Решение по дело №175/2024 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 92
Дата: 4 ноември 2024 г.
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20241850200175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Костинброд, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200175 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 7706588, издаден от ОДМВР
– София, на Е. Д. П., ЕГН**********, с адрес гр. В., с което и е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят по съображения, подробно изложени в жалбата,
моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен.
Моли същият да бъде отменен поради допуснати нарушения на
административно-производствените правила и материално правните
разпоредби на закона.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не
се явява, не се представлява. Упълномощения от негова страна адвокат е
представил писмено становище, с което е изразил мнение за отмяна на
обжалвания акт, с подробно изложени съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - ОДМВР - София, редовно
призован, не изпраща представител, като е взел писмено становище, с което
моли съдът да потвърди обжалвания електронен фиш и претендира разноски.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да я
обжалван, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред местно и родово
компетентен съд, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Електронен фиш К № 7706588, е издаден срещу жалбопотаделката за
това, че на 28.06.23 г., 11,35 ч., в с Гинци, община Годеч, път II – 81, 47+700
при ограничение на скоростта 50 км/h сигнализирано с пътен знак
Д11/населено място/, при отчетен толеранс на скоростта от 3 км било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „Ситроен“, модел
„Ксара Пикасо 1,6 и“, с рег.№ВР8589СС, с установена скорост на движение от
63 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч,
което било квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е било установено и заснето автоматизирано техническо
средство №120cd16, което е било насочено за заснемане към гр. Монтана, в
двете посоки на движение. За извършеното заснемане са били изготвени
снимки.
Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на
скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3
км/ч и приел за наказуема скоростта не 66 км/ч./посочена в снимковия
материал/, а 63 км/ч в полза на нарушителя.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с
посочения рег. №, така и дата, час и място на заснемането, данни за
наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС,
а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до
заснемането - посока, трафик и режим. Съдът намира, че по несъмнен начин
посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация
дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е
2
движил на посочената дата и място, със скорост, надхвърляща максимално
разрешената в района, така както са отразени в обжалвания ЕФ, поради което
и следва да се остави без уважение възражението на жалбоподателят, че
снимката е с ниско качество, не може да се установи МПС, както и къде е
извършено заснемането.
На следващо място няма основание за съмнение и в установените
конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост
на жалбоподателката към посочената дата и час, след като тези обстоятелства,
както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената
АТСС/конкретен рег.номер на средството е посочен в ЕФ/, което е одобрен тип
техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол,
съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства. При
тези съображения следва да се оставят без уважения и възраженията на
жалбоподателя, че не е била правилно изчислена скоростта на движение, не е
отчетен правилно толеранс, както и това, че не е било посочено АТС, с което е
било извършено измерването.
Съдът намира, че по делото е установено и къде е мястото на
заснемането на автомобила, собственост на жалбоподателката/установено от
приложената по делото справка от информационните системи на МВР/. Видно
от приложената справка от АПИ- Областно пътно управление се установява,
че посоченото в ЕФ място на извършване на административното нарушение се
намира в границите на населено място, за което има ограничение на скоростта
до 50 км/ч., съобразно поставен съответен пътен знак.
Съдът намира, че всички необходими параметри по закон, а именно
конкретно движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са
отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от
приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола,
съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място,
където е заснето нарушението.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от
приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол от проверка,
удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с
3
образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка -
веществено доказателство, протокол за използване на АТСС съдът намира, че
подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден
обжалвания ЕФ.
Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя,
като посочените в него обстоятелства са установени по несъмнен начин и
осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при
избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км/ч.
Законосъобразно е определено и конкретното административно
наказание, след като разпоредбата чл.181, ал.1, т.2 ЗДвП наказанието е
фиксирано, в размер на 50 лева за такова превишение на скоростта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за непълно
посочване на санкциониращата норма, като макар и да не са посочени всички
правни норми за санкционирането, но съдържанието на ЕФ по чл. 189, ал. 4,
изр. 2 ЗДвП, то не се съдържа изискване за посочване на санкциониращата
норма, а само на нарушената, поради което липсата на пълно посочване на
основанието за санкциониране не представлява съществен недостатък, а няма
и ограничаване на правото на защита, след като са посочени всички
характеристики на нарушението, което дава основание за извеждане и
установяване на всички норми, даващи основание за налагане на конкретното
административно наказание.
Съдът намира, че не е налице незаконосъобразност за това, че ЕФ е
издаден в отсъствие на контролен орган или нарушителя. В случая с оглед
представените снимки и данни за конкретното техническо средство може да се
направи извод, че е извършено заснемане с АТС, която се разполага временно
на пътя и естествено и логично има определено длъжностно лице, което
осъществява работата с това средство/система при временното му/й
разполагане в участък от пътищата. В закона е предвидено нарушения за които
е предвидено издаване на ЕФ да са само тези които са установени и заснети
чрез автоматизираната система, за която дейност обаче няма изискване за
осъществяването й в отсъствие на контролен орган и нарушител. Посоченото
изискване касае съставянето на ЕФ и това се извършено на база веществено
доказателствено средство /доказателство/ снимка, на която е идентифицирано
4
конкретното МПС, скоростта, с която се е движило, както и мястото на
нарушението чрез координати, показващи точното място, на което е било
поставено средството/система. Видно от цитираното веществено
доказателство, че освен това са отразени параметрите на извършеното
настройване на техническото средство, като контролния орган не взема
участие при самото заснемане и не контролира средството в процеса му на
работа след неговото настройване според спецификата на конкретното място.
Посочените данни са налице във вещественото доказателство и при
проверката им от съда се установи, че съответстват на отразеното в ЕФ, както
и в протокола за използване на средството за конкретната дата и час.
На следващо място няма нарушение и противоречие между Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. и ЗДвП, що се отнася до формата – ЕФ, чрез
която е ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Неоснователно се явява е съображението, че е следвало да се
приложи чл.39, ал.2 ЗАНН, доколкото законодателят е фиксирал размера и
вида на наказанието, което следва да се наложи на нарушителя, без да може да
се извърши преценка в тази насока за всеки конкретен случай.
Предвид изхода от делото е основателно искането на АНО за
присъждане на разноски в настоящото производство, които следва да бъда
определени в минималния размер по чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ, а именно 80 лева, доколкото в съдебно заседание не е взел
участие упълномощеният юрисконсулт.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7706588, издаден от
ОДМВР – София, на Е. Д. П., ЕГН**********, с адрес гр. В., с което и е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН********** да заплати на ОД на МВР София
област, сумата от 80 лева за направени разноски за юриск. възнаграждение.
5
Решението може да се обжалва от пред АССО, в 14 дневен срок,
считано от датата на получаването му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6