по който да бъде изследван периодът на производство. Твърди, че ако ракията е изварена преди 01.01.2007 г., т.е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. Д", бр.105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т.е. за откритата в държане на жалбоподателя ракия не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия.

Навежда доводи, че решението е неправилно, защото от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС.

Счита, че съставът на нарушението чл.126 от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на дължимия акциз т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза, като задължени да водят такава документация и съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица, а в процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, поради което той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Счита, че доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление. Моли съдът да отмени решението на PC-Левски и по същество да се отмени НП.

В съдебно заседание касаторът- Р. Б. Й., [населено място], не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване" в ТД Митница Русе при Агенция "Митници" се представлява от юрк. Т. Ш., която посочва, че от събраните доказателства по делото по безспорен начин е установено, че лицето е осъществило състава на административното нарушение, като е държало акцизни стоки без документи по смисъла на чл. 126 ЗАДС .

Твърди, че е неоснователно възражението в жабата за неустановеност на годината на производство на етиловия алкохол, доколкото в процесния случай изпълнителното деяние, за което е ангажирана административно наказателната отговорност, не касае производство, а държане на съответните акцизни стоки, което е установено към датата на извършване на проверката, когато санкционната норма е била действаща. Посочва, че независимо от това, годината на производство на акцизните стоки е ирелевантна, тъй като съставът на текста не държи сметка за това обстоятелство, т.е. дали това е било по време на сега действащия ЗАДС или отменения вече. Твърди, че дори да се приеме, че етиловия алкохол е произведен преди 2007 г., то за неговото производство също следва да има някакъв документ по смисъла на ЗАДС.

Сочи, че неправилни са възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС. Навежда доводи, че в настоящия случай правилно съда е счел, че е приложимо ТП № 1/2023 г. на ВКС и ВАС, видно от които съдебна отговорност по чл. 126 от ЗАДС може да бъде търсена от всяко лице, независимо от регистрацията по ЗАДС. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Левски, като счита същото за правилно и законосъобразно. Претендира разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД „Митница“ Русе.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба за неоснователна, като решението на въззивния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Посочва, че са намерили отговори в него всички възражения на касационния жалбоподател, като правилно и в съответствие със закона са отхвърлени като неоснователни, поради което предлага да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С процесното решение се потвърждава наказателно постановление №BG2023/4000-262/HП, издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница - Русе, Агенция „Митници“, с което на Р. Б. Й., [населено място], обл. Плевен, [улица], на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 3424,18 лв. и е отнет в полза на държавата предметът на административното нарушение - общо 49 броя пластмасови туби, стъклени дамаджани и стъклени шишета с различна вместимост /обекти от №1 до №49/, съдържащи общо 338,8 литра дестилатен алкохолен продукт с различно действително алкохолно съдържание по обем, годен за консумация, подробно описани в обстоятелствената част на НП за това, че 07.02.2023г. във връзка с получена оперативна информация за нерегламентирано държане на етилов алкохол служители на ТД Митница Русе, отдел „МРР", сектор „Оперативен контрол Свищов" при извършена проверка в частен дом - къща и маза, находящ се в [населено място], обл. Плевен, [улица], собственост и обитаван от Р. Б. Й.. Р. Й. доброволно допуснал проверяващите служители в дома си е установено в мазата на къщата наличието на 49 бр. стъклени и пластмасови съдове с различна вместимост, съдържащи безцветна и жълтеникава течност с вид и мирис на алкохол, като общото количество било 338,8 литра. За извършената проверка от митническите служители бил съставен ПИП №23BG004000A001257 от 07.02.2023г. , към него опис за иззетите веществени доказателства, като стъклените и пластмасови съдове били обозначени с №1 до №49 и обезпечени с акцизни пломби.

РС приема, че безспорно е осъществен съставът на конкретното административно нарушение, тъй като алкохолният продукт е бил намерен в имот, ползван от жалбоподателя и за същия към момента на проверката не са били представени надлежни акцизни данъчни документи. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че стоката е произведена преди 20 години, когато не е налице задължение за заплащане на акциз, съдът е приел, че това твърдение не се доказва в производството, а и административно-наказателната отговорност е реализирана за „държане“, а не производство. Съдът приема, че фактическият състав на нарушението е осъществен, а субектът на нарушението е правилно определен и правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази регламентираща санкцията, правилно е приложена и нормата за отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението и наложеното наказание е в предвидения от закона размер, като същото е законосъобразно определено.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени от събраните по делото писмени доказателства, ценени от съда в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност.

Съгласно чл. 126, ал. 1 от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага по т. 1 глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева – за физическите лица. Санкционната норма на чл. 126 от ЗАДС, посочена като основание за налагане на административното наказание, точно и изчерпателно установява, кои действия на дадено лице се приемат като такива, нарушаващи установения в този закон ред на държавно управление и сред тях попадат „държането“ от физическо лице на акцизни стоки, непридружени с документ от вида на посочените в разпоредбата, като така установеното нарушение не се отрича и от касатора, тъй като в касационната жалба се посочва, че „безспорно жалбоподателят е държал ракия без да е регистрирано лице“.

Изложените доводи от касатора, че отговорността следва да е само на лицензиран складодържател са неоснователни, тъй като съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 2/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон, както е посочено и в процесното съдебно решение.

Предвид горепосоченото решението като правилно следва да бъде оставено в сила и с оглед изход на делото и искане на пълномощник на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева , то на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва Р. Б. Й. , [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на Агенция Митници разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №89/8.12.2023 г. по анд №173/2023 г. по описа на РС-Левски.

Осъжда Р. Б. Й. , [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на Агенция Митници разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.