Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр.Силистра, 29.05.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на шестнадесети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева
Валери Раданов
при секретаря Стефка Димитрова, с участието на окръжния прокурор при ОП гр.Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия П. Георгиева КАНД № 46 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. От Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от ЕТ „***”, ЕИК: *********, чрез адв. Б., срещу решение № 8 / 28.02.2018 г. на Дуловския районен съд, постановено по НАХД № 234 / 2017 г. С оспорения съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № В – 44238 / 23.11.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите: Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисия за защита на потребителите (КЗП) – гр. Варна, с което на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 127, ал. 2 от същия закон. Релевирано е оплакване за нарушаване на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН ,тъй като изпълнителното деяние не е осъществено. Въвежда се и довод за неправилност на решението поради неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо процесния, заявен като маловажен случай. Претендира се отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява заключение за неоснователност на касационната жалба като поддържа съображенията, изложени от районния съд.
Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата и на база на служебна проверка за съответствието на оспореното решение с материалния закон въз основа на фактическите установявания, извършени от районния съд / чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН /, прие за установено следното от правна страна:
С процесното НП ЕТ „***” е наказан с имуществена санкция в размер на 500 лева за това, че в търговския обект, стопанисван от него, находящ се в гр. Дулово, ул. „***, няма заведен и при поискване на 19 октомври 2017 г. не се представя на контролните органи регистър на предявените рекламации.
За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение за нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП ” търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации” и че посоченото нарушение е включено като хипотеза в приложената санкционната разпоредба на чл. 222 от същия закон. Изведен е извод за липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на санкционния акт. Коментирана е липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в продължение на над година, считано от 21 септември, 2016 г. търговецът е предлагал услуги в обекта без да поддържа регистър за рекламации.
Районният съд е установил следната фактическа обстановка, представляваща база за извършване на касационна проверка за съответствието на оспореното решение с материалния закон /чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/: На 19.10.2017 година служители на КЗП извършили проверка в обект, предлагащ стаи за гости в гр. Дулово, находящ се на ул. „**, стопанисван от ЕТ „***“. Констатирали, че в обекта има настанен един посетител, има регистър за настаняваните гости с начална дата от 21.09.2016 година и няма регистър за рекламации. Указано му е да се яви на 26.10.2017 година и да представи освен определени относими документи и регистър за рекламации. На 25.10.2017 година проверяващият инспектор съставил акт №К-0044238 от 25.10.2017 година за установяване на адм. нарушение в който е описано, че търговецът няма в обекта на ул. „*** регистър за рекламации. Последният е представен на 14.11.2017 година като е започнат на 25.10.2017 г.
Така установената хипотеза се субсумира под приложното поле на съобразената от административно-наказващия орган нарушена материална норма на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение. Задължението за създаване и поддържане на регистър за рекламации възниква едновременно с началната дата на функциониране на търговския обект, в случая поне от 21.09.2016 г., когато е заведен регистърът за настаняваните гости. За период от повече от година /от 21.09.2016 г. до 14.11.2017 г./, както отчита решаващият състав, състоянието на бездействие е поддържано и нарушението е осъществявано.
Обстоятелството, че в срока по предписанието регистърът е създаден и е представен, не води до отпадане на процесната административно-наказателна отговорност по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП за липса на дължим регистър за рекламации. Това е така, тъй като задължението за наличие на този регистър не възниква по силата на предписанието, а още с началната търговска дейност, която в процесния случай е с начална дата от преди една година.В същия смисъл са и развитите доводи от районния съд. Съжденията по повод на представянето на регистъра в срока по предписанието са относими към хипотеза по чл. 230 от ЗЗП, в чиито фактически състав предписанието е приобщено / за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона се налага имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв./
Проверка за правилността на решението по отношение на квалификация на деянието като маловажно:
Видно от данните по делото, нарушението съставлява бездействие, продължило повече от една година. Дължимият документ е представен в резултат на проверка на контролни органи и в период, който е непропорционален спрямо опростената форма за съставянето му – близо месец след издаването на предписанието. В процеса на търговска дейност за период от година правото на рекламация на ползващите предлаганата от жалбоподателя туристическа услуга не е било осигурено чрез поставянето на видно място на регистър за рекламации. Тези данни налагат извод за липса на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства и за наличие на утежняващи такива, които изключват приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай.
При извършената служебна проверка, касационната инстанция констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, тъй като не са налице правоизключващи действителността на оспореното решение фактори или отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, САС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 28.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 234 / 2017 г. на Районен съд гр.Дулово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1…………. ЧЛЕНОВЕ:2……………. 3……….....