№ 1129
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200300 по описа за 2022 година
Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № НП–ПБЗН–ПД2-
15/18.11.2021г. на Началник Втора РСПБЗН - Пловдив, с което на В.Н.Р., ЕГН
**********, с адрес: ......, на основание чл.265 ал.3 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена глоба в размер на
50 лв. за нарушение на чл.23а т.1 вр. чл.5 т.3 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите вр. чл.139 т. 1 от ЗМВР; на основание чл.265 ал.1 от
ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.15 ал.1 вр.
чл.5 т.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр. Приложение № 2 към
чл.3 ал.2 от Наредба № Із-1971 за строително-техническите правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар вр. чл.139 т.1 от ЗМВР.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Р. моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
необосновано.
Въззиваемата страна, с писмено становище и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.10.2021г. била извършена проверка от страна на Пл. Т. Ч. -
инспектор V-та степен в група „Държавен противопожарен контрол и
превантивна дейност“ при Втора районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Пловдив /РСПБЗН/ на склад за хранителни добавки,
стопанисван от фирма „П.К.“ АД, находящ се в ......8. Инспекторът при
осъществяване на служебните си задължения, а именно извършване на
тематична проверка в горепосочения обект приел за установено, че
управителят му В.Р. не е създал организация за извършване на техническо
обслужване на наличните носими пожарогасители в процесния склад
съгласно изискванията на чл.21 ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите и не е оборудвал обекта с изискващите се по вид и
количества пожаротехнически средства /пожарогасители/ за първоначално
гасене за складове от № 1 до № 8, а именно по 2 /два/ броя пожарогасители на
водна основа от 9 литра за пожари клас „А”.
Във връзка с направените констатации бил съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № ПБЗН–ПД2-4-7/29.10.2021г.,
който бил връчен на нарушителя лично и подписан без възражения от него,
като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с
което на Владислав на основание чл.265 ал.3 от ЗМВР е наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.23а т.1 вр. чл.5 т.3 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите вр. чл.139 т. 1 от ЗМВР; на основание чл.265 ал.1 от
ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.15 ал.1 вр.
чл.5 т.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр. Приложение № 2 към
чл.3 ал.2 от Наредба № Із-1971 за строително-техническите правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар вр. чл.139 т.1 от ЗМВР.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Пл. Т. Ч. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
Разпитан в съдебно заседания св. Ч. потвърждава авторството на АУАН
2
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява точния механизъм
на установяване на нарушенията с подробности, които разкриват ясни
спомени и конкретика, като сочи, че всъщност проверените пожарогасители
са били с изтекъл с повече от една година срок на годност, както и че те на са
били достатъчни по вид и количество за обекта, тъй като във всеки един от 8-
те склада имало по един пожарогасител с въгледроден двуокис, освен който
трябвало да има по още един прахов пожарогасител и още един на водна
основа, т.е трябвало да има по общо 3 пожарогасители в склад, а имало по
един.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Относно нарушението по т.1 от НП:
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и то от категорията на съществените.
Това е така, тъй като нарушението не е описано в достатъчна степен в АУАН
и в обстоятелствената част на НП чрез посочване на всички относими към
състава му факти, а именно: какви средства за първоначално гасене на пожари
въобще е имало в обекта, колко на брой са били въпросните средства и кога е
била направена последната проверка на тези средства, респективно до кога са
били технически обслужени; кой е техният производител, съответно какви са
неговите инструкции за експлоатация, което е особено важно, доколкото
съгласно чл.2 ал.3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г., презареждането и
хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и
возимите пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за
експлоатация на производителя и при спазване на изискванията по т.4.3, 4.4 и
5 от БДС ISO 11602-2:2002.
Липсата на факти от такова естество води до нарушение на чл.42 ал.1
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съгласно които разпоредби нарушението следва
да е описано пълно, точно и ясно. Недопустимо е едва в съдебно заседание да
се въвеждат нови факти в обвинението, които не са били предявени чрез НП
на жалбоподателя като например, че процесните пожарогасители са имали
срок на годност от една година, който е бил надхвърлен с повече от година.
Нещо повече, доколкото на доказване в настоящото производство подлежат
фактите досежно липсата на създадена организация относно техническото
обслужване на пожарогасителните средства, то е следвало да се уточнят
какви са тези средства и да се посочат датите, до които са били обслужени, за
да се прецени дали жалбоподателят е осъществил нарушението като не е
извършил контрол за техническото им обслужване, тъй като тези факти
всъщност определят и датата на нарушението. Липсата им представлява
3
съществено нарушение на процесуалните правила, съобразно изискването на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН да се съдържа описание на всички обстоятелства на
нарушението, така също и на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН по отношение на
задължителното съдържание на АУАН.
На следващо място следва да се има предвид, че не става ясно кое от
всичките си цитирани задължения, според АНО, не е изпълнил
жалбоподателят. Посочено е, че не е изпълнил задължението си по
техническо обслужване на наличните носими пожарогасители, но
същевременно е цитирана, включително и чрез възпроизвеждането й в НП,
изцяло нормата на чл.5 т.3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г., в която са
посочени няколко отделни задължения, неизпълнението на всяко едно от
които е административно нарушение: 1. поддържане в изправно състояние, 2.
осъществяване на контрол, 3. извършване на техническо обслужване, 4.
презареждане и 5. хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на
пожарогасителите съгласно чл.21 и 23 от наредбата. В тази връзка следва да
се посочи, че в показанията си в съдебно заседание актосъставителят заявява,
че в случая под техническо обслужване се има предвид презареждане на
пожарогасителите, но съгласно нормата на чл.5 т.3 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2014г. това са две отделни дейности и задължения.
По отношение на техническото обслужване съгласно наредбата се
удостоверява с поставен отделен стикер, извършва се на интервали не по-
големи от една година, но може те да са по-кратки, защото както стана дума –
зависи и от инструкциите за експлоатация на производителя. В конкретния
случай в АУАН и НП е записано само, че към датата на проверката
техническите средства са били технически необслужени, което по своята
същност е извод. Това описание не съдържа абсолютно никакви факти, от
които да може да се провери дали действително изводът на АНО е правилен
или не. Нито в АУАН, нито в НП е посочен срокът на валидност на
предходното техническо обслужване или изискванията на производителя. По
този начин съдът не би могъл да извърши преценка дали обслужването
действително е било изтекло към датата на проверката. Следва да се посочи,
че наказващият орган носи доказателствената тежест в процеса и той следва
да докаже проявлението в обективната действителност на всички
съставомерни обстоятелства, въз основа на които е направил правния си
извод за виновно извършено административно нарушение. Жалбоподателят
не носи доказателствена тежест и същият няма задължение да доказва, че не е
извършил съответното нарушение, поради което не може да се вменява в
негова тежест да доказва дали изводът на АНО съответства на обективната
действителност или не. Още с АУАН е следвало да бъде очертан кръгът на
подлежащите на доказване факти в производството, но в настоящата хипотеза
4
срокът на валидност на последното преминато техническо обслужване е
останал извън предмета на доказване. Отговорността на наказания не може да
бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са му
надлежно предявени и съответно са извън предмета на доказване.
Що се касае до квалификацията от страна на АНО на нарушението
едновременно като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и като нарушение по
чл.265 ал.3 от ЗМВР, то това също е неправилно, тъй като самият наказващ
орган е преценил, че не следва нарушителят да се освобождава изцяло от
отговорност, както предвижда разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а да му бъде
потърсена такава, но по по-благоприятната разпоредба на чл.265 ал.3 от
ЗМВР, като в случая е следвало да изложи мотиви защо прилага именно
последната разпоредба, а не тази на чл.28 от ЗАНН.
Относно нарушението по т.2 от НП:
Отговорността на жалбоподателя Р. е ангажирана за извършено
нарушение на чл.15 ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. вр.
Приложение № 2 към чл.3 ал.2 от Наредба № Із-1971/2009г. вр. чл.139 т.1 от
ЗМВР. В така цитираните разпоредби действително се сочи за задължително
оборудване на обекти с пожаротехнически средства, както и отговорността,
която носят ръководителите им при пожарна безопасност и защита при
бедствия. Видът на обекта, видът и количеството на пожаротехническите
средства следва да бъде в съответсвие с Приложение № 2 към чл.3 ал.2 от
Наредба № Із-1971, в което в табличен вид са изброени в графа 1 –
помещение, съоръжение или инсталация /клас на функционална пожарна
безопасност/ и свободна дворна площ, съответно поделени според функциите
си – за съхранение, за производство, паркове и т. н., както и показател /графа
2/, по който се предвиждат пожаротехнически средства, а именно
квадратурата на конкретния обект, вследствие на което следва да се прецени
видът пожаротехническо средство и количеството, което да е налично. В
конкретния случай описанието на нарушението в обстоятелствената част на
АУАН и НП е сведено единствено до това, че жалбоподателят Р., като
управител на склад за хранителни добавки, стопанисван от „П.К.“ АД, не е
оборудвал обекта с изискващите се по вид и количества пожаротехнически
средства /пожарогасители/ за първоначално гасене – за складове от № 1 до №
8, както следва: по 2 /два/ броя пожарогасители на водна основа от 9 /девет/
литра за клас „А“. Същевременно в описанието не е посочена квадратура на
процесния склад. Отделно от това от показанията на актосъставителя в
съдебно заседание се разкриват други обстоятелства, доколкото същият
заявява, че в процесните 8 склада имало по един пожарогасител с въглероден
двуокис, освен който трябвало да има по още един прахов пожарогасител и
5
още един на водна основа, т.е. трябвало да има по общо 3 пожарогасители в
склад, а имало по един, за разлика от посоченото в обстоятелствената част на
АУАН и НП, че складовете не са били оборудвани с изискващите се два броя
пожарогасители на водна основа. В издаденото от проверяващите органи
Разпореждане № ПР-ПБЗН-ПД2-4-52/29.10.2021г., съдържащо данни за
извършената проверка, за установените констатации и пропуски и за дадените
предписания и определения срок, също не е посочено видът и количеството
на противопожарните уреди, с които не са били дооборудвани процесните
складове. По този начин, от описанието на констатираното от контролните
органи нарушение, не може да се направи еднозначен и безспорен извод дали
процесните складове е следвало и с какви по-точно по вид и количество
пожаротехнически средства да са снабдени, а от там и отговорен ли е
жалбоподателят да ги снабди именно с по два броя пожарогасители на водна
основа от 9 /девет/ литра за клас „А“. Посоченото представлява нарушение на
чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН – досежно АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН –
досежно НП, касаещи задължителният реквизит описание на нарушението и
обстоятелствата, въз основа на които е извършено нарушението.
Коментираните нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко
са засегнали правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е
разбрал какво точно е нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и въз основа на какви
обстоятелства и доказателства, поради което и направеното в този смисъл
възражение от страна на жалбоподателя е основателно.
Предвид изложеното обжалваното НП като необосновано и
незаконосъобразно следва да ъбде отменено.
В настоящето производство няма постъпило искане от страните за
присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП–ПБЗН–ПД2-
15/18.11.2021г. на Началник Втора РСПБЗН - Пловдив, с което на В.Н.Р., ЕГН
**********, с адрес: ......, на основание чл.265 ал.3 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена глоба в размер на
50 лв. за нарушение на чл.23а т.1 вр. чл.5 т.3 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите вр. чл.139 т. 1 от ЗМВР; на основание чл.265 ал.1 от
6
ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.15 ал.1 вр.
чл.5 т.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр. Приложение № 2 към
чл.3 ал.2 от Наредба № Із-1971 за строително-техническите правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар вр. чл.139 т.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7