Решение по дело №3456/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260523
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330203456
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260523

гр. Пловдив, 06.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3456/2020г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № ПД-11-ДНСК-35/21.05.2020 г. на Заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с което на „ФОЛД-ИНС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен”, бул. „Цар Борис III Обединител” № 1, представлявано от Е.Б.М.и Г.П.Т., на основание чл.237, ал.1, т.14 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за неизпълнение на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ.

          Жалбоподателят „ФОЛД-ИНС“ ООД, в жалбата си навежда подробни доводи за незаконосъобразно и неправилно НП и моли съда за неговата отмяна. Алтернативно се излагат съображения за маловажност на случая. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството адв.Г. поддържа жалбата и прави същото искане. Моли да бъдат присъдени  сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ДНСК-София, се представлява от юрк.А., която навежда твърдения за правилно издадено НП, при спазване на процесуалните правила и моли същото да бъде изцяло потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44/19.02.2019год., вписан акт № 15, том 11, дело № 1980, вх. Peг. № 4142/19.02.2019год. „ФОЛД-ИНС“ ООД гр.Пловдив е станало собственик на УПИ VIII-производствена и складова дейност, кв.20 по плана на Южна индустриална зона /ЮИЗ/ -III-та част, кв.15 по ПУП – ПУР СМФЗ - „Юг". гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.536.1014 по КК, което било предназначено за строеж на „Цех за студена обработка на метали".

От Главния архитект на Община Пловдив район „Южен" по реда на чл. 140, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ била издадена скица-виза с изх. № 19-ЮФ-422/17.04.2019год. за проучване и проектиране на ново свободно застрояване в УПИ VIII-производствена и склатова дейност, кв.20 по плана на Южна индустриална зона /ЮИЗ/ -III-та част, кв.15 по ПУП – ПУР СМФЗ - „Юг". гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.536.1014 по КК.

Изготвени били проекти по части „Архитектура“, „Конструкции“, „ВиК“, „Електро“, „Технология“, „Геодезия", „Пожарна безопасност“, „Енергийна ефективност", „ОВ” и „ИГП", за които била извършена оценка на съответствието им със съществените изисквания към строежите, по реда на чл.142, ат.6, т. 1 от ЗУТ, с решение по т.3 вписано в Протокол № 20 от 07.11.2019 гол. на заседание на Районен експертен съвет по устройство на територията за район “Южен".

С Решението инвестиционният проект бил приет и било предложено на Главният архитект на Община Пловдив - район „Южен“ да го одобри, като същият да послужи за издаване на разрешение за строеж.

Разрешение за строеж № 267/07.11.2019г. било издадено от Главния архитект на Община Пловдив - район „Южен“ на основание чл.148 от ЗУТ и чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ във връзка със заявление вх.№ 19 Ю-Ф-1766/04.11.2019 год. за разглеждане, одобряване /съгласуване/ и процедиране на инвестиционни проекти, подадено от възложителя „ФОЛД-ИНС“ ООД гр.Пловдив, чрез С.В.В. - упълномощена.

Същото било издадено едновременно с одобряването па инвестиционния проект без това да е било поискано от възложителя в подаденото заявление с вх.№ 19Ю-Ф-1766/04.11.2019год. в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ.

От Главния архитект на Община Пловдив - район „Южен“ бил положен печат „одобрявам" на 07.11.2019год. единствено върху част „Архитектура“ от проекта. Всички останали части на проекта били съгласувани от експерти по съответните части към Община Пловдив район „Южен".

Oт длъжностни лица на РДПСК Пловдив била извършена служебна проверка на основание чл.156, ал.1 от ЗУТ на издаденото от Главния архитект на Община Пловдив - район „Южен" Разрешение за строеж № 267/07.11.2019г. като от Началника на РДНСК Пловдив била издадена Заповед № ДК-11-Пд- 02/21.11.2019год. с която било наредено да бъде отменено издаденото от Главния архитект на Община Пловдив - район „Южен" Разрешение за строеж № 267/07.11.2019г. в едно с одобрените на 07.11.2019год. инвестиционни проекти за строеж на „Цех за студена обработка на метали" находящ се в УПИ VIlI-производствена и складова дейност, кв.20 по плана на Южна индустриална зона /ЮИЗ/ - III™ част. кв.15 по ПУП - ПУР СМФЗ „Юг“, гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.536.1014 по КК.

Първо било констатирано, че всички документи графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект били с липсващи подписи и печати на проектантите и/или на възложителя, в нарушение на чл.139, ал.3 от ЗУТ и чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4/21.05. 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

След това бил съобразен чл. 144, ал.1, т.4 от ЗУТ, съгласно който инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон и съответствие на инвестиционния проект с условията в тези актове.

Били преценени и изискванията на чл.81, ал. 1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, съгласно които екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгл. Приложение № 1 и № 2 на ЗООС. Определянето на приложимата процедура - задължителна ОВОС или преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, за всяко конкретно инвестиционно предложение се извършва след писмено уведомяване от страна на възложителя, който съгл. чл.4, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (загл. изм. - ДВ. бр. 3 от 2006 г.) е длъжен да информира писмено компетентните органи - МОСВ/РИОСВ, в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение, като внася уведомление по образец.

В тази връзка било установено, че към конкретния инвестиционен проект нямало приложено писмено становище на компетентния орган - РИОСВ Пловдив по отношение приложимостта на Глава шеста от ЗООС, в нарушение на чл.142, ал.5, т.8 и чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ.

Съгласно чл.148, ал.8 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, както и решение за одобряване на доклад за безопасност за изграждане или реконструкция на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него по реда на Закона за опазване на околната среда е приложение, неразделна част от разрешението за строеж. Към документите послужили за издаване на разрешението за строеж е нямало приложено решение от компетентния орган РИОСВ Пловдив.

В последствие било представено писмо с изх. № ОВОС-2214-1/15.11.2019г. на За Директор на РИОСВ - Пловдив, с преценка по същество да не се извършва ОВОС или екологична оценка, но решението било с дата следваща датата на издаване на Разрешение за строеж № 267/07.11.2019г.

Строежът представляващ цех за студена обработка на метали и състоящ се от производствена на един етаж и административна сграда на два етажа, съгласно част „ВиК” от проекта, трябвало да се водоснабдява от тръбен кладенец, а било преценено, че съгласно чл. 46а, ал.1 от Закова за водите /ЗВ/ представянето на разрешително по Г 44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията.

Към заявлението на възложителя за одобряване на инвестиционния проект, обаче, нямало приложен документ, от който да е видно спазване на разпоредбите на ЗВ в нарушение на чл.148, ал.10 от ЗУТ.

Резултатите от извършената служебна проверка по реда на чл.156. ал.2 от ЗУТ били отразени в констативен протокол № РС-Ю-267/19.11.2019г.

С гореописаните си действия служителите на РДНСК – Пловдов приели, че „ФОЛД-ИНС“ ООД гр.Пловдив. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив. бул. ,.Цар Борис 111 Обединител“ № 1, представлявано от Е.Б.М.и Г.П.Т. - **, е нарушило законовата разпоредба на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ и е осъществило състава на чл.237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, за което бил съставен акт № ПД-11/02.12.2019г. В законоустановения срок срещу него постъпили възражения, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателства – от показанията на актосъставителя П.С.К. - Т., разпитана в качеството на свидетел, както и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44/19.02.2019год. вписан акт № 15, том 11, дело № 1980/2019г., вх. Peг. № 4142/19.02.2019г. жалбоподателя „ФОЛД-ИНС“ ООД гр. Пловдив, ЕИК ********* е собственик на имот УПИ VIII-производствена и складова дейност, кв.20 по плана на Южна индустриална зона /ЮИЗ/ -III-та част, кв.15 по ПУП – ПУР СМФЗ - „Юг". гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.536.1014 по КК. На него са били издадени строителните книжа, същият е бил инвеститор на обекта и съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е имал качеството на възложител и като такъв съгласно чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ едновременно с подаването на инвестиционния си проект на 04.11.2019 год. е имал задължението да представи всички необходими документи по чл.142, ал.5, т.7 и 8 от същия закон, сред които са и екологична оценка и оценка за въздействието на околната среда /ОВОС/ от РИОСВ – Пловдив, и разрешително по чл.44 и чл.46 от ЗВ, които в случая той не е представил със заявлението си, като по този начин чрез бездействие е осъществил състава на административното нарушение по чл. 161, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ. Тези фактически положения не се оспорват и от самия жалбоподател, като същевременно се подкрепят както от показанията на актосъставителя, така и от самото заявление за одобряване на проекта с вх.№ 19Ю-Ф-1766 от дата 04.11.2019г. и Разрешение за строеж № 267 от дата 07.11.2019г., които са издадени доста преди задължителните документи от РИОСВ и Басейнова дирекция да са готови. Видно от писмо с изх. № ОВОС-2214-1 с дата 15.11.2019г. от Директора на РИОСВ-Пловдив и служебна бележка с изх. № РР-01-213 с дата 04.12.2019г. на Басейнова дирекция, че процедурата все още дори не е завършила и се очаква това да стане в законоустановения срок.

Не почива на доказателствената съвкупност твърдението на дружеството, че всъщност е бил подаден идеен проект, тъй като видно от лист 17 от оригиналната преписката, приложена по делото, проектът е бил технически. Но дори и подаденият проект да е бил в действителност идеен, ползващ се с редуцирано по обхват съдъражание то съгласно чл. 15 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти предвижда, че идейният проект се изработва в съответствие с предвижданията на действащия ПУП или с визата за проектиране, когато издаването й е задължително, и в съответствие със заданието за проектиране /договора за проектиране/. Когато няма изработено задание за проектиране, идейният проект изпълнява и ролята на задание за следващата фаза на проектиране. Обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат достатъчни за ползването му като основа за изработване на следващата фаза на проектиране; за избор на архитектурно-пространствено решение, строително-конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране /договора за проектиране/; за нуждите на съгласуването - при условията и по реда на чл. 141 ЗУТ; за издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 142, ал.2 ЗУТ; за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки съгласно чл. 142, ал.2 ЗУТ. Идейният инвестиционен проект, какъвто се твърди че е бил изготвен, може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с показателите, описани изчерпателно в разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗУТ, а именно: за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от органа по чл. 145 ЗУТ. В тези случаи одобреният идеен проект служи и за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки. Тоест дори и идейния проект трябва да отговаря на конкретни изисквания, сред които са и съответствия с изискванията за опазване на околната среда и здравната защита, които пък са пряко свързани с горепосочените липсващи документи в подадения проект от дружеството. Тоест дори и да е бил внесен като идеен, макар такива доказателства да липсват, проектът пак е нямало да отговаря на законовите изисквания поради гореизложените липсващи документи от РИОСВ и ЗВ. Отделно от това в Глава 8 на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти навсякъде се сочи, че техническият проект конкретизира и прецизира решенията на идейния проект, следователно на още по-голямо основание в случая дружеството жалбоподател е следвало да спази изискванията на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ за осигуряване на необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 и предоставянето им на проектанта и на лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект, тъй като в процесния казус изготвеният и представен за одобрение проект е бил технически, а не идеен.

А що се отнася до твърдението, че със заявлението си дружеството не е искало издаване и на разрешение за строеж едновременно с одобрението на инвестиционния проект, то в самата жалба подадена от „ФОЛД-ИНС“ ООД се сочи, че всъщност е станала техническа грешка, че самото заявление не е било допълнено и с искане за разрешение. Тоест жалбоподателят признава, че още с подаването на негодният си технически проект е имал желание той да бъде не само одобрен, но и да бъде последван от разрешение за стореж.

Също така относно възражението на процесуалния представител на жалбоподателят, че в процесния казус не се е стигнало до начало на строителни дейности, от което не е налице извършено нарушение, то настоящият състав намира, че в случая с издадените АУАН и НП на жалбоподателят не е била и търсена такава отговорност, а е била наложена санкция за неосигуряване на задължителни документи, които е следвало да бъдат представени в етап по-ранен от започване на каквито и да било строителни дейности, които така или иначе няма как да бъдат предприети без необходимите документи в инвестиционния проект.

Съдът не споделя и виждането за непосочване на мястото и времето на нарушението, тъй като в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, изготвено въз основа на него, задължително следва да се посочи мястото на извършване на нарушението, като е достатъчно да се посочи само населеното място, в което същото е извършено. Това е необходимо с оглед проверка подсъдността на делото. В случая ясно е посочено, че нарушението е извършено в сградата на Община Пловдив - район „Южен”, с административен адрес ул. „Македония” № 73А, на 04.11.2019г. - при подаване на заявление вх.№ 19 Ю-Ф-1766/04.11.2019год. за разглеждане, одобряване /съгласуване/ и процедиране на инвестиционни проекти от възложителя „ФОЛД-ИНС“ ООД гр.Пловдив, чрез пълномощника В., от което се приеме, че мястото и времето на извършване на нарушението е конкретизирано по несъмнен начин.

Вследствие на гореизложеното административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е бил нарушен чл. 161, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 142, ал. 5, т. 7 и т. 8 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 14 във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложил „имуществена“ санкция в размер на 5 000. 00 /пет хиляди/ лева, който е и минималният предвиден в закона размер за това нарушение.

Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието по вид и размер и не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. Следва да се има предвид значителната важност на обществените отношения, които се засягат с извършеното нарушение, свързани с поставяне в опасност здравето на хората, като последното не се отличава по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения по визираните материални разпоредби.         

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Съобразно изхода на спора, обаче, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 120 лева.

Мотивиран от горното съдът

         

Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПД-11-ДНСК-35/21.05.2020 г. на Заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с което на „ФОЛД-ИНС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен”, бул. „Цар Борис III Обединител” № 1, представлявано от Е.Б.М.и Г.П.Т., на основание чл.237, ал.1, т.14 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за неизпълнение на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ.

        ОСЪЖДА „ФОЛД-ИНС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен”, бул. „Цар Борис III Обединител” № 1, представлявано от Е.Б.М.и Г.П.Т. ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, сумата в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                   

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.