Присъда по дело №81/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта:	4
Дата:	16 ноември 2021 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия:	Спасимир Спасов Здравчев

Дело:	20215340200081
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Първомай, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
и прокурора Йоанна Тоскова Запрянова (РП-Пловдив)Йоанна Тоскова
Запрянова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Наказателно дело от
общ характер № 20215340200081 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия АТ. Н. Г. , роден на 18.01.1973 година в град
Николаево, област Стара Загора, ЕГН **********, български гражданин,
неженен, осъждан, с основно образование, неработещ, с адрес:
***************************, за виновен в това, че:
1) На 21.06.2020 година в град Първомай, област Пловдив,
противозаконно пречи на орган на властта (старши полицай АТ. М. М. и
младши автоконтрольор Т. АТ. ХР. – полицаи в група „Охранителна
полиция“ при Районно управление на МВР - Първомай към Областна
дирекция на МВР - Пловдив) да изпълни задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 1
Закона за МВР: Полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред, а именно: като лице,
1

за което има подаден сигнал, че нарушава обществения ред, при отправено
устно разпореждане от полицейски служител, осуетява извършването на
проверка за установяване на самоличността му, отказвайки да представи
документ за самоличност, както и да съдейства на полицейските служители за
установяване на самоличността му чрез справка, поради което и на основание
чл. 270, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда на
лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС .
2) На 21.06.2020 година, в град Първомай, област Пловдив, причинява на
полицейски орган при изпълнение на службата му по охрана на обществения
ред (старши полицай АТ. М. М. в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление на МВР - Първомай към Областна дирекция на МВР - Пловдив)
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК), изразяващо се в оток,
подкожно кръвонасядане и палпаторна болка в дисталната трета на дясната
мишница и ограничение на движенията на лакътната става, поради което и на
основание чл. 131, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и във връзка с
чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда на лишаване от свобода в размер на четири
години при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква
Б от ЗИНЗС.
Налага на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия АТ. Н. Г., ЕГН
**********, по-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на четири
години при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква
Б от ЗИНЗС.
Приспада на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от
определеното общо по-тежко наказание лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият АТ. Н. Г. е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР
със Заповед рег. № 325зз-100 / 21.06.2020 година на РУ на МВР - Първомай,
считано от 21.06.2020 година до 22.06.2020 година, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Осъжда на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК
подсъдимия АТ. Н. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Областна
дирекция на МВР - Пловдив сумата от 237,90 лева (двеста тридесет и седем
лева и деветдесет стотинки) за съдебномедицинска експертиза на досъдебното
2

производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пловдив
в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Първомай: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
по НОХД № 81 / 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.
Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура - Пловдив,
Териториално отделение - Първомай, против подсъдимия А. Н. Г. , ЕГН
**********, от ***, за това, че:
1. На 21.06.2020 година в град Първомай, област Пловдив,
противозаконно пречи на орган на властта – служители на ОДМВР - Пловдив,
РУ - Първомай: А. М. М. – „старши полицай“ в Група „Охранителна
полиция“, ОДМВР - Пловдив, РУ - Първомай, и Т. АТ. ХР. – „младши
автоконтрольор“ в Група „Охранителна полиция“, ОДМВР - Пловдив, РУ -
Първомай, да изпълнят задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 1 Закона за МВР –
Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление
или друго нарушение на обществения ред, а именно – като лице, за което има
подаден сигнал, че нарушава обществения ред, при отправено устно
разпореждане от полицейски служител, осуетява извършването на проверка
за установяване на самоличността му, отказвайки да представи документ за
самоличност, както и да съдейства на полицейските служители за
установяване на самоличността му чрез справка – престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК.
2. На 21.06.2020 година в град Първомай, област Пловдив, е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в оток, подкожно кръвонасядане и
палпаторна болка в дисталната трета на дясната мишница и ограничение на
движенията на лакетната става, довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК), на
полицейски орган – А. М. М. – „старши полицай“ в Група „Охранителна
полиция“, ОДМВР - Пловдив, РУ - Първомай, при изпълнение на службата
му по охрана на обществения ред – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение и счита за
безспорно установено от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства подсъдимият умишлено с целени и настъпили обществено
опасни последици да е извършил и двете престъпления, предмет на делото,
съгласно подробно описаната в Обвинителния акт фактическа обстановка.
Сочи при решаване на делото да се имат предвид събраните и
приобщени по надлежния ред доказателства от досъдебното производство –
показанията на разпитаните свидетели, изготвената по делото експертиза,
протоколите от извършените процесуално-следствени действия и
приложените документи – и обръща внимание, че подсъдимият се е признал
1

за виновен, дал е обяснения, в които е изложил своя версия за случилото се на
инкриминираната дата, като отчасти е описал механизма на извършване на
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и категорично е отрекъл това по чл.
131, ал. 2 от НК.
Намира, че при определяне на наказанията за всяко от престъпленията
като отегчаващи вината обстоятелства да се отчетат предишните осъждания,
включително наложените наказания лишаване от свобода, реално изтърпени
от подсъдимия, както и наличните регистрации на лицето в съответната
система на МВР, и изразява становище да бъде наложено във връзка с чл. 54,
ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода и за двете престъпления, чийто
размер да бъде между минимума и средата на съответно предвиденото в
посочения текст от НК.
Предлага на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде
определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода, което да
се изтърпи реално при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, буква Б от ЗИНЗС, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК да се
приспадне времето, през което лицето е задържано за срок от 24 часа със
заповед по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 21.06.2020
година до 22.06.2020 година, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Моли да се осъди подсъдимият да заплати и направените по делото
разноски.
За А. Н. Г. съдебното производство е при хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 2
и т. 4, буква А от НПК.
Служебният защитник на подсъдимия адвокат Н.Ш. Б. от Адвокатска
колегия - Пловдив моли подзащитният му да бъде оправдан, тъй като от
доказателствата по делото не се установява по безспорен и категоричен начин
той да е извършил въпросните престъпления, а напротив – доказва се, че е бил
предизвикан и при възникналата борба се е случила телесната повреда на
пострадалия А. М. М..
Съдът, след проверка на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият А. Н. Г. е роден на *** година в град ***, ЕГН **********,
български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, с адрес:
***, ***.
На същия до момента за извършени престъпления от общ характер е
ангажирана наказателната отговорност с тринадесет влезли в сила съдебни
акта, както следва:
1. С Присъда № 54 / 20.03.1989 година по НОХД № 130 / 1989 година на
Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 03.04.1989 година, за извършено на
16.11.1988 година престъпление по чл. 251 във връзка с чл. 63 ал. 1, т. 4 от НК
2

е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието изпълнение
на основание чл. 66 във връзка с чл. 69 от НК е отложено за срок от две
години.
Съгласно Писмо рег. № И-7880 / 13.05.2021 година на Началника на
Сектор „Пробация“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието лицето постъпва в Затвора - Пловдив на
10.05.1996 година (с начало 14.04.1996 година) като подсъдим по НОХД №
130 / 1989 година (?!) и е освободено на 08.07.1996 година по изменение на
мярка „гаранция“ (?!).
2. С Присъда № 310 / 05.12.1997 година по НОХД № 284 / 1996 година на
Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 19.12.1997 година, за извършено на
14.04.1996 година престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от
НК е осъден на лишаване от свобода в размер на три години при
първоначален общ режим.
3. С Присъда № 221 / 29.09.1998 година по НОХД № 420 / 1998 година на
Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 30.10.1998 година, за извършено на
16.02.1998 година престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК е осъден на лишаване
от свобода в размер на четири месеца при първоначален общ режим, като
на основание чл. 27, ал. 1 от НК неизтърпяната част от наказанието по НОХД
№ 284 / 1996 година е присъединена изцяло към наказанието на настоящата
присъда.
Наложеното и частично присъединеното наказание лишаване от свобода
в общ размер на 2 години, 5 месеца и 20 дни е търпяно в Затвора - Пловдив от
15.07.1997 година до 07.07.2000 година, когато лицето е освободено по
изтърпяване.
4. С Присъда № 133 / 26.09.2002 година по НОХД № 327 / 2002 година на
Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 29.10.2002 година, за извършено на
22.07.1994 година престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК е осъден на лишаване
от свобода в размер на шест месеца при първоначален общ режим, като на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са кумулирани
наказанията по НОХД № 327 / 2002 година и НОХД № 284 / 1996 година и е
определено едно общо най-тежко наказание три години лишаване от
свобода при първоначален общ режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е
приспаднато времето на изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 284 /
1996 година, считано от 14.07.1997 година до 07.07.2000 година.
5. Със Споразумение № 238 / 17.09.2004 година по НОХД № 2175 / 2003
година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 17.09.2004 година, за
извършено на 04.02.1993 година престъпление по чл. 252, ал. 1, предложение
1 във връзка с чл. 251 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1
във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от
свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от три години.
3

С Протоколно определение от 17.09.2004 година по делото на основание
чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по
НОХД № 284 / 1996 година, НОХД № 327 / 2002 година и НОХД № 2175 /
2003 година и е определено едно общо най-тежко наказание три години
лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 25,
ал. 2 от НК е приспаднато наказанието по НОХД № 284 / 1996 година,
изтърпяно изцяло за времето от 14.07.1997 година до 07.07.2000 година.
6. Със Споразумение № 219 / 23.06.2005 година по НОХД № 1673 / 2004
година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 23.06.2005 година, за
извършени на 04.04.2003 година две престъпления по чл. 144, ал. 3 във връзка
с ал. 1 от НК на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-
тежко наказание глоба в размер на шестстотин лева.
За събиране на вземането по издаден изпълнителен лист в Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив е образувано
изпълнително дело, прекратено с Разпореждане от 19.08.2016 година на
публичен изпълнител, поради изтичане на 10-годишен давностен срок.
7. С Присъда № 448 / 19.12.2005 година по НОХД № 1484 / 2005 година
на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 04.01.2006 година, за извършено
на 07.01.2005 година престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198,
ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК е
осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален
строг режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на
задържането под стража, считано от 13.01.2005 година до влизане на
присъдата в сила.
Наказанието е търпяно в Затвора - Пловдив от 09.05.2005 година (с
начало 13.01.2005 година) до 12.01.2007 година, когато лицето е освободено
по изтърпяване.
8. С Присъда № 202 / 07.04.2009 година по НОХД № 417 / 2009 година на
Районен съд - Пловдив (потвърдена с Решение № 232 / 13.07.2009 година по
ВНОХД № 920 / 2009 година на Окръжен съд - Пловдив), влязла в сила на
13.07.2009 година, за извършено на 04.08.2008 година престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б
във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК е осъден на лишаване от
свобода в размер на две години при първоначален строг режим.
9. Със Споразумение № 61 / 19.01.2010 година по НОХД № 77 / 2010
година на Районен съд - Петрич, влязло в сила на 19.01.2010 година, за
извършено на 05.07.2009 година престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК са му
определени наказания лишаване от свобода в размер на шест месеца при
първоначален строг режим и глоба в размер на сто лева.
Със Споразумението на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1
от НК са групирани наказанията по НОХД № 77 / 2010 година и НОХД № 417
/ 2009 година и е определено едно общо най-тежко наказание две години
4

лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на основание чл.
23, ал. 3 от НК към определеното общо най-тежко наказание е присъединено
наказанието сто лева глоба и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанието по НОХД № 417 / 2009 година в размер на 4
месеца и 24 дни, считано от 26.08.2009 година.
10. Със Споразумение № 209 / 08.03.2011 година по НОХД № 1441 / 2011
година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 08.03.2011 година, за
извършено на 06.02.2009 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК му е определено наказание лишаване от
свобода в размер на една година при първоначален строг режим.
С Протоколно определение № 571 / 19.04.2011 година по ЧНД № 2042 /
2011 година на Районен съд - Пловдив (потвърдено с Решение № 213 /
29.06.2011 година по ВЧНД № 870 / 2011 година на Окръжен съд - Пловдив),
влязло в сила на 29.06.2011 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл.
23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 417 / 2009 година,
НОХД № 77 / 2010 година и НОХД № 1441 / 2011 година и наложеното най-
тежко наказание на основание чл. 24 от НК е увеличено, като е определено
едно общо наказание две години и три месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК към това общо
най-тежко наказание е присъединено наказанието сто лева глоба, наложено
по НОХД № 77 / 2010 година, и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е
приспадната изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХД
№ 77 / 2010 година, считано от 25.08.2009 година.
Общото най-тежко и увеличено наказание е търпяно в Затвора -
Пазарджик от 28.08.2009 година (с начало 25.08.2005 година) до 07.11.2011
година, когато лицето е освободено по изтърпяване.
За събиране на глобата по НОХД № 77 / 2010 година по издаден
изпълнителен лист в Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите - Пловдив е образувано изпълнително дело, прекратено с
Разпореждане от 02.03.2021 година на публичен изпълнител, поради изтичане
на 10-годишен давностен срок.
11. Със Споразумение № 26 / 11.04.2018 година по НОХД № 75 / 2018
година на Районен съд - Гълъбово, влязло в сила на 11.04.2018 година, за
извършено на 17.07.2013 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви
А и Б от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на две
години при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК
е зачетено и приспаднато времето на задържане, считано от 05.01.2018
година.
12. Със Споразумение № 79 / 06.06.2018 година по НОХД № 346 / 2018
година на Районен съд - Нова Загора, влязло в сила на 06.06.2018 година, за
извършено на 17.07.2013 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка
5

с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви
А и Б от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на
една година и два месеца при първоначален строг режим.
С Определение от 06.06.2018 година по делото на основание чл. 25, ал. 1
във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 75 /
2018 година и НОХД № 346 / 2018 година и е определено едно общо най-
тежко наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг
режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода по която и да е от присъдите и на
основание чл. 59 от НК е зачетено времето на задържане, считано от
05.01.2018 година.
13. С присъда № 6 / 12.10.2018 година по НОХД № 69 / 2018 година на
Районен съд - Етрополе, влязла в сила на 30.10.2018 година, за извършено на
29.07.2013 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал.
1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с
чл. 58, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на една година
и четири месеца при първоначален строг режим.
С Протоколно определение от 07.12.2018 година по същото дело НОХД
№ 69 / 2018 година, влязло в сила на 28.12.2018 година, на основание чл. 25,
ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД №
75 / 2018 година, НОХД № 346 / 2018 година и НОХД № 69 / 2018 година и
наложеното едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода
при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е
приспадната изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по която
и да е от присъдите по делата и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено
времето на задържане, считано от 05.01.2018 година.
Общото най-тежко наказание е търпяно в Затвора - Стара Загора и в
Затвора - Пазарджик от 23.03.2018 година (с начало 05.01.2018 година) до
13.11.2019 година, когато лицето е освободено от по изтърпяване с помощта
на 1 месец и 22 дни от работа в негова полза.
Към инкриминираната дата на втория етаж в къщата си на улица ***,
живее сам АНГ. М. Г., а негов съсед на № 9 на същата улица е ХР. ЗЛ. М..
Дни преди инцидента по молба на свой близък от квартала А.Г. приютява
безвъзмездно в дома си А. Н. Г. и жена му М. ХР. Г. с около 10-годишния й
син. Оттогава на Х.М. правят впечатление крясъците на новодошлите,
разнасящи се всяка вечер от двора на съседа му.
След 21:00 часа на 21.06.2020 година А.Г. си е вкъщи само по долни
гащи, когато детето на М.Г. изскача навън и се затичва по улицата.
Употребилият алкохол подсъдим, притеснен, че, без да познава никого,
момченцето изненадващо излиза изведнъж, ядосан тръгва след него с викове
и псувни, но не може да го настигне, спира, връща се и остава отвън. В
същото време на улицата с познати е Х.М., който вижда бягащото към
6

близкия магазин дете и гонещия го по бельо с крясъци и във видимо нетрезво
състояние мъж, обезпокоява се за здравето на детето заради агресивния след
него възрастен, а нееднократно е чувал врява между новонастанилите се, и
телефонира на спешен номер 112.
Сигналът е предаден в РУ на МВР - Първомай и от оперативния в
дежурната част на Управлението на място за изпратени старши полицай по
охрана на обществения ред А. М. М. и младши автоконтрольор Т. АТ. ХР. –
дежурен автопатрул на смяна по график от 20:00 часа на 21.06.2020 година до
08:00 часа на 22.06.2020 година.
Полицейските служители, униформени с отличителни знаци на
Полицията по себе си и по служебния автомобил, спират на улицата, разбират
от кого и за какво е подаден сигналът и отиват до А.Г., който все още по гащи
стои на тротоара пред къщата на А.Г., а до него е М.Г.. На органите на реда
прави впечатление, че подсъдимият е в нетрезв вид, представят се и го питат
какво става, на което получават отговор, че нищо не се е случило. Полицаите
му искат документ за самоличност, но А.Г. им отвръща, че нищо не е
направил, за да представя такъв, а при повторно поискване от А.М.
подсъдимият става агресивен – повишава тон с думи към полицая от гъза си
ли да я изкара тази лична карта и ще го бие ли, ако не му я даде.
Чул разправията, от къщата излиза А.Г., който прави забележка на А.Г.,
че пак е пиян и обяснява на полицаите, че е собственикът на имота, а М.Г. с
детето и мъжа й са му наематели. През това време подсъдимият казва, че ще
влезе, за да си вземе личната карта, а полицаите му отвръщат, че ще го
изчакат и да се облече.
Минават около 10 минути, но А.Г. не се връща и органите на реда влизат
в дома на А.Г., за да проверят. Един от хората, наблюдаващ случващото се на
улица „Освобождение“, е В. ИВ. СТ., живущ през няколко къщи на № 35,
чието любопитство го кара да последва полицаите и вижда какво става в
къщата на съседа си. Там на приземния етаж с две стаи подсъдимият, вече с
дънки и фланелка, седи на маса, върху която има нож, и пуши. М. и Х. го
питат какво става с документа му за самоличност, а той им заявява, че лична
карта няма да даде. Органите на реда му обясняват, че са изпратени по сигнал
и че трябва да установят самоличността му за изясняване на случая, а отказът
да даде личната си карта само ще усложни положението му и ще трябва да
бъде отведен в Полицейското управление. Тогава Г. демонстративно издухва
цигарен дим в лицето на старшия полицай по охрана на обществения ред с
думите, че никъде няма да ходи и никой не е в състояние да го закара, започва
да нарича него и колегата му боклуци, че ще им свали пагоните и утре няма
да са на работа. М. го хваща под мишницата и му каза да става и да тръгва с
тях, но подсъдимият дръпва рязко ръката си, изправя се и посяга към ножа. М.
се измества встрани с гръб към стената с цел да се предпази и задържи
последващите действия на А.Г., но той го хваща през кръста, повдига го и го
изблъсква. Полицаят губи опора и пада по гръб, вече в другата стая, с
7

подсъдимия върху себе си, при което усеща силна остра болка в дясната ръка,
но не пуска буйстващия, докато Х. успява да му сложи белезници, едва след
което старшият полицай се изправя.
През цялото време подсъдимият се съпротивлява и вика, че изпуснат ли
го, изтърват ли го по някакъв начин, ще ги изяде живи, ще ги одере и ще им
вземе главите, а конкретно на М. се заканва, че ще го заколи като пиле и ще
го излежи, а ако трябва – и ще го плати.
Вече с белезници, А.Г. спира обидите, но започва да хрипти и казва, че се
чувства много зле и не може да диша Органите на реда свалят помощните
средства от ръцете му и докладват в оперативно-дежурната част за изпращане
на медицински екип. Пристига линейка и подсъдимият е откаран във Филиала
на Спешна медицинска помощ в град Първомай, като едва там е установена
самоличността му по предоставената от М.Г. негова лична карта.
В здравното заведение е прегледан и полицаят по охрана на обществения
ред, чиято дясна ръка посинява в областта около сгъвката на лакътя, над него
и надолу по предмишницата и той не може да свие юмрук поради слабост,
като хирургът изказва предположение за скъсани сухожилие или мускул.
След прегледа А.Г. е отведен в сградата на РУ на МВР - Първомай,
където е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, като в
заповедта за това е отразен моментът на ограничаване на свободното му
придвижване – 22:00 часа на 21.06.2022 година.
На следващия ден пострадалият полицай посещава МВР поликлиниката
в град Пловдив във връзка с травмата си, а в хода на предварителното
разследване е изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
97 / 04.10.2020 година (л. 40 - л. 44 от досъдебното производство), съгласно
чието заключение:
при станалия на 21.06.2020 година инцидент на А. М. М. са причинени
оток, подкожно кръвонасядане и палпаторна болка в дисталната трета
на дясната мишница и ограничение на движенията в лакътната става;
описаните травматични увреждания са причинени от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да
настъпят при описаната в гласните доказателства борба по
имобилизиране на нарушителя А. Н. Г.;
несъмнено получените травми са причинно свързани с действията на
А. Н. Г. при развилата се в дома му свада при имобилизирането му;
причинено е на А. М. М. разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК).
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от приложените писмени доказателства: справка за
съдимост с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия
и протоколни определение по чл. 306 от НПК (л. 26 - л. 60, л. 156 - л. 160 от
8

делото), писмо от Началника на Сектор „Пробация“ в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за правното
положение на подсъдимия и писмо от Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите - Пловдив с приложени разпореждания от публичен
изпълнител относно наложените наказания глоба по предишни осъждания на
лицето (л. 62 - л. 66 от делото), характеристична справка (л. 21 от
досъдебното производство), справка от АИС на МВР (л. 22 - л. 29, л. 66 - л. 67
от досъдебното производство), доброволно предадена с протокол медицинска
документация (л. 48 - л. 56 досъдебното производство), документи във връзка
с длъжността и свързаните с нея служебни задължения на полицаи при РУ на
МВР - Първомай (л. 57 - л. 64 досъдебното производство), заповед за
задържане по Закона за МВР (л. 65 от досъдебното производство), справка за
лице от АИС „Български документи за самоличност (приложена на задната
корицата по материалите от досъдебното производство), от обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал.
2, предложение последно във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 14), от дадените
на съдебното следствие показания на свидетелите А. М. М. и В. ИВ. СТ., от
заявеното от Т. АТ. ХР. в съдебно заседание и на предварителното
разследване, прочетено на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от
НПК (л. 30 - л. 31 от дознанието), както и от приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 и т. 5 от НПК показания от досъдебното
производство на свидетелите ХР. ЗЛ. М. (л. 34) и АНГ. М. Г. (л. 35) и
частично от тези на М. ХР. Г., също от приобщени от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 и т. 5 от НПК (л.
37 от дознанието).
Съдът не кредитира показанията на М.Г. в частта, в която твърди, че
полицаите нахлуват след А.Г., спъват го, събарят го на земята и обръщат
масата върху него, че той не им е отговарял, нито ги е провокирал по някакъв
начин и че старшият полицай и младшият автоконтрольор го „трепят без вина
и без причина“, а намира думите на жената за изказани с цел да оправдае по
някакъв начин грубото и цинично поведение на мъжа си към органите на
реда, за да може същият да избегне следващата се за неправомерните му
действия наказателна отговорност. Тези показания на М.Г., освен че са в
противовес със заявеното от М. и Х., са в разрез и с показанията на С. – пряк
очевидец на всичко случващо се както пред имота на Г., така и в него.
Същевременно за девиантното поведение на подсъдимия могат да се правят
изводи и от думите М., който разказва за постоянните крясъци на Г. и Г.,
откакто са се настанили в дома на съседа му, провокирало го също наред с
моментното агресивно поведение, което вижда на улицата от подсъдимия към
малолетното момченце на инкриминираната дата, да се обади на спешния
телефонен номер.
В останалата част настоящата инстанция възприема гласните
доказателства като обективни, взаимнодопълващи се, кореспондиращи както
помежду си, така и с писмените, въз основа на чието логическо единство се
9

установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, а
Съдебномедицинската експертиза се кредитира като компетентно изготвена с
необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото
доказателствен материал.
При обсъждането на приетата доказателствената съвкупност Съдът не
констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в
предмета на доказване, годни да разколебаят преценката му за вината на А. Н.
Г. и участието му в престъпленията, за което е привлечен под наказателна
отговорност.
С оглед на установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК,
тъй като на 21.06.2020 година в град Първомай, област Пловдив,
противозаконно пречи на орган на властта (старши полицай А. М. М. и
младши автоконтрольор Т. АТ. ХР. – полицаи в група „Охранителна
полиция“ при Районно управление на МВР - Първомай към Областна
дирекция на МВР - Пловдив) да изпълни задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 1
Закона за МВР: Полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред, а именно: като лице,
за което има подаден сигнал, че нарушава обществения ред, при отправено
устно разпореждане от полицейски служител, осуетява извършването на
проверка за установяване на самоличността му, отказвайки да представи
документ за самоличност, както и да съдейства на полицейските служители за
установяване на самоличността му чрез справка.
За реализиране на елементите от състава на чл. 270, ал. 1 от НК с
действие или бездействие деецът влияе върху посочените в нормата
категории лица – орган на власт по легалната дефиниция на чл. 93, т. 2 от НК,
частен или помощник-частен съдебен изпълнител, като с поведението си
затруднява изпълнението на служебните им задължения, а престъплението е
довършено от момента на съответното въздействие – с факта на създаване на
пречката.
В случая не се спори, че полицейските служители А. М. М. и Т. АТ. ХР.
като длъжностни лица от структурата на централната изпълнителна власт
(Министерство на вътрешните работи) с правомощията по чл. 14, ал. 2, т. 1
във връзка с ал. 1 от Закона за МВР (патрулно-постова дейност по опазване на
обществения ред) и по чл. 30, ал. 1, т. 2 и т. 8 от Закона за МВР (контролна
дейност по проверка на документи и изискването им) разполагат с
възможността да издават задължителни предписания на неограничен кръг
лица, т.е. имат качеството орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.
Същевременно от фактическия комплекс по делото се установява, че на
инкриминираната дата при осъществяване на задълженията си по чл. 70, ал. 1,
10

т. 1 Закона за МВР – да извършва проверка за установяване самоличността на
лице, за което е подаден сигнал на ЕЕН 112 за нарушаване на обществения
ред, двамата униформени служители срещат яростната съпротива с думи и с
последващи действия от страна на А. Н. Г..
От обективна страна по посоченото с престъпното си действие
подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението
чл. 270, ал. 1 от НК, защото с категоричния си отказ да предостави документ
за установяване на самоличността му на служителите на реда и да ги
придружи до РУ на МВР - Първомай им пречи да изпълнят задълженията си
по контролна дейност за проверка.
От субективна страна това престъпление е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици – той
съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска
постигането на обществено опасния резултат, като умисълът се обективира с
твърдото несъгласие на лицето да предостави лична карта и с последващото
противодействие по отвеждането му.
По констатираните факти от правна страна подсъдимият осъществява
деяние, реализиращо също обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, тъй
като на 21.06.2020 година, в град Първомай, област Пловдив, причинява на
полицейски орган при изпълнение на службата му по охрана на обществения
ред (старши полицай А. М. М. в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление на МВР - Първомай към Областна дирекция на МВР - Пловдив)
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК), изразяващо се в оток,
подкожно кръвонасядане и палпаторна болка в дисталната трета на дясната
мишница и ограничение на движенията на лакътната става.
От обективна страна извършеното от подсъдимия посегателство при
боричкането с пострадалия е от естество да причини в нормални условия
телесните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза,
водещи до разстройство на здравето, – лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НПК, като особеност от обективна страна е, че телесните
повреди са причинени по време, когато старшият полицай – униформен, на
смяна по предварително утвърден от началника му график, изпълнява
служебните си задължения по охрана на обществения ред.
От субективна страна това деяние се характеризира като извършено при
наличието на евентуален умисъл – подсъдимият съзнава длъжностното
качество на пострадалия и че той изпълнява служебните си задължения и
разбира обществено опасния характер на собствените си действия, като
предвижда настъпването на обществено опасните последици при борбата си с
полицая, но се съгласява с настъпването на неправомерния резултат – да
нарани физически пострадалия – стига да не позволи да бъде отведен от
органите на реда в Районното управление.
11

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на
извършените от А. Н. Г. престъпления, за които е подведен под наказателна
отговорност, за да определи наказанието за всяко от тях, предвид целите по
чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
Смекчаващи отговорността обстоятелства липсват, а като отегчаващи се
отчитат многобройните предишни осъждания на лицето, както и че на
инкриминираната дата поведението му разкрива и белезите на престъпление
по чл. 325, ал. 2 от НК, за което обаче не е повдигнато обвинение;
същевременно от последното освобождаване на Г. от пенитенциарно
заведение до следващите му престъпни прояви (предмет на настоящото
производство) не са изтекли и осем месеца.
Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират подсъдимия
като лице със средна към висока степен на обществена опасност, заради вече
изградените престъпни навици и липсата на намерение да се поправи, а
обществената опасност на деянията е отчетена от законодателя с посочване на
вида и границите на наказанието за всяко от тях с квалифициращите му
белези, като конкретните престъпления, предмет на делото, са с висока степен
на обществена опасност, заради създадената от неправомерното поведение на
подсъдимия опасност за здравето на органи на реда, изпълняващи служебните
си задължения.
С оглед на изложеното и при преценка на горните обстоятелства,
съпоставени по относителната си тежест, Съдът намира, че за престъплението
против реда на управлението измежду двете алтернативни санкции следва да
се наложи по-тежката по смисъла на чл. 37, ал. 1 от НК, като наказанията
лишаване от свобода, определени на основание чл. 54 от НК, следва да са
между средата и максимума на предвиденото, а именно: две години за
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и четири години за престъплението
по чл. 131, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, всяко от които
подлежащо на изтърпяване при първоначален строг режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС, тъй като и двете престъпления са умишлени
и от изтърпяване на предходното наложено наказание лишаване от свобода,
което не е отложено на основание чл. 66 от НК, не са изтекли повече от 5
години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК измежду двете наложени наказания
следва да се определи едно общо, по-тежкото от тях, а именно четири години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно реално при първоначален
строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС.
В съответствие с разпоредбата чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК
от общото наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР за
срок от 24 часа от 21.06.2020 година до 22.06.2020 година, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Тези наказания съответстват на обществената опасност на виновния и на
12

извършените от него деяния, на семейното му положение и на имотното му
състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля
спрямо същия.
Причини за извършване на деянията – ниска правна култура и незачитане
на установения в страната правов ред, изразяващо се във възпрепятстване на
органите на изпълнителната власт да упражнят възложени по закон функции
и нарушаване на неприкосновеността на телесния им интегритет при
изпълнение на тази функции.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва
да заплати направените във връзка с производството деловодни разноски –
сумата от 237,90 лева по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив за
съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство.
По изложените съображения Съдът постанови Присъдата.

Районен съдия:

13

Съобщи за изтекли лични данни