Р Е Ш Е Н И Е
№ 260493 26.10.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На деветнадесети октомври две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр.
дело № 1552 по
описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Г.А.Д. и е
за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, установени в
заповедно производство по ч. гр. дело № 7582/2019 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по
делото не постъпва отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди съдебното заседание
депозира молба, с която моли съда да постанови неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не се явява и
не се представлява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с
материалите по делото,
намира за установено следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно предявяване 5
установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.79 ЗЗД.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице
първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът Д. не
е представила в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не
е ангажирала доказателства и не се е явила в първото по делото съдебно
заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, като изрично са й указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
й в съдебно заседание.
Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете – по договор за мобилни
услуги от 09.09.2015 г. с предпочетен номер + *** ответникът дължи сума за неплатени
абонаментни такси в размер на 150,84 лева за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017
г.; по договор за мобилни услуги от 18.08.2016 г. с предпочетен номер + *** ответникът
дължи сума за неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на
177,74 лева за отчетен период 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г.; по договор за
лизинг на устройство от 18.08.2016 г. ответникът дължи сума за неплатени
лизингови вноски в размер на 598,51 лева за периода 15.03.2017 г. – 14.08.2017
г.; по договор за мобилни услуги от 24.09.2016 г. с предпочетен номер + ***
ответникът дължи сума за неплатени абонаментни такси и използвани услуги в
размер на 92,95 лева за периода 05.04.2017 г. – 04.07.2017 г.; по договор за
лизинг на устройство от 24.09.2016 г. ответникът дължи сума за неплатени
лизингови вноски в размер на 548,54 лева за периода 05.04.2017 г. – 04.09.2017
г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника за признаване, че дължи на мобилния
оператор следните суми: 150,84 лева, представляваща неплатени абонаментни такси
за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г. по договор за мобилни услуги от
09.09.2015 г. с предпочетен номер + ***; 177,74 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г.
по договор за мобилни услуги от 18.08.2016 г. с предпочетен номер + ***; 598,51
лева, представляваща неплатени лизингови вноски за периода 15.03.2017 г. –
14.08.2017 г. по договор за лизинг на устройство от 18.08.2016 г.; 92,95 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода
05.04.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор за мобилни услуги от 24.09.2016 г. с
предпочетен номер + ***; 548,54 лева, представляваща неплатени лизингови вноски
за периода 05.04.2017 г. – 04.09.2017 г. по договор за лизинг на устройство от
24.09.2016 г., със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в
настоящото производство в размер на 558,43 лева (заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 от ГПК), както и
разноските в заповедното производство по ч. гр. дело № 7582/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас в размер на 391,37 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Г.А.Д., ЕГН – **********, дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните
суми: 150,84 лева (сто и петдесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
неплатени абонаментни такси за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г. по договор
за мобилни услуги от 09.09.2015 г. с предпочетен номер + ***; 177,74 лева (сто
седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г.
по договор за мобилни услуги от 18.08.2016 г. с предпочетен номер + ***; 598,51
лева (петстотин деветдесет и осем лева и петдесет и една стотинки),
представляваща неплатени лизингови вноски за периода 15.03.2017 г. – 14.08.2017
г. по договор за лизинг на устройство от 18.08.2016 г.; 92,95 лева (деветдесет
и два лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода 05.04.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор
за мобилни услуги от 24.09.2016 г. с предпочетен номер + ***; 548,54 лева
(петстотин четиридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща неплатени лизингови вноски за периода 05.04.2017 г. – 04.09.2017
г. по договор за лизинг на устройство от 24.09.2016 г., със
законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 02.09.2019 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № 7582/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г.А.Д., ЕГН – **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 558,43 лева (петстотин петдесет и осем лева и четиридесет и
три стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, и сумата от 391,37
лева (триста деветдесет и един лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща разноски по ч.гр. дело №
7582/2019 г. по описа на БРС.
На
основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно с оригинала!
ММ